Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 262655 21.12.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, ІI граждански
състав, в публично заседание на единадесети ноември две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16124 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба подадена от Гаранционен
фонд, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Граф Игнатиев” № 2,
представлявано от изп. д. М. К. и С. С., със съдебен адрес ***, адв. дружество
„М.“ против Е.П.Г. с ЕГН: ********** с адрес ***.
Твърди се в исковата молба, че ищецът изплатил по щета № ****/*****
обезщетение за имуществени вреди в размер на 3028,28 лева за увреден при ПТП,
настъпило на *****г. около 23.30ч. в гр. С., лек автомобил „Р. С., с ДКН *****,
собственост на Б. Б. А..
Твърди се, че виновен за катастрофата е ответника Е.П.Г., който управлявал
л.а. „А. Р.“ с рег. № ***** в гр. С., по бул. „С.“, на **** кръстовище „С. г.”,
ударил л.а „Р. С.“ с ДКН **** и още два автомобила, след което напуснал мястото
на произшествието. В нарушение на чл. 260 от КЗ /отм./ ответникът управлявал
уреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на ПТП.
Ищецът твърди, че поканил ответника да възстанови изплатеното обезщетение,
но лицето не погасило задължението си.
Въз основа на гореизложените твърдения съдът е сезиран с искане да
постанови Решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 3028,28
лева, представляваща изплатено обезщетение от Гаранционен фонд по щета №
****/*****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендира и присъждане на
направените по делото разноски. Подробни съображения се излагат от пълномощника
на ищеца в писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника Е.П.Г. е постъпил писмен отговор, с
който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва се
претенцията по основание и размер, както и твърдението на ищеца, че ответника е
участвал в реализирането на ПТП. Твърди, че на посочената от ищеца дата и място
не е управлявал процесното МПС. В периода 2005-2006г. автомобила се ползвал от
сина му и след, като електрониката му блокирала ответникът го продал за сумата
от 1600 лева, колкото преценил че би могла да струва на части, а с купувачите
се уговорили ако успеят да отремонтират колата и да я приведат в движение за да
прехвърлят собствеността. Същите натоварили МПС-то на платформа, а последващите
опити на ответника да се свърже с купувачите били неуспешни. За процесното ПТП
ответника твърди, че научил през 2016г., когато му връчили 2 бр. Наказателни
постановления, които по негова жалба били отменени. Въз основа на
гореизложените твърдения ответника счита претенцията на ищеца за неоснователна,
тъй като задължението, породено от деликтното правоотношение за възстановяване
стойността на причинените щети следва да се понесе от прекия причинител. Моли
за отхвърляне на иска. Подробни съображения се излагат от пълномощника на
ответната страна в писмени бележки.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предвид становището на страните и
събраните поделото писмени доказателства, безспорни по делото са следните
обстоятелства, че на **** г.. около 23.30 часа водачът на л. а. „“А. р.“ с рег. № ******* при движение по бул. „С.“ в гр.
С. на **** кръстовище „С. г.“ е ударил л.а. автомобил „Р. С.“ с рег. № ******,
собственост на Б. Б. А., след което напуснал мястото на произшествието.
Безспорно е също, че при настъпване на произшествието увреждащия автомобил е
бил без сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Няма спор относно механизма на настъпване на
ПТП, настъпилите вреди, наличието на причинна връзка между ПТП-то и вредите и
изплащането от Гаранционен фонд на сумата от 3028,28 лева застрахователно
обезщетение.
Основния, спорен между страните
въпрос е относно това дали ответникът - Е.П.Г. е управлявал процесния автомобил
и дали същия е причинил ПТП-то, респективно- дали е нанесъл вредите по
автомобила, които ищецът в качеството му на застраховател е изплатил. Т.е дали
ищецът има регресно вземане именно към ответника и дали той се явява делинквента
причинил вредите.
За установяване на фактическите си
твърдения в тази връзка ответникът ангажира гласни доказателства посредством
разпита на трима свидетели.
От показанията на свидетеля Г. Г.
/обективирани в протокол от съдебно заседание, проведено на 08.04.2021г./ се
установява, че е *** на ответника. Баща му притежавал и управлявал процесния
автомобил „А. Р.“ в периода 2005-2006г., когато същия се повредил. Св. лично
диагностицирал повредата в сервиза си. След много неуспешни опити да я запали
преценил, че стойността на ремонта е по-висока от реалната стойност на
автомобила и взели решение да го продадат на части за сумата от 1600 лева.
Намерили се купувачи, които натоварили колата с Пътна помощ и се уговорили ако
успеят да запалят автомобила да прехвърлят собствеността върху него, ако ли не-
да върнат талона и номерата за да бъде бракуван. Баща му от години не
управлявал МПС, тъй като имал частични ****.
В същото съдебно заседание е
разпитан и св. Т. Д., който установи, че познава Е. Г. от 1977г. След като
последния се ***** започнал търговия с авточасти. Заедно работили през периода
2009г.-2010г. От показанията на цитирания св. се установява, че ответника имал ****
и по тази причина не шофирал. Св. всяка сутрин го взимал от дома му със
служебния им автомобил и вечер го прибирал.
В съдебно заседание, проведено на
11.11.2021г. е разпитан и св. Х.Д., който е очевидец на процесното ПТП. Св. бе
категоричен, че е видял в автомобила, предизвикал произшествието двама младежи,
които тръгнали да бягат, както и че ответника, който се намираше в залата не е
шофирал същия.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните св., като тези на св. Г. цени при условията на чл. 172 от ГПК.
Същите взаимно си кореспондират и се допълват, като не се констатираха
противоречия между гласните доказателства, които съдът да подложи на
самостоятелен анализ.
От заключението на приетата по
делото автотехническа експертиза се установява, че от техническа гледна точка
установените авточасти, материали и труд по л.а „Р. М. С.“ добре съответстват
да са настъпили при описания от ищеца и посочения в Протокол от ПТП механизъм.
При осъществяване на механизма на ПТП, увреда и необходимост от подмяна или
ремонтна всички авточасти, в степен посочена от ищеца са технически възможни.
Според в. л. има причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и
увредата на посочените от ищеца авточасти.
Установява се от приетото заключение
още, че средната пазарна стойност на автомобила към датата на претърпяното ПТП
е 3431 лева. След сравняване с направената калкулация на стойността необходима
за пълното възстановяване на автомобила /8177,27 лева/ се установява, че
надхвърля средната пазарна стойност на автомобила. Напълно е възможно според в.
л. в процесът на отремонтиране на установените увреди, да се констатират и
други такива. Направен е извод, че възстановяването на автомобила е
икономически нецелесъобразно, т.е в случая има наличие на „икономически тотал“
в условие на „тотална щета“.
Съдът кредитира заключението на
приетата по делото автотехническа експертиза като компетентно изготвено,
отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси, допринасящо за установяване на
релевантни за спора факти и обстоятелства и неоспорено от страните.
Като писмени доказателства са
приобщени по делото и копие на административно-наказателната преписка във
връзка с процесното ПТП, сред които и съставените на ответника Наказателни
постановления, както и влезлите в сила съдебни Решения, с които същите са
отменени на формално основание. Въз основа на същите съдът не гради решаващите
си изводи, доколкото не обвързват съда по въпроса относно вината за причиняване
на ПТП-то, нито този въпрос е изследван.
При така установените релевантни за
спора факти и обстоятелства, съдът намира, че от правна страна предявения иск е
неоснователен, по следните съображения:
Ищецът не доказа при условията на
пълно и главно доказване твърдението си, че именно ответника Е.Г. е управлявал
на процесната дата лекия автомобил „А. Р.“, посредством който са причинени и
материалните щети на застрахования автомобил, които безспорно ищецът е изплатил
в качеството му на застраховател. По делото се събраха гласни доказателства,
които еднопосочно и категорично установяват, че ответника не е управлявал МПС,
продал е на части автомобила „А. Р.“, а св. Х.Д., който е и очевидец на ПТП-то
отрече присъстващото в залата лице /ответника Г./ да е управлявал същия.
Напротив, установи, че е възприел двама младежи, който след ПТП-то тръгнали да
бягат.
Относно механизма на причиняване на
произшествието и лицето, причинило вредите, то този факт не се установява и от
Протокола за ПТП. В същия макар формално да е посочен като участник ответника Г.,
е отразено също,че водача на лекия автомобил, причинил щетите не е намерен на
местопроизшествието и именно по тази причина актосъставителят е презюмирал, че
следва да се санкционира собственика на моторното превозно средство /видно от
приложените по делото Наказателни постановления/. Следователно не са събрани
посредством допустимите и предвидени законови способи доказателства за
самоличността на водача причинил произшествието, нито каквито има каквито и да е данни по делото, че именно ответника е
причинил щетите, поради което предявения срещу него иск ще се отхвърли изцяло,
като недоказан по основание.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени и направените от него разноски,
които се констатираха в размер на общо 645 лева, за същите е представен списък
и са налице доказателства за реалната им направа.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Гаранционен фонд, със седалище и адрес на
управление: град София, ул. „Граф Игнатиев” № 2,
представлявано от изп. д. М. К. и С. С., със съдебен адрес ***, адв. дружество
„М.“ против Е.П.Г. с ЕГН: ********** с адрес *** иск за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 3028,28
лева, представляваща изплатено обезщетение от Гаранционен фонд по щета №
****/*****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане, като недоказан по основание..
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Граф
Игнатиев” № 2, представлявано от изп. д. М. К. и С. С., със съдебен адрес ***, адв.
дружество „М.“ да заплати на Е.П.Г. с ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 645 лева /шестотин четиридесет и пет
лева/, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския
окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.