Решение по дело №1308/2023 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 437 |
| Дата: | 25 октомври 2023 г. (в сила от 10 ноември 2023 г.) |
| Съдия: | Таня Петкова |
| Дело: | 20235220201308 |
| Тип на делото: | Административно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 14 септември 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ:
Производството е образувано въз основа на внесено постановление на
прокурор от РП- П. с предложение обв.Е. Я. А. от гр. С. да бъде освободен от
наказателна отговорност за това, че на 26.11.2020 г., в гр. С. обл. П., на
кръстовището образувано на ул. „Средна гора“ и ул. „Христо Ботев“, при
управление на МПС - лек автомобил „БМВ 730“ с peг. № *****, е нарушил
правилата за движение, визирани в разпоредбата на чл. 50, ал.1 от ЗДвП/ „На
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство “/, в резултат, на което по непредпазливост е причинил на Г.П.К.
от същия град средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване
на движенията на левия долен крайник, вследствие на счупване на двете
кости на лявата подбедрица /тибия-голям пищял и фибула - малък пищял-
престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, предл. второ вр. чл.342, ал.1 от НК вр.
чл.50 ал.1 от ЗДвП, като му бъде наложено административно наказание
„глоба“ на основание чл.78а ал.1 от НК.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, не се явява. Не се
явява и договорно упълномощения му защитник, също редовно призован.
Представителят на Районна прокуратура- П. поддържа становище за
доказаност на обвинението. Предлага на обвиняемия да бъде наложена глоба
в минимален размер, както и да бъде лишен от право да управлява МПС за
минимално предвидения в закона срок.
Районният съд като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното:
На 26.11.2020 г. обв. Е. А. управлявал л.а. „БМВ 730“ с рег. № *****,
като около 11:30 ч. се движел по ул. „Христо Ботев“ в гр. Септември в посока
към бул. „Възраждане“. В автомобила пътували и свидетелките Г.Н. и Р.М..
По същото време в дясната лента на движение по ул. „Средна гора“ в
гр. Септември в посока към бул. „Съединение“- път сигнализиран като такъв
с предимство, с велосипеда си се придвижвал св. Г.К..
Управлявайки автомобила си, обв. А. достигнал кръстовището,
образувано от ул. „Христо Ботев“ и ул. „Средна гора“ като пътят, по който се
движел бил сигнализиран като такъв без предимство, и продължил
движението си направо към бул. „Възраждане“ със скорост от порядъка на 27
км/ч. По това време св. Г.К. вече бил навлязъл в същото кръстовище с
управлявания от него велосипед. Въпреки че обв. А. имал техническа
възможност да възприеме велосипедиста К. и да изпълни задължението си да
го пропусне, не го направил. В резултат на това настъпил удар между лявата
1
част на управлявания от св. К. велосипед и предната част на лекия автомобил
на обвиняемия. Ударът се осъществил на платното за движение на ул.
„Средна гора“, върху лентата на движение на велосипеда. В резултат на удара
св. К. загубил равновесие и паднал на земята, като вследствие на падането и
съприкосновението със земната повърхност получил травматични
увреждания.
За настъпилото ПТП бил подаден сигнал на тел.112, като пристигналия
на място медицински екип на Спешна помощ, транспортирал пострадалия К.
в Спешно отделение при „МБАЛ П.“ АД, където бил прегледан, изследван,
консултиран, диагностициран и приет за лечение в
Ортопедотравматологичното отделение при същото лечебно заведение.
Местопроизшествието било посетено и от екип от полицейски
служители при РУ-С. част от който бил св. Н. П.. Бил извършен оглед на
местопроизшествие от дежурна ОСГ, за който бил съставен съответен
протокол, фотоалбум и скица към него.
С извършения оглед на местопроизшествие било отпочнато настоящото
наказателно производство.
От заключението на назначената на ДП съдебномедицинска експертиза,
което съдът цени като компетентно и обосновано, се установява, че в
резултат на удара от настъпилото ПТП, на постр. К. е причинено счупване на
двете кости на лявата подбедрица (тибия-голям пищял и фибула - малък
пищял), което довело до трайно затрудняване на движенията на ляв долен
крайник, т.е. представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от
НК. Останалите травматични увреждания (охлузвания и кръвонасядания),
получени при падането на терена, са му причинили болка и страдание (лека
телесна повреда по смисъла на чл.130, ал. 2 от НК). Вещото лице заключило,
че механизмът на причиняване на травматичните увреждания, е в резултат на
действието на твърд, тъп предмет и добре отговарят да са получени при ПТП-
блъскане от МПС и падане на пътното платно.
Видно от заключението на автотехническата експертиза е, че лекият
автомобил, управляван от обвиняемия, е бил технически изправен и
състоянието му не е причина за настъпване на ПТП. Според експерта която
причината за така настъпилото произшествие е изцяло от субективен
характер, касаещ поведението на водача на автомобила „БМВ 730“, който не е
възприел своевременно движещия се отдясно - наляво, пред управлявания от
него автомобил, велосипедист и е допуснал осъществяването на контакт на
МПС с велосипеда.
Установява се от приетата като доказателство по делото справка за
нарушител/водач, че обвиняемият е правоспособен водач на МПС, като е
придобил категория „В“ и притежава валидно свидетелство за управление на
МПС. Той не е санкциониран по административен ред за нарушения на
правилата за движение.
2
Видно от справката за съдимост на обвиняемия, че същият не е осъждан
и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а ал.1 от НК.
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе частично от
обясненията на обвиняемия и от показанията на свидетелите Н.К.П. , Г.П.К.,
Г.Л.Н., Р.С.М., дадени в досъдебната фаза на процеса, които бяха преценени
като правно валидни по реда на чл.378 ал.2 от НПК, както и от писмените
доказателства и заключенията на експертизите, инкорпорирани в
доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
При така възприетата фактическа обстановка и въз основа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства и извършените експертизи, съдът
приема за безспорно установено, че обв. Е. А. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъпния състав на чл.343 ал.1 бук. „б“
във вр. с чл.342 ал.1 от НК във вр. с чл.50 ал.1 от ЗДвП, като
инкриминираната дата и място, при управление на лек автомобил „БМВ 730“
с peг. № *****, е нарушил правилата за движение, като е нарушил
разпоредбата на чл.50 ал.1 от ЗДвП, а именно „На кръстовище, на което
единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на
пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които се движат по пътя с предимство“, вследствие на
което е предизвикал ПТП, блъскайки велосипедиста Г.К. и причинявайки му
по непредпазливост подробно описаната по-горе средна телесна повреда.
Авторството на деянието и другите обстоятелства за времето, мястото и
начина на извършване се доказват по един несъмнен начин. От обективна
страна- на въпросната дата, при управление на МПС, нарушавайки правилата
за движение и по-конкретно специалната норма на чл.50 ал.1 от ЗДвП, като не
е изпълнил визираното в нея задължение да пропусне движещите се по пътя с
предимство ППС, е блъснал с предната част на автомобила лявата част на
велосипеда, управляван от пострадалия К., предизвиквайки по този начин
ПТП, в резултат на което пострадалият е загубил равновесие и паднал на
земята, като му е причинена по непредпазливост средна телесна повреда, в
резултат на получените травми от падането на пътното платно.
Нарушението на посочените правила за движение по пътищата се
намира в причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат-
причиняване на средна телесна повреда на пострадалия.
Деянието е извършено при форма на вина съзнавана непредпазливост
(самонадеяност), тъй като обвиняемият е бил наясно, че се движи по път без
предимство и че преди да започне навлизане в кръстовището на този път с
пътя с предимство, по който се е движел велосипедиста К., е следвало да го
пропусне и едва тогава да продължи своето движение напред и въпреки това
не е изпълнил това свое задължение, рисково е навлязъл в кръстовището и е
отнел предимството на велосипедиста, който се е движел по пътя с
предимство и това му поведение се явява потенциално условие за
настъпването на общественоопасните последици, в конкретния случай-
3
пътно-транспортно произшествие, но е бил убеден, че определени
обстоятелства ще изключат настъпването им- дали неговите шофьорски
умения, равният и прав асфалтов участък, движението през деня, дели
реакцията на самия велосипедист и други подобни. Касае се за престъпление
пряко свързано с безопасността на движението по пътищата, живота и
здравето на участниците в него, както и на случайните граждани и минувачи.
При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено
на обвиняемия съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК- относно
целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 от НК- относно
индивидуализацията на същото.
Самият обвиняем е личност с ниска степен на обществена опасност. Не
е осъждан и е позитивно охарактеризиран по местоживеене. Добър е и
неговият статус като водач, тъй като не е наказван за нарушение на правилата
за движение.
В конкретния случай обществената опасност на деянието е завишена
предвид на обстоятелството, че автомобилът е бил управляван в населено
място, в района на кръстовище, през деня, в предобедните часове, когато
движението е по-интензивно. Наказателният кодекс обезпечава
наказателноправна защита на обществените отношения, свързани с
транспортната дейност, чрез наказателните състави, предвидени в раздел II от
главата за общоопасните престъпления. Обектът на тези престъпления е
нормалната и безаварийна транспортна дейност, чието накърняване води до
поставяне в опасност или реално увреждане на лични и имуществени
интереси на неопределен брой лица.
Разпоредбата на чл.343, ал.1, б. „б” от НК предвижда наказание за
извършеното престъпление лишаване от свобода до три години или пробация
за средна телесна повреда. Обвиняемият е пълнолетен, неосъждан към
момента на извършване на деянието, не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава 28-ма от НПК и от престъплението не са
причинени имуществени вреди, които да са съставомерни и подлежащи на
възстановяване.
При това положение съдът намира, че понастоящем са налице
предпоставките за приложението на чл.78а ал.1 от НК.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха направеното
самопризнание, оказаното съдействие на полицейските и разследващи органи,
добрите характеристични данни, необременения статус като водач на МПС и
младата му възраст. Чистото съдебно минало не се отчете като смекчаващо
обстоятелство, т.к. то е материалноправна предпоставка за приложението на
диференцираната процедура по Глава ХХVІІІ от НПК. Отегчаващи
обстоятелства не се отчетоха.
Предвид това и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, според относителната им тежест, съдът на
4
основание чл.78а ал.1 от НК счете, че на обв. А., след като бъде освободен от
наказателна отговорност, следва да бъде наложено административно
наказание глоба в минималния предвиден в закона размер от 1 000 лева, което
е съответно на извършеното и с което ще се постигнат целите на наказанието,
визирани в чл.12 от ЗАНН.
При определяне размера на глобата съдът съобрази многобройните
смекчаващи отговорността обстоятелства, а също семейното положение,
материално и имотно състояние на извършителя.
С оглед събраните доказателства по делото, съгласно предоставената му
възможност за преценка, съобразно чл.78а ал.4 от НК, съдът намери, че
обвиняемия следва да бъде лишен от право да управлява МПС, отчитайки че
е следвало да проявява по-голяма грижа и самоконтрол при осъществяване на
съответната правно регламентирана дейност. Ръководейки се от целия
комплекс обстоятелства, визирани по- горе, от значение за
индивидуализацията, определи неговия срок в размер на четири месеца, като
намери, че именно с този размер ще се постигнат целите на наказанието.
При този изход на делото и с оглед разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК
съдът осъди обв. Е. А. да заплати сторените по делото разноски в размер на
1 296,75 лева, платими в полза на ОДМВР- П..
По изложените съображения Районен съд П. постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5