Решение по адм. дело №2682/2024 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

2. Образувано е по жалба на Ц. А. П., с [ЕГН], с адрес посочен в жалбата [населено място], [жк], [адрес] против Решение № 2153-15-301/16.10.2024г. на Директора на ТП на НОИ [населено място], с което е потвърдено разпореждане [номер] /Протокол № 2140-15-692/08.08.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като жалбоподателят счита, че неправилно органите на НОИ са зачели положения от него стаж за времето от 01.09.1978г. до 31.12.1999г. от трета категория, вместо от първа или втора категория по т. 66б, т. 53б, т. 67 и т. 68 от ПКТП (отм.), след като от представените в административното производство документи безспорно се установява, че е работил във военен завод, пряко е полагал труд при ремонт на самолети и вертолети (авиационна техника) в цех ОПРД, Цех Б1 в бригада за комлексна работа при ремонт на самолетни двигатели, като е заемал длъжности “стругар“, „настройчик“,“фрезист – координатчик, “контрольор производствени операции“. В този смисъл се иска отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане. Претендира се присъждане и на сторените по делото разноски.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения са изложени в писмено становище приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. Изначално производството пред административния орган е започнало по повод заявление вх. № 2113-15-1299/12.04.2024 г. подадено от Ц. А. П., с което същият е направил искане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 1 и ал.2 от КСО. Към заявлението и в рамките на административното производство са представени следните документи за осигурителен стаж:

Трудова книжка №1961/01.09.1978г.;Военна книжка № 094048/20.09.1978 г.; Удостоверение ДА „Архиви“, Дирекция „ДВА“ Велико Търново №02-6800/01.11.2023 г.; Удостоверение №1053/27.10.1980 г. от Поделение 56550-Смолян; Удостоверение обр.УП-3 №Р423-258/24.06.2024 г, издадено от „Авионамс“ АД-Пловдив.

Съгласно приложените документи за осигурителен стаж на лицето е зачетен осигурителен стаж от трета категория - 45 г. 04 м. и 13 дни за периода 01.09.1978 г. - 11.04.2024 г. с прекъсвания.

В приложеното удостоверение ДА № 02-6800/01.11.2023г. издадено от Държавна агенция “Архиви”- [населено място], е посочено, че П. за времето от 01.09.1978 г. до 13.09.1978 г., от 01.12.1980г. до 31.12.1982 г. е заемал длъжност “стругар” в цех “Механичен”, за времето от 01.01.1983 г. до 31.12.1983г. е заемал длъжност “настройчик” в цех “Механичен“, за времето от 01.01.1984 г. до 30.04.1990 г. е заемал длъжност „стругар“ в цех „Б“, за времето от 01.05.1990 г. до 31.12.1991 г. е заемал длъжност “стругар” в цех „БЗ“.

Длъжностни характеристики за посочените длъжности няма.

От приложеното Удостоверение образец УП-3 № Р423-258/24.06.2024 г., издадено от „Авионамс“ АД, е установен придобит от П. осигурителен стаж за периода от 01.01.1992 г. до 31.12.1999 г., като е изпълнявал следните длъжности по периоди: - стругар - от 01.01.1992 г. до 31.05.1995 г.;- фрезист-координатчик - от 01.06.1995 г. до 23.07.1996 г.; - портиер - от 24.07.1996 г. до 19.01.1998 г.;- контрольор произв. операции - от 20.01.1998 г. до 31.12.1999 г.

Прието е, че в Удостоверение образец УП-3 № Р423-258/24.06.2024 г., издадено от „Авионамс“ АД е направено вписване, че стажът за периода 01.01.1992г. – 31.12.1999г. е труд от трета категория.

В тази насока е прието, че от първа категория труд при пенсиониране по т. 666 от ПКТП (отм.) се ползват работниците по измиване на авиационни детайли; монтьори по ремонт и изпитване на авиационна техника; монтьори по ремонт на радиоелектронно оборудване със свръхвисоки честоти; бояджия и тапицер - лепач на авиационна техника и монтьор по облитане на авиационна техника.

Посочено е, че право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО през 2024 г., мъжете придобиват при осигурителен стаж 10 години положен при условията на първа категория труд и навършена възраст 54 години 02 месеца, при условие, че сборът от осигурителният стаж и навършената възраст е не по-малък от 100 и когато лицата не са придобили право на пенсия по чл. 168 от КСО или са променили осигуряването си по чл. 4в от КСО.

При това положение е прието, че на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО следва да се откаже отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не е изпълнено условието за наличие 10 години осигурителен стаж при условията на първа категория труд.

Посочено е, че право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО през 2024 г., мъжете придобиват при осигурителен стаж 50 години положен при условията на втора категория труд и навършена възраст 59 години 02 месеца, при условие, че сборът от осигурителният стаж и навършената възраст е не по-малък от 100 и когато лицата не са придобили право на пенсия по чл. 168 от КСО или са променили осигуряването си по чл. 4в от КСО.

При това положение е прието, че и на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО следва да се откаже отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не е изпълнено условието за наличие 15 години осигурителен стаж при условията на втора категория труд.

Въз основа на горното е издадено процесното разпореждане [номер],/Протокол № 2140-15-692/08.08.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив, с което на жалбоподателя е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) при условията на чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО.

6.Този резултат е обжалван от П. пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-301/16.10.2024 г. е потвърдил оспореното разпореждане, възприемайки изцяло фактическите констатации и правните изводи на пенсионния орган, като в допълнение е посочено следното:

Длъжностите, които е изпълнявал П. в периода от 01.09.1978 г. до 31.12.1999 г., с прекъсване, не попадат в обхвата на т. 666 от ПКТП (отм.) или 53б от ПКТП (отм.). В тази връзка е посочено, че съгласно удостоверение №02-6800/01.11.2023 г. от ДА „Архиви“, Дирекция „ДВА“ [населено място] за периода от 01.09.1978 г. до 13.09.1978 г. и от 01.12.1980 г. до 31.12.1991 г., Удостоверение УП-3 № Р423-258/24.06.2024 г., издадено от „Авионамс“ АД за периода от 01.01.1992 г. до 31.12.1999 г., се установява,че П. е бил на длъжност „стругар“, “настройчик“, „фрезист- координатчик“, „портиер“ и „контрольор“ през процесните периоди.

Посочено е, че в „ТЕРЕМ" ЕАД (МРЗ „Г. Д." - Пловдив, „АВИОНАМС" АД) се извършва среден и капитален ремонт, модернизация на авиовъоръжението на българските ВВС (военновъздушни сили) и производството на резервни части за тях, поради което няма основание за зачитане от втора категория трудът на персонала, пряко участващ в поддържането и ремонта на въздухоплавателните средства във военната авиация, тъй като т. 53б от ПКТП (отм.) се прилага за инженерно-техническият състав от гражданската, селскостопанската и специализираната авиация.

Въз основа на изложеното е прието, че осигурителният стаж е правилно определен и зачетен като такъв от трета категория.

7. Към доказателствения материал по делото са приобщени Заповед № 00257 от 07.05.1985г. на Директора на МРЗ „Георги Д.“ и административно дело № 1554/2020г на Административен съд Пловдив.

8. В хода на настоящото съдебното производството е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ), оспорена от ответния административен орган. Заключението на вещото лице се свежда до следното:

Ц. А. П. постъпва на работа на 01.09.1978 г. в MP3 „Г. Д.”- Пловдив като военен служител на длъжност „стругар” и дейност „ремонтна”, към цех B1 „Механичен”, отразено в Трудовата му книжка. За процесните години П. е изпълнявал длъжностите както следва: „Стругар”, „Настройчик”, „Фрезист” и „Контрольор” към цех Б1. Основното производство на завода е ремонт на военни самолети и двигатели за тях. Вещото лице е пояснило, че в [населено място] са цехове A1 и А2 - за ремонт на планера и специализираното оборудване. В [населено място] са разгърнати цехове B1, Б2 и Б3 - съответно:

- цех Б1 - за демонтаж/монтаж на двигателите, ремонт и отстраняване на дефекти;

- цех Б2 - за ремонт на горивната, маслената и електрическата системи от двигателя;

- цех Б3 - за изпитване и монтаж на системи, детайли и агрегати.

На летище Крумово е изградена и оборудвана Изпитателна станция за гореща проба на двигателите.

Мястото на полагане на труда на П. е „Авионамс” АД в обособено производство за ремонт на двигатели (ОПРД), цех Б1. Авионамс е правоприемник съответно на МРЗ „Г.Д.“,“Терем Г.Бенковски“ ЕООД, “Терем Г.Бенковски“ ЕООД.

Длъжностите с работните им места, които е изпълнявал П., са в цех за обособено производство за ремонт на двигатели (ОПРД) към MP3 „Г. Д.”- Пловдив, в цех Б1 в бригада за комплексна работа при ремонт на двигатели на самолети. Към бригадата за ремонт на самолетни двигатели, но дислоцирана в друго хале е обособен „Механичен участък”, оборудван с необходимата специализирана техника за ремонт на трансмисии и за ремонт на агрегати (на възли, агрегати и детайли с настъпили изменения от фабричните норми с цел ремонт и възстановяване от дефекти).

Основно производство (предмет на дейност) на завода е ремонт на самолети/вертолети, двигатели, агрегати, изделия на авиационната техника, детайли както за въоръжените сили, така и отделни системи и на гражданската и селскостопанската авиация.

Дружеството извършва ремонт на военни самолети/вертолети и двигатели, като се изпълняват следните видове ремонтни дейности:

- Среден ремонт, Капитален ремонт, Възстановителен, частичен ремонт и пр., като мястото на ремонтната дейност се определя по направленията посочени по-горе - ОПРС и ОПРД.

Типове самолети, на които са извършвани посочените ремонти: Л-39, МиГ-17, Миг- 21, Миг-23, Су-22, Су-25;

- Ремонт на планера и модернизация на самолета;

- Ремонт на двигателите за типа самолет;

- Ремонт на спомагателното оборудване и агрегати;

- Увеличаване на летателния ресурс на летателните апарати;

- Комплексни изпитания на ремонтирани авиационни двигатели и агрегати;

- Гаранционна и следгаранционна техническа под дръжка.

Обект за ремонт и поддръжка са самолети, вертолети, авиационни, реактивни и турбореактивни двигатели на самолети и вертолети, бутални авиационни двигатели и редуктори на вертолети, както и възстановяване на летателния ресурс на летателните апарати.

Завода е изпълнявал своето предназначение като е извършвал ремонт на военна авиационна техника - самолети, вертолети и двигатели за тях.

Заеманите длъжности от Ц. А. П. в процесния период са както следва:

Постъпва на работа на 01.09.1978 г. в MP3 „Г. Д.”- Пловдив като военен служител на длъжност „стругар” и дейност „ремонтна”, към цех Б1 „Механичен”, отразено в Трудовата му книжка. За процесните години П. е изпълнявал длъжностите както следва:

От 01.12.1980 г. до 31.2.1982 г. е на длъжност „стругар”, към цех Б1 „Механичен участък”.

От 01.01.1983 г. - 31.12.0983 г. е назначен на длъжност „настройчик” към цех Б1 „Механичен участък”.

За времето от 01.01.1984 г. до 31.05.1995 г. е назначен на длъжност „стругар” към цех Б1

От 01.06.1995 г. до 23.07.1996 г. изпълнява длъжността „фрезист” към цех Б1

От 24.01.1998 г. до 31.12.1999 г. е назначен на длъжност „контрольор” към цех Б1.

Длъжностите с работните им места, които е изпълнявал П. са в цех за обособено производство за ремонт на двигатели (ОПРД) - Пловдив към MP3 „Г. Д.”/„Авионамс” АД- Пловдив, в цех Б/Б1 в бригада за комплексна работа при ремонт на двигатели на самолети. Към бригадата за ремонт на самолетни двигатели, но в друго хале е дислоцирана и обособена с необходимата техника бригада за „Механична обработка” на възли, агрегати и детайли с настъпили изменения от фабричните норми с цел ремонт и възстановяване от дефекти.

От назначаването му, през процесните години и по настоящем П. изпълнява механични дейности с монтажни и демонтажни операции в областта на ремонта на агрегати, възли и елементи от двигателя, които са дефектирали или са в общо несъответствие на изискванията на регламентиращите документи, норми, стандарти, или изискват подмяна с нови елементи. Работи като мие с бензин Б-70, керосин, етилов спирт, и ацетон; ръчно почиства и подсушава детайлите и агрегатите; отстранява дефекти и извършва изпитания по технологична карта на всички тях. Той е от състава на работниците, които непосредствено изпълняват ремонтните дейности, на всички длъжности на които е назначен. Работното му място и изпълняваната дейност е елемент от цялостната дейност на инженерно-техническия и производствен персонал нает от работодателя.

При изпълнение на трудовите си задължения при заеманите длъжности „стругар”, „настройчик”, „фрезист” и „контрольор” той пряко и непосредствено участва в процеса на ремонта - характеризиращ се с монтаж и демонтаж на възли, агрегати и елементи, миене, почистване, отстраняване на дефекти и изпитания по технологична карта на всички тях.

Изпълняваната дейност от П. е пряка, защото той лично изпълнява поставените му за деня задачи от бригадира, началника на цеха и ОПРД по ремонта на двигателите и посочените по горе дейности. Осъществява самостоятелен операционен контрол на всяка ремонтна дейност, и на края самостоятелно извършва измервания, които трябва да са в съответствие с нормите и стандарта. Получава самостоятелно блокове и агрегати за ремонт. Лично се запознава в какво се състои ремонта, т.е. какви допълнителни ресурси са необходими. Лично отговаря за качеството на работата си - вложени материали, и съответствие на работоспособността на блокове, агрегати и елементи при проверка. Той е един от работниците, които извършват ремонт на АТ и е от състава който разписва самостоятелно документацията за ремонтни дейности и постигнати данни и норми с висока прецизност в сложните ремонти процеси. Задължен е сам да изпълнява и да се съобразява с графиците по ремонта на АТ. Ежедневно прави доклад на началника на бригадата за хода на ремонтните дейности, проблемите и необходимите ресурси. Самостоятелно спазва и изисква да се водят процесите съгласно безопасната и здравословна работа и мерки за безопасност. Самостоятелно подържа своята подготовка по техниката, пожарно-безопасността и наличност на изправни ЛПС. От заповедите за обучение и подготовка за ремонт на техниката и от дейността му е видно, че не е бил заместван с друг човек, и то за продължителен период от време - за процесния период.Контрола ежедневно се води от П. и в документален порядък с подписи на изпълнител и контролиращ. Пряко, а при определени технологични операции и сам извършва ремонта, измерванията и документира направеното.

Извършва дейността и непосредствено на работното място в бригадата за „Механична обработка” в цеха за ремонт на двигателя, тъй като се запознава с предстоящите дейности по възстановяване работоспособността на агрегати, елементи, системи за които той отговаря.

Специалисти в бригадата са - шлосер, стругар, фрезист и настройчик - те са преките извършители на ремонта в бригадата. В периметъра на бригадата са разположени работни места с оборудването им - машини, съоръжения, подвижно ръчно, въздушно и електрическо оборудване, настолни бор машини, радиални бормашини, особени шлосерски места - оборудвани със специализирани кранове достъп на високо въздушно налягане необходим в процеса шлайфане - отнемане на материал чрез абразиви с въздушни приспособления. На бригадата се числи и двуосна количка с дървен плод, чрез която товарят, придвижват големите агрегати които постъпват за ремонт от бригадата за монтаж и демонтаж на двигателя- разположена в съседно хале.

Други машини: стругове-универсални, Кару селен, координатна машина и фрези.Допълнителни технологични маси, шкафове, приспособления, инструменти и измервателни средства.

Ремонта е високо отговорна дейност, а контрола по него се изпълнява от началото на технологичния процес до извършване на проверка на постигнати норми по каталога и техническата документация.

При шлосерските дейности с ръчни инструменти и електрически машини - на кратко се наричат подвижни, се използват радиални бормашини, настолна бор машина, координатна шлайф машина. Цялостната дейност се изразява в: демонтаж/монтаж на щифтове, нитове и осигуряващи дискове, демонтаж на валове, изрязване на и възстановяване на тръбопроводи за масло, ремонт на горивни камери с ръчно шлайфане и наваряване, подмяна на износени елементи и детайли, смяна на високотемпературен екран на реактивните сопла чрез захващане с нитоване над 70 броя нитове, монтаж на контриращи винтове, които се обработват в специално масло против развъртането им, ремонт на втулки и конзоли на лагери - чрез координатния шлайф за сухо шлайфане и пр.

Всяка дейност е свързана с почистване, шлайфане, измиване с различни химични вещества - керосин, бензин и ацетон. В последствие се изпълняват дейности по замерване размери на детайлите, доставка на консервирани нови елементи и подготовката им за използване. Получават се масла и смазки, различни видове абразиви за шлайфане, кичета, смола с метални съставки, грунд за обработка на метали, масла- това са основните материали - метали и неметали, с които се работи при шлосерска обработка. Използват се за измиване и разконсервиране т.н. горещ разтвор на разтворител Б 70. В хода на ремонта освен за прецизност на достигнатия размер, на работното място се характеризира с висока запрашеност - твърди частици, талк и смоли от шлайфането на ремонтираните детайли, както високи нива на производствения шум и вибрации при нитовъчната дейност.

Подробно в заключението вещото лице е описало вредните въздействия при ремонта и изпитанията на самолетните двигатели, които са следствие от използване на химични агенти; материали, отделящи във въздуха вредни за здравето аерозоли и прах; нива на вибрации и шум над допустимите при провежданите изпитания на реактивните двигатели. В този контекст в заключението е посочено, че в цеха за ремонт и длъжностите, които е изпълнявал П. е консумирал в своята всестранна дейност от посочените рискови фактори на работната среда, а именно Микроклимат, Химични агенти, Осветеност, Производствен шум, Вибрации и Производствен риск.

Като работещ в среда, отклоняваща се от нормалните условия за работа П., ежегодно е подлаган на профилактични прегледи във Военна болница или МБАЛ при ВМА - Пловдив. Също са му се полагали и е ползвал и допълнителен домашен отпуск, най-малко от 5 дни както и безплатна профилактична храна и лични предпазни средства.

Военната авиация е специализирана спрямо гражданската и селскостопанската. Основната и задача да осигурява въздушния суверенитет на държавата. От 2004 г. военната авиация изпълнява осигуряване на въздушен суверенитет на Република България и на интегрираното пространство на Н..

9. Като свидетели по делото са разпитани:

9.1. А. А. К. – същият заявява, че познава познава Ц. А. П., познава го като колега, понеже свидетелят също е бивш работник от завода МРЗ „Георги Д.“, сега „Авионамс“ АД за ремонт на турбореактивни авиационни двигатели от фамилията МИГ и М 701, което е по английски лиценз. С Ц. ги свързвала 20 годишна съвместна работа. Свидетелят постъпил в завода „Георги Д.“ през 1980 година, заварил П. да работи в завода, като свидетелят е напуснал през 2001г. Двамата работили в една и съща бригада - Механични обработки по ремонта на реактивния двигател и турбостартера, която имала 12 работни места и бригадата изпълнявала основни и частични ремонти на детайли и възли и елементи от турбореактивния двигател. Всеки един работник бил обучен да изпълнява операция на всяко от тези 12 работни места. Тези работни места, в това число пет струга, фреза, координатна бормашина, шлосерски работните места за ръчно шлайфане, за възстановяване на авиационните елементи и части, били разположени в площ около 100 -120 [жк], едно помещение, един участък. Операциите, които извършвал П. били основно сухо шлайфане на компресори – първа и втора степен, лопатки на турбини от първа и втора степен, сухо шлайфане на суховия апарат, престъргване на повърхности с метало-керамични покрития с кодово название 20Б, отваряне с фреза на електронни кутии, изрязване, престъргване на керосинови тръбопроводи, П. извършвал основен ремонт на дифузор – елемент от изходната тръба на двигателя, възел.Работната среда била с много висока запрашеност, тъй като не се разрешавало охлаждане, за да не корозират детайлите. Метало – керамичното покрити 20Б е съставено от много елементи, като талк и полиестерни смоли-високотемпературни, тоест при стъргането се отделяло прах и микрочастици от тези полиестерни смоли. След обработката, веднага се лакирало с ацетонов лак, той бързо се изпарявал и бил вреден. Работната среда имала и шум, тъй авиационните елементи са тънкостенни, имало и вибрации за ексцентричните детайли. Заради вредностите на работната среда получавали кисело мляко и газирана вода, и допълнителни 15 дни върху отпуската на година за вредни условия на труд.

9.2.Д. М. М. – същият заявява, че познава Ц. А. П. от 1973г., когато свидетелят постъпил на работа в МРЗ „Георги Д.“. Когато свидетеля постъпил в завода, П. вече работел там като специалист по механични обработки на детайли и възли от ремонта на турбореактивни двигатели за различните модификации самолети. П. заемал длъжностите стругар, фрезист, настройчик на машини, шлайфист, всички операции, свързани с механична обработка на детайли и възли при ремонта на авиционните двигатели. Мястото на полагане на труда на П. бил в цех за ремонт на авиационни двигатели, в механичен участък, специално устроен механичен участък, където се извършвали механични обработки и ремонта на авиационна техника. П. изпълнявал ремонтни операции, свързани с механична обработка от типа на струговане, фрезоване, шлайфане на детайли от двигателите, с цел възстановяване на пригодността им за ремонт на авиационна техника. Работил с машини, които предизвиквали доста сериозни шумни вибрации, работил в условия на висока запрашеност, тъй като шлайфането, механичната обработка на високо легирани стомани, от които са изработени детайлите на авиационните двигатели, били свързани със сухо шлайфане и висока точност и отговорност, като за изпълнението на тези задачи се изисквало теоретична и практична подготовка. За всяка от тези операции П. попълвал съответната технологична документация, като носил отговорност за прецизността и точността на изпълнение на операциите. При демонтажа и монтажа на детайлите се използвали разтворители – обезмаслители и синтетичмни масла, с които работила авиационната техника, които имали висока степен на изпаряемост и на вредност. Маслата били синтетични, смазката също, обезмасляването се извършвало с разтворители от типа на „ацетон“ и „бензин“. Във връзка с тези вредности на работната среда имало нормативна уредба, която регламентирала допълнителен отпуск, безплатна храна и допълнително заплащане за вредности.

9.3. В подкрепа на свидетелските показания са представени и приобщени към доказателствения материал по делото Трудова книжка № 1881 на А. А. К. и Служебна бележка с изх.№ Р452-210/14.05.2025г. от „Авионамс“ АД за Д. М. М..

ІV. За правото:

10. Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ [населено място], е постановен от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство развило се на основание чл. 69б от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.

Изложеното до тук обаче, не е в състояние да санира допуснатите в хода на административната процедура съществени нарушения на административно-производствените правила, съответно неточните фактически констатации и направените въз основа на тях неправилни изводи относно приложението на материалния закон. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

11. Спор по установените факти не се формира между страните. Спорът е правен и се концентрира във въпроса като каква категория – първа, втора /каквито са твърденията на жалбоподателя/ или трета /каквото е становището на осигурителния орган/, следва да бъде зачетен положения от П. труд на длъжностите „стругар“, „настройчик“,“фрезист - координатчик“ и „контрольр производствени операции“ за периода от 01.09.1978 г. до 31.12.1999г. в МРЗ “Георги Д.” - Пловдив, с правоприемник ВРЗ „Георги Бенковски“ - Пловдив“, след това „Терем“ ЕАД – Пловдив и „АВИОНАМС“ АД.

Според становището на ответния административен орган, осигурителният стаж на жалбоподателя, положен на въпросните длъжности при осигурителя, не следва да се приема, като такъв при условията на първа или втора категория труд, съгласно т. 66б и т. 53б от ПКТП /отм./, а като такъв при условията на трета категория, именно защото П. е заемал длъжности „стругар“, „настройчик“,“фрезист- координатчик“ и „контрольр производствени операции“, които не попадат в т.66б от ПКТП(отм.), а освен това военната авиация според ответния орган не е сред изрично изброените видове авиация по т. 53б от ПКПТ (отм.), а именно гражданска, селскостопанска и специализирана.

12. За разрешаването на конкретния административноправен спор е необходимо да бъде съобразено следното:

По силата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. До 31.12.1999 г. е в сила Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП), в който изчерпателно са изброени професиите, длъжностите и видовете работа от съответната категория.

В § 2 от ПМС № 75/1998 г. за отменяне на ПКТП е предвидено, че трудовият стаж при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31 декември 1999 г. включително, се зачита от съответната категория по действащия до тази дата Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране.

Следователно, при преценката на категорията на спорния трудов стаж, положен от жалбоподателя за времето от 01.09.1978. до 31.12.1999 г., приложими са разпоредбите на ПКТП (отм.).

Съответно, разпоредбата на т. 66б от ПКТП /отм./, действала през процесния период, когато е положен спорния трудов стаж, предвижда, че – “Работещи, които се пенсионират при 20 години трудов стаж, положен в посочените отрасли и дейности, и възраст 52 години за мъжете и 47 години за жените: …. Работници по измиване на авиационни детайли. Монтьори по ремонт и изпитване на авиационна техника. Монтьори по ремонт на радиоелектронно оборудване със свръхвисоки честоти. Бояджия и тапицер - лепач на авиационна техника. Монтьор по облитане на авиационна техника ... .”

Според чл. 16, ал. 2, т. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, от 1 януари 2000 г. трудовият стаж, положен до 31 декември 1999 г. при специфичните условия на т. 66б, по отменения с чл. 1 от Постановление № 75 на Министерския съвет от 1998 г. Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (обн., ДВ, бр. 39 от 1998 г.; изм., бр. 123 от 1998 г.), се счита за осигурителен стаж от първа категория.

Все в тази насока следва да се добави, че работните места и видовете дейности и производства, които служат като основание за зачитане на положения на тях труд като осигурителен стаж от първа или втора категория, са изброени изчерпателно в съответните точки от ПКТП (отм.). Въз основа на тази нормативна регламентация следва извода, че причисляването на даден труд към първа или втора категория за целите на пенсионното осигуряване предполага две възможности. Първата е лицето да е заемало длъжност и да е било с място на работа, които са изрично нормативно определени като такива от съответната категория и само формалното наличие на които презумира тежестта и вредността на полагания труд. Втората възможност е законодателно установена в Раздел "Общи разпоредби", т. 67 ПКТП (отм.) и се изразява в правото да се докаже по съответния ред, че дори и да не е положен на длъжност и в отрасъл на производството, посочени в раздел I и II на правилника, то след като работата е свързана със същата вредност и тежест на труда, се причислява към съответната категория. (Така Решение № 4654 от 13.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1382/2021 г., VI о.).

На следващо място, във връзка с правилното разрешаване на текущия административноправен спор, ще следва да бъдат съобразени и разпоредбите на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО в приложимата редакция.

Съгласно чл. 696, ал. 1 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2024 г. мъжете придобиват при навършена възраст 54 години и 02 месеца, 10 години осигурителен стаж от първа категория труд и сбор от навършена възраст и осигурителен стаж, превърнат към трета категория не по-малък от 100, и които не са придобили право на пенсия за ОСВ по чл. 168 от КСО или са променили осигуряването си по чл. 4в от КСО.

Съгласно чл. 696, ал. 2 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2024 г. мъжете придобиват при навършена възраст 59 години и 02 месеца, 15 години осигурителен стаж от втора категория труд и сбор от навършена възраст и осигурителен стаж, превърнат към трета категория не по-малък от 100, и които не са придобили право на пенсия за ОСВ по чл. 168 от КСО или са променили осигуряването си по чл. 4в от КСО.

В настоящия случай, към 12.04.2024г. - дата на подаване на заявлението, П. има навършена възраст 63 години 05 месеца и 13 дни.

13. Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се приеме, че трудовият стаж на жалбоподателя за периода от 01.09.1978г. до 31.12.1999г. на длъжности „стругар“, „настройчик“,“фрезист- координатчик“ и „контрольр производствени операции“ в МРЗ “Георги Димитров” – Пловдив (според Удостоверение обр. № 02-6800/01.11.2023г. на ДА "Архиви", Дирекция "ДВА" [населено място] и Удостоверение обр.УП-3 № Р423-258/24.06.2024г. от „Авионамс“ АД), е такъв от първа категория.

Водещият принцип при категоризиране на труда явно е естеството на трудовата функция и мястото, където тя реално е упражнявана, независимо от конкретното наименование на съответната длъжност. В този смисъл са нормите на т. 67 и т. 68 от ПКТП, и § 4 от ПЗР на ПМС № 210 от 20.08.1996 г.

Установените в хода на съдебното производство условия на труд, при които е работил жалбоподателя в спорния период от време – 01.09.1978г. до 31.12.1999 г., следва да се преценят в хипотезата на чл. 67 във връзка с чл. 66б от ПКТП отм. (в какъвто смисъл е Решение № 11894/23.11.2021 г., постановено по административно дело № 6711/2021 г. по описа на Върховен административен съд, Шесто отделение, по подобен казус макар длъжността предмет на обсъждане в посоченото решение на ВАС да е различна, както и Решение № 3741 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 523/2013 г., VI о. относно приложението на т. 66и във връзка с т. 67 от ПКТП отм.).

14. В подкрепа на данните, съдържащи се в подробно описаните по-горе в раздела „За фактите“ писмени доказателства (които няма да бъдат преповтаряни), са показанията на разпитаните по делото свидетели (възпроизведени в т. 9 от настоящото решение), дадени под страх от наказателна отговорност, които съдът възприема като обективни, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал. Въз основа на същите се потвърждава, че през спорния период от 01.09.1978г. до 31.12.1999 г. жалбоподателят е работил като „стругар“, „настройчик“,“фрезист- координатчик“ и „контрольр производствени операции“, в цех „Б-1" на МРЗ „Г. Димитров" - Пловдив, с правоприемници ВРЗ „Г. Бенковски“, „Терем“ ЕАД, „Авионамс“ АД, като дейностите, които е извършвал са свързани пряко с извършване на ремонт и изпитване на авиационна техника (ремонт на реактивни двигатели), съответно трудът е положен при вредни условия на труд, поради използването на гориво-смазочни масла, керосин, авиационни масла, бензин, ацетон, епоксидни смоли, и наличието на много голям шум и вибрации от работата на системите на двигателя като при действително летене на самолет. Според показанията на свидетелите, естеството на работата било такова, че при длъжностите, които е заемал жалбоподателя нямало как същият да не участва в демонтажа и монтажа впоследствие на системите на реактивния двигател, наред с монтьорите.

Всички тези данни извлечени от показанията на разпитаните по делото свидетели, еднозначно налагат да се приеме, че осигурителният стаж на П. за спорния период от 01.09.1978г. до 31.12.1999 г. на длъжности „стругар“, „настройчик“,“фрезист- координатчик“ и „контрольр производствени операции“, в цех „Б-1" на МРЗ „Г. Димитров" - Пловдив, ВРЗ „Г. Бенковски“ - Пловдив, „ТЕРЕМ“ ЕАД, клон Пловдив, с правоприемник „Авионамс“ АД [населено място], следва да бъде зачетен, като труд от първа категория по т. 66б от отм. ПКТП във връзка с т. 67 от ПКТП отм. по отношение мястото, характера, вредността и тежестта на полагания труд, при преценка за наличие на предпоставките на чл. 69б, ал. 1 от КСО за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Действително с нормата на чл. 104, ал. 10 от КСО е въведена забрана за установяване на категорията труд със свидетелски показания, но в случая такова установяване няма. Свидетелите не са се произнасяли по отношение категорията на труда. Те описват трудовия процес и работната среда, при които е полагал труд П., поради липсата на конкретна документация в тази насока, което до голяма степен се дължи и на секретния характер на производството.

Достоверността на показанията на разпитаните свидетели е несъмнена - свидетелите са бивши колеги на жалбоподателя, и като такива са възприели непосредствено фактите и обстоятелствата във връзка с мястото, естеството и условията на извършваната работа. Показанията на свидетелите са обективни, непротиворечиви и кореспондират с останалия доказателствен материал по делото, поради което няма причина не бъдат съобразени от съда, като достоверен източник на данни за релевантните за спора факти и обстоятелства досежно предмета на доказване.

Още веднъж следва да се подчертае, че забраната по чл. 104, ал. 10 от КСО не е абсолютна и не обхваща случаите, в които документите са унищожени и/или изгубени по аргумент от чл. 165, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, а освен това, както вече бе казано, свидетелите в конкретния случай не установяват категорията труд, а вида на работа и условията, при които е бил полаган съответния труд, и то при наличие на писмени доказателства от страна на работодателя, както изисква разпоредбата чл. 104, ал. 10, изр. второ от КСО.

15. Само за пълнота следва да се констатира, че на свидетелят А. А. К. е признато правото на пенсия при условията на чл.69б, ал.1-2 от КСО като в тази връзка са Решение № 2148/23.11.2022 на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело № 326/2022г. и Решение № 9182/03.10.2023г. на ВАС, по адм. дело № 2027/2023г., а на свидетелят Д. М. М. е признато правото на пенсия при условията на чл.69б, ал.1-2 от КСО, като в тази връзка са Решение № 1163/21.06.2022г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело № 3236/2021г. и Решение № 494/17.01.2023г. на ВАС, по адм. дело № 6920/2022г. Без всякакво съмнение разрешенията на тези казуси е следвало да бъде зачетено при разрешаването на текущия административноправен спор. Този извод следва от разпоредбата на чл.8, ал.2 от АПК, задължаваща административните органи, при еднакви условия да третират сходните случаи еднакво. Тоест, при положение, че от административния орган е дадено разрешение по поставения пред него административноправен въпрос в позитивна за жалбоподателя насока, то не може да бъде давано разрешение по идентичен въпрос в обратната насока/каквото се явява на практика даденото в настоящия казус/.

16. В съответствие с данните, съдържащи се в обсъжданите писмени доказателства и гласни доказателствени средства, са и експертните изводи на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, която съдът възприема, като обективна и компетентно изготвена, въвеждаща в процеса с необходимата пълнота релевантните за разрешаване на настоящия административноправен спор факти и обстоятелства, за които са необходими специални знания, с които страните и съдът не разполагат. Вещото лице е анализирало предмета на дейност на МРЗ „Г. Димитров", с правоприемници ВРЗ „Г. Бенковски“ - Пловдив, „Терем“ ЕАД, „Авионамс“ АД, работната среда и трудовите функции на длъжностите „стругар“, „настройчик“,“фрезист- координатчик“ и „контрольр производствени операции“ при ремонта на двигатели на военни самолети и вертолети, и съобразявайки към кой отрасъл принадлежи предприятието, е дало заключение, че жалбоподателят е участвал пряко и непосредствено в процеса свързан с ремонт и изпитване на авиационна техника (ремонт на реактивни двигатели). Според вещото лице условията, при които се извършва ремонта и поддръжката на двигатели, включват въздействието на вредности, в т.ч и химическо въздействие и физическо въздействие. Към първата група спадат: керосин, използван като гориво за самолетните двигатели и бензин, ацетон като средство за миене на възли и агрегати при демонтаж; абразивни средства за механично почистване и обработване на възли и детайли, източник на запрашеност на работната среда; различни смазочни материали /масла, специална грес/ с токсично действие върху човешкия организъм. Посочено е в тази връзка, че работата задължително се осъществява с лични предпазно средства. Към втората група (физични въздействия) могат да се причислят : Силни вибрации и шумът над допустимите във връзка изпитание /облитане/ на двигателите в режим на реално експлоатационно натоварване след завършване на монтажа на двигателя.

Според експертът жалбоподателят като „стругар“, „настройчик“,“фрезист- координатчик“ и „контрольр производствени операции“ по ремонт на реактивни двигатели, участва пряко и непосредствено при изпълнение на ремонтните дейности и е в обхвата на вредните въздействия.

В случая мястото на осъществяване на трудовата дейност е Цех Б-1 Обособено производство за ремонт на реактивни двигатели и попада в обхвата на вредните въздействия, характерни за осъществяване на дейността.

Тези обстоятелства, наред с дадените изчерпателни, обосновани и логични отговори в инженерно-технически аспект на поставените въпроси, кореспондиращи със събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства и гласни доказателствени средства, според настоящия състав на съда, е основание за възприемане заключенията на вещото лице.

Изложеното до тук налага да се приеме, че дейностите, осъществявани от жалбоподателя за спорния период от 01.09.1978г. до 31.12.1999 г. на длъжност „стругар“, „настройчик“,“фрезист- координатчик“ и „контрольр производствени операции“ в цех „Б-1" на МРЗ „Г. Димитров" - Пловдив, с правоприемници ВРЗ „Г. Бенковски“, „ТЕРЕМ“ ЕАД, „АВИОНАМС“ АД, са свързани с извършване на ремонт и изпитване на авиационна техника. Трудът на посочените длъжности е положен при пряко и непосредствено участие в ремонта на авиационна техника на същите работни места (Цех Б-1 Обособено производство за ремонт на реактивни двигатели и попада в обхвата на вредните въздействия), при същите трудови функции, с еднаква вредност и тежест като труда на „монтьор по ремонт и изпитване на авиационна техника“, категоризиран по т. 66б от отм. ПКТП, но с по-големи отговорности.

17. Обстоятелството, че длъжностите „стругар“, „настройчик“,“фрезист- координатчик“ и „контрольр производствени операции“ в МРЗ “Георги Димитров” (с правоприемници ВРЗ „Г. Бенковски“, „ТЕРЕМ“ ЕАД, „АВИОНАМС“ АД) не са сред изрично изброените в т. 66б ПТКП (отм.), само по себе си не е основание да се приеме, че П. реално е извършвал трудови функции различни от тези, присъщи за длъжността „монтьор по ремонт и изпитване на авиационна техника“, посочена в т. 66б ПТКП (отм.). Доказателства в тази насока нито се заявиха нито се представиха по делото.

Ясно е, че т. 66б от правилника не се отнася за наименование на конкретна длъжност, а представлява синтезирано определяне (определение) на трудовата функция, която се осъществява при ремонт на авиационна техника. Според данните заявени от свидетелите и съдържащите се в Удостоверение обр. УП -3 Р-423-258/24.06.20234г., издадено от „Авионамс" АД, трудовата си дейност П. е осъществявал в цех Б-1 на МРЗ „Г. Димитров“ (с правоприемници ВРЗ „Г. Бенковски“, „ТЕРЕМ“ ЕАД, „АВИОНАМС“ АД), и тя е свързана пряко и непосредствено с ремонт на реактивни двигатели. Това като трудови функции и място на осъществяването им в пълнота съответства на посочената в т. 66б хипотеза „Монтьор по ремонта на авиационна техника“, поради което няма причина осъществяването на тази трудова дейност да не бъде квалифициран като труд положен при условията на първа категория на основание т. 66б и т. 67 от ПКТП (отм.).

18. В обсъждания контекст следва да се посочи, че конкретната преценка за наличието или липсата на основание трудът да бъде зачетен за една или друга категория, в административното производство се прави от длъжностните лица при НОИ въз основа на относимите правни норми и при съобразяване на представените от съответното лице оригинални документи за осигурителен /трудов/ стаж, като осигурителят прави само предложение за категорията на труда, което не е обвързващо за административния орган /в този см. са Решение № 7390/18 г. по адм. дело № 7941/17 г., Решение № 4567/2020 г. по адм. дело 1961/19 г. на ВАС и др./. Посоченото произтича и от разпоредбата на т.70 от ПКТП /отм./, съобразно с която осигурителите следва при издаването на документи /трудова книжка или удостоверения за трудов стаж/, които се издават въз основа на първична отчетна документация, доказваща работа при определени условия и на определени обекти, или работни места, да посочват съответната точка и буква от Правилника, по която предлагат да се зачете трудът. Аналогична е и разпоредбата на чл. 3 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. Ето защо и административният орган не следва задължително да се съобрази с направеното предложение за категоризиране на труда от осигурителите, доколкото преценката за това е предоставена в правомощията на съответните длъжностни лица в ТП на НОИ, които следва да извършат и задължително проверка, освен дали въпросният стаж е действителен, за което в случая не е формиран спор между страните, така също и дали са налице доказателства трудът да е положен на точно определена длъжност, какъв е характерът, спецификата и особените условия на полагане на труда и в тази връзка дали направеното предложение от осигурителя относно категоризирането на труда е съответно на приложимите нормативни актове.

В случая, административният орган не е изяснил релевантните за спора обстоятелства относно категорията труд, положен от жалбоподателката на процесните длъжности, с което е нарушил процесуалните си задължения, произтичащи от основополагащите принципи на административния процес. Касае се за нарушаване на принципа на истинност, прогласен в чл. 7 от АПК, според който административните актове се основават на действителните факти от значение за случая, като на преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая, а истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Нарушен е и принципът на служебното начало, според който административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица, и осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството (чл. 9, ал. 2 и ал. 4 АПК). Това от своя страна е довело до нарушаване на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК, които задължават административният орган да събере служебно доказателства и да издаде индивидуалния административен акт след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая.

С процесуалното си бездействие по отношение на релевантните факти (за чието установяване органът е следвало да бъде активната страна - задължение произтичащо от служебното начало в процеса), административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно прилагане на материалния закон, съответно до неправилния извод за липса на предпоставките по чл. 69б, ал. 1 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на П..

Достатъчно в тази насока е да се посочи, че в хода на административното производството от страна на органите на НОИ не са предприети никакви действия по събиране на допълнителни доказателства нито от „Авионамс“ АД, нито от Държавна агенция „Архив“, Дирекция „Държавен военноисторически архив“, [населено място], относно категорията труд, положен от жалбоподателя на процесните длъжности, където очевидно се съхраняват документи необходими за правилното разрешаване на настоящия административноправен въпрос.

В горния смисъл са Решение № 1331 от 28.06.2021 г. на Адм. съд - Пловдив по адм. д. № 3174/2020 г., оставено в сила с Решение № 13122 от 22.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8183/2021 г., VI о., Решение № 13575 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8048/2016 г., VI о., Решение № 14784 от 4.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11001/2016 г., VI о., Решение № 10925 от 29.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6003/2021 г., VI о., Решение № 3109 от 4.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11239/2021 г., VI о., Решение № 2772 от 16.03.2023г. на ВАС по адм. д. № 7533/2022г., VI о.,

19. Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за незаконосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-301/16.10.2024 г. на Директора на ТП на НОИ [населено място] и потвърденото с него Разпореждане № № **********,/Протокол № 2140-15-692/08.108.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив, поради което същите ще следва да бъдат отменени. На основание чл. 173, ал. 2 АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при ТП на НОИ - Пловдив, за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-15-1299/12.04.2024 г. по описа на ТП на НОИ – Пловдив, подадено от Ц. А. П., при съблюдаване на дадените с настоящо решения указания по тълкуването и прилагането на закон. Това налага извод за основателност на жалбата.

V. За разноските:

20. При посочения изход на спора, на основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателя се дължи присъждане на сторените разноски в производството. По делото са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв. Настоящият състав преценява възражението за прекомерност на адвокатския хонорар като неоснователно, тъй като адвокатското възнаграждение е съответно на фактическа и правна сложност на делото, и осъществената процесуална защита от страна на процесуалния представител. С оглед изложеното, разноските в производството, които следва да бъдат присъдени на жалбоподателя, се констатират в размер 1260 на лв. – заплатените, възнаграждение за вещо лице (510 лв.) и адвокатско възнаграждение 750 (лв.).

Предвид горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-301/16.10.2024 г. на Директора на ТП на НОИ [населено място] и потвърденото с него разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-692/08.08.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при Териториално поделение на НОИ – Пловдив, за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-15-1299/12.04.2024г. по описа на ТП на НОИ – Пловдив, подадено от Ц. А. П., при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт да заплати на Ц. А. П., с [ЕГН], с адрес посочен в жалбата [населено място], [жк], [адрес], сумата от 1260 лв., представляваща сторените от последния разноски по производството за заплащане на възнаграждения за един адвокат и за вещо лице.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.