Решение по дело №78/2022 на Районен съд - Свиленград

М О Т И В И

към Решение № 29 от 21.02.2022 година
по АНД № 78/2022 година на Районен съд – Свиленград

Производството по делото е по реда на чл. 378 и сл. на глава 28 от
НПК.
Досъдебно производство (ДП) № 419/2021 година по описа на РУ –
Свиленград, представляващо преписка вх.№ 5202/2021 година по описа на
Районна прокуратура - Свиленград (сега Районна прокуратура – Хасково,
Териториално отделение – Свиленград) е внесено в Съда от Стефка Стоянова
– Прокурор при Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
Свиленград с Постановление за внасяне на делото в Съда с предложение за
прилагане на чл. 78а от НК - освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на АС. Д. Д., роден на *********
година в град Хасково, ром, български гражданин, живущ в град
***********************************************, неженен, с основно
образование, ЕГН **********, неосъждан, за това че за времето от 03.04.2021
година до 19.01.2022 година, включително, в град Свиленград, област
Хасково, като пълнолетен, без да е сключил брак, заживял съпружески с лице
от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст, а именно: М.Г.С., родена на
***************, като от 03.04.2021 година до 27.06.2021 година,
включително - в дом на **************** и от 28.06.2021 година до
19.01.2022 година, включително - в дом на ******************************
- престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.
В съдебното заседание, проведено на 21.02.2022 година не се явява
представител на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение –
Свиленград, редовно призована и не взема становище.
Явява се обвиняемият АС. Д. Д., заедно с адвокат Д.С. – служебен
защитник от ДП. Обвиняемият Д. се признава за виновен. Не оспорва
фактическата обстановка, изложена от Прокуратурата, в този смисъл
поддържа изрично изявление с признание за верност на изложените факти и
за виновността си. В личната си защита, обяснява причините за поведението
си и поддържа становище за освобождаването си от наказателна отговорност,
с налагане на административно наказание, така както предлага Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, което моли да
бъде в минималния размер. Последното обосновава с твърдения за наличие на
смекчаващи вината обстоятелства – ниски доходи и млада възраст.
Защитникът на обвиняемия – адвокат Д.С., излага процесуално
1

становище за липса на спор по фактите на обвинението и съответно
извършването на престъпното деяние съгласно внесеното Постановление на
Прокурора. Пледира същото да бъде уважено, при наличие на кумулативните
предпоставки за приложението на чл. 78а от НК за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание за
престъплението, което сочи и да е безспорно доказано от събраните
доказателства. Поддържаните доводи, основно касаят индивидуализацията на
следващото наказание, като последното защитникът моли да е в размер на
минимума на предвидената Глоба, обосновано с фактически обстоятелства –
смекчаващи по ефекта си, за каквито сочи - младата възраст на обвиняемия,
чистото му съдебно минало, липсата на налагани административни наказания,
фактът че работи за минимално възнаграждение, като и се позовава на
традициите и обичаите в семейната и социалната среда по произход с оглед
етническата принадлежност на обвиняемия – ром.
Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – Свиленград (по
настоящия адрес на детето М.Г.С. съгласно § 1, т. 15 от Допълнителната
разпоредба на Закона за закрила на детето (ЗЗДет)), уведомена на основание
чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа
страна:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост рег.№ 231 от
16.02.2022 година на Районен съд – Свиленград, обвиняемият Д. не е осъждан
и не му е налагано административно наказание по чл. 78а от НК.
От Характеристичната справка, изготвена от служител на РУ –
Свиленград (Мл.ПИ М.М.) и приложена в кориците на ДП, става ясно, че А.Д.
не се издирва от органите на полицията, не е регистриран като извършител на
престъпления, няма съдебна регистрация и е засичан да се движи с
криминалнопроявени лица.
В кориците на ДП е приложена Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, от която е видно, че обвиняемият А.Д. не
притежава недвижими имоти, движимо имущество, включително моторни
превозни средства (МПС), с единична стойност над 1 000 лв., ценни книги,
дялове в дружества и парични средства в банкови сметки, работи по трудово
правоотношение и получава месечно възнаграждение в размер на 650 лв.
Свидетелят М.Г.С. живее в къща, находяща се в град
*************************; а обвиняемият АС. Д. Д. също живее в град
**************.
Обвиняемият Д. и непълнолетната Стоянова се запознават през месец
септември 2019 година, докато двамата работят по време на гроздобера на
едни и същи лозови масиви. Започват да се срещат и в последствие да имат и
полови отношения, в резултат на които С. забременява. След като споделя на
2

Д. за бременността си, той взема решение да заживее с нея без брак в дома си
въпреки че знае, че е на 14 години. С. се съгласява. След като двамата
решават да започнат съвместен живот без брак, съгласно ромските обичаи, те
споделят тяхното желание с майката на свидетеля С.– свидидетеля К. А. А.,
която не се възпротивява на желанието на дъщеря си да живее без брак с Д..
След това, със съгласието на родителите си, от 03.04.2021 година
свидетелят С. и обвиняемият установяват фактическо съжителство в дома на
последния на посочения по-горе адрес. В този дом живеят до 27.06.2021
година, включително. След това, от 28.06.2021 година, поради
неразбирателство с родителите на обвиняемия Д., се местят да живеят в дома
на майката на С. – свидетеля К. А.на улица ***************. Там живеят до
19.01.2022 година.
На 19.11.2021 година се ражда детето им Г. А. Д.а.
Понастоящем С. и Д. са разделени.
От приложените в кориците на делото Социални доклади на ДСП –
Свиленград е видно, че непълнолетната С. е встъпила в ранно съжителство с
пълнолетен. Физическото състояние е в нормите за възрастта , няма данни
за психически отклонения, емоционално е привързана към съжителя си и към
майка си. Не посещава училище поради ранното задомяване и в
последствие забременяването . Непълнолетната, съжителят , майка , баба
и дядо по бащина линия живеят заедно към датата на изготвяне на
Докладите. Жилището е обзаведено функционално с подходящи мебели,
електроуреди и посуда, и с необходимите удобства. Има електричество,
водоснабдяване и канализация. Поддържа се много добра хигиена.
Възрастта на свидетеля С. се установява от приложените официални
документи – Акт за раждане и Удостоверение за раждане, както и от
Социалните доклади на ДСП - Свиленград, отдел „Закрила на детето”.
Обвиняемият АС. Д. Д. се признава за виновен както на фазата на ДП,
така и пред настоящия състав на Съда, в престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. Заявява, че е заживял на семейни начала със С., тъй
като се обичали.
Изложената фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от
обясненията на обвиняемия и неговите признания, депозирани в съдебно
заседание, както и тези от ДП, дадени пред разследващия орган, така също и
от останалите доказателства – писмени и гласни, събрани в хода на
предварителното производство и в съдебната фаза – Докладна записка;
Социални доклади; Акт за раждане и Удостоверение за раждане на М. С.;
Удостоверение за раждане на Г.А.Д.а; Характеристична справка; Декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние; Справка за
съдимост; така и от свидетелските показания от ДП, обективирани в
Протоколи за разпит на свидетели – М.Г.С., К.А.А., Д.Д.а А. и Х. А. А.,
последните ценени в съответствие с чл. 378, ал. 2 от НПК и приобщени по
делото, ведно с другите писмени доказателствени средства, на посоченото
3

основание и по реда на чл. 283 от НПК. Така очертаната съвкупност от
доказателствени средства, събрани по делото е напълно безпротиворечива
като съдържимите се данни в тези източници са взаимно кореспондиращи и
допълващи се, по своето съдържание те не се дискредитират едни други,
което и не налага друго допълнително обсъждане. Не се констатираха и
недостатъци от външна, формална страна на писмените документи, които и не
се оспориха относно тяхното съдържание и/или истинността им от страните,
поради което Съдът изцяло ги кредитира за достоверни. Същата правна
преценка се налага и за гласните доказателства - свидетелски показания,
както и обясненията на обвиняемия, дадени в съдебната фаза на
производството, които са еднопосочни, логично систематизирани,
последователни и изчерпателни, не съдържат каквито и да било
противоречия, както и са в пълна корелация с писмените доказателства.
Направените признания от обвиняемия се подкрепят от доказателствения
материал, поради което и Съдът възприема обясненията му за достоверни и
ги кредитира при формиране на фактическите и правните си изводи, наред с
останалите доказателства. Т.е. цениха се за достоверни обясненията на
обвиняемия, в които излага фактологическа версия, съответстваща на
свидетелските показания и подкрепена от тях.
В случая няма спор по фактите.
Няма спор и относно правната квалификация на деянието.
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до
единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си обвиняемият
АС. Д. Д. е осъществил състава на престъплението по чл. 191, ал. 1 от
НК.
Направеното Предложение на Районна прокуратура – Хасково,
Териториално отделение - Свиленград е основателно.
Обвиняемият АС. Д. Д. е роден на ********* година в град Хасково, с
ЕГН **********. Български гражданин е от ромски произход. Живее в град
***********************. Не е женен. С основно образование е. Не е
осъждан. Работи по трудово правоотношение в хипермаркет „Жанет” като
общ работник в склад и получава месечно възнаграждение в размер на 650 лв.
Обективно е вярно, тъй като са установени категорично от
доказателствата, различният биологичен пол на обвиняемия и лицето,
съжителствало с него – свидетеля М. С., както и тяхната възраст. Последната
е родена на ****************, от женски пол е, според данните от
приложените официални документи и Социалните доклади, които не се
оспориха досежно тяхното съдържание от която и да е от страните, а и като
официални документи – Акт за раждане и Удостоверение за раждане, се
ползват с обвързваща материална доказателствена сила за посочените факти.
С оглед рождената дата, несъмнено към инкриминирания период от време, с
начало 03.04.2021 година тя (свидетелят М. С.) е била непълнолетна,
навършила 14 години, но не и 15 години, още по-малко и 16 години. От
4

обективна страна, безспорно доказано е и установяването на фактическо
съжителство между свидетеля С. и обвиняемия Д., във времето от 03.04.2021
година до 19.01.2022 година – крайният момент, визиран в Постановлението
на Районна прокуратура, съвпадащ и съответстващ на момента, в който е
извършено процесуалното действие по привличането му в качеството на
обвиняем и повдигането на обвинението – на 19.01.2022 година.
Сложилите се фактически взаимоотношения помежду същите, така
както са установени от доказателствата по делото, несъмнено наподобяват
брачните, обвръзващи мъжът и жената след сключването на граждански брак,
според материалните норми на действащото семейно право - СК, с присъщите
права и задължения – съвместен живот в общо домакинство, обща издръжка
на семейството, изпълнение на грижи в бита и осъществявани полови
контакти. Пряко доказателство за последното, несъмнено е фактът за
раждането на дете от това съжителство, с произход от родители, именно –
обвиняемият и свидетелят Стоянова, което е безспорно предвид
удостоверителното съдържание на Удостоверението за раждане.
И доколкото е налице трайно състояние в отношенията им при
съжителството, от друга страна и предвид възрастта на лицето от женски пол
- ненавършило 16 години, това фактическо положение се явява престъпно и
законът го е инкириминирал като престъпление. Предвид
изложеното, изпълнителното деяние, безспорно е осъществено със своите
обективни признаци. Касае се за продължено престъпление по чл. 191, ал. 1
от НК. Горните изводи на Съда не се променят предвид факта, че към
настоящия момент С. и Д. не живеят заедно.
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия А. Д. Д.
виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2,
хипотеза първа от НК в състояние на вменяемост. Съзнавал е
общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване. Същият е имал ясна представа за биологичната възраст на
лицето, с което съжителства – ненавършила 16 години, съзнавал е видът и
характера на отношенията, които установява с нея, желаел и пряко ги е целял,
което е било очевидно при конкретните обстоятелства и последвалата
бременност на С. и последващото раждане на детето им. Бил е наясно и с
предвидената в закона минимална възраст за встъпване в законен брак, а ако
не е знаел е бил длъжен. Следователно е разбирал противоправния и
общественоопасния характер на деянието си и неговите последици. От тук
и изводът, пряко да е целял настъпването на общественоопасния резултат на
извършеното от него престъпление, в което се обективира неговия умисъл.
В настоящия случай са налице материалноправните предпоставки,
даващи основание за прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК за
освобождаване на обвиняемия АС. Д. Д. от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от Д.
5

умишлено деяние, инкриминирано като престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК
се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 2 години или „Пробация”,
и кумулативно с тях „Обществено порицание”; обвиняемият Д. не е осъждан
за престъпление от общ характер; не е осъждан за престъпление от общ
характер и към релевантния момент – периода на извършване на процесното
престъпно деяние, той не е бил освобождаван от наказателна отговорност по
реда на Глава VIII, раздел IV от НК, като именно към този период, според
правната теория и съдебната практика, се преценява дадеността на условията
от фактическия състав на чл. 78а от НК, обвързващи императивно неговото
приложение и в резултат на извършеното престъпление не са настъпили
съставомерни имуществени вреди, каквито и не следват предвид характера на
засегнатите обществени отношения, свързани с брака и семейството,
следователно и касаещи етиката и нравствените, нематериални отношения.
Не са налице и фактически обстоятелства, субсумиращи което е и да е от
ограниченията, указани в ал. 7 на чл. 78а от НК, като изключващи неговото
приложение. Поради това и при кумулативното наличие на посочените
предпоставки А.Д. следва да бъде признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК, за което да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание – „Глоба”.
При индивидуализацията и конкретизацията на административната
отговорност на АС. Д. Д., Съдът взе предвид като смекчаващи вината
обстоятелства самопризнанията му, допринесли за изясняване на обективната
истина по делото, изключително младата му възраст, чистото му съдебно
минало, доброто му процесуално поведение както на фазата на ДП, така и в
съдебната фаза, липсата на налагани административни наказания, добрите
характеристични данни (приложената по делото Характеристична справка
разкрива една сравнително положителна оценка за личността му) и чисто
човешкия мотив, поради който е заживял на семейни начала с ненавършило
16-годишна възраст момиче. Не се констатираха отегчаващи вината
обстоятелства.
Обществената опасност на деянието и на дееца не е завишена в
сравнение с други „подобни” случаи и предвид конкретните фактически
данни по делото.
Като подбуди за извършване на престъплението Съдът отчете ниското
правно съзнание на обвиняемия и липсата на морално-волеви задръжки
относно спазването на законодателството на Република България.
При определяне размера на наказанието Съдът в настоящия си състав
се съобрази с финансовото състояние на обвиняемия – работи при минамално
възнаграждение и не притежава парични средства в банки, с имотното му
положение - не притежава недвижими имоти, движимо имущество,
включително МПС с единична стойност над 1 000 лв., ценни книги и дялове в
дружества и със семейното му такова – неженен, но има малолетно дете, на
което дължи издръжка. Отчете се също така и етническата принадлежност на
А.Д., изводима от писмените доказателства и при снемане на самоличността
6

му в съдебно заседание, към социална и етническа група с ноторно известни
традиционни обичаи при женитбата в ранна възраст и преди пълнолетието,
наред с това и непродължителното им съжителство – под една година според
инкриминирания период от време.
С оглед на гореизложеното, при наличие само на смекчаващите вината
обстоятелства и при незавишена обществена опасност на деянието и на дееца,
Съдът постанови Решението си, с което призна обвиняемия Д. за виновен,
освободи го от наказателна отговорност и му наложи справедливо
административно наказание при условията на чл. 78а от НК за
престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК в минималния размер, а именно:
„Глоба” в размер на 1 000 лв. Така индивидуализираното наказание ще
въздейства в достатъчна степен върху личността на обвиняемия като
предизвика положителни промени в съзнанието и го мотивира към
правомерно поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се
намалява ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на
индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН. В
случая наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не толкова със
строгостта си, като с него Д. ще бъде предупреден, че подобно поведение не
може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с което ще даде
възможност той да преосмисли напълно извършеното. Съдът се надява с това
да се повиши чувството му за отговорност и гражданско правосъзнание, за да
не допуска занапред подобни нарушения на законовия ред. От друга страна
определеното при горепосочените съображения наказание на обвиняемия,
Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и
необходима за постигане на предвидените в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН
цели и на генералната превенция, а именно - да се въздействува възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото.
Относно разноските:
По делото в хода на производството не са направени разноски, като
при признаването на Д. за виновен по предявеното обвинение, Съдът на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди обвиняемия да заплати
единствено дължимата държавна такса в размер 5 лв., в случай на служебно
издаване на Изпълнителен лист, вносима по Бюджета на съдебната власт, по
сметката на Районен съд – Свиленград.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

(Кремена Стамболиева)
7

Номер на акта:	29
Дата:	21 февруари 2022 г. (в сила от 9 март 2022 г.)
Съдия:	Кремена Тодорова Стамболиева Байнова

Дело:	20225620200078
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	10 февруари 2022 г.

Решение по дело №78/2022 на Районен съд - Свиленград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите