Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 13.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател: Кремена Б.а
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор П. Вълчев от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 106 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Б.М.А. ***, депозирана чрез адвокат Б. Б.
от Адвокатска колегия – Шумен, срещу Решение № 123/26.02.2020г. на Районен съд
– Шумен, постановено по ВНАХД № 1760/2019г. по описа на съда в частта му, с
която съдът е потвърдил Наказателно постановление № 17-0869-001964/23.08.2017год.
на Началник група към ОДМВР - Шумен, сектор ПП
Шумен, в частта му, с която на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП
на Б.М.А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20
/двадесет/ лева и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на Б.А. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл. 123, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Изложени са
аргументи, че е налице неяснота относно датата, на която се твърди, че водачът
е извършил вменените му простъпки. Това опущение бива възприето като достатъчно
основание за отмяна на наложените наказания на касатора. Поддържа се и
становището за незаконосъобразност на правораздавателния акт в частта му по
пункт втори с аргументи за липса на осъществена противоправна деятелност. По
тези съображения се отправя искане за отмяна на съдебното решение в частта му,
с която са потвърдени пункт първи и втори от НП, съответно същите да бъдат
отменени. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, се
представлява от адвокат Б..
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, не изразява становище по оспорването. В съдебно заседание, редовно
и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
С НП
№17-0869-001964/23.08.2017г. на началник група към ОДМВР - Шумен, сектор „ПП“ -
Шумен на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП на Б.А. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20/двадесет/ лева за това, че на 19.07.2017г., около 01.55
часа, в гр. Шумен, на ул. „Васил Априлов“, на паркинга на МБАЛ – Шумен, пред
ЦСМП, при извършване на маневра на заден ход със собствения си автомобил „Ауди
Ку7“ рег. № *******, не се е убедил, че
пътят зад превозното средство е свободен и блъска паркирания л.а. „Пежо 206“ с
рег. № *******, с което става причина за ПТП. С пункт втори от постановлението
на Б.А. са наложени административния наказания „глоба“ в размер на /100/ сто
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец на основание
чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
С същото НП е ангажирана
отговорността на А. за това, че като участник в ПТП не дава данни за
самоличността си на другите участници в движението, данни за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, както и не уведомява собствениците на
имуществото, което е повредил.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение № 1964/19.07.2017г., в който деянието са описани по идентичен начин,
като за дата на извършване на нарушението е посочена отново 19.07.2017г. АУАН бил
съставен на 19.07.2017г., в присъствието на жалбоподателя, като същият не
отразил каквито и да било възражения, като такива не били депозирани и в
изискуемия в чл. 44 от ЗАНН срок.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. В тази връзка, съдът посочил, че датата на извършване на
деянията е установена по непротиворечив начин и този атрибут е надлежно отразен
в изготвения акт и в издаденото НП. Предходната инстанция извела и решаващия си
правен извод за законосъобразност на правораздавателния акт в неговите пункт
първи и втори, сочейки, че вменените на касатора простъпки са правилно
квалифицирани и същите са били осъществени от него от обективна и субективна
страна. Поради това въззивният съд потвърдил постановлението в тази му част.
Настоящата касационна
инстанция приема, че решението на районния съд в оспорената му част е правилно
и законосъобразно, и е постановено в съответствие с процесуалния и материалния
закон. Това е така, доколкото от задълбочения прочит на приобщените
доказателства се налага извод за липса на допуснати съществени процесуални
опущения. Актът и НП са изготвени от оправомощени лица и съдържат изискуемите
законови реквизити. В тази връзка, настоящият съдебен състав намира, че
актосъставителят, а впоследствие и АНО правилно са определили датата на
осъществяване на деянията, приписани на касатора. Безспорно, в случая е налице
допуснат пропуск от страна на полицейския служител, съставил протокола за ПТП и
изготвил докладната записка, свеждащ се до неправилно индивидуализиране на
месеца на осъществяване на простъпките, който не е се отразил на
законосъобразността на последващо изготвените АУАН и НП. В протокола и в
записката за дата на извършване на нарушенията е посочена 19.06.2017г., но
задълбоченият прочит на писмените доказателства, сред които са и разпечатка от
АИС „Пътна полиция“ и разпечатка на ежедневна форма на отчет, попълнена от
лицето, изготвило и протокола за ПТП, налага извод, че действителният момент на
извършване на нарушенията е този, индивидуализиран от актосъставителя и
наказващия орган, а именно 19.07.2017г. Следва да се отбележи, че касационният
състав напълно се солидаризира с мотивите на районния съд относно естеството на
допуснатата неточност и нейното несъществено значение за изхода на спора. Видно
от съдържанието на докладната записка, в същата за дата на извършване на
нарушението е посочен 19.06.2017г. Това е и датата, на която полицейският
служител е посочил, че я е изготвил, описвайки фактически констатации,
възпроизведени впоследствие в акта и в НП. От друга страна, протоколът за ПТП,
съставен от органите на МВР след извършване на проверката, носи дата на
съставяне 19.07.2017г., независимо, че за дата на настъпването на инцидента е
вписана 16.06.2017г. При това положение се установява, че е допусната
непрецизност при конкретизиране на месеца на простъпките, за което
свидетелстват и показанията на полицейския служител И.К.. Изводите на съда за
есестеството ѝ биха били непрецизни, ако тези документи се обсъждат
изолирано, без да се вземат предвид цитираната по-горе разпечатка от АИС „Пътна
полиция“ и разпечатка на ежедневна форма на отчет, АУАН и представената от Б.А.
молба. Прочитът на съставения АУАН предопределя извод, че същият е изготвен на
19.07.2017г. и съдържа констатации за реализирани нарушения в ранните часове на
19.07.2017г. Изготвянето му е протекло в присъствието на соченото за нарушител
лице, като същото е запознато със съдържанието му и не е възразило срещу него,
включително и по отношение на датата на нарушенията. От друга, на 31.07.2017г. Б.А.
е депозирал молба до началника на сектор „Пътна полиция“, с която признава, че
през месец юли /посочената от него дата е 16.07.2017г./ при даване на заден ход
на паркинга на хирургическия блок е ударил лек автомобил. Това му признание
кореспондира с обсъдените вече писмени и гласни доказателства, и следва да бъде
ценено, тъй като потвърждава констатацията на актосъставителя и на
санкциониращия орган. При това положение и с оглед соченото от свидетеля И.К.,
а именно, че на 19.07.2017г. е оказал съдействие по повод настъпило ПТП пред
ЦСМП в Шумен, причинено от Б.А., касационният съдебен състав приема, че
закономерно районният съд е счел за безспорно установена датата на извършване
на нарушенията, без да а е налице соченото от касатора отменително основание.
Не следва да се
кредитира и становището на инициатора на настоящото производство за
недоказаност на приписаното му нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Визираната разпоредба вменява задължение за водач на ПТП, който е участник в
инцидент да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.
Съвкупният анализ на събраните доказателства установя, че А. не изпълнил това
свое задължение, за което свидетелстват приобщените писмени и гласни доказателства.
Индиция в подкрепа на становището, че А. е напуснал местопроизшествието, без да
съблюдава изискванията на чл. 123 от ЗДвП е и обстоятелството, че на място
контролните органи са установили единствено собственика на другото превозно
средство, пострадало при инцидента, при което свидетелката М. заявява с
категоричност, че комуникацията между нея и касатора не е касаела щетите от
произшествието и тяхното установяване, и санкционираното лице е напуснал
паркинга пред ЦСМП след като е ударил нейния автомобил. Въпросът дали А. е
поискал средство за запалване на цигарата си или не, не е относим към предмета
на спора и не се възприема за поведение, удовлетворяващо задължението,
произтичащо от чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, каквато теза поддържа жалбоподателят.
Законовият текст е пределно ясен и конкретно регламентира дължимото поведение
от страна на водача, което следва да бъде насочено към установяване на
последиците от произшествието, а такова самият касатор не твърди да е
предприел.
При това положение и предвид
изложените по-горе съображения настоящият съдебен състав намира, че районният
съд не е допуснал сочените от касатора отменителни основания при постановяване
на своя акт, събирайки и анализирайки необходимия доказателствен материал и отчитайки
относимата правна уредба. Процесното решение в оспорената му част е
аргументирано и обосновано, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
В останалата му част съдебният акт е не е бил оспорен и е влязъл в законна
сила.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 123/26.02.2020г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1760/2019г. по описа на съда в
частта му, с която съдът е потвърдил Наказателно постановление №
17-0869-001964/23.08.2017год. на Началник група към ОДМВР - Шумен, сектор
ПП Шумен, в частта му, с която на
основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП на Б.М.А. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева и на основание чл. 175, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП на Б.А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец
за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 13.07.2020