№ 119
гр. В., 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в закрито заседание на двадесет
и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20211320201252 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от М. СТР. М., ЕГН:
**********, адрес: гр. В., ж.к. „Б.“, вх. „Г“, ет. 4, ап. 13, против Наказателно постановление
№ 768/06.12.2021г. на Директора на РДГ - Б., с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 266, ал. 1 от Закона за горите
– „глоба“ в размер на 100 лв. за извършено административно нарушение по чл.213, ал. 1, т. 2
от Закона за горите и на основание чл. 273, ал. 1 от Закона за горите вещите, предмет на
нарушение: 9.00 пр.м3 дърва загорене от дървесен вид „дъб“ и вещта, послужила за
извършване на нарушението: 1 бр. товарен автомобил„И. 75Е14“ с рег. № ВН 7973 АВ.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата
като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като
незаконосъобразно и необосновано.
Процесуалният му представител заема идентично с жалбата становище в с.з.
Ответната страна не изпраща процесуален представител и не заема становище в с. з.,
като от административнонаказващия орган е постъпило възражение срещу жалбата с искане
да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано,
а жалбата да се отхвърли като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната
съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 19.10.2021г. в землището на с. Р., обл. В., в началото на селото по посока с. Р.,
жалбоподателят транспортирал с т.а. „И. 75Е14“ с рег. № ВН 7973 АВ 9.00 пр. м3 дърва за
горене от дървесен вид „дъб“, непридружени с превозен билет – документ, доказващ
законния произход на дървесината.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и
1
писмени доказателства - показанията на свидетеля ИВ. БЛ. ИВ. - актосъставител, и
административно-наказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с
правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
С разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ се забранява съхраняването на дървесина,
немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка, а според т. 2 -
дървесина, непридружена с превозен билет.
Съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗГ разпоредбите на закона не се прилагат за посочените в
разпоредбата хипотези: 1. паркове и градини в урбанизирани територии; 2. горите и земите в
националните паркове и в резерватите; 3. дървета от горскодървесни видове в земеделски
територии, когато не притежават характеристиките на гора по ал. 1 и 4. площите, заети с
горскодървесна растителност в обхвата на републиканските, местните и железните пътища.
За всяко транспортно средство се издава отделен превозен билет или удостоверение, което
съдържа всички реквизити на превозния билет. Според § 1а, т. 3 от ДР на ППЗГ "Добив на
дървесина" е сеч и извоз на дървесина до временен склад. В случая
административнонаказващият орган изобщо не е изследвал обстоятелството относно
произхода на въпросното количество дърва и дали така съхраняваните дърва от ответника
по касация подлежат на маркировка с КГМ, производствена или общинска марка, както и
придружаване с превозен билет.
От описаното по – горе се установява, че липсват доказателства в административно -
наказателната преписка, от които да бъде установено по какъв начин актосъставителят, и
впоследствие административнонаказващият орган са стигнали до извода, че жалбоподателят
транспортира именно такава дървесина, за която се прилагат разпоредбите на ЗГ и
съответно е административно - наказателноотговорно лице по чл. 266, ал. 1 от ЗГ.
Нарушението следва да е установено по един несъмнен и безспорен начин. Като
тежестта на доказване лежи именно върху административнонаказващия орган и
нарушителят не е длъжен да доказва, че е невинен.
Събраните по делото доказателства от наказващия орган и пред въззивната инстанция
не установяват по категоричен начин извършването на нарушението, което несъмнено води
до необоснованост на НП. Последното е издадено въз основа на предположението, че той е
извършил твърдяното деяние и то виновно.
Преди да издаде НП, наказващият орган е следвало да направи самостоятелна проверка
на обстоятелствата по нарушението, както и да събере релевантните доказателства относно
извършването му. Като не е извършил проверка на обосноваността на акта за нарушение,
2
преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е издал наказателното
постановление в нарушение.
В тежест на административнонаказващият орган е да докаже и подкрепи със
съответните доказателства, твърденията и констатациите си, относно извършено
административно нарушение. Посочените обстоятелства, относно неизясняването на
фактите и твърденията от страна на наказващият орган, както в АУАН, така и в НП, водят
до необоснованост на НП, относно твърдяното като извършено нарушение от ответника по
касация. Налице са неизяснени обстоятелства и липса на доказателства относно
извършените нарушения по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ. Освен, че следва да бъдат описани
всички обстоятелства по извършването на нарушението, следва да бъдат наведени и
доказателства в тяхна подкрепа, тъй като посочените в закона нарушения, за които се
твърди, че са извършени от нарушителя, са предмет на доказване по делото. Т. е. налагането
на наказание при неизяснени обстоятелства и въз основа на предположения е
незаконосъобразно.
Като се има предвид, че е наложена глоба на физическото лице, то е следвало да бъде
обсъден въпросът с наличието или липсата на вина, при извършването на нарушението. От
наказващия орган нито са събирани, нито са обсъждани доказателства във връзка с
наличието или липсата на вина у нарушителя, съответно не става ясно дали са взети предвид
при издаването на НП.
Следва да се има предвид, че съществен елемент от състава на административното
нарушение е вината. За да се приеме, че е налице административно нарушение, по смисъла
на чл. 6 от ЗАНН, същото следва да е извършено виновно. При издаването, както на АУАН,
така и на НП, наказващият орган не се е съобразил с всички събрани и представени
доказателства по преписката.
В този смисъл Съдът намира, че НП е незаконосъобразно и необосновано и ще следва
да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 768/06.12.2021г. на Директора на РДГ - Б., с което
на жалбоподателя М. СТР. М., ЕГН: **********, адрес: гр. В., ж.к. „Б.“, вх. „Г“, ет. 4, ап. 13,
е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 266, ал. 1 от
Закона за горите – „глоба“ в размер на 100 лв. за извършено административно нарушение по
чл.213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и на основание чл. 273, ал. 1 от Закона за горите
вещите, предмет на нарушение: 9.00 пр.м3 дърва за горене от дървесен вид „дъб“ и вещта,
послужила за извършване на нарушението: 1 бр. товарен автомобил „И. 75Е14“ с рег. № ВН
7973 АВ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до
3
страните пред Административен съд-гр. В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4