Р Е
Ш Е Н
И Е
№........................................... 2022г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV тричленен състав,
в публично заседание на шестнадесети декември 2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева
ЧЛЕНОВЕ: Марияна Ширванян
Наталия
Дичева
при секретаря Веселка Крумова,
с участието на прокурора Александър
Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,
к.адм. дело № 2480 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Подадена е касационна жалба от А.Г.А. срещу
Решение № 649/06.10.2021г. постановено по НАХД № 20213110202092/2021г. по описа
на ВРС, с което е потвърдено НП № 20-0442-000802/20.10.2020г. на Началник
Сектор при Четвърто РУ – ОД на МВР Варна.
В
касационната жалба, касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за
постановяване на друг, с който да бъде отменено НП.
Ответникът, в писмени бележки чрез
процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната
жалба и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
ВОП дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след преценка
на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в
производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от
надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата
представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по
препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Предмет на проверка в настоящото производство
е Решение № 649/06.10.2021г. постановено по НАХД № 20213110202092/2021г. по
описа на ВРС, с което е потвърдено НП № 20-0442-000802/20.10.2020г. на Началник
Сектор при Четвърто РУ – ОД на МВР Варна и е осъден А.Г.А. *** 80лв.
юрисконсултско възнаграждение. С НП на А.Г.А. са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 1000лв. и „лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца, на основание чл.174, ал.1,т.2 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от и на
основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.
Въззивният съд е приел, че 07.10.2020г. районен инспектор
при Четвърто РУ – ОД на МВР Варна поканил г-н А. да се яви в Кметство
с.Бенковски за връчване на Заповед за незабавна защита. В следобедните часове
инспектори на Четвърто РУ – ОД МВР Варна били пред Кметство с.Бенковски и около
15.00ч. забелязали, че пред кметството спира лек автомобил, водачът на който
след като слязъл от МПС попитал кой е кварталният, който го търси. Инспектор П.
поканил лицето за връчване на заповедта. В канцеларията докато били оформяни
документите за връчване инсп.П. усетил мирис на алкохол от г-н А.. Инсп. П.
попитал г-н А. дали е употребил алкохол и получил отговор „Що ме питаш?“.
Инспектор П. провел разговор с колегите си и констатирал, че г-н А. е
управлявал МПС, паркирано пред кметството, преди да влезе за връчване на
заповедта. На място бил извикан екип на ПП – ОД МВР Варна и на г-н А. била
направена проверка за алкохол, при която техническото средство отчело
концентрация на алкохол 0.93промила. На г-н А. бил издаден талон за кръвна
проба и му бил съставен АУАН, подписан от г-н А. без възражения. АНО
възприел констатациите в АУАН и издал НП.
От материалите по преписката съдът констатирал, че г-н А. не е използвал
възможността да даде кръвна проба за изследване.
Въззивният
съд констатирал, че АУАН и НП са валидни актове. Приел фактите установени от
АНО и след анализ на относимата нормативна уредба при съобразяване на дадените
в решение №714/26.05.2021г. постановено от състав на Административен съд Варна
по к.адм.д. 817/2021г. указания, направил извод, че НП е издадено в съответствие с
материалния и процесуалния закон и го потвърдил.
При проверката по чл.218, ал.2 от АПК
настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е
валидно и допустимо - постановено е по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено
от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.
Пред въззивната инстанция делото е било при
условията на второ гледане. Съдът е съобразил при постановяване на съдебния акт
дадените от касационната инстанция указания и е установил фактическата
обстановка установена от решаващия съдебен състав чрез анализ на събраните в
хода на административнонаказателното производство и съдебното обжалване
доказателства.
Доводите на касатора за неправилност на
съдебното решение са относно неправилно приложение на ЗДвП, тъй като проверката
за алкохол според него можела да се извърши само по отношение на водач, който е
управлявал МПС непосредствено преди момента на проверката (спирането му). Този
довод е неоснователен. В ЗДвП липсва разпоредба в посочения от касатора смисъл.
За да бъде реализирана отговорността на лицата по чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП е
необходимо да бъдат установени две групи факти – първо, че лицето управлява МПС
и второ, че концентрацията на алкохол в кръвта му по времето на управление на
МПС е над допустимото ниво. В конкретния случай тези факти са установени, както
чрез техническо средство, така и от свидетелските показания на непосредствено
възприелите факта на управлението на МПС лица.
В касационната жалба се съдържа и твърдение по фактите, съгласно което г-н А. може би е употребил алкохол (конкретно в касационната жалба - „постигната концентрация на алкохол в издишания от доверителя ми въздух в рамките на няколко минути, в които никой не е имал визуален контакт с него“) след като е управлявал и паркирал МПС пред кметството. Конкретни твърдения за количество на алкохол, място от което е получил алкохола не са изложени и доказателства в тази посока не са ангажирани, поради което това твърдение е неоснователно.
От горното следва, че при правилно установените факти, въззивният съд е приложил правилно материалния закон.
Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че наведените в жалбата касационни основания не са налице, поради което Решение № 649/06.10.2021г. постановено по НАХД № 20213110202092/2021г. следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и при надлежното и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, настоящия състав присъжда в полза на ОД МВР 80лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 649/06.10.2021г.
постановено по НАХД № 20213110202092/2021г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА А.Г.А., ЕГН **********,***, ж.к.Вл.Варненчик
308, вх.8, ет.1, ап.33 да заплати на ОД МВР Варна - 80лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.