РЕШЕНИЕ
гр. София,
№ ................./.................г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-Б
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публичното заседание на девети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
ИВА НЕШЕВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия НЕШЕВА в. гр. дело № 9587 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на Агенция „П.И.“, срещу решение № 103641 от 25.04.2019 г. по
гр.д. № 65500/2018 г.на Софийския районен съд, 126-ти състав, с което е уважен
предявеният от „ДЗИ – О.З.“ ЕАД против Агенция „П.И.“ осъдителен иск с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
за сумата от 1116,09 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди на лек автомобил
„Мерцедес“, с рег. № *******, вследствие на ПТП, настъпило на 24.08.2017 г. на
републикански път III-811, ведно със законната лихва от 10.10.2018 г. до окончателното изплащане.
Недоволен
от първоинстанционното решение ответникът Агенция „П.И.“ го оспорва като
неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и на процесуалните
правила. Счита, че протоколът за ПТП не е годно доказателство. Счита, че по
делото не се установява настъпването на ПТП, неговия механизъм, както и
причината за настъпилите вреди. Твърди, че са налице съществени противоречия в
показанията на разпитания по делото свидетел М.. Твърди, че водачът на
превозното средство се е движел с несъобразена скорост. Твърди, че ищецът не е
извършил самостоятелна проверка преди да направи плащане по заведената щета.
Счита, че процесното събитие не е покрит от застрахователя риск, както и че процесната
застрахователна полица не съдържа подписи на страните. Посочва, че
застрахователят е следвало да провери дали вредите се дължат на умишлени
действия от страна на застрахованото лице, както и дали вредите са резултат от
друга повреда и се изключва застрахователното покритие. По изложените
съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на
предявения иск. Претендира разноски.
В законоустановения
срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК по делото е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, с който жалбата се оспорва като
неоснователна. Счита, че приетата от съда фактическа обстановка съответства на
събраните по делото доказателства. Освен това излага, че протоколът за ПТП има
обвързваща съда доказателствена стойност за установената пътна обстановка и
настъпилите щети. Твърди, че водачът на лекия автомобил не е употребил алкохол,
както и че с нищо не е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Намира
за правилни изводите на съда, че ответникът, чрез своите служители е бил длъжен
да обезопаси и сигнализира всяко препятствие на пътното платно, каквато е и
процесната дупка. Счита, че настъпилото ПТП е покрит риск по застраховката и
твърди, че е извършил плащане по заведената при него щета. По изложените
съображения моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Претендира и разноски.
Софийският градски съд, като взе предвид подадената
въззивна жалба, съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана с правен интерес от
обжалването страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения съдебен
акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и след осъществената проверка
съдът намира, че оспореното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл. 271,
ал. 1 от ГПК, когато констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо,
въззивният съд следва да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло
или отчасти първоинстанционното решение съобразно доводите, изложени във
въззивната жалба.
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, с която е
предявен против Агенция „П.И.“ осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал.
1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1116,09
лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско“ за вреди на лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № *******,
вследствие на ПТП, настъпило на 24.08.2017 г. на републикански път III-811, ведно със законната лихва от 10.10.2018 г. до окончателното изплащане. За да постанови решението
си първоинстанционният съд е приел, че причина за настъпилото ПТП, е
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, за което отговорност
носи ответника, че това ПТП представлява покрит при ищеца риск, както и че
ищецът е заплатил обезщетение в качеството си на застраховател по застраховка
„Каско“. Решението на първата инстанция се обжалва в неговата цялост, като по
съществото на спора, настоящият състав
на въззивния съд намира следното:
Съгласно чл. 410,
ал. 1, т. 2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу възложителя за възложената от него на
трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от
Закона за задълженията и договорите. Съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗЗД този, който
е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. Следователно предпоставките за
уважаване регресната претенция на застрахователя са: 1/ наличие на валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка, по който ищецът е
застраховател; 2/ настъпване на застрахователното събитие, представляващо
покрит риск по застраховката; 3/ застрахователното събитие да е настъпило
поради действие или бездействие на служители на ответника;
4/ отговорност на ответника по чл.
49 от
ЗЗД - противоправно поведение на служители на ответника при или по повод
изпълнението на възложената от него работа, настъпили вреди и причинна връзка
между противоправното поведение /изразяващо се в случая в бездействие/ и
вредите; 5/ застрахователят по имуществената застраховка да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение по този договор;
По делото е
представен протокол за ПТП № 1574795 от 24.08.2017 г., от който се установява,
че на посочената дата по републикански път III-811, в посока от ПП I-8 към с. Богьовци, в района на 5+500
км. се е състояло ПТП, при което лек автомобил „Мерцедес“
с рег. № *******, управляван от И.М., при разминаването си с насрещно движещ се
товарен автомобил, е попаднал в необезопасена дупка на пътното платно. Това
обстоятелство е било обявено за безспорно между страните от първоинстанционния
съд. В резултат на ПТП-то са настъпили материални щети на лекия автомобил. Механизмът
на настъпване на процесното ПТП се установява и от показанията на свидетеля М.,
които настоящият състав напълно кредитира като ясни и последователни. Действително
свидетелят посочва, че не си спомня определени обстоятелства в детайли /напр.
точната дата и час на ПТП, дали дупките са били сигнализирани, с каква скорост
се е движел/, но съдът отчита, че това се дължи на изминалия период от време, а
сведения за тези обстоятелства се съдържат и в протокола за ПТП. Протоколът за
ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения,
съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, който се ползва не само
с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление /в този смисъл решение
№ 85/ 28.05.2009г. по т.д. № 768/ 2008г. на ВКС, II ТО, решение № 24/10.03.2011г.
по т.д. № 444/2010г. съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/ 22.06.2012г. по т.д.
№ 423/ 2011г. на ВКС, I ТО и решение № 98/ 25.06.2012г. по т.дело № 750/ 2011г.
на ВКС, II ТО/. Съставителят на протокола удостоверява пряко възприети от него
факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети,
пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. От значение
за преценката на възприетите от длъжностното лице факти е времеотстоянието на
извършения от него оглед спрямо момента на осъществяване на ПТП, който в настоящия
случай е в рамките на 50 минути от настъпването му.
Несъстоятелни се
явяват доводите на жалбоподателя, че представеният по делото протокол за ПТП е
непълен, неточен и противоречив, както и че липсва описание на механизма на
ПТП, пътната обстановка и конкретното място. Протоколът е съставен от
компетентно длъжностно лице – мл. инспектор при РУ – Костинброд, с посочване на
неговите имена и длъжност. В протокола се съдържа информация за участвалия в
ПТП автомобил, както и за водачът, който го е управлявал. Съдържа се информация
и за обстоятелствата, при които е настъпило ПТП. Изготвена е и схема на ПТП и
са посочени установените щети на лекия автомобил.
Посоченият по-горе механизъм на ПТП се
установява от комплексната преценка на съдебната автотехническа екпертиза,
протокола за ПТП и показанията на свидетеля М.. Заключението на автотехническата
експертиза по делото потвърждава, че щетите по автомобила са в причинна връзка
с посочения механизъм на ПТП, а доводите на жалбоподателя за противното са
неоснователни. По същите аргументи неоснователни се явяват и доводите на
жалбоподателя, че по делото не е изяснено дали щетите са резултат от умишлени
действия на водача на лекия автомобил, както и дали са резултат от повреда
поради износване, стареене на материал или скрит дефект. Вещото лице не е
посочило нито едно от тези обстоятелства като възможна причина за настъпването
на вредите. Според вещото лице размерът на тези щети, определен по средни
пазарни цени за отстраняването им към момента на ПТП, възлиза на 1143,32 лева.
По делото е
представена застрахователна полица № 440117213057022 от 10.05.2017 г., от която
се установява, че за лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ******* е сключена
имуществена застраховка „Каско+“ при ищеца. Срокът на застрахователното покритие е
определен за периода от 00:00 часа на 11.05.2017 г. до 23:59 часа на 10.05.2018
г., а застрахователната сума - в размер на 23 531 лева. Според посоченото в
полицата и видно от приложените общи условия на ищеца, застраховката е сключена
при клауза „Пълно каско“ и покрива всички щети, които са следствие от ПТП, без
значение причината за ПТП, поради което процесното ПТП също представлява покрит
застрахователен риск, а доводите на ответника за противното са неоснователни. Неоснователен
е и доводът на ответника за липса на подписи на страните по застраховката, тъй
като от представеното по делото копие на застрахователна полица се установява,
че тя е подписана. По делото е представен ликвидационен акт от 28.12.2017 г.,
от който се установява, че ищецът е определил обезщетение в размер на 1 101,09
лева, като е изплатил на собственика на автомобила застрахователно обезщетение
в този размер, за това обстоятелство страните не спорят.
По делото е
безспорно между страните и, че посоченият пътен участък се поддържа от
ответника Агенция „П.И.“ /АПИ/. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП АПИ
управлява републиканските пътища, като според чл. 19, ал. 2, т. 3 от ЗП управлението на пътя включва и възлагането на
дейностите, свързани непосредствено с ремонта и поддържането му, което е и една
от функциите на ответника съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗП. В конкретния случай,
доколкото на пътното платно е установено наличието на дупка, то лицата, на
които е възложено от АПИ да извършат непосредствено дейностите по ремонт и
поддръжка на пътя, очевидно не са изпълнили тези дейности. В резултат на това
виновно бездействие, доколкото вината се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД,
е причинено и процесното ПТП. Поради това на основание чл. 49, ал. 1 от ЗЗД
възложителят на дейностите по ремонт и поддръжка на пътя – ответникът АПИ,
следва да отговаря за вредите, причинени от бездействието на лицата, на които е
възложил да извършат тези дейности. В случая тези вреди се изразяват в
причинените материални щети по автомобила, които както беше посочено според
заключението на вещото лице са в размер на 1143,32 лева. По делото се установи,
че застрахователят е изплатил сума в размер на 1 101,09 лева, а регресното
вземане възниква за по-малката от двете суми, в случая това е платеното.
Съгласно чл. 410, ал. 1 от КЗ застрахователят има право да получи и обичайните
разноски за определяне на застрахователното обезщетение, които в случая са в
размер на 15 лева. Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен в пълния
предявен размер.
Неоснователни са
доводите на жалбоподателя, че не е установено дали водачът на лекия автомобил
не е бил употребил алкохол. Доказателства за това обстоятелство не са били
представени в хода на процеса, а в тежест на жалбоподателя е да докаже това
свое възражение. По делото не се установи и следващото възражение на
жалбоподателя, а именно, че водачът на лекия автомобил се е движел с
несъобразена за пътната обстановка скорост.
Поради изложените
съображения доводите на въззивника са неоснователни, а решението на СРС –
правилно и законосъобразно, поради което и следва да се потвърди.
По разноските пред
въззивната инстанция:
Съгласно чл. 78,
ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е
постановен съдебният акт. С оглед този изход на въззивното производство право
на разноски има само въззиваемата страна „ДЗИ – О.З.“ ЕАД. Дружеството е
представлявано от адвокат и е заплатило сумата от 420 лева с вкл. ДДС за
адвокатско възнаграждение, което се установява от представената по делото
фактура № ********** от 04.07.2019 г. Представителят на въззивника в откритото
съдебно заседание не е направил възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, поради което същото следва да бъде присъдено в полза
на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД.
Водим от горното и
на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 103641 от 25.04.2019 г. по гр.д. № 65500/2018 г. на Софийския районен съд,
126-ти състав.
ОСЪЖДА Агенция „П.И.“, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление *** Б на
основание чл. 273, вр. с чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК сумата от 420 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението, на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.