Р
Е Ш Е
Н И Е
град София, 23.07.2020 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в публично съдебно
заседание, проведено на първи юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН П.
ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при секретаря Радиана Андреева, в присъствието на прокурор Радка Цекова от
СОП, като разгледа докладваното от съдия Игнатова ВНОХД № 816 по описа за 2017 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за
да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №
25/31.10.2017 г., постановена по НОХД № 252/17 г.,
състав на РС Б. е признал подсъдимия Д.П.К. за виновен в това, че на 14.07.2016
г. в с. С., обл. С., на главен път І-1 с посока на
движение от гр. Б. към с. Н. управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „БМВ” без регистрационни табели, бял на цвят с черни надписи на
предния капак, без съответно свидетелство за управление на МПС в едногодишен
срок от наказването ви по административен ред за управление на МПС без
съответно свидетелство за управление на МПС – с наказателно постановление №
16-0246-000044/03.05.2016 г. на ВНД Началник група към ОДМВР С., РУ Б., влязло
в законна сила на 25.05.2016 г., поради което и на основание чл. 343 в, ал. 2 от НК му наложил наказание
лишаване от свобода за срок от една година и два месеца, което на основание чл.
57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален
общ режим на изтърпяване, и наказание глоба в размер на 600.00 лв., платима по
сметка на Републиканския бюджет.
С присъдата подсъдимият К. е
признат за виновен и в това, че на същите дата и място, управлявайки превозно
средство - лек автомобил марка „БМВ” без регистрационни табели, бял на цвят с
черни надписи на предния капак, противозаконно пречил на орган на властта – В.
К. В. – младши автоконтрольор ІІ степен в група ОП на РУ Б. при ОДМВР С. да
изпълни задълженията си по опазване на обществения ред и осигуряване
безопасността на движението по пътищата в Р. Б. и да работи по
предотвратяването и пресичането на нарушения по пътищата и обществения ред,
като не спрял на подадения от страна на В. сигнал със стоп палка, а вместо това
го заобиколил и ускорил скоростта на движение на управлявания от него автомобил,
поради което и на основание чл. 270, ал. 1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест
месеца, което на основание чл. 57, ал. 1 ,т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим на
изтърпяване.
С
присъдата на основание чл. 23, ал. 1 от НК на
подсъдимия К. е определено и наложено едно общо най-тежко наказание – лишаване
от свобода за срок от една година и два месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи при
първоначален общ режим. На основание чл. 23, ал. 3 от НК към така определеното едно общо най-тежко
наказание съдът присъединил изцяло наказанието глоба в размер на 600.00 лв., платима по сметка на Републиканския бюджет.
На
основание чл.
68, ал. 1 от НК съдът постановил подсъдимия Д.К. да
изтърпи отделно отложеното наказание лишаване от свобода в размер на три
месеца, по присъда по НОХД № 282/2015 г. на РС Б., като определил на основание чл. 57, ал. 1 ,т. 3 от ЗИНЗС
първоначален общ режим на изтърпяване.
Срещу постановената присъда е
депозирана жалба от защитника на подсъдимия К. – адв. Г.Д.
от САК, с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата.
Сочи се, че присъдата не е съобразена със събраните по делото
доказателства и се иска постановяване на нова (въззивна) присъда, с която
подсъдимият бъде признат за невиновен по обвиненията.
Твърди се, че съдът
необосновано е кредитирал с доверие показанията на свидетелите Л. и В., докато тези свидетели са заинтересовани от изхода на
делото. В подкрепа на извода за предубеденост и заинтересованост се излагат
съображения за наличие на предходни взаимоотношения между подсъдимия К. и
свидетелите – полицейски служители, които са довели до желание за отмъщение у
последните предвид образуваната срещу свидетеля М.П. дисциплинарна проверка във
връзка с твърдение, че служителите на МВР са вземали животни от подсъдимия и
семейството му, без да ги заплащат. Изводи за
заинтересованост и предубеденост са извеждат и от наличието на многобройни
идентични административни производства срещу подсъдимия, при което едни и същи
полицейски служители в докладни записки твърдят, че са видели подсъдимия на
различни места да управлява различни автомобили, без да е правоспособен водач.
Сочи
се, че времето, за което свидетелите Л. и В. са възприели водача на автомобила,
не е достатъчно, за да го разпознаят. В подкрепа
на тези твърдения на защитата се цитират примери от научната литература и те се
съотнасят към изграденото на психологична основа убеждение у полицейските
служители, че в това село единствено подсъдимият К. не спира на полицейски
сигнал. Аргументи за възможността водачът на автомобила да не е
разпознат на място, а да е посочен допълнително се извличат и от показанията на
свидетелката Л., според която самоличността му е
установена след справка в информационната система на МВР.
Изтъкват
се и налични в показанията на свидетелите – полицейски служители противоречия
относно твърдения от тях факт, че подсъдимият им е познат предвид изпълняваната
от тях работа, и установеното от събраните доказателства обстоятелство, че те не
са вземали отношение спрямо подсъдимия.
В
съдебно заседание пред въззивния съд депозираната жалба се поддържа на
основанията, изложени в нея. Допълнително се изтъква от защитника адв. К.Г., че
показанията на свидетелите В. Н. и М.П. не допринасят за изясняване на обективната истина
по делото, а приобщаването на дадените от тях показания в хода на досъдебното
производство е сторено, без съдът да е взел становището на страните за
необходимостта от това процесуално действие, което се явява процесуално нарушение.
Анализират се отново доказателствените източници, като се набляга на
противоречията в тях, които се считат за съществени и се сочи, че лошите
отношения между полицейските служители и семейството на подсъдимия по повод
продажбата на прасе са в основата на показанията им, дадени в подкрепа на
обвинителната теза. Сочат се пропуски в разследването (неустановяване на джи пи
ес координатите на полицейския автомобил, който към момента е бракуван), както
и недостоверността на заявеното от специално обучените полицейски служители, че
не са последвали управлявания от подсъдимия автомобил поради опасността от
предизвикване на пътно произшествие. Относно предявеното обвинение по чл. 270
от НК се счита, че се касае за административно нарушение, тъй като тежестта на
извършеното не обосновава квалифицирането му като престъпление. Иска се отмяна
на първоинстанционната присъда и постановяване на нова (въззивна) такава, с
която подсъдимият да бъде изцяло оправдан.
Подсъдимият
Д.К., редовно призован, заявява изричното си желание да не присъства на
последното заседание по делото пред въззивния съд.
От
страна на РП Б. не е депозирано становище по въззивната жалба.
Пред СОС
представителят на ОП С. заема становище за законосъобразност и правилност на
постановената първоинстанционна присъда. Счита се, че от доказателствата по
делото несъмнено е доказано извършването на престъпленията от подсъдимия К.,
както съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно,
всестранно и пълно провеждане на съдебното следствие; анализът на
доказателствения материал е задълбочен, а направеният въз основа на него извод
е правилен. Иска се потвърждаване на контролираната присъда.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните, материалите по делото
и съдопроизводствените действия на първоинстационния съд и като служебно
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено
следното:
Срещу подсъдимия Д.П.К. с внесения за разглеждане в РС Б. обвинителен акт са повдигнати
обвинения, както следва:
в това, че на
14.07.2016 г. в с. С., обл. С., на главен път І-1 с
посока на движение от гр. Б. към с. Н. управлявал моторно превозно средство –
лек автомобил марка „БМВ” без регистрационни табели, бял на цвят с черни
надписи на предния капак, без съответно свидетелство за управление на МПС в
едногодишен срок от наказването ви по административен ред за управление на МПС
без съответно свидетелство за управление на МПС – с наказателно постановление №
16-0246-000044/03.05.2016 г. на ВНД Началник група към ОДМВР С., РУ Б., влязло
в законна сила на 25.05.2016 г. – престъпление по чл. 343 в,
ал. 2 от НК;
и в това, че на
същите дата и място, управлявайки превозно средство - лек автомобил марка „БМВ”
без регистрационни табели, бял на цвят с черни надписи на предния капак,
противозаконно пречил на орган на властта – В. К. В. – младши автоконтрольор ІІ
степен в група ОП на РУ Б. при ОДМВР С. да изпълни задълженията си по опазване
на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Р.
Б. и да работи по предотвратяването и пресичането на нарушения по пътищата и
обществения ред, като не спрял на подадения от страна на В. сигнал със стоп
палка, а вместо това го заобиколил и ускорил скоростта на движение на
управлявания от него автомобил – престъпление по чл. 270, ал.
1 от НК.
При собствена преценка на
събраните в хода на производството доказателства, въззивният съд възприе
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д.П.К. не
притежавал СУМПС и бил неправоспособен водач на МПС. Въпреки това, той управлявал
МПС, за което бил санкциониран с НП № 16-0246-000044/03.05.2016 г. на ВНД
Началник група към ОДМВР С., РУ Б., влязло в законна сила на 25.05.2016 г.
На 14.07.2016 г.
около 18.00 часа свидетелите В. В. и Л. Л., служители в „Охранителна полиция“ при РУ Б., изпълнявали служебните си
задължения по контрол на пътното движение в района на с. С., главен път I – 1, като полицейският автомобил
бил спрян в близост до бистро „Ч.“ – до платното за движение, вдясно по посока от гр. Б. към с. Н.. Самите свидетели, които били
облечени с полицейски униформи и светлоотразителни жилетки, се намирали извън
автомобила, като били застанали близо до него.
По същото време подсъдимият К. управлявал лек
автомобил марка „БМВ“ без регистрационни табели, бял на цвят с черни участъци
по предния капак. Той пътувал сам в автомобила и се движел от в посока от гр. Б. към с. Н.. Когато управляваният от
подсъдимия автомобил наближил полицейския, свидетелят В. видял, че той е без
регистрационни табели и изпълнявайки служебните си задължения решил да го спре
за проверка. Свидетелят навлязъл в лентата за движение в посоката на движение
на автомобила и подал сигнал със стоп палка за образец. Вместо да спре
автомобила, подсъдимият К. продължил пътя си, като заобиколил намиращия се на
пътното платно свидетел В., навлизайки по този начин в лентата за насрещно
движение. Когато автомобилът преминал покрай свидетелката Л., подсъдимият направил по неин
адрес неприличен жест с ръка (показал изпънат среден пръст), след което ускорил
скоростта на движение и се отдалечил в неизвестна посока.
При преминаването на автомобила покрай тях двамата
свидетели ясно видели подсъдимия К., когото и двамата познавали. Макар самите
свидетели да не се били срещал с него във връзка с работата си, знаели от
колегите си, че е неправоспособен водач на МПС.
Свидетелите В. и Л. преценили, че ако предприемат
преследване на управлявания от подсъдимия К. автомобил ще създадат условия за
причиняване на пътно-транспортно произшествие и не последвали лекия автомобил
„БМВ“.
След връщането си в сградата на районното
управление свидетелката Л. съставила докладна записка за
случилото се.
На 27.07.2016 г. въз основа на докладната записка
свидетелят И. И. – младши автоконтрольор при РУ Б. съставил АУАН бланков номер ******, в който отразил, че на
14.07.2016 г. около 18.00 часа на главен път I – 1 в с. С., с посока на движение от гр. Б. към с. Н. срещу бистро „Ч.“ подсъдимият Д.П.К. управлява
лек автомобил „БМВ“ бял на цвят с черни надписи на предния капак, без
регистрационни табели, без СУМПС. Свидетелят вписал в АУАН, че актът е съставен
по докладната записка на свидетелката Л., като квалифицирал нарушението
по чл. 150 от ЗДвП. Като очевидец при установяване на нарушението в акта била
вписана свидетелката Л.. Подсъдимият К. собственоръчно вписал в акта, че има възражение, тъй като
не е карал, след което подписал акта като нарушител.
Освен
посочените по-горе свидетели в хода на съдебното следствие пред
първоистанционния съд са разпитани и свидетелите В. Н. и М.П., също полицейски служители. Първият от тях сочи, че като младши
инспектор отговаря за района на село Н. и е
получавал сигнали от жители на селото, че подсъдимият управлява автомобил с
несъобразена скорост и създава предпоставки за ПТП. Свидетелят П. съобщава пред
районния съд, че на 22.03.2016 г. е бил в състав на полицейски екип, като
подсъдимият К. – когото свидетелят добре познавал, не се подчинил на подадения
от колегата му сигнал за спиране на автомобила, който управлявал. Видно от
писмените доказателства за съобщения от свидетеля П. случай въз основа на
съставената докладна записка е издаден АУАН № 44 от 19.04.2016 г., а след това
– НП № 16-0246-000044/03.05.2016 г. на ВНД Началник група към ОДМВР С., РУ Б., влязло в законна сила на 25.05.2016 г. В проведения
пред въззивния съд допълнителен разпит свидетелят П. потвърждава дадените пред
първоинстанционния съд показания, в частта относно неподчинението на подсъдимия
на подаден сигнал със стоп палка по образец и твърди, че той системно нарушава
обществения ред, както и че лично към него и семейството му е отправял закани
за саморазправа. Свидетелят също така сочи, че няма каквито и да било лични
отношения с подсъдимия и отрича твърденията на подсъдимия за наличието на
образувани срещу него дисциплинарни производства.
Пред
първоинстанционния съд е проведен разпит в качеството на свидетел на К. К. – брат на подсъдимия, който твърди, че процесният автомобил е негова
собственост, че всички стъкла на автомобила („и четирите“ – според свидетеля)
са затъмнени; че автомобилът е регистриран в страната, като първоначално е бил
с транзитни номера; както и че никога не е давал на брат си Д. да го управлява.
По искане
на подсъдимия и защитника му е допуснат пред въззивния съд разпит на свидетеля
П.К. – баща на подсъдимия, който твърди, че преди седем – осем години
свидетелят М.П. закупил от него прасе. Свидетелят П.К. съобщава, че за
продажбата е бил призован в районното управление в гр. Ботевград и там е
съобщил, че дадените за прасето пари са по-малко, което сложило началото на
създаваните от свидетеля П. неприятности за членовете на семейството му.
Свидетелят твърди, че с никой от останалите полицейски служители няма влошени
взаимоотношения.
Пред
въззивния съд също по искане на защитника е допуснат като свидетел Т.К. (брат
на подсъдимия), който заявява, че брат му К. е имал
лек автомобил марка „БМВ“, който бил с временни номера и брат му не давал
автомобила на никого. Свидетелят твърди, че баща му бил призоваван в районното
управление в гр. Б. във връзка с извършвана проверка на полицаи, но не си
спомня кога е станало това.
Подсъдимият
Д.К. сочи в обясненията си пред съда, че влошените взаимоотношения между
семейството му и свидетеля М.П. поради продажбата на прасето са причината да
бъде обвинен, че е шофирал процесния автомобил, докато всъщност това не се е
случило. Подсъдимият твърди, че при извършваната срещу свидетеля П.
дисциплинарна проверка членовете на семейството му са свидетелствали в негова
полза и именно това е в основата на конфликта между тях. Временните
регистрационни номера на лекия автомобил били свалени по силата на заповед за
прилагане на ПАМ във връзка с нарушение – управление на МПС без СУМПС от
подсъдимия, което последният отрича да е сторил.
Установената
от въззивния съд фактическа обстановка напълно съвпада с тази, възприета от
първостепенния съд в мотивите към постановената присъда въз основа на част от
събраните гласни доказателства, намиращи се в кореспонденция с писмените
такива. Допълнително събраните в хода на съдебното следствие пред въззивния съд
гласни и писмени доказателства не опровергават, а напротив – допълнително
подкрепят фактическите изводи на първостепенния съд.
Въззивният
съд намира, че по делото липсват каквито и да било данни за заинтересованост от
изхода на делото на свидетелите Л. и В.,
каквито доводи се навеждат с въззивната жалба срещу присъдата. Твърдения за
пристрастност на тези свидетели не се излагат дори от подсъдимия Д.К. и от
членовете на семейството му, които не съобщават за някакви лични или служебни
взаимоотношения с подсъдимия, които да провокират депозирането на показания в
негова вреда - било то преди, по време на случая или след това. Твърденията на
свидетеля П.К. и подсъдимия Д.К., че покупката на прасе от свидетеля П. е
станала причина за неприязънта на последния към семейството им и са
последвали многобройни идентични
административни производства срещу подсъдимия по докладни записки, в които
едни и
същи полицейски служители твърдят, че са го видели
да управлява различни автомобили, без да е правоспособен водач, не
намират подкрепа в обективните данни по делото и по-специално в представените
от РУ Б. писмени доказателства. Следва да се отбележи, че дори и
във въззивната жалба срещу присъдата, анализирайки наличните според защитника
противоречия в показанията на полицейските служители относно факта познат
ли им е подсъдимият по повод изпълняваната
от тях работа, се сочи, че писмените доказателства установяват, че до
този момент те
не са вземали отношение спрямо него.
Дадените
във въззивната жалба примери от научната литература, от които се прави извод за
изградено на
психологична основа убеждение у полицейските служители, че в това село
единствено подсъдимият К. не спира на полицейски
сигнал, не намират аргументация в събраната доказателствена съвкупност. И двамата
свидетели Л. и В. са категорични, че докато покрай тях преминавал
лекият автомобил „БМВ“ без регистрационни табели те са видели ясно през
предното стъкло (което не е било затъмнено) неговия водач и това е бил именно
подсъдимият Д.К., познат и на двамата. Обстоятелството, че свидетелката Л. е направила справка в базата данни на МВР, за да бъде сигурна какво е
собственото име на този от петимата
братя К., когото е видяла
в автомобила, не е в състояние да разколебае несъмнеността на крайния
извод на съда, че именно подсъдимият Д.К. е управлявал процесния автомобил на
14.07.2016 г.
Действително,
приобщаването на дадените от свидетелите В. Н.и М.П. пред орган на досъдебното производство показания е сторено, без
съдът да е взел становището на страните за необходимостта от това процесуално
действие. Това нарушение, обаче, от една страна няма придаването му от
защитника адв. Г. значение на съществено, а от друга и двамата свидетели не са
преки очевидци на случилото се на 14.07.2016 г. и техните показания обективно не
допринасят за установяване на конкретната фактическа обстановка по делото.
Видно от
справка от РУ Б., управляваният от свидетелите Л. и В. на
14.07.2016 г. служебен автомобил е бил оборудван със записващо устройство Джи
Пи Ес система, но през 2018 година автомобилът е бракуван и изваден от употреба
от РУ Б. и по тази причина
не могат да бъдат предоставени данните от записващото устройство. В приложеното
копие от дневник сигнали тел. 112 няма вписан постъпил сигнал за процесния
случай, което на практика е без правно значение, доколкото съобщението на
полицейските служители за процесния случай е постъпило посредством докладната
записка на свидетелката Л., а и посоченият телефон се използва за подаване на
сигнали от гражданите.
За
установените от свидетелите В. и Л. нарушения
– отказ да спре при подаден сигнал за спиране от контролен орган и управление
на нерегистрирано по надлежния ред МПС, бил съставен от свидетеля И. И. АУАН № 648/27.07.2016 г., въз основа на който било издадено НП №
16-0246-000648/20.10.2016 г. на Началник РУП при ОДМВР С., РУ . С решение № 1165/04.10.2019г. , постановено по адм. дело
№ 424/2019 г. на АССО,и и влязло в законна сила на същата дата, по искане на
СОП е възобновено
административно-наказателното производство, приключило с влязло в сила
НП № 16-0246-000648/20.10.2016 г. на Началник РУП при ОДМВР С., РУ Б., като НП е отменено, а образуваното със съставянето на
АУАН № 648/27.07.2016 г. административно-наказателно производство е прекратено.
Въз основа на така изложените фактически положения,
подкрепящи се изцяло от доказателствата по делото и възприети от въззивната
инстанция, се налагат правните изводи, изложени по-долу в настоящото решение.
По отношение обвинението в извършване на
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК:
Анализът на доказателствената съвкупност налага правният извод, че
подсъдимият Д.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 343 в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Изводите на
първоинстанционния съд относно механизма на извършването на това престъпление,
авторството на деянието в лицето на подсъдимия, квалификацията на деянието и
приложението на материалния закон са напълно обосновани и почиват на правилна
интерпретация на събраните по делото доказателства. Допълнително събраните пред
въззивния съд писмени и гласни доказателства не дават основание за ревизиране
на извършената от районния съд преценка в тази насока. Съгласно разпоредбата на
чл. 150 а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Когато
дадено лице не е провело обучение и не е издържало изпит за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, какъвто е настоящият случай, то безспорно
не притежава такава и нарушава чл. 150 от ЗДвП в случай, че управлява МПС.
От
субективна страна подсъдимият К. е
извършил престъплението при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.
2 от НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на
своето деяние и настъпването на общественоопасните последици от деянието си и е
искал настъпването на тези последици. Той несъмнено е
знаел, че не е правоспособен водач на МПС и че е наказан с влязлото в сила на 25.05.2016 г. наказателно
постановление за управление на МПС без съответно СУМПС.
При проверката на
присъдата въззивната инстанция констатира, че при определяне на вида и обема на
наказателната репресия за това престъпление спрямо подсъдимия Д.К. районният съд, при приложение на материалния закон, е обсъдил обремененото
съдебно минало на подсъдимия. Същевременно развитието на
наказателното производство пред въззивния съд сочи на прекомерност на срока за
разглеждане, която не може да бъде отдадена единствено на поведението на
подсъдимия К., независимо, че при възползването от негова страна от правото на
адвокатска защита е извършена няколкократна смяна на защитници и съответно
разглеждането на делото е отлагано за запознаването им с материалите по делото.
Съществен принос за неприключване на делото в разумен срок в случая има
спирането на въззивното наказателно производство на 18.02.2019 г. на основание
чл. 25, ал. 1, т. 5 от НПК, като основанията за спирането му са отпаднали с
цитираното по-горе решение на АССО от 04.10.2019 г. След възобновяването на
въззивното производство и продължаването на съдебното следствие, предвид световната
пандемия от Ковид 19 е последвало с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г. обявяване на извънредно
положение в Р. Б., при което с оглед приетите мерки и действия от компетентните държавни
институции и ВСС е преустановено разглеждането на дела от вида на настоящото за
времето от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.
По отношение обвинението в извършване на престъпление по
чл. 270, ал. 1 от НК:
По описания начин
подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК. Безспорно е установено, че към датата
на деянието свидетелят В. е заемал длъжността младши автоконтрольор ІІ степен в
група ОП на РУ Б. при ОДМВР С., т. е. действал е като орган на властта по смисъла на чл.
93, т. 2 от НК. Активното действие на
подсъдимия по отношение органа на власт, което обективира пречене на последния
да изпълни задълженията си, се изразява в отказа на подсъдимия да спре
управлявания от него автомобил и последвалото му бягство от полицейските
служители. Следва да се отбележи, че и преди намесата на полицейските служители
поведението на подсъдимия К. в конкретния случай не е било законосъобразно, тъй
като той е предприел действия по управление на МПС, без да притежава съответно
за това действие СУМПС, както и е управлявал автомобил, който не е имал
регистрационни табели.
Няма спор в
правната теория и практика, че законодателят свързва противозаконното пречене
на орган на властта по чл. 270 от НК с по-висока обществена опасност в
сравнение с отказа за изпълнение нареждане на органите на контрол и регулиране
на движението по смисъла на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП (в този смисъл присъда по ВНОХД № 43/2016 г. по описа на СОС, потвърдена
с решение № 141 от 01.08.2016 г. на ВКС по н. д. № 462/2016 г., III-то НО, решение № 254 от 12.03.2018 г. на ВКС по н.д.
№ 923/2017 г., II НО и др.). В настоящия
случай именно бягството на подсъдимия К. от полицейските служители е осуетило
извършване на проверката от тяхна страна на автомобила и неговия водач, като по
този начин по пътя е продължил да се движи неправоспособен водач на МПС - което
само по себе си представлява съществена опасност за движението. Според
въззивният съд различният интензитет на поведението на подсъдимия, обективиран
в предприемането на действия, ориентирани към укриване на самоличността му и
умишлено препятстване на компетентните органи да му съставят акт за
извършените нарушения (като за
управлението на МПС без СУМПС подсъдимият е имал и субективното знание, че то
съставлява престъпление по НК) обуславя по-високата степен на обществена
опасност на деянието в сравнение с кореспондиращото му административно
нарушение.
По изложените по-горе съображения относно нарушаването на принципа за
разглеждане на делата в разумен срок,
съобразявайки целите на наказанието и обстоятелството, че за деянието по чл. 270, ал. 1 от
НК, извършено от подсъдимия К. е предвидено наказание лишаване от свобода до
три години или глоба от петстотин до две хиляди лева, въззивният съд приема, че на основание чл.
55, ал. 2 от НК най-лекото предвидено наказание глоба следва да бъде определено
в размер под минималния, а именно 400 лева - което се явява адекватно на
извършеното от подсъдимия престъпление, като в посочения смисъл следва да бъде
изменена контролираната присъда. Така
определеното наказание ще изпълни целите на генералната и специалната
превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК.
Тъй като са
налице основанията на чл. 23 от НК – както правилно е преценил районният съд,
следва да бъде определено общо наказание, а именно най-тежкото от двете
посочени по-горе - лишаване от свобода за срок от шест месеца. На основание чл.
57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗПС това наказание следва да бъде изтърпяно при общ
режим, както е определил и районният съд в присъдата си. Към определеното общо
наказание следва да бъде присъединено изцяло наказанието глоба в размер на 400
лева, на основание чл. 23, ал. 3 от НК.
Воден от
изложеното и на основание чл. 334, т. 3, вр.чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК, С. ОКРЪЖЕН СЪД
ИЗМЕНЯ присъда № 25/31.10.2017 г., постановена по НОХД № 252/17 г. по описа РС Б., както следва:
1.
За извършеното престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК
определя наказанието при условията на
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като
-
намалява размера на наказанието лишаване от свобода
на шест месеца и
-
отменя присъдата в частта, с която е наложено
наказание глоба в размер на 600 лева, като на основание чл. 55, ал. 3 от НК не
налага кумулативно предвиденото наказание глоба.
2.
За извършеното престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК определя наказанието при условията на
чл. 55, ал. 2 от НК, като налага глоба в размер на 400 (четиристотин) лева.
3.
В частта относно приложение на чл. 23, ал. 1 от НК
определя общо наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, като на основание чл. 23, ал. 3 от НК
присъединява към него наказанието глоба в размер на 400 лева.