№ 41660
гр. София, 14.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110144549 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на Л. Н. Г. срещу „фирма“ ЕАД.
Ищецът твърди, че на 10.05.2022г. сключил с Д. А. предварителен договор за
покупко-продажба на ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор № ***,
находящ се в /населено място/, ведно с ½ идеална част от самостоятелен обект с
идентификатор ***.1.1, заедно с ¼ идеална част от таван и мазе и съответните идеални
части от общите части и правото на строеж, срещу цена от 37 750 евро. При сключване
на договора, купувачът заплатил задатък от 10% от цената или 3775 евро, като
страните се задължили да сключат окончателен договор до 10.05.2023г. На 28.04.2023г.
купувачът го уведомил, че след извършена справка установил наличие на възбрана
върху имота, което било нарушение на договора, направил изявление за разваляне на
договора и поискал обезщетение от 7550 евро. Възбраната била наложена по искане на
ответника по изп. дело № 257/2022г. по описа на ЧСИ М. Н., по което изп. дело
ищецът получил покана за доброволно изпълнение след подписване на
предварителния договор. Счита, че още към момента на образуване на изп. дело
вземанията на ответника са били погасени по давност, като на 12.08.2022г. подал
искова молба, с която предявил отрицателен установителен иск, по който било
образувано гр. д. № 62491/2022г. по описа на СРС. На 14.12.2023г. влязло в сила
съдебното решение, с което искът бил уважен. Докато траел процесът, ищецът водил
многократни разговори с купувача по предварителния договор да не се разваля
същият, но това искане не било удовлетворено. На 15.03.2024г. получил от РС – Враца
заповед за изпълнение, съгласно която дължал на купувача сумите от 14 766,52лв. –
двоен размер на задатъка, 1668,13лв. – мораторна лихва и 328,70лв. – държавна такса.
На 10.05.2024г. с купувача подписали споразумение, съгласно което се задължил да
плаща сумите на равни месечни вноски от по 857 евро. Счита, че ответникът с
поведението си по налагане на възбрана за погасени по давност вземания, е довел до
настъпване на увреждания за ищеца, изразяващи се в претъпени загуби за заплащане
на сумите към купувача по предварителния договор, както и за пропуснати ползи – да
реализира цената по предварителния договор.
С оглед изложеното, моли да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 7500лв. като част от вземане в общ размер от
14 766,52лв. – претърпяна вреда от дължимия двоен размер на задатъка; 450лв. като
1
част от вземане в общ размер от 1668,13лв. – дължимата мораторна лихва; 50лв. като
част от вземане в общ размер от 328,70лв. – дължимата държавна такса, както и сумата
от 10 000лв. като част от вземане в общ размер от 73 832,58лв. – пропусната полза,
която би реализирал от продажбата на имота, чието осуетяване настъпило поради
наложената възбрана.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който излага съображения за
неоснователност на исковете. Оспорва датата на представения предварителен договор.
Оспорва и представеното споразумение, като счита, че ищецът претендира бъдещи
несигурни вреди. Посочва, че към момента на образуване на изп. дело не е било
налице влязло в сила съдебно решение, с което вземанията да са отречени. Счита, че
подаването на молба до съдебния изпълнител не го обвързва да извърши исканото
действие, поради което той носил отговорност. Посочва, че ищецът не е възразил
срещу заповедта и не е предприел никакви действия, за да осуети осъждането му,
въпреки че декларираните от него обстоятелства в предварителния договор са били
верни. Изтъква, че ищецът е могъл да заплати претендираните суми и по този начин да
избегне настъпването на описаните вреди. Счита, че ищецът не е загубил правото си
да продаде имота и дори към настоящия момент би реализирал по-голяма печалба за
същия.
С изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните,
намира следното:
Предявените са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл.
49 вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже, че
в резултат от противоправно поведение на лице, на което ответното дружество е
възложило на дадена работа, за него са настъпили вреди при или по повод
изпълнението на тази работа (образуване на изп. дело и налагане на възбрана върху
имота), изразяващи се в претърпени загуби от обременяване на патриумониума му със
задължения в полза на купувача по сключен и впоследствие развален поради
наложената възбрана предварителен договор (връщане на задатък в двоен размер,
лихва за забава и държавна такса за заповедното производство), както и пропуснати
ползи, изразяващи се в сигурната възможност да получи доход от продажбата на
имота на сочената стойност от 73 832,58лв.; че между ищеца и Д. А. са сключени
предварителен договор за покупко-продажба на имота на дата 10.05.2022г. и
споразумение за разсрочване на задълженията, като му указва, че не сочи
доказателства за достоверността на датата 10.05.2022г., предвид направеното от
ответника нарочно оспорване.
Ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията им,
включително, че отговорност за налагане на възбраната следва да носи съдебния
изпълнител, за което обстоятелство съдът му указва, че не сочи доказателства.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно между тях, че
ответникът е имал вземания срещу ищеца, за чието събиране е образувал изп. дело,
като е наложена възбрана върху имота и впоследствие с влязло в сила съдебно
решение е признато за установено, че сумите не се дължат.
Представените от ищеца писмени доказателства са допустими и относими,
поради което следва да бъдат приети.
Следва да бъде уважено и искането на ответника за задължаване на ищеца да
представи в оригинал или нотариално заверен препис посочените документи, предвид
ясната норма на чл. 183 ГПК.
2
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено в открито
съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.11.2024г.
от 11:00ч., за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА като доказателства по делото представените от ищеца документи.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 183 ГПК ищеца най-късно в насроченото
открито съдебно заседание да представи в оригинал или официално (нотариално)
заверен препис приложените към исковата молба документи под № 1, 2, 3, 4, 9, 10, 11 и
12, а именно: уведомление – покана, отговор на уведомление – покана, предварителен
договор от 10.05.2022г., покана – уведомление; покана – уведомление; молба – отговор
на покана; споразумение за разсрочване на суми от 10.05.2024г.; документ за плащане
по споразумението. При неизпълнение, същите ще бъдат изключени от
доказателствата по делото.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните препис от настоящото определение, като на ищеца
се връчи и препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3