Р Е Ш
Е Н И Е
№ 315/19.4.2021г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в
открито съдебно заседание на осемнадесети март, две хиляди двадесет и първа
година в състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия
Юрукова административно дело № 1377 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Съдът е сезиран с жалба
от С.М.М.,***, чрез валидно упълномощен адвокат Г., против Заповед №
20-0315-000172/04.11.2020г. на началник на РУ към ОДМВР Пазарджик, РУ Пещера. В
жалбата се сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, с неправилни
констатации в АУАН, противоречи на материалния и процесуалния закон, и неговата
цел. Иска се отмяната й, алтернативно намаляване на срока. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно
упълномощеният процесуален представител, поддържа се жалбата, по същество се
прави искане за отмяна на оспорената заповед, представя се подробна писмена
защита.
Ответната страна - началник
Районно управление Пещера, представя административната преписка.
Административен съд
Пазарджик намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по
чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, указан от
административния орган в оспорения акт. Заповедта е връчена на жалбоподателя М.
лично срещу подпис на 26.11.2020 година /л. 29/, а жалбата срещу заповедта е депозирана
пред Административен съд Пазарджик на 08.12.2020 година.
След съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и
като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във
връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
С оспорената Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.
"б" от Закона за движение по пътищата № 20-0315-000172/04.11.2020г.
на началник на РУ към ОДМВР Пазарджик, РУ Пещера, на жалбоподателя С.М. на
основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е наложена следната мярка:
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, като са
отнети Свидетелство за управление на МПС и контролен талон. В мотивите на
заповедта е посочено, че на 04.11.2020 година около 07:32 часа в гр. Пещера, на
ул. "Михаил Такев" С.М. управлява подробно описан в заповедта лек
автомобил, лична собственост, като при извършена проверка за алкохол с
техническо средство Алкотест дрегер с фабричен номер 7510/ARBA 0083, дрегерът е отчел 0.63 %
алкохол в издишания от водача въздух; издаден е талон за медицинско изследване
№ 0060529. Описаното деяние е квалифицирано като управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда
включително, като виновно е нарушен чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. За установяване
на нарушението, извършено от жалбоподателя, е съставен АУАН с бланков № АА
93642 от 04.11.2020 година. В акта е описана фактическа обстановка, идентична с
тази от оспорената заповед, като са посочени и иззетите документи и табели на
автомобил. Въз основа на описания АУАН е издадено Наказателно постановление № 20-0315-000601
от 23.11.2020 година от Началник Група към ОДМВР - Пазарджик, РУ Пещера, с
което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на С.М. на основание чл. 174,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Принудителната
административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за
прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене
на административнонаказателна отговорност. По смисъла на чл. 171 от ЗДвП
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ.
Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има
характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК
и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за
издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на
правната норма административно нарушение, което се установява с акт за
административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на
противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа
обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя срещу заповедта
за прилагане на ПАМ.
Описаните в АУАН
фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП
съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната
заповед. В този смисъл АУАН безспорно е част от административната преписка по
издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства
на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК, необорени по
надлежния ред от жалбоподателя в хода на производството пред настоящата
инстанция.
В хипотезата на чл. 171,
т. 1, б. "б" от ЗДвП се прилага ПАМ "временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водач, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца. При наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи. Нормата съдържа основания за
прилагането на ПАМ, които са алтернативно и кумулативно дадени, като в
оспорената пред настоящата съдебна инстанция заповед те са управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително.
Посочената за нарушена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП въвежда
забрана за водача на пътно превозно средство да управлява пътно превозно
средство под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози. Нарушаването на забраната по отношение на алкохола води до ангажиране
административнонаказателната отговорност на водача на основание чл. 174 от ЗДвП. В процесния случай жалбоподателят М. е бил тестван с техническо средство
Алкотест Дрегер, което е отчело концентрация на алкохол 0.63 промила. Установява,
че М. е оспорил показанията на техническото средство и е дал кръвна проба
/талон за изследване на л. 35 от делото/. Според представения от ответната
страна и приет като доказателство по делото Протокол за извършена химическа
експертиза № 688/06.11.2020 г., която експертиза е изготвена в „УМБАЛ –
Пловдив“, в представената проба кръв от жалбоподателя е установена концентрация
на етилов алкохол 0.67 ‰.
По аргумент от
разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки,
вкл. и такива от вида на процесната, се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Контролът по спазване
на правилата за движение и на изискванията, определени в закона и издадените
въз основа на него нормативни актове, се осъществяват от съответните служби по
тази глава, съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП. Със Заповед № 8121з-48 от 16.01.2015
година на министъра на вътрешните работи /л. 49/ са определени структурите на
МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, като в т. 3 са посочени областните
дирекции на МВР, а със Заповед № 312з-74 от 18.01.2017 година на Директора на
ОДМВР - Пазарджик /л. 48/ за оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР - Пазарджик
да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП
на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР и горепосочената заповед на министъра на
вътрешните работи, са оправомощени да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки посочените в заповедта длъжностни лица,
включително началници на РУ, т. е. издателят на оспорената пред съда заповед е
от компетентните длъжностни лица, които са определени да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП и в частност на
основание чл. 171, т. 1, б. "б".
Относно възражението на
жалбоподателя, че не е налице валидно оправомощаване, тъй като директор на
ОДМВР Пазарджик по време на издаването на процесната ПАМ не е бил издателят на
оправомощителната заповед и това води до липса на компетентност, съдът счита
същото за изцяло неоснователно. Заповедта за оправомощаване е издадена от ст.
комисар Йордан Рогачев в качеството му на директор на ОДМВР, а не в лично
качество. Смяната на титуляра на длъжността директор на ОДМВР не води до прекратяване
действието на всички издадени оправомощителни заповеди, пълномощни,
вътрешноведомствени актове. Напротив същите са валидни, запазват действието си
до тяхната отмяна или изменение.
Възражението на
жалбоподателя за липса на компетентност на полицейския служител, съставил АУАН №
АА 93642 от 04.11.2020 година, което води и до незаконосъобразност на
установеното и на заповедта, също е неоснователно. Съгласно представения от
ответника Акт за встъпване в длъжност от 20.02.2017г., П. М. М. е служител при
РУ Пещера при ОДМВР Пазарджик и в това си качество е извършил проверката и
съставил АУАН.
Възраженията на
оспорващия, че заповедта е преждевременно издадена, също са неоснователни. При
наличие на медицинско изследване на кръвна проба, какъвто е настоящият случай,
законът е предвидил, че установените стойности от тази кръвна проба са
определящи - чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. В случая по делото са
представени доказателства за надлежно проведено изследване на кръвна проба,
като резултатите от техническото средство са потвърдени от медицинското
изследване на кръвната проба - налице е установена концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, като настоящият съдебен състав не намира за
съществено процесуално нарушение посочването в оспорената заповед на
стойността, отчетена от техническото средство - 0.63 ‰, а не тази от
медицинското изследване - 0.067 ‰, защото и според двете стойности се касае за
концентрация над 0.5 ‰, посочена като долна граница в разпоредбата на чл. 171,
т. 1, б. "б" от ЗДвП.
Съдът не счита, че е нарушен
принципът на съразмерност /чл. 6 от АПК/, нито целта на закона. Налагането на
ПАМ няма целите и функциите на административното наказание, поради което към
мерките не са приложими разпоредбите на ЗАНН, свързани с общата и
индивидуалната превенция на административното наказание /чл. 12 от ЗАНН и
маловажността /чл. 28 от ЗАНН/, в каквато насока са част от доводите на
жалбоподателя. Във всички случаи, когато се установят предпоставките за
приложение на ПАМ по ЗДвП, за компетентния орган е налице задължение за
прилагането ѝ, независимо от вида и тежестта на нарушенията по ЗДвП.
Целта на ПАМ е да осигури безопасността на движението, да преустанови
административно нарушение и създаде обективни възможности за безопасно движение
от всички участници, което в случая е съобразено точно от административния
орган.
Процесната Заповед №
20-0315-000172/04.11.2020г. на началник на РУ към ОДМВР Пазарджик, РУ Пещера, е
издадена от компетентен орган, в предвидената от закона /чл. 172, ал. 1 от ЗДвП/ писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и
материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона.
Жалбата срещу нея следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора,
не следва да се присъждат разноски в полза на жалбоподателя.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Пазарджик, VІ състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.М.М.
*** против Заповед № 20-0315-000172/04.11.2020г. на началник на РУ към ОДМВР
Пазарджик, РУ Пещера.
Решението е окончателно
на основание чл. 172, ал. 5. изр. 2 от ЗДвП.
СЪДИЯ:/п/