№ 16754
гр. С., 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20231110140302 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба, подадена от „ЗАД А.“ АД, с която срещу СО, като
предпочитан ответник са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
сумата 2929,58 лв., представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение
за настъпило на 10.03.2018 г. от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в
необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно, на длъжностно лице,
чийто възложител е ответникът, ведно със законната лихва от предявяване на иска –
19.07.2023 г., до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 917,11 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 19.07.2020 г. до 19.07.2023 г.
Срещу АПИ, като евентуален ответник, е предявен иск с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 2929,58 лв.
С определение от 21.09.2023 г. на основание чл. 219, ал.1 ГПК, в производството
като трето лице помагач на страната на ответника СО е конституирано „......“ АД, ЕИК
******, и е приет за съвместно разглеждане предявения против него в срока по чл.
219, ал. 3 ГПК в условията на евентуалност обратен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД
вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 3846,11 лева, представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по нанесени щети по л.а. „Х.“, рег. №
********, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до
окончателното изплащане.
Ищецът „ЗАД А.“ АД основава претенцията си на твърдения, че на 10.03.2018 г. в
град С., при движение по ..... , след отбивката на кв. „Ф., в близост до селскостопанска
академия, водачът на лек автомобил „Х. м. „Т.“, рег. № ********, попада в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие на което са
причинени имуществени вреди на автомобила, за който към момента на процесното
ПТП имало сключена имуществена застраховка „Каско на МПС и злополука“, със срок
на действие от 19.01.2018 г. до 18.01.2019 г. По заведената пред ищеца преписка по
щета и след направен опис на повредите е определено обезщетение в размер на
1
2919,58 лева, която заплатил на сервиза на 31.01.2019 г. Поддържа, че с изплащане на
застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования за
възстановяване на платеното обезщетение ведно с ликвидационните разходи за
определянето му срещу причинителя на вредите в размер на 10 лв. Твърди, че
ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има
задължение да поддържа в изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за
обезопасяването на опасности по него. Поддържа, че е изпратил регресна покана до
ответника СО за заплащане на сумата, но претенцията останала незаплатена. Поради
което претендира и обезщетение за забава. Моли за уважаване на предявените искове.
При условията на евентуалност моли, ако съдът отхвърли исковете срещу главния
ответник СО, да разгледа евентуалния иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр.
чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 2929,58 лв. срещу евентуалния ответник АПИ.
Претендира разноски.
Ответникът СО оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани, за
което излага подробни съображения. Счита за недоказано наличието валидно
застрахователно правоотношение, доколкото не се установява заплащане на всички
вноски по полицата. Поддържа, че не са налице доказателства за наличието на
процесното препятствие. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, описан в исковата
молба. Счита, че неправомерно е изплатено обезщетение, тъй като не е представен
протокол за ПТП при регистриране на застрахователното събитие. Счита, че водачът
на увреденото МПС не е управлявал същото при спазване правилата за движение по
пътищата и със съобразена за пътния участък скорост. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на превозното средство,
тъй като последният не се е съобразил с пътния участък. Оспорва се и иска за
заплащане на обезщетение за забава, доколкото в регресната покана била посочена
друга дата на настъпване на застрахователното събитие. Моли за отхвърляне на
предявения иск, евентуално за неговото намаляване поради съпричиняване от страна
на водача на автомобила. Навежда твърдения за наличието на сключен договор за
поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа от 11.05.2015 г. с „......“ ЕАД на
територията на СО - II зона, включваща райони „О. к.“, „Б. и „К. п.“, съгласно който
последният в качеството си на изпълнител е поел задължение да осигури
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение по пътя.
Предвид това посочва, че наличието на необезопасена и необозначена дупка на пътя
представлява неизпълнение на договора, за което следва да бъде ангажирана
отговорността на „......“ ЕАД. Предявява обратен иск срещу това дружество, който да
бъде разгледан от съда в условията на евентуалност – ако съдът уважи иска на ищеца и
установи наличие на процесното вземане, да осъди ответника по обратния иск да
заплати същата сума в полза на ищеца по този иск. Претендира разноски.
Ответникът АПИ оспорва предявения иск по подробно изложени съображения.
Поддържа, че не се установява ПТП да е настъпило на участък от републиканската
пътна мрежа, поради което за същото би следвало да отговаря СО. Обръща внимание,
че ищецът не е представил приложимите към договора общи условия по застраховка
„Каско“ в надлежен вид – с подпис на страните и дата на подписването им, както и
съставен протокол за ПТП. Не ставало ясно дали ищецът е спазил собствените си
общи условия при изплащане на застрахователно обезщетение. Оспорва механизма на
ПТП, както и размера на изплатеното обезщетение. Счита, че не може да се установи
дали са спазени правилата за движение по пътищата, че застрахователят е извършил
проверка за установяване на обстоятелства при възникване на застрахователното
събитие, дали са налице предвидените от ищеца хипотези – изключения, при които
застрахователят отказва изплащането та обезщетение. Излага доводи, че процесната
щета не представлява покрит застрахователен риск. Релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат. Прави възражение за погасяване по давност
на вземането на ищеца. Заявява искане за задължаване на ищеца по главния иск да
представи снимков материал на „евентуалното препятствие“, както и от самото
2
местопроизшествие.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил отговор
на исковата молба по обратния иск и становище по главния иск от третото лице –
помагач на страната на ответника СО по главния иск и ответник по обратния иск „......“
ЕАД.
С писмено становище ТЛП и ответник по обратния иск поддържа становище за
неоснователност на предявения срещу него иск. Счита, че ищецът СО не ангажира
доказателства, установяваща неизпълнение на договорените задължения. Моли за
отхвърляне на предявения срещу него иск. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
С приетия за окончателен доклад по делото съдът е отделил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение в размер на 2919,58 лв. за щетите от процесното ПТП и, че тази сума е
постъпила по сметката на кредитора.
Представена е комбинирана застрахователна полица ********** за застраховки
Каско и Злополуки за л.а. „Х.“ „Т.“ рег. № ********, действаща към датата на
настъпване на ПТП. Клаузата по имуществената застраховка е „П“ – пълно каско.
Съгласно приетите по делото Общи условия за застраховка на МПС („Каско“) на
ищеца, се установява, че застрахователят осигурява покритие при застраховка „Клауза
П“– всички рискове, сред които ПТП (Раздел III, т.12).
От уведомление-декларация за щета от 15.03.2018 г. и декларация на водач на
застраховано МПС от същата дата се установява, че на 10.03.2018 г. на отбивката на
Околовръстното, в посока кв. Ф., в близост да Селскостопанската академия при опит
да се размине с насрещно движещ се камион л.а. Х. м. Т. рег. № ******** попада в
множество дупки, при което се уврежда предната броня на автомобила. По време на
събитието автомобилът е бил управляван от П. М.. Декларациите са попълнени от А.
В. Ч.. Посочено е, че ПТП не е регистрирано от компетентните органи. Данните в този
смисъл се потвърждават и от събраните по делото гласни доказателства показанията
на свидетеля Ч., за които не съществува основание да се разглеждат като
недобросъвестни и/или недостоверни.
От представеното СУМПС е видно, че водачът на процесното МПС е
правоспособен.
Прието е опис-заключение за оглед на МПС с рег. № ******** от 15.03.2018г.,
10.04.2018 г. и 02.11.2018 г. по щета 10318030102183/15.03.2018 г. от което се
установяват щети „спойлер преден, д., спойлер предна броня, спойлер преден л., дол.
облицовка предна броня.
Автомобилът е приет за ремонт в сервиз на „Т.“ ЕООД, гр. В.. За извършения
ремонт е издадена фактура на стойност 2919,58 лв., която е одобрена за изплащане с
доклад от 18.12.2018 г. Сумата е изплатена на сервиза на 31.01.2019 г.
За установяване механизма на настъпване на ПТП е прието заключение на вещо
лице по допусната САТЕ, което съдът кредитира като обективно, компетентно и
изчерпателно, същото е прието и неоспорено от страните, както и са изслушани
показанията на св. А. В. Ч., очевидец на процесното ПТП, съгласно които на
10.03.2018 г., лек автомобил „Х.“, модел „Т." с рег. № ******** се движи от отбивката
на ..... в посока квартал „Ф." в близост до „Селскостопанска академия" – улицата
срещу Селскостопанската академия, като при опит да се размине с насрещно движещ
се камион, попада в необезопасена и несигнализирана голяма дупка на пътя,
разположена по цялото платно. Св. Ч. уточнява, че дупката била огромна с размерите
3
на колата около 2 м., но тъй като предната вечер било валяло изглеждало, че не е
голяма и като преминали през нея сякаш нещо пропаднало. Изяснява, че дупката била
дълбоко около поне две педи. Съпругът й шофирал бавно с около 20 км./ч, предната
кола била на около 20 м. напред, видели, че другите коли се опитвали да заобикалят,
но не успели, тъй като имало кола и в страни от тях. Споделя, че не може да си спомни
добре дали е имало предупредителни табели, но може би в един участък от пътя и да е
имало.
Вещото лице дава заключение, че щетите по лек автомобил „Х.", модел „Т.“ с рег.
№ ********, биха могли да се получат от преминаване през дупка или неравност на
пътното платно, като при настъпване на събитие от такова естество, могат да се
намират в пряка и причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че винаги може да се спре, за да не
се влезне в дадено препятствие, като в случая водачът е преценил, че това е някаква
поредица от по-малки дупки и вдлъбнатини, докато не се окаже, че е по-дълбоко.
Заключава, че по делото не се установява различен механизъм на настъпване на ПТП.
Стойността необходима за възстановяването им, изчислена на база средни пазарни
цени към датата на ПТП е в размер на 2 919,58 лв. Обичайните разноски за
ликвидиране на щета били в размер между 15 лв. и 25 лв. Експертът сочи, че
доколкото не са приложени гаранционните условия на лек автомобил „Х.", модел „Т." с
рег. № ********, но предвид че, считано от датата на първоначална регистрация -
21.01.2016 г. към датата на настъпване на процесното ПТП автомобилът е бил в
експлоатация 2 години, 1 месец и 17 дни същият трябва да е бил в гаранция, като е
следвало да бъде отремонтиран до вида преди настъпване на процесното ПТП, в
сервиза на официалния представител на марката.
Приета е регресна покана относно щета на ЗАД „А.“ № 10318030102183, от която
се установява, че ищцовото дружество е поканило ответника СО да възстанови сумата
от 2929,58 лв. относно изплатеното процесно обезщетение като същата е била
получена на 27.02.2019 г.
Приет по делото е и договор № СО15-РД-55-281/11.05.2015 г., сключен между СО
и „......“ ЕАД, по силата на който по възлагане на СО дружеството се задължава да
извършва дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните
съоръжения на територията на СО – II зона „Райони О. к., Б., К. п. и К. с.. Съгласно чл.
1.1.1. за посочените в списък- Приложение 11 улици и булеварди поддържането се
осъществява на база показатели на изпълнение в зависимост от определеното в
Приложение 11 от договора ниво на поддържане. Съгласно чл. 1.1.2 за цялата останала
част от уличната мрежа, включена в обхвата на зоната и извън списъка по Приложение
11, изпълнителят приема да извършва дейностите по поддържане и текущ ремонт на
база конкретни възлагания при необходимост. Съгласно чл. 2. 2. от договора в
зависимост от целите, за които се осъществява поддържането, същото може да бъде
превантивно и текущо рутинно. В т. 2.2.1 е посочено какво се има предвид под
"превантивно поддържане" като една от посочените дейности е: затваряне на
повърхностни пукнатини по повърхността на пътната настилка. Съгласно чл.2.2.2.
текущо поддържане включва дейности по почистване и отстраняване на малки
повреди по пътното платно; ремонта на отделни разрушения по пътното платно –
дупки, пукнатини, пропадане; отстраняване на отделни деформации – вълни, коловози
и други неравности и др. В чл. 3.2 от договора е посочено, че същият се сключва за
срок от 48 месеца. Съгласно договореното в т. 9. 1 възложителя упражнява контрол по
изпълнението чрез месечни и постоянни инспекции, като същият може и сам да
упражни контрол винаги, когато счете това за необходимо. Съгласно чл. 9.1.11 и
9.1.1.2. от договора месечните инспекции са планирани предварително от
представителя на възложителя, на която инспекция присъстват и представители на
изпълнителя. Целта на та тези проверки е да се установи дали изпълнителя поддържа
поверения му обект на съответното ниво на обслужване. За този вид контрол е
4
необходимо най-малко 48 часа предварително уведомяване на изпълнителя. При
проверката се съставя протокол в три екземпляра, в който се отразява всяко
несъответствие и наложената санкция.
Съгласно чл. 9. 2 изпълнителят се задължава да извършва периодично за своя
сметка проверки на нивото на обслужване на пътя. Всяка инспекция следва да бъде
документирана с протокол като се изготвят и доклади с констатации- чл. 9.2.1.
Честотата на инспекциите за текущо и превантивно поддържане са поне веднъж на
месец за нива А, Б и В, а по искане на възложителя може и на по-къси периоди от
един месец.
Същевременно в т. 11.1.3 от договора е посочено сред задълженията на
възложителя да упражнява цялостен и непрекъснат контрол върху качеството при
изпълнението на работите, а сред правата на възложителя е посочено, че може да
проверява изпълнението по всяко време относно качеството на видовете работи.
Представен е констативен протокол от 12.03.20218 г. за обект II зона район К. п.,
ул. С. от ул. З. до ....., без южен тротоар от ул. З. до ЖП Прелеза, съгласно който
обектът се приема като не са установени дупки и пропадания. Протоколът е подписан
от представител на район К. п., инвестиционен контрол, възложителя и изпълнителя.
Представена е и стойностна сметка на улици за текущо и превантивно
поддържане за изпълнение в границите на II зона, включваща и ул. „С.“.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
По главния иск:
Предявени са искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, във вр. с чл. 49 вр.
чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която
са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за
имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение във връзка с настъпването на покрит
застрахователен риск и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу
възложителя на причинителя на вредата.
От събраните по делото доказателства, в т. ч. и представената по делото
застрахователна полица, се установява наличие на застрахователно правоотношение
между ищеца и собственика на увреденото МПС, възникнало по силата на договор за
имуществена застраховка „Каско“ е застраховка злополука, сключени на 08.01.2018 г.,
с която ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на застрахования
МПС. Наличието на застрахователно правоотношение се установява и от съвкупната
преценка на останалите доказателства по делото – декларация за настъпване на
застрахователно събитие по полица "Каско Стандарт", заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение, опис на претенция, опис-заключение по претенция,
възлагателно писмо, приемо-предавателен протокол, доклад по щета и преводно
нареждане за кредитен превод.
Ето защо, настоящият състав приема, че по делото е доказано наличието на
валидно сключен договор за застраховка "Каско" за увреденото МПС. С оглед на това
релевираните от ответника доводи в тази насока са неоснователни. Съдът приема, че
към датата на настъпване на застрахователното събитие договорът е влязъл в сила и е
5
породил за страните права и задължения, в т. ч. и задължението на застрахователя да
заплати обезщетение за покритите от застраховката рискове. Този извод следва и от
обстоятелството, че застрахователят е изпълнил задълженията си по застрахователния
договор, без да оспорва действието на същия.
Съдът намира, че от съвкупната преценка на ангажираните по делото
доказателства се установява попадането на автомобила в необезопасена дупка на
платното за движение, в причинна връзка с което на последния са нанесени щети.
Липсата на съставен протокол за ПТП не променя горния извод, доколкото в
настоящото производство са ангажирани гласни доказателства – разпитан е пътникът,
пътувал в увредения автомобил, чиито показания кореспондират на ангажираните
писмени доказателства, и е изслушана САТЕ.
Относно причинно-следствената връзка между процесното ПТП и
претендираните вреди, съдът кредитира изцяло изготвеното експертно заключение по
допуснатата САТЕ, като пълно, ясно и компетентно изготвено и съответстващо на
останалия доказателствен материал по делото. От заключението се установява, че
щетите по лек автомобил „Х.", модел „Т.“ с рег.№ ********, биха могли да се получат
от преминаване през дупка или неравност на пътното платно, като при настъпване на
събитие от такова естество, могат да се намират в пряка и причинно - следствена
връзка с настъпилото ПТП. Този извод на експерта не се променя и след изслушване
на показанията на свидетеля М..
Настоящият съдебен състав, при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, счита, че ищецът е доказал спорните обстоятелства по делото, а именно
настъпване на събитие по покрит риск по имуществената застраховка, конкретно
(касателно покрития риск – ПТП) се установява механизма на ПТП, както и причинна
връзка с вредите. Предвид това и при липса на събрани доказателства в различна
насока, следва да се приеме, че вредите са причинени именно при посочения от ищеца
механизъм.
По изложените съображения съдът счита, че ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест да установи настъпилото ПТП, неговия механизъм, както
и настъпилите в резултат от него имуществени вреди.
Възражението на ответника СО, че водачът на МПС е допринесъл за настъпване
на ПТП, тъй като в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП не се е съобразил с конкретната
пътна обстановка и се е движил с несъобразена скорост, е неоснователно. Същото не
се доказва, тъй като в негова подкрепа няма ангажирани никакви доказателства. По
делото няма данни водачът да се е движил с несъобразена с пътните условия скорост, а
обстоятелството, че не е възприел своевременно дупката на пътя и е навлязъл в нея се
дължи на това, че същата не е била сигнализирана и обезопасена, задължение за което
има ответникът СО, както и че същата е била покрита с вода следствие на падналия
предходната вечер дъжд. В тази връзка съдът намира, че не се установи дупката, която
е заемала цялото платно да е било сигнализирано с предупредителни табелки,
доколкото свидетелката заявява, че няма ясни спомени, но може и да е имало табелки в
един участък от пътя, но не изяснява, че това е именно процесният участък, в който е
настъпило ПТП.
Възраженията на ответника СО относно неуведомяването на органите на Пътна
полиция и липсата на съставен протокол за ПТП са неоснователни, доколкото
съобразно приложимите Общи условия уведомяване на органите на МВР и
представянето на протокол за ПТП се изискват съобразно вида на застрахователното
събитие. Установява се и механизмът на настъпване на произшествието – съдът няма
основание да не кредитира показанията на свидетеля – той не е пристрастен и
заинтересован по конкретния спор по делото, още повече че застрахователното
обезщетение е платено на извършилия ремонта сервиз още след настъпване на
събитието, а за други отношения между свидетеля и ищеца няма данни. Той
потвърждава обстоятелствата, отразени в уведомлението-декларация за щета, като
6
съдът съобразява и това, че както декларираните обстоятелства, така и показанията си
свидетелят е дал под страх от наказателна отговорност. В случая произшествието не е
посетено от органите на полицията и не е съставен протокол за ПТП, но по делото
няма данни съставянето на такъв да е било задължително – чл. 7 от Наредба № I – 167
от 24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на
МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при
настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС и чл. 125, т. 8 ЗДвП изискват
службите по контрол на МВР да посетят задължително мястото на
пътнотранспортното произшествие, когато има един участник и МПС не е в състояние
да се движи на собствен ход, поради причинените му от произшествието вреди.
Ответникът не доказа механизъм на ПТП, различен от описания в събраните по делото
доказателства, нито процесните увреждания да са били налице преди настъпването на
ПТП.
От установеното от фактическа страна се установява, че пътнотранспортното
произшествие е настъпило на улица в населено место – гр. С., за която не се доказва да
се явява едновременно и участък от републикански или общински път, поради което
Закона за пътищата, на основание чл. 1, ал. 2, т. 1 от него, не намира приложение.
Въпросният пътен участник е собственост на СО съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, във
вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС. Общината съгласно чл.11, ал.1 ЗОбС следва да я управлява
с грижата на добър стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяване
на улицата. Така и в чл.31 ЗП ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините, а чл.167 ал.1 от ЗДвП вменява задължение за поддръжка на
пътя в изправно състояние, съответно да се сигнализират незабавно препятствията по
него. Поради което, необезопасяването на дупката на пътното платно, както и
несигнализиране за извършване на същата, явяваща се причина за ПТП, е резултат от
бездействие на длъжностни лица, на които Общината е възложила изпълнението на
очертаните по-горе задължение, поради което Общината отговаря спрямо увреденото
лице на основание чл.49 ЗЗД.
Поради изложеното съдът приема, че на описаното в исковата молба място е била
налице неравност на пътя – необезопасена дупка, необозначена по начин, позволяващ
избягването й.
Според заключението на съдебно-автотехническата експертиза стойността на
щетите по средни пазарни цени, съгласно описа на уврежданията, възлиза на 2919,58
лв.
Безспорно е по делото, че за настъпилото застрахователно събитие
застрахователят - ищец е изплатил обезщетение за причинените на застрахованото
имущество щети в общ размер на 2919,58 лв., поради което е встъпил в правата на
увредения срещу причинителя на увреждането, доколкото самият увреден има такива
права.
С оглед на изложеното съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен
от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение, е заплатил на увреденото
лице обезщетение в размера на действителните вреди. Предвид изложеното следва да
се приеме, че ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди
и е налице основание за суброгация срещу него.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди,
но не повече от извършеното застрахователно плащане. Ето защо в полза на ищеца е
възникнало вземане в размер на заплатеното обезщетение и ликвидационните
разноски по определянето му за сумата от общо 2929,58 лв. Доколкото ответникът не
установява погасяване на дълга, предявеният иск се явява изцяло основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. С
регресна покана, получена от ответника на 27.02.2019 г., ищецът е поканил ответника
7
СО в седемдневен срок от получаването да заплати сумата от 2929,58 лв. с включени
ликвидационни разноски като след изтичането на този срок общината изпаднала в
забава. Ищецът претендира обезщетение за забава от 19.07.2020 г. до 19.07.2023 г., т.е.
след изтичане на седмодневния срок. Установи се, че ищецът се легитимира като
кредитор за сумата от 2929,58 лв., както и се доказа изпадането в забава на ответника.
Съдът изчисли законната лихва за забава по реда на чл. 162 ГПК с помощта на
общодостъпен лихвен калкулатор, като същата възлиза на 917,63 лв., поради което и
предявеният иск за обезщетение за забава се явява основателен и доказан в
претендирания размер от 917,11 лв.
С оглед горното, съдът намира исковете с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ
във вр. с чл. 49, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за изцяло основателни и доказани, поради
което следва да бъдат уважени.
Доколкото главните искове срещу предпочитания ответник СО са уважени, то
предявените срещу евентуалния ответник искове Агенция пътна инфраструктура не
следва да бъдат разглеждани.
По обратния иск:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 вр.
чл. 258 ЗЗД
Следователно следва да се приеме за осъществено вътрешнопроцесуалното
условие за разглеждане на предявения в условията на евентуалност срещу „......“ АД
обратен иск.
За основателността на предявения обратен иск в тежест на ищеца СО е да
установи, че ответникът по него е имал задължението възникнало по силата на
договор, към датата на произшествието за осигуряване на безопасно движение по
участъка, в т.ч. и чрез подходяща сигнализация на процесния участък, причинно-
следствена връзка между бездействието на ответника по обратния иск /неговите
работници/служители/ и нанесени твърдените щети по процесния автомобил, размерът
на дължимото обезщетение.
В тежест на ответника по обратния иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване да докаже възраженията си, от които черпи изгодни за себе си правни
последици, вкл. да докажат, че са погасили задължението си.
Регресната отговорност на изпълнителя пред възложителя, който е изплатил
обезщетение на пострадалия възниква от установените между възложител и
изпълнител отношения по договор за изработка - кои работи са възложени и кога и как
са изпълнени. Изпълнителят не отговаря пред възложителя, ако той е изпълнил
надлежно всички възложени задължения по договора за изработка и въпреки това е
ангажирана отговорността на възложителя пред пострадалия (в този смисъл Решение
№ 465/28.12.2012 г. по гр. дело № 1157/2011 г. на ВКС, ІV г. о.).
Не е спорно между страните, а и от ангажираните по делото писмени
доказателства се установява, че на основание договор с рег. № 0015-РД-55-
281/11.05.2015 г. СО възлага на „......“ ЕАД, а ответното дружество се задължава да
извършва на територията на СО– II зона Райони "О. к.", "Б.", "К. п." и "К. с."
дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения,
включително изграждане, изработване и поддържане на средства за организация на
движението на база посочени режими за съответните обекти, включени в обхвата на
зоната.
Спорно по делото е установяват ли представените от ответника по обратния иск,
констативни протоколи нивото на изпълнение; налице ли е неизпълнение на договора
за изработка и чие е това неизпълнение и съответно кой следва да понесе
отговорността.
Следва да бъде посочено, че безспорно процесната улица е била включена в
8
предметния обхват на горепосочения договор от 11.05.2015г., доколкото същата
фигурира в представеното Приложение № 11 към договора. На следващо място, от
представения от 12.03.2018 г. протокол, два дни след процесното ПТП, се установява,
че не са установени дупки и пропадания на пътната настилка по ул. „С.“, доколкото са
положени подписи от страна на възложителя, инвестиционния контрол и представител
на район К. п.. В представения протокол не са описани възражения относно
поддръжката към 12.03.2018г. Възложителят- СО е приел, че изпълнителят е изпълнил
възложените му дейности по поддръжка и същите подлежат на заплащане. С оглед на
приемането на извършената работа изпълнителят не бил могъл да се счита в
неизпълнение на възложените му дейности, доколкото същите са приети с нарочен
протокол. Следователно представеният по делото протокол от ищеца по обратния иск
установява приемане на работата до посочената в него дата, съгласно чл. 264, ал. 1
ЗЗД. Дори и да се касае за недостатъци върху пътното платно, които не могат да бъдат
открити при обикновен начин на приемане предвид обширността на пътния участък,
предмет на инспекцията, задължение на възложителя е веднага след откриването им да
уведоми за тях изпълнителя (чл. 264, ал. 2 ЗЗД), за каквото уведомяване няма данни по
делото. При това съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД работата се счита за приета от ответника
и той губи правото да претендира обезщетение за договорно неизпълнение в
качествено отношение.
По гореизложените съображения съдът намира, че не може да се ангажира
отговорност за неизпълнение на задължения на ответника по обратния иск. С оглед на
което предявеният обратен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски имат ищецът по главния иск
ЗАД „А.“ АД, както и ответникът по обратния иск. Ищецът претендира сторени
разноски за държавна такса, депозит за свидетел и изготвяне на експертиза, като е
доказал, че реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
трябва да му бъдат присъдени разноските от 553,87 лв., както юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лв., или общо сумата от 653,87 лв.
Ответникът по обратния иск претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в минимален размер на 100 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, гр. С., ул. ......, представлявана от кмета В. Т. да заплати на ЗАД
„А.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ..... на основание
чл. 410, ал.1, т.2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от сумата 2929,58 лв.,
представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение за имуществени
вреди по л.а. „Х. м. „Т.“, рег. № ******** от ПТП - преминаване през несигнализирана
и необезопасена неравност (дупка) на пътното платно, настъпило на 10.03.2018 г. при
движение след отбивката от ..... в посока към кв. „Ф., в близост до Селскостопанска
академия, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 19.07.2023 г., до
окончателното плащане на сумата, както и сумата от 917,11 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 19.07.2020 г. до 19.07.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от СО, гр. С., ул. ......, представлявана от кмета В. Т.
срещу „......“ ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление: гр.С., ул. ..... обратни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от
3846,11 лв., представляваща обезщетение за вреди, произтичащи от неизпълнение на
задължение по Договор № 0015-РД-55-281/11.05.2015 г., което неизпълнение е станало
причина за попадане на л.а. „Х.“, рег. № ******** в необезопасена и несигнализирана
9
дупка на пътното платно на 10.03.2018 г.
ОСЪЖДА СО, гр. С., ул. ......, представлявана от кмета В. Т. да заплати на ЗАД
„А.“ АД, ЕИК ***** на основание чл.78, ал.1 вр. ал. 8 ГПК сумата 653,87 лв. –
разноски по делото.
ОСЪЖДА СО, гр. С., ул. ......, представлявана от кмета В. Т. да заплати на „......“
ЕАД, ЕИК ****** на основание чл.78, ал.3 вр. ал. 8 ГПК сумата 100 лв. – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „......“ ЕАД като трето лице-
помагач на страната на ответника СО.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10