О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../…….07.2017г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на тридесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
търговско дело №1093 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т.С.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез пълномощникът си адв.Десислава Георгиева, със съд.адрес:***, против Решение №1779/26.04.2018г. по гр.д.№8927/17г. на PC Варна, с което е уважен предявения от “Веолия Енерджи Варна” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Янош Хунияди” №5, иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за приемане на установено, че въззивника дължи на въззиваемия сумата от 874.64лв., от която 627.69лв.-дължима главница за ползвана топлинна енергия за периода от м.10.2014г. до м.06.2015г. и 246.95лв.-такса за услуга по подмяна на тръбна инсталация, по партида 18582 за имот, находящ се в гр.Варна, ж.к.“Трошево”, бл.55, вх.9, ап.31, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението-12.04.2017г. до окончателното ѝ плащане, и сумата от 181.79лв., от която 131.75лв.-мораторна лихва върху главниците за предоставена топлинна енергия за периода от 01.12.2014г. до 31.03.2017г. и 50.04лв.- мораторна лихва върху главницата за такса за услуга за периода от 01.12.2014г. до 31.03.2017г., за които суми е издадена Заповед №2677/13.04.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№4997/2017г. по описа на РС Варна.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна е неправилно и незаконосъобразно, тъй първоинстанционния съд е извършил неправилно тълкуване на чл.153, ал.1 от ЗЕ, като е приел, че качество на потребител на топлинна енергия има само собственика или притежателя на вещно право на ползване. Поддържа се, че понятието “потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е легално разяснено с разпоредбата на § 1, от ДР на ЗЕ, според която освен собствениците на имотите и притежателите на учредено вещно право на ползване върху имота, потребители са и лицата-ползватели на имота въз основа на облигационния отношения-наематели и владелци. На следващо място се поддържа становище за неправилност на решението, тъй като ищеца не е доказал факта, че е доставчик на топлинна енергия на конкретната етажна собственост, в това число и на ответника. Твърди се, че в първоинстанционното производство ищеца не е установил да е правоприемник на някое дружество, с което ответника или съответната етажната собственост на блока, в който се намира процесния апартамент, са сключвали договор за доставка на топлоенергия. Поддържа се, че през процесния период е била доставяна топлинна енергия, но на потребител, различен от ответника и от различен доставчик. Ето защо се моли за отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на предявеният иск и за присъждане на разноски.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, не е депозирала отговор на въззивната жалба.
Искането на жалбоподателя за спиране на настоящото производство до постановяване на решение по тълк.д.№2/2017г. на ВКС, ГК е неоснователно, предвид задължителните указания дадени с тълк.д.№8/2013г., ОСГТК, според които това е допустимо само за производства разглеждани от касационната инстанция.
Страните не са
обективирали искания по доказателствата.
Постъпилата въззивна
жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е
подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа
останалите необходими приложения. Представени са и доказателства за внесена
държавна такса.
Съобразно преценката
за допустимост на производството и на основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на Т.С.С., против Решение №1779/26.04.2018г. по гр.д.№8927/17г. на PC Варна, с което е уважен предявения от “Веолия Енерджи Варна” ЕАД, иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за приемане на установено, че въззивника дължи на въззиваемия сумата от 874.64лв., от която 627.69лв.-дължима главница за ползвана топлинна енергия за периода от м.10.2014г. до м.06.2015г. и 246.95лв.-такса за услуга по подмяна на тръбна инсталация, по партида 18582 за имот, находящ се в гр.Варна, ж.к.“Трошево”, бл.55, вх.9, ап.31, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението-12.04.2017г. до окончателното ѝ плащане, и сумата от 181.79лв., от която 131.75лв.-мораторна лихва върху главницата за предоставена топлинна енергия за периода от 01.12.2014г. до 31.03.2017г. и 50.04лв.-мораторна лихва върху главницата за такса за услуга за периода от 01.12.2014г. до 31.03.2017г., за които суми е издадена Заповед №2677/13.04.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№4997/2017г. по описа на РС Варна.
ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателя за спиране на настоящото т.д.№1093/2018г. поп описа на ОС Варна до постановяване на решение по тълк.д.№2/2017г. на ВКС, ГК.
НАСРОЧВА производството по в.т.д.№1093/2018г. на ОС Варна
в открито съдебно заседание на 28.09.2018г.
от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис
от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.