Решение по дело №1848/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1827
Дата: 13 октомври 2021 г. (в сила от 13 октомври 2021 г.)
Съдия: Стоил Делев Ботев
Дело: 20217180701848
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 юли 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1827

гр. Пловдив, 13, 10, 2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, Първо отделение, V състав, в открито съдебно заседание на 28, 09, 2021 година в състав:                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

  с участието на секретаря Н. ПЕТКОВА, като разгледа докладваното адм. дело № 1848 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:  

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 27 Закон за общинската собственост ЗОС/.

  Жалбоподателят -  „МАА-ТЕКС“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 199, представлявано от К.К. И М.К., с пълномощника В.К., чрез адв. Х. оспорва заповед №21ОА-1485/14.06.2021 г. на Кмета на Община Пловдив, с която е наредено отчуждаване на част на поземлен имот с идентификатор 56784.510.182 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, с адрес гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 88, с площ 2610 кв.м., с обезщетение от 305 840 лв. без ДДС.

В жалбата , както и в писмената защита на адв. Х. се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, в обжалваната част, и моли да бъде изменена, като се определи по-висок справедлив размер на равностойното парично обезщетение по чл. 22 от ЗОС. Твърди се, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна в тази й част, тъй като размерът на обезщетението не е съобразен с индивидуалните характеристики на имота и при определянето му са нарушени правилата на ЗОС. Претендират се и съдебни  разноски.  

Ответникът – Кмет на Община Пловдив, чрез процесуалните си представители юк. Ангелова и Т. молят да се отхвърли жалбата като неоснователна и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В представената писмена защита се излагат доводи за правилност на оспорената заповед, като приложимите в случая норми са тези на ЗОС и съответствието на заповедта с тях определя нейната законосъобразност. Съдът намира, че жалбата е подадена от адресат на оспорената заповед, който е пряко засегнат от действието на акта, доколкото с нея се разпорежда отчуждаване на негов имот и изплащане на обезщетение.

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна предвид следното:

Съдът въз основа на приложените по делото писмени доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

С процесната Заповед  №21ОА-1485/14.06.2021 г.  Кмета на Община Пловдив, на основание чл. 25, ал. 2 от ЗОС, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗОС и §1 от ДР на ЗОС и предвид необходимостта от задоволяване на общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, е наредил отчуждаването на част от ПИ с идентификатор 56784.510.182 по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/ 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, адрес на поземления имот: гр. Пловдив, „Парк отдих и култура", с площ на частта от 2610 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, номер по предходен план: 182, при граници по кадастрална карта поземлени имоти с идентификатори: 56784.510.51, 56784.510.174, 56784.510.23, 56784.510.661, 56784.510.198, 56784.510.199, 56784.510.83, 56784.510.183, 56784.510.89, 56784.510.90, 56784.510.91, 56784.510.328, 56784.510.242, 56784.510.9533, 56784.510.327, 56784.510.179, 56784.510.501, 56784.510.804, 56784.510.9536, 56784.510.48, 56784.510.9537, 56784.510.50, която част съгласно действащия ПУП-ПР кв. „Христо Смирненски ", гр. Пловдив, одобрен със Решение №294, взето с протокол № 15 от 17.11.2019 г. на Общински съвет - Пловдив, попада в уличната регулация на бул. „Свобода - продължение", в участъка от ул. „Перущица" до ул. „Рая".

Наредено е  отчуждаване на част от поземлен имот с идентификатор 56784.510.182 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, с адрес гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 88, с площ 2610 кв.м., като за целта е определено обезщетение в размер на  305 840 лв. без ДДС.

Видно от приложения на л.13 нотариален акт № 191 за покупко- продажба на недвижим имот от 27,09,2006г. жалбоподателите се легитимарат като собственици на ПИ с обща площ от 27322кв.метра, от които се отчуждава процесната площ от 2610кв.метра, с процесната заповед.

 Отчуждителното производство по чл. 21, ал.1 ЗОС е започнало с възлагане изготвянето на оценка на предвидения за отчуждаване имот по реда на чл. 22, ал.3 ЗОС на оценител, отговарящ на изискванията на Закона за независимите оценители, видно от декларацията по чл. 21 ЗНО. Определеното от последния равностойно парично обезщетение, за имота на жалбоподателите, е в размер на 305840лв. без ДДС. При определяне на обезщетението е ползвана информация от СВ-Пловдив за сделки, сключени за периода 12 месеца преди възлагането на оценката.

Видно от приетата по делото административна преписка по издаването на оспорения акт, стойността на дължимото се за отчуждаването на имота парично обезщетение е определено въз основа на оценка на ЕТ“Астрийт Р-Р.К.“ с независим оценител инж.Р.К.. Въз основа на извършения анализ оценителят е дал заключение, че равностойното парично обезщетение по реда на чл. 22 от ЗОС във връзка с §1 от ДР на ЗОС за отчуждавания имот възлиза на 305840лв. без ДДС, който административният орган е възприел и в оспорваната заповед. Въз основа на тази оценка Кметът на община Пловдив е издал и процесната заповед. 

В съдебното производство съдът прие заключението по съдебно-оценителна експертиза с експерт Б.Н.. 

Съдебно-оценителна експертиза на в.л. Н. в табличен вид са взети предвид пазарни аналози, сходни, според вещото лице, с предмета на отчуждаване, посочен в обжалваната заповед. Размерът на обезщетението е определен в съответствие с предназначението на имота преди влизането в сила на ПУП, за реализиране на който се извършва отчуждаването, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания.

Дължимото парично обезщетение в приетата съдебно-оценъчна експертиза е определено  в два варианта:

1.          Определен е размер на обезщетение в резултат на следните пазарни аналози: покупко-продажби на имоти с НТП - за второстепенна улица и такива с НТП-за друг вид застрояване, а именно  418 518 лв.

2.          Определен е размер на обезщетение въз основа на имоти с НТП - за второстепенна улица, а именно  307 857 лв.

Вещото лице  в последното съдебно заседание уточнява, че сравнителни имоти с №№ 6,14,15 са с НТП - за друг вид застрояване, но попадат в улична регулация.

Съдът от правна страна следва да изложи следното:

Процесната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган в предвидената от закона форма. По делото е приета заповед № 21ОА-1247 от 25.05.2021г. на кмета на община-Пловдив, с която са делегирани правомощия на Величко Родопски-зам.кмет „Финанси и стопански дейности“ да изпълнява функциите на кмета на община-Пловдив за периода от 25.05.2021г. до завръщане на титуляра. Същата е постановена при спазване на императивната разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗОС за равностойно парично обезщетение, определено съгласно изискванията на чл. 22, ал. 5 и ал. 8 от ЗОС. Съдът установи, че административното производство е проведено по реда на Глава III от Закона за общинската собственост. С оспорената заповед кметът на Община Пловдив е упражнил правомощието си по чл. 25, ал.2 от ЗОС да издаде заповед за отчуждаване на недвижим имот във връзка с реализацията на обект - публична общинска собственост, а именно: „бул. „Свобода-продължение“ в участъка от ул. „Перущица“ до ул. „Рая“. В обжалвания административен акт е посочено основанието за отчуждаване, предназначението, видът, местонахождението на имота, неговият собственик, размера на обезщетението и датата, на която започва изплащането му по сметката на правоимащото лице. Преди издаването на административния акт предстоящото отчуждаване е било обявено съгласно изискванията на чл. 25 от ЗОС, чрез публикации в два централни ("Труд" и "24 часа") и един местен ежедневник ("Марица"), на таблото за обяви в сградата на общината и на интернет-страницата на общината. 

Относно материалната законосъобразност на оспорената заповед, съдът приема следното: 

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗОС, имоти - собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти- публична общинска собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение. 

В разглеждания случай по делото се установява, че е налице влязъл в сила ПУП-ПР, чиито предвиждания налагат необходимост от отчуждаване на имот - частна собственост за общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, поради което е налице и материалното основание за нареденото с оспорената заповед отчуждаване, като по този въпрос липсва заявен спор. 

Спорният по делото въпрос касае размера на определеното за отчуждавания имот обезщетение. 

Съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗОС, размерът на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Ал. 8 на чл. 22 от ЗОС казва- размерът на равностойното парично обезщетение по ал. 5 за поземлени имоти, включени в обхвата на урбанизирана територия съобразно действащия общ устройствен план, които не са урегулирани за застрояване с предходен подробен устройствен план, се определя като за имоти без предвидено застрояване и се съобразява с установения траен начин на фактическото им ползване.

Съгласно изготвената на основание чл. 22, ал. 3 от ЗОС експертна оценка от 24.03.2021г., равностойното парично обезщетение на процесния отчуждаван имот е 305840лв.

Съдът счита, че съгласно разп. на чл. 22, ал. 5 от ЗОбС, равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1 въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. В случая  съобразно експертна оценка на процесния имот, извършена от  административния орган, са взети предвид само имоти с НТП - второстепенна улица.

Не се спори от страните , че съобразно  представените  по делото доказателства , предмет на отчуждаване е част от  имот  с площ от 27 322 кв.м. , като той е включен в УПИ I - комплекс ВМИ „Иван Павлов", Пловдив.

Не са взети предвид от административния орган пазарни свидетелства, които отговарят на изискванията на ЗОС, каквито сравнителни имоти са отбелязани в приетата експертиза на вещото лице под № 9,14,15 и  които  попадат в отреждане улица, независимо от НТП - за друг вид застрояване.

Както по-горе се посочи , дължимото парично обезщетение в приетата съдебно-оценъчна експертиза  определено  в първия вариант - размер на обезщетение в резултат на пазарни аналози: покупко-продажби на имоти с НТП - за второстепенна улица и такива с НТП-за друг вид застрояване, е в размер на   418 518 лв.

Предвид изложените съображения, съдът намира, че оспорената заповед в частта на определеното обезщетение за процесния  имот е постановена в нарушение на закона, което налага изменението й , съобразно приетата съдебно-оценъчна експертиза,  определено  в първия вариант.

Предвид горното възраженията на ответника , изложени в неговото становище  са неоснователни , по арг. На чл. 22 , ал. 5 , ал. 6 от ЗОС, вр. с пар.1, т.1, 2 и 3, буква а.

Съобразно изхода на спора, основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски в размер на 1350 лв., от които 50 лева – внесена държавна такса, 400 лева – внесена сума за възнаграждение на вещо лице по съдебно-оценителната експертиза и 900 лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

 Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от ЗОС Административен съд – Пловдив,

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ по жалба на „МАА-ТЕКС“ ООД с ЕИК *********, Заповед №21ОА-1485/14.06.2021 г. на Кмета на Община Пловдив, с която е наредено отчуждаване на част на поземлен имот с идентификатор 56784.510.182 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, с адрес гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 88, с площ 2610 кв.м., с обезщетение от 305 840 лв. без ДДС,  като УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението от 305804 лв. на 418518 (четиристотин и осемнадесет хиляди петстотин и осемнадесет ) лева.

  ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на „МАА-ТЕКС“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 199, представлявано от К.К. И М.К., направените по делото разноски в размер 1350 (хиляда триста и петдесет) лева.  

Решението е окончателно.

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/