Решение по дело №1326/2019 на Районен съд - Нова Загора

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е   №

 

гр. Нова Загора, 26.02.2021 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Новозагорският районен съд в публично съдебно заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА

 

при секретаря: Мария Д.    в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия НЕНОВА гражданско дело № 1326  по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:

        

Производството по делото е образувано по повод депозирана в деловодството на Районен съд - Нова Загора искова молба от М.П.С.-Г., ЕГН ********** с адрес: ***, действаща чрез адв.И.П. *** с адрес на призоваване: гр.Стара Загора, ул.„Цар Симеон Велики“ № 100, хотелски комплекс „Верея“, офис 306 против Г.Р.Г., ЕГН ********** *** с правно основание чл.49, ал.1 от СК - за развод.

Ищцата твърди в исковата си молба, че с ответника сключили граждански брак на 15.04.2007 г. в гр.Нова Загора, който бил първи по ред и за двамата. От брака си имали - две деца - Р. Г.Р., роден на *** г. в гр.Нова Загора и Д Г. Р, родена на *** г. в гр.Сливен.

В исковата молба си молба ищцата твърди, че противоречията в съвместния им живот със съпруга се появили след като се родило второто им дете, като причина за тези противоречия ищцата твърди, че била майката на съпруга ѝ, която непрекъснато му влияела, което съответно рефлектирало върху техните отношения, той за нищо нямал собствено мнение, а бил обсебен от майка си, която непрекъснато се месела и индиректно влияела на съпруга ѝ как да се държи с ищцата и за всички техни дела.

Твърди се, че между съпрузите през годините нямало скандали, а по скоро върху ищцата бил упражняван психически тормоз. И двамата съпрузи се чувствали отчуждени един към друг, като всеки от тях живеел свой собствен живот. Въпреки, че и двамата били учители и работели на едно място, се чувствали отчуждени един към друг, а отношенията им били формални и изпразнени от съдържание още от преди три години. Съпругът /ответникът/ след скандали бил заявявал, че желае да се разведе с ищцата, като я обвинявал за всичко.

Страните били във фактическа раздяла от края на юли 2019 г., когато ищцата напуснала семейното жилище, като заявила на съпруга си, че не могат да живеят по този начин, и че е по-добре да се разделят и се прибрала в жилището на родителите си, като взела със себе си по-малкото дете, а по-голямото останало при съпруга ѝ. Ищцата твърди, че бракът им бил изпразнен от съдържание и бил само формален. Същият бил дълбоко и непоправимо разстроен, може би по вина и на двамата.

В исковата си молба ищцата моли съдът да постанови решение, с което:

1. Да прекрати гражданския брак между нея и съпругът ѝ, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство.

2. Да предостави упражняването на родителските права на детето - Р. Г.Р., роден на *** г. на ищцата.

3. Да предостави упражняването на родителските права на детето Д. Г. Р.а, ЕГН ********** на ищцата.

4. Ползването на семейното жилище, находящо се на адрес: гр.Нова Загора, ж.к.„Загоре“, бл.9, ет.6, ап.21, да бъде предоставено на ответника - Г.Р.Г., ЕГН ********** постоянен адрес: ***, тъй като същото е собственост на родителите му.

5. Ответника - Г.Р.Г., ЕГН ********** да осъществява лични отношения с двете деца – Д. Г. Р.и Р. Г.Р. при следния режим: всяка първа и трета събота от месеца от 8.00 до 18.00часа, както и един месец през лятото, когато отпуска не съвпада с нейния законен отпуск.

6. Да осъдите ответника - Г.Р.Г., ЕГН **********, да заплаща ежемесечна издръжка на детето – Д. Г. . ЕГН ********** в размер на 150 лв. до 5-то число на текущия месец, считано от датата на постановяване на съдебното решение.

7. Да осъди ответника - Г.Р.Г., ЕГН **********, да заплаща ежемесечна издръжка на детето - Р. Г.Р., ЕГН ********** в размер на на 150 лв. до 5-то число на текущия месец, считано от датата на постановяване на съдебното решение.

8. Ищцата желае да ѝ бъде възстановено предбрачното ми фамилно име - С..

Претендира за направените по делото разноски.

Прави се искане за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане, които ще установят обстоятелствата, изложени в исковата молба, като в зависимост от становището на ответника ищцата ще ангажира и допълнителни доказателства.

С исковата молба ищцата е представила и моли съда да приеме като писмени доказателства както следва - Удостоверение за раждане – 2 броя, Декларация за семейно и имотно състояние, Удостоверение за сключен граждански брак и Адвокатско пълномощно.

В законоустановения срок по делото е депозиран отговор на исковата молба, ведно с насрещен иск от ответника от Г.Р.Г. с ЕГН ********** *** чрез адв.Р.А. *** със съдебен адрес:***, оф.5 в който се заявява, че ответника Г.Р.Г. бил получил препис от исковата молба на М.П.С.-Г., с който взема становище по обстоятелствата, на които се основава иска изложени в исковата молба и прави възражение срещу тях.

На първо място сочи, че истината относно отношенията такива каквито са понастоящем между Г.Р.Г. и съпругата му била следната:

Ответника и М.П.С. - Г. сключили граждански брак през 2007 г. и от брака си имали родени две деца - Р. Г.Р. роден на *** г. и Д. Г. Р. родена на *** г. Твърди се, че след раждането на второто дете Д.щ през 2016 г. съпругата/ищцата се променила много - започнала да се оплаква от главоболие, виене на свят, направила си пълни здравни изследвания, при което не били открити заболяване или физиологична причина за състоянието ѝ. Под предлог, че не се чувства добре ищцата започнала да занемарява дома си, ставала незаинтересована към децата. Един ден решила, че ѝ е направена магия и започнала да посещава различни врачки за да ѝ помогнат. Заплатата си ответника Г. давал на съпругата си, като парите от неговата и на съпругата му заплати всеки месец набързо свършвали. Съпругът намирал у дома им писма от неизвестни за него лица до съпругата му, с указания какво трябва да прави и какви пари да изпрати, за да ѝ се помогне за разваляне на магията. В резултат на всичко това ищцата М. заявила, че врачките са ѝ казали, че имала направена магия и тази магия била направена от майката на съпруга ѝ, като същата забранила на родителите на ответника да идват в дома им, отказала да се среща и разговаря с тях, а ако те изпратели нещо вкъщи - изхвърляла го мигновено, защото било омагьосано.

Съпругът/ответникът се опитал да поправи нещата, говорил със съпругата си, опитал се да ѝ обясни, че нищо в отношението на родителите му и в частност на майка му към нея не се било променило, те я възприемали и обичали като своя дъщеря, както е било винаги. Обяснил ѝ, че те са разтревожени от промяната станала с нея, искат да се срещнат и поговорят за да изяснят недоразумението, но ищцата категорично отказала. Г. започнал да намира вкъщи странни предмети - амулети, свещи, писма до врачки и отговорите им, а върха на изумлението и възмущението му достигнало, когато намерил у дома кукла направена от восъчна свещ, със залепена снимка на майка му вместо глава и вързани с червен конец ръце.

Г. обяснил на съпругата си, че е силно притеснен от поведението и предложил да потърсят помощ за да се справят със ситуацията - помолил я да отидат да се консултират с психолог. Съпругата отказала с мотива, че не е луда и няма нужда да ходи при психолог, като твърдяла, че всичките ѝ проблеми се дължали на това, че майка му непрекъснато ѝ правела магии, от които тя не се чувствала добре. Това състояние на М. продължавало вече три години, като се стигнало дотам, че тя започнала да гони синът им Р. от дома, защото ѝ пречел, а той от своя страна не искал да се прибира вкъщи, когато знаел, че само майка му е там. През втория срок на миналата учебна година детето Р. рязко понижил успеха си в училище - започнал да получава ниски оценки, каквито досега не бил получавал и тъй като бащата Г. работел, а майката съвсем се дезинтересирала от децата, бащата помолил майка си, която е пенсиониран учител за помощ и последната започнала да помага в подготовката на Р. за уроците в училище и оценките на детето отново станали отлични. Поради състоянието на М., грижите за малкото дете Д. на практика били поети изцяло от бащата, който полагал всички необходими грижи за него. Когато детето Д. навършила две години, майката М. отказала детето да посещава ясла, защото всички били неподходящи, а персонала некомпетентен, затова когато тя била ангажирана, оставяла двегодишното дете при баща му на работа. Бащата, който бил учител трябвало да продължи да работи заедно с детето. Междувременно ищцата М., която също е учител започнала да си намира различни предлози да не ходи на работа и съпругът и трябвало да дава обяснение пред директора на училището, каква е причината за честите отсъствия на жена му от работа. В опит да помогне са съпругата си се Г. се консултирал с двама психолози, описал им ситуацията и състоянието на съпругата си, и двамата независимо един от друг заключили, че съпругата му е развила параноя, която е много вероятно да се превърне в параноидна шизофрения, като препоръчали незабавно да започне лечение. Г. се притеснил и отново помолил съпругата си да се консултира с психолог, но тя отново отказала. През месец юли 2019 г. един ден ищцата просто взела малкото дете Д. и заявила на съпруга си, че не може повече да живее така и отива да живее в дома на родителите си в гр.Стара Загора, като попитала синът си Р. тръгва ли с нея и без да дочака отговора му напуснала дома. От тогава ищцата живеела в гр.Стара Загора, заедно с малката дъщеря Д., а бащата живеел в семейното жилище в гр.Нова Загора заедно със синът си Р., като сам се грижел за задоволяване на всички потребности на детето.

В отговора на исковата молба се твърди, че ответникът Г.Р.Г. не е допускан в дома, в който живее съпругата му с малката му дъщеря, като когато иска да види дъщеря си, съпругата му М. я водела на определено от нея място извън дома, където заедно със сина им могат да видят детето Д. за няколко часа. Такива срещи с дъщеря си бащата бил имал не повече от четири на брой от месец юли до подаване на отговора на исковата молба в съда, не защото не е искал да вижда детето си по-често, а защото му е било отказано. По време на срещите бащата забелязал, че М. се държи студено и не особено адекватно, по най-малък повод крещяла на дъщеря им, а при последната им среща я ударила, защото се била отдалечила на известно разстояние от тях.

На основание всичко изложено с отговора на исковата молба се изразява следното становище по предявените искове:

Бракът между ищцата М.П.С. - Г. и Г.Р.Г. действително бил дълбоко и непоправимо разстроен, но вината за това била изцяло на съпругата, поради което се моли съдът да го прекрати.

По обстоятелствата на които се основава иска: Ответникът категорично възразявал срещу твърдението, че върху ищцата бил осъществяван психически тормоз от съпруга ѝ, като се твърди, че дори напротив - той бил положил много усилия, за да помогне на съпругата си да превъзмогне състоянието, в което била изпаднала и да запази брака си. Инициативата за прекратяване на брака била изцяло на съпругата. С оглед фактите и обстоятелствата изложени в настоящия отговор причината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака била изцяло в поведението на съпругата М.П.С.-Г. през последните три години.

Възразява се срещу иска за упражняването на родителските права върху двете малолетни деца Р. Г.Р. и Д. Г. Р. да бъдат предоставени на майката М.П.С.-Г., като на бащата бъде определен режим на лични контакти с тях и същия бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв. за всяко дете.

На осн. чл.211, ал.1 от ГПК  Г.Р.Г. е предявил НАСРЕЩЕН ИСК срещу М.П.С.-Г. като претендира:

Упражняването на родителските права за двете малолетни деца Р. Г.Р. с ЕГН ********** и Д. Г. Р. с ЕГН **********, да бъде предоставено на бащата Г.Р.Г., който бил по пригодния родител да се грижи за тях, като съда определи местоживеенето на децата в дома на бащата в гр.Нова Загора, ж.к.„Загоре“ бл.9, вх.В, ет.6, ап.21.

Моли се съдът, да определи режим на лични отношения на двете малолетни деца Р. Г.Р. и Д. Г. Р. с майката М.П.С.-Г., както следва: всяка първа и трета събота и неделя в месеца от 10,00часа до 18,00 в събота, и от 10,00часа до 18,00часа в неделя, без преспиване.

Моли се съдът, да осъди майката М.П.С.-Г., да заплаща месечна издръжка за двете малолетни деца Р. Г.Р. и Д. Г. Р. в размер на 150 лв. за всяко дете до 5 /пето/ число на месеца, за който се дължи, считано от датата на постановяване на съдебното решение.

Моли се съдът, да предостави на бащата Г.Р.Г., заедно с двете малолетни деца Р. Г.Р. и Д. Г. Р.ползването на семейното жилище в гр.Нова Загора, ж.к.„Загоре“ бл.9, вх.В, ет.6, ап.21.

Обстоятелствата, на които се основава насрещният иск били следните: С оглед изложеното по-горе относно психическото състояние и нестабилното поведение на майката М.П.С.-Г. през последните три години и с оглед защитата на висшия интерес на децата Д. Г. Р. и Р. Г.Р., счита, че не било в интерес на децата да живеят с майката и тя да упражнява родителските права за тях, тъй като счита, че тя не би могла да полага за тях необходимите ежедневни грижи, да им осигури физически и емоционален комфорт. На практика през последните три години майката не била полагала лично грижи за отглеждането на децата, дезинтересирала се от тях, като по-голямото дете Р. се страхувал и отказвал да се прибира в къщи, когато там е само майката. По-малкото дете Д. майката ежедневно водела и оставяла при бащата на работа, без да се съобразява с възрастта на детето и факта, че това не е подходяща среда за него. Майката била изцяло обсебена от манията си за черни магии, врачки и всички свързано с тях.

Твърди се, че по пригодния родител да се грижи да двете малолетни деца бил бащата Г.Р.Г.. От раждането на децата той лично полагал грижи и за двете, основно той се грижел за осигуряване ежедневните им битовите им потребности от храна, дрехи, лекарства, учебни помагала и други и при нужда можел да разчита на помощта на родителите си, които били пенсионирани учители. Децата били силно привързани към баща си. Бащата бил учител по професия, притежавал възпитателски качества и подход при възпитанието на децата си, интересувал се от интересите им и ги насърчавал да се развиват, играел заедно с тях, личния пример, който им давал с отговорното си отношение както в семейството, така и в работата бил много важен за изграждане навиците на децата и техния мироглед.

Според ППВС № 1/1974г. на ППВС т.2 обстоятелства, които имали правно значение за определяне на кой родител да бъде предоставено упражняването на родителските права били от най-разнообразно естество. По-съществени от тях били: възпитателските качества на родителите, морален лик на родителите, грижи и отношение на родителите към децата, привързаност на децата към родителите, жилищно - битови и други материални условия на живот, помощ от трети лица.

В настоящия случай бащата разполагал със самостоятелно жилище, в което децата са живели и отглеждани от раждането им и в което имат осигурени всички необходими условия за живот с оглед възрастта им. Твърди се, че бащата бил този, който полагал лично непосредствени грижи по отглеждането на двете деца, до момента в който майката, подвластна на променливите си настроения и емоции била напуснала семейното жилище с по-малкото дете. Бащата Г.Р. се ползвал с добро име в обществото, уважаван бил от близките, колегите и приятелите си, според които бил отговорен мъж, силно привързан към семейството и децата, безупречен в работата си. За отглеждането и възпитанието на децата бащата разполагал с помощта на родителите си. Бащата имал постоянна работа - работел като учител в училище в гр.Нова Загора и разполагал с финансова възможност да издържа децата си. Докато съпрузите са живеели заедно децата не са били лишавани от нищо, присъщо за нормалното им отглеждане с оглед възрастта, потребностите и интересите им.

Поради изложеното и с оглед психическото и емоционално състояние на майката се твърди, че бащата Г.Р. е по-пригодния родител да отглежда двете родени от брака деца и най-важното - бащата имал желание да отглежда и двете деца, което желание било сериозно и осъзнато.

Според Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на ВС когато децата живеят и растат заедно и след развода, у тях се развива чувство на привързаност и взаимопомощ. Ето защо разделяне на децата не бивало да се допуска, освен ако важни причини с оглед осигуряване висшия интерес на детето не го налагат. Висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. /чл.3, т.1 от Конвенция за правата на детето/. Поради изложеното и с оглед опазване висшия интерес на децата ищеца считал, че разделянето на двете деца Д. Г. Р. и Р. Г.Р. не трябвало да бъде допускано, а упражняването на родителските права следвало и на двете деца да бъдат предоставени на бащата Г.Р.Г., който бил по-пригодния да отглежда деца родител и който през последните три години фактически единствен бил полагал грижи за отглеждането на децата и задоволяване на ежедневните им битови и емоционални потребности.

С отговора на исковата молба и насрещния иск се прави искане на осн. чл.323, ал.1 от ГПК за привременни мерки до приключване на същинския процес, като се заявява, че с оглед внушението на майката, че ѝ е направена магия и нездравият ѝ интерес към врачки, променливите настроения в които изпада, и за да бъде гарантиран висшия интерес на родените от брака малолетни деца Р. Г.Р. и Д.а Г. Р. в периода от време, в който е висящо съдебното производство било необходимо да бъдат определени привременни мерки относно грижите за децата и тяхната издръжка и ползването на семейното жилище, поради което се моли съдът, да определи привременни мерки относно упражняването на родителските права по отношение на родените от брака на Г.Р.Г. и М.П.С.-Г. малолетни деца – Д. Г. Р. и Р. Г.Р., като съдът предостави упражняването на родителските права по отношение на децата до приключване на настоящото производство на бащата Г.Р.Г. и определи местоживеенето на децата в *** и да определи на майката М.П.С.-Г. режим на лични контакти с децата всяка първа и трета събота и неделя в месеца от 10,00часа до 18,00часа в събота, и от 10,00часа до 18,00часа в неделя, без преспиване, както и съдът да определи издръжка в полза на децата, дължима от майката М.П.С.-Г. в размер на 150 лв. за всяко дете, дължими за периода на производството по настоящото дело, определи на основание чл.323, ал.1 ГПК вр. чл.56, ал.3 от СК привременни мерки, относно ползването на семейното жилище, като предостави ползването на семейното жилище, находящо се в *** за срок до приключване на настоящото производство на бащата Г.Р.Г., заедно с малолетните деца Д. Г. Р. и Р. Г.Р..

На основание гореизложеното, се моли съдът да постанови решение, с което да прекрати гражданския брак между М.П.С.-Г. и Г.Р.Г. като дълбоко и непоправимо разстроен изцяло по вина на съпругата М.П.С.-Г., като се моли съда да отхвърли останалите предявени искове от М.П.С.-Г.;

Моли се съда, да уважи предявеният с настоящия отговор насрещен иск от Г.Р.Г. и да предостави упражняването на родителските права върху двете малолетни деца Р. Г.Р. и Д. Г. Р. на бащата Г.Р.Г., като определи местоживеенето им в дома на бащата в гр. ***, както и съдът да определи режим на лични отношения на двете малолетни деца Р. Г.Р. и Д. Г. Р.с майката М.П.С.-Г., както следва: всяка първа и трета събота и неделя в месеца от 10,00часа до 18,00часа в събота, и от 10,00 часа до 18,00часа в неделя. Моли се съдът да осъди майката М.П.С.-Г. да заплаща месечна издръжка за двете малолетни деца Р. Г.Р. и Д.Г. Р. в размер на 150 лв. за всяко дете до 5-о число на месеца, за който се дължи, считано от датата на постановяване на съдебното решение.

Претендират   се направените по делото разноски.

Прави се искане съдът да допусне извършването на комплексна психолого-психиатрична експертиза, която да бъде изготвена от вещо лице психиатър и вещо лице психолог, на майката М.П.С.-Г., която експертиза да бъде извършена от вещо лице психиатър и психолог, вещото лице, по която експертиза да отговори на въпросите:

1.1.                       Налице ли е при майката М.С.П. - Г. депресивна симптоматика или дебютна такава?

1.2.                       В какви граници са личностовите особености на майката М.С.П. - Г.? Налице ли са фрустриращи фактори при обгрижването и възпитанието на децата - страх, мания - провокирани от натрапчиви мисли за магии и други паранормални вмешателства в живота и?

1.3.                       Налице ли са колебания в настроенията на майката М.С.П. - Г., нисък самоконтрол съпроводен със състояния на импулсивност, заредени с активност и емоционален подем, както и такива на емоционален спад, депресия и страх, провокирани от натрапчиви мисли за направени магии?

1.4.                       Притежава ли майката М.С.П. - Г. родителски капацитет за отглеждането и възпитанието на двете малолетни деца - добри родителски умения, използва ли удачни методи на възпитание и активно включване във всеки един от аспектите на живота на детето, има ли емоционална връзка с децата си. Познава ли децата си - техните нужди, преживявания и интереси.

1.5.                       След като направи справки където е необходимо, да отговори на въпроса: Води ли се на отчет майката М.С.П.-Г. в ДПБ в Република България?

Прави се искане за допускане на гласни доказателства.

С отговора на исковата молба и насрещния иск са представени следните доказателства: Копие от ученическа книжка на Р. Г.Р. за изминалата 2018/2019 г.; Снимки на писма на М.С.П.-Русева /едно от които е адресирано до баща ѝ/ от и до врачки; Снимки на амулети и куклата направена от свещ със снимка на майката на Г. вместо глава; Копие от обратни разписки до „Балиста ЕМ“ ЕООД - с предмет на дейност според рекламата - предостяване на гадателски услуги; Адвокатско пълномощно и договор за правна помощ.

В законоустановения срок по делото е депозирана допълнителна молба от М.П.С.–Г. против Г.Р.Г. с която се заявява, че ищцата М.П.С.–Г. била получила отговора на исковата молба и предявения насрещен иск и счита, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака била изцяло на ответника.

Твърди се, че изложените от страна на ответника твърдения се правели с единствената цел тя /ищцата/ да бъде унижена, дискредитирана и лишена от възможността като майка да се грижа за децата си. Природата била дала най-голям приоритет на майката, при осъществяване на грижата за децата. Като независимо от това, дали майката е здрава или „болна“ /както я изкарвал ответника/, тя не можела да бъде игнорирана да не може да осъществява родителските права над децата си.

Ищцата твърди, че е учител със завършено Висше образование магистър „Българска филология“, като с ответника по делото дори работели в едно училище. Твърденията му, че ищцата имала психически проблеми били с единствената цел - тя да бъде дискредитирана и унижена като майка и родител. Ищцата твърди, че нито тя, нито някой от нейния род страдали от психически заболявания, и ако тя имала някакви психически проблеми, не би могла да работи като учител. Всичко, което правел ответника в момента било под давление на майка му, тъй като той не зачитал ищцата като жена и съпруга. За това ищцата моли съдът да остави без уважение искането за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза, тъй като същата нито била необходима, нито можела да помогне за правилното решаване на делото,а в случай, че съдът уважи това искане, ищцата моли съдът да ѝ предостави възможност да постави и тя въпроси относно освидетелстване на психическото състояние на ответника. По-скоро в случая, той проявявал агресия и неразбиране към проблемите в семейството им и затова се било стигнало до този развод, тъй като никога съпругът не е проявявал загриженост към ищцата и децата, а правел това, което му казвала майка му и всичко, което се правело в момента било напук.

Посочва, че в отговора на исковата молба ѝ се поставяла диагноза от разстояние и то от психолози, които нито я били виждали, нито я били чували, нито били запознати с реалните фактически отношения и всички изложени от страна на ответника твърдения били неистински и неверни, като се правели с единствената цел ищцата, да бъде лишена от родителски права като майка на двете им деца. Този факт бил показателен, за това, че наистина бракът помежду им бил изчерпан от съдържание. Ищцата твърди, че въпреки обидите се опитала да проведе разговор с ответника да се разберат поне за децата, но той започнал да я заплашва и обижда. Потвърждава, че отношенията между съпрузите наистина се обтегнали след раждането на второто им дете –Д. Г. Р . Същата година, през зимата ищцата твърди, че започнала да не се чувства добре - започнала да получавам сърцебиене, стягане в областта на сърцето, повишено кръвно налягане, като споделила това със съпруга си, след което решили да отидат на лекар, записали час при кардиолога доктор Донева, който спасил майката на ответника, след като я изпратила за спешна операция в София. След направения преглед при нея не се установил никакъв сърдечен проблем при ищцата, но превантивно ѝ били предписани слаби лекарства, които да приема. Проблемите обаче се задълбочили - появило се силно главоболие, напрежение, заглъхване на ушите, като за всички тези оплаквания ищцата твърди, че съпругът ѝ бил наясно. Ищцата била сериозно притеснена за здравословното си състояние, защото гледала и дъщеря си и решила да отиде на ендокринолог, като съпругът и също бил с нея. След прегледа не се установили никакви проблеми със щитовидната жлеза. Ходили заедно и при съдов хирург, защото започнали да ѝ измаляват краката и да получава отоци - там също не се установили проблеми и ищцата вече била сериозно притеснесна за здравословното си състояние. Ищцта твърди още, че в същото време  синът им също казвал,че не се чувства добре - казвал, че му е лошо, лежал постоянно, което казала на съпруга си и той пожелал да го заведат на лекар – завели го, направили му пълна кръвна картина - проблем със здравословното му състояние не се установил и тогава баща му казал, че на детето му нямало нищо, а просто се преструвал, защото не искал да ходи на училище и тогава вече ищцата била сериозно притеснена за състоянието и на сина си, и за себе си и тогава се обърнала към Асоциация „Феномени“ след като ѝ били попадали техни предавания и се била заглеждала. Ищцата се обадила се на Д.- една от тези жени в ефир и след като ѝ обяснила за състоянието си и за състоянието на сина си, тя ѝ казала, да си запази час, за да ги приеме. Споделила със съпруга си и му казала, че е запазила час и трябва да отидат до София. Оставили децата на родителите ѝ и двамата заминали за София, като при срещата с нея тя обяснила, че проблема идва от родата на мъжа на ищцата, от хора жоито живеят близо до тях и идват често в дома им. След срещата с нея ищцата дълго мислила за думите ѝ, говорили със съпруга ѝ, който също бил чул думите на Д., но не изказал конкретно мнение, но според ищцата   той   много   добре   разбрал   нещата   и   знаел   за   какво   става въпрос, тъй като хората които живеели близо до тях били неговите родители - те живеели  в село, намиращо се на 8 км от Нова Загора и наистина често ги посещавали и ищцата също ги била посрещала винаги подобаващо. Никой друг от неговите роднини не бил идвал в жилището им.

След срещата с Д. и след като направили това което им казала, нещата се позакрепили до един момент, в който ищцата отново почувствала дискомфорт и помолила съпруга си пак да се срещнат с Д. при което той се съгласил и при втората им среща Г. ѝ казал, че обвинява майка му, че тя ѝ прави магии, като отговорът на Д.бил, че състоянието на ищцата не е случайно и че не бива една майка да се меси толкова много в семейните отношения на детето си, а неговата майка определено имала голяма намеса в семейните отношения между ищцата и ответника още от началото на брака им. Тя контролирала сина си, като той ѝ носел подробна информация за семейните им отношения, като при разговор на ищцата с ответника, защо позволява такава намеса, той отговарял, че не можел нищо да направи, тъй като „Тя е властна жена“. След втората среща с Д. нещата не се подобрили особено и ищцата се чудела какво става, защо се говори за проблем с роднини от негова страна, които посещавали жилището им и всичко сочело към близките хора на съпруга.

Ищцата твърди, че винаги се била държала добре с близките на съпруга си и им била помагала с каквото може, въпреки че много често в контакта си с майката на съпруга си усещала едно студено отношение и хапливи думи, на които не отдавала кой знае какво значение и въпреки че се била засягала премълчавала. Междувременно съпругът ѝ започнал да се настройва срещу нея и ѝ казвал, че това са глупости, че една майка не може да направи това, при което ищцата му казала, че според нея това също не било редно, една майка трябвала да прави всичко в името на щастието на своите деца. Ищцата говорила със съпруга си за това, казала му, че иска да отидат и при друг, да разберат какво става, защото проблем има и съпруга ѝ също виждал, че съществува такъв и се обадила се на друга госпожа – В., тя пак била от „Феномени“ и отишли отново в София, говорили с нея, съпруга ѝ доста ядосано я попитал: „Тя смята, че майка ми ѝ прави магии“, при което В. му отговорила, че проблема бил от негова страна и че най-близките му роднини не му мислят доброто и тогава му казала: „Кои са ти най-близките хора? - мама и сестричка“,  при което съпругът ѝ побеснял и казал, че това вече му дошло в повече и обърнал гръб на ищцата и спрял да се интересува от нейното състояние и ѝ казал – „Оправяй се щото...“ и от този момент нататък отказал да съдейства на съпругата си. Ищцата и ответникът имали много разговори, стигащи до скандали, до чупене на прозорец на вратата в дома им, след като ответникът бил употребил алкохол, като казвал, че тези жени били шарлатанки и че той не им вярва, виждайки че ищцата получавала помощ от тях, като ищцата твърди, че по този начин съпруга ѝ прикривал истинския виновник, а обвинявал съседи от малцинствата, които живеели във входа, че са причината за състоянието ѝ. Ищцата твърди, че след това повече не споделяла със съпруга си как се  чувства и при наличие на проблем изпълнявала ритуалите за изчистване препоръчани от госпожите от „Феномени“, като получавала понякога и по Еконт такива материали. Ищцата твърди, че ѝ помагали нейните родители. Ищцата заявява, че имало предложение от съпруга ѝ да отидат при психолог, но след получаване на съгласието и той не предприел нищо и така и не посетили психолог, тъй като бил наясно с проблема. От този момент нататък при тях отношенията се развалили трайно - той просто ѝ обърнал гръб. По отношение на думите му, че неговите родители са искали да говорят с ищцата, защото били разтревожени от промяната станала с нея – ищцата твърди, че това не било вярно - никой не бил отишъл да говори с нея и да я попита каквото и да било, не било вярно, че ищцата не ги била допускала до апартамента, след като жилището било тяхно и тя не можела да им забрани да идват в собствения си апартамент независимо, че те със съпруга ѝ живеели там. При тези техни посещения никой нищо не я бил попитал по този въпрос, а напротив - майка му се е държала така, все едно, че нищо не се било случило. Ищцата не била обвинявала майката на съпруга си в каквото и да било.

Посочва се, че през цялото това време ищцата се грижила перфектно за домакинството и за дъщеря им съвсем сама, като след тези събития синът им започнал да страни от нея, започнал постоянно да излиза с баща си и въобще да не я слуша. Страните имали тухлен гараж, който Г. приспособил на работилница за ремонт на мотори и след работата в училище, той слизал в гаража за да изкара допълнителен доход, като синът им започнал постоянно да стои при него, да се прибира късно заедно с баща си и да не слуша ищцата когато го карала да чете, като ищцата твърди, било абсолютна лъжа, че тя  гонила сина си от вкъщи, просто детето било настройвано против нея. Ищцата твърди, че винаги се била занимавала и прекрасно била гледала сина и дъщеря си, като сина ѝ често боледувал, при което не го пращала на занималня, а го прибирала вкъщи и учели заедно, детето нямало проблеми с успеха. След като ищцата родила дъщеря им вече имала повече задължения и ѝ било по трудно да отделя необходимото време за подготовка на уроците на сина си, затова помолила баща му да му обърне внимание и да му помага с уроците, при което той седнал два-три пъти да го изпита и след това казал, че детето трябва да ходи на занималня, при което ищцата го записала на целодневно обучение. Синът им бил в четвърти клас, който завършил с отличен успех и когато започнал пети клас синът им отново тръгнал на занималня, но нещата не вървяли добре, ищцата виждала, че детето не се справя, карала го да чете, но то не ѝ обръщало внимание, слизало с баща си в гаража и се прибирало по никое време, ищцата питала съпруга си защо го държи до късно долу, защо не му казва да се прибира навреме, след като на другия ден е на училище, който всеки път отговорът бил, че Р. му помагал. Сочи, че в резултат на това детето си понижило успеха, но бащата не обърнал внимание на това. След като един ден майка му пристигнала и започна да му разглежда тетрадките, бележника, казала, че детето било изоставено, не му се обръщало достатъчно внимание и казала на сина си /ответника/, че иска детето да ходи при нея, за да го подготвя, след което детето Р. било ежедневно карано до с.Р. за да учи с баба си, без да се обръща внимание на ищцата, като майка дали е съгласна с това. След като синът ѝ започнал да ходи да учи на село станал още по-неуправляем от ищцата, детето придобило самочувствие, започнало да отговаря на учителите.

Относно твърденията за грижите за детето Д., че са били поети изцяло от бащата, ищцата твърди, че това било абсолютна лъжа, като заявява, че тя изцяло сама се грижела за дъщеря си, баща ѝ с нищо не ѝ бил помагал, като казвал, че много работи, постоянно стоял на гаража, прибирал се винаги много късно, дори ищцата и дъщеря им в повечето случаи си били легнали. Въпреки че ищцата най-редовно приготвяла храна в къщи, съпругът и синът въобще не се прибирали. Ищцата твърди, че съпругът ѝ си купил каравана и зимата си събирал приятелите там. Когато нямаше толкова работа в гаража, не се прибирал да ѝ помогне в домакинството или да занимава детето, а тя да можела да си свърши по-спокойно някоя работа вкъщи, а си гледал удоволствията - ходел постоянно по ралита, без даже да сметне за необходимо да уведоми съпругата си за това, а тя научавала за това от сина им. Всяка година ходел с Р. на море в Гърция, като ѝ казвал че отиват за една седмица, а  се прибирали след 15 дена и на въпроса ѝ защо не я уведомява, че ще си удължат престоя, съпругът ѝ и казвал, че така е преценил, а през това време ищцата се грижела сама за детето им Д.. Дори, когато Д. била болна ответникът пак заминавал на рали, без дори да се обади и да попита как е детето. От раждането на детето до двегодишната му възраст ищцата и детето Д. спели в отделна стая от съпруга ѝ и тъй като апартаментът е малък, ищцата помолила съпруга си да премести на село пианото на майка си /което било в една от стаите/, за да може на неговото място да сложат кошарата на детето и да бъдат тримата заедно, но това не се случило, защото майка му не му разрешила. Ищцата е изложила още твърдения, относно твърденията на бащата, че основно той полагал грижи за детето Д., като сочи факти и обстоятелства, които опровергават тези негови твърдения и с които твърди, че единствено ищцата се грижила за детето Д. Ищцата твърди, че действително проблемите между нея и съпруга започнали месеци след като се родила дъщеря им, като съпругът и не я подкрепил в труден момент, след като виждал, че физически не се чувства добре и след като чул много добре откъде идвали нещата, ѝ обърнал гръб и ѝ казал да се оправя сама - съпругът ѝ не ѝ помагал в домакинството, спрял да се държи с нея като със съпруга, а по скоро като със слугиня, която само да поддържа дома и да гледа детето, настройвали сина им против нея, в резултат на което отдалечили детето от майка му. Съпругът ѝ правел каквото си поиска, ходел където си пожелае без да се съобразява с нея, без за минута да си помисли, че тя също има нужда от малко почивка.

Ищцата твърди, че след като не издържала на този психически тормоз, на 26 юли 2019г. се изнесла от жилището, в което живеели, като взела със себе си и дъщеря си, а като попитала сина си дали желае да тръгне с нея, но той ѝ казал, че иска да остане при баща си. Абсолютна лъжа било, че тя била отказвала на ответника да види Д . След раздяла им бащата поискал да види детето си Д. точно два пъти - на 29 юли, когато искал от нея пълномощно за Р., за да отидат на море в Гърция, като същият ден ответникът имал рожден ден и отишли на заведение четиримата, за да ги почерпи и вторият път бил в началото на август месец - синът им се обадил на майка си и ѝ казал, че ще дойдат до Стара Загора, за да  видят Д., при което ищцата им казала, че са долу на детската площадка, като синът ѝ се обадил в 5ч., а пристигнали в 8.30, като на въпроса на ищцата, защо толкова са закъснели ѝ обяснили, че ходили до Джъмбо, за да ѝ купят играчка, а в крайна сметка ѝ донесли две малки куклички. Лъжа било също, че ищцата се била държала студено и неадекватно при срещата им, тя нито била крещяла на дъщеря си, а още по-малко да я е удряла. След втората среща ответникът не бил изявявал желание да види детето, като той и синът им заминали на почивка в Гърция, а през това време той въобще не се бил обадил да попита за Д., като след връщането им в България ищцата разбрала от сина си, че са ходили и тук на море, но съпруга и през целия месец август не се заинтересувал от дъщеря си или да предложи да я заведе на море, поне за един ден.

След като започнали работа през месец септември, тъй като ищцата и ответника работели на едно също работно място, при срещите им в училище, той отново не изявил желание да види дъщеря си, докато в началото на месец октомври ѝ заявил, че иска да вземе дъщеря им при него и след като ищцата  го попитала кога ще я върне той и заявил, че ще го направи когато прецени, тъй като имали равни права. Когато на 5-и октомври /събота/ ответникът отишъл да вземе дъщеря си Д. от майка ѝ, ищцата отново го попитала кога ще я върне и той ѝ казал, че ще я доведе в неделя или понеделник, но до момента на подаване на отговора на допълнителната искова молба той не ѝ бил върнал детето, след което ищцата му се обадила и го попитала защо я е излъгал и защо не е върнал Д., при което той ѝ се развикал, че няма да я върне и че иска ищцата да стои далеч от децата, като ответникът обвинявал ищцата, че не се била интересувала от сина си, след като тя най-редовно го търсела по телефона или му пишела във Вайбър, но детето не винаги ѝ вдигало телефона, като се оправдавало, че не го е чуло. Ищцата имала една среща с него м.октомври 2019 г., като тази среща се осъществила с хиляди уговорки и след като баща му ѝ заявил, че детето има много да учи и няма как да се види с нея, тогава ищцата помолила ответникът да не настройват детето срещу нея и му казала, че ако сина ѝ не дойде на срещата значи, че не му разрешават и в крайна сметка ищцата се видяла със сина си точно за един час, след което баща му го прибрал.

Ищцата твърди, че било абсолютна лъжа, че от раждането на децата баща им лично се бил грижил за тях и твърди, че тя си е гледала децата и то много добре, като за сина им Р. съпруга ѝ и помагал, но не можела да каже същото за второто им дете - там грижите били изцяло на ищцата. Посочва, че  било абсолютна лъжа, че бащата играел с децата и заявява, че нито веднъж той не бил взел Д., за да я изведе на детската площадка. По въпроса за помощта родителите на ответника ищцата заявява, че за дъщеря си не била видяла такава помощ и въпреки че майка му живее на 8 км от Нова Загора, нито веднъж не била дошла да предложи помощта си, а била идвала само най-много за половин час, като казвала, че не може и че има тежка сърдечна операция, два прекарани инсулта, преди това краката я боляли, с лявата ръка не може да държи предмети.

По въпроса за образованието ищцата е заявила, че тя също е учител - дипломиран филолог-магистър.

Ищцата заявява, че съпругът претендирал, че има самостоятелно жилище, което също не било вярно - жилището се водело на баща му, а в случая наследници били той и сестра му, която живеела в Гърция, където била на квартира, а в Нова Загора тя нямала собствено жилище.

Ищцата посочва, че можела да осигури самостоятелно жилище за децата си - в началото на 2020 г. се завършвал апартамент - ново строителство, който се водел на баща ѝ, но щял да остане на нея, като наследствено жилище, като за отглеждането на децата ищцата също разполагала с помощта на нейните родители.

С допълнителната молба ищцата М.Г. моли съдът да остави без уважение искането на ответника за привременни мерки, както и моли да не допуска назначаване на съдебно-психиатрична експертиза, тъй като същата нито била необходимо, нито била нужна, с оглед изясняване на фактическата обстановка по делото, като ще представи по делото медицински документ, че не се води на учет в Психодиспансер и че не страда от психически заболявания, тъй като ако страдала, нямало сама да се грижа за децата и да практикува като учител.

Моли съдът да не приема представените от страна на ответника доказателства, тъй като същите не били годни писмени доказателства по смисъла на ГПК.

Моли съдът да допусне до разпит двама свидетели при режим на довеждане, които ще установят обстоятелствата изложени, както в исковата молба, така и в настоящия отговор.

Ищцата моли съда да уважи исковата молба, като приеме, че сключения между нея и ответника граждански брак е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника по делото.

Претендирала е разноски по делото.

Предвид наличието на предпоставките по чл.211, ал.1 от ГПК, съдът е приел за съвместно разглеждане двата иска в настоящото производство.

По делото е изготвен от Д „СП” Нова Загора социален доклад с изх.№ ПР/Д-СН-НЗ/32-001 / 12.09.2019 г., относно детето Д. Г. Р .

На откритото съдебно заседание на 30.10.2019 г. са представени посоченият социален доклад, нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж, от който е видно, че майката разполага с жилище и постоянен адрес ***, както и удостоверение, след извършен преглед, че майката не страда от никакви психически заболявания и са разпитани по двама свидетели за всяка от страните, Д. С.П. и П.С. П. – родители на ищцата, Д.С.М. - съсед на страните и Я. Г. С. - майка на ответника.

В съдебното заседание съдът се е произнесъл по привременните мерки, валидни до произнасянето на съда с решение по същинския иск/ по чл.49, ал.1 от ГПК/, като:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху малолетните деца Р. Г.Р. с ЕГН ********** и Д. Г. Р. с ЕГН **********   на техния баща и законен представител Г.Р.Г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** до произнасянето на съда по същинското производство/по чл. 49, ал.1 от СК/.

ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на  малолетните деца Р. Г.Р. с ЕГН ********** и Д. Г. Р. с ЕГН **********  при техния баща и законен представител Г.Р.Г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** до произнасянето на съда по същинското производство/по чл. 49, ал.1 от СК/.

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на майката М.П.С. – Г., с ЕГН **********,*** с малолетните деца Р. Г.Р. с ЕГН ********** и Д. Г. Р. с ЕГН ********** – СВОБОДЕН, а в случай, че страните не могат да се разберат, определя един задължителен режим на лични контакти, както следва:   Всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 08.00 часа на първия ден до 17.00 часа на втория ден с преспиване. Всяка сряда от седмицата, от 17.00 ч. до 18.00 ч. в присъствието на придружител. На майката М.П.С. – Г. с ЕГН **********, следва да бъде осигурен от бащата ежедневен контакт по телефона за разговор с децата Р. Г.Р. с ЕГН ********** и Д. Г. Р. с ЕГН **********, вечер между 19.00 часа и 20.00 часа.

На 20.01.2020 г. е постъпило уведомление от ищцата по първоначалния иск, с което посочва, че е оттеглила пълномощното си от адв.И.П..

По делото е изготвен от Д „СП” Нова Загора социален доклад с изх.№ ПР/Д-СН-НЗ/43-001 / 21.01.2020 г., относно детето Р. Г.Р..

Представен е договор за правна защита и съдействие от 31.01.2020 г., с който М.Г. е приела за процесуален представител в производството адв.С.М.М. ***.

На откритото съдебно заседание на 18.06.2020 г. съдът е приел като доказателства представените от ищцова страна писма „Телепоща уведомления” 6 броя и от ответна страна – справка от персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди за цялата 2019 г. на ищцата М.Г..

В заседанието е изслушано детето Р. Г.Р. в присъсътвието на социален работник към Д „СП” Нова Загора, отдел „Закрила на детето” Р. З. А .

Разпитани са и свидетелите П.С. П. – баща на ищцата, Н.Е. – колега на ищцата, Я.Г. С. – майка на ответника и Н. Н. Ц. – директор на ОУ „Хр.Смирненски”.

Съдът е назначил изготвянето на съдебно-психилогична експертиза, която да изследва действителното състояние на децата Р. Г.Р., роден на *** г. и Д. Г. Р., родена на *** г. и е допуснал комплексна психолого-психиатрична експертиза за ищцата М.П.С. – Г. и за ответника Г.Р.Г..

Страните са депозирали молби, с които са посочили въпроси на които да отговори съдебно-психилогичната експертиза на децата.

Изготвените експертизи са депозирани на 21.07.2020 г. от вещото лице П.Х.Г., относно детето Д. Г. Р.с вх.№ 2618 и относно детето Р. Г.Р. с вх.№ 2619.

Представени са и комплексни психолого-психиатрични експертизи, изготвени от вещите лица д-р Н.Н. и П.Г., съответно за ищцата с вх.№ 2890/12.08.2020 г. и за ответника Г.Р.Г. с вх.№ 292713.08.2020 г.

На 05.03.2020 г. с вх.№ 1113 е постъпил и социален доклад, изготвен от Д „СП” Стара Загора, относно защита правата и интересите на децата Р. Г.Р. и Д. Г. Р .

Последно споменатите експертизи на децата и родителите им, както и социалния доклад са разисквани и приети от страните в съдебното заседание от 27.08.2020 г.

Съдът е назначил изготвяне на експертиза от вещо лице детски клиничен психолог, което да отговори на поставените в заседанието, както и в нарочните молби въпроси.  

Постъпила е исканата от ЦОП Община Нова Загора информация, относно ползване на социална услуга „Психологическо консултиране на детето и семейството” за децата Р. Г.Р. и Д. Г. Р. с родителите М.П.С. – Г. и Г.Р.Г..

Заключението по назначената на вещото лице Ф.Б.П. съдебно-психологична експертиза, депозирано на 30.12.2020 г. е отговорило на поставените в нарочните молби на страните въпроси.

Изготвени и депозирани в съда на 21.01.2021 г. са и повторни комплексни съдебно-психиатрични и съдебно-психологични експертизи от вещите лица д-р Р.Ц.Д. - психиатър и Ф.Б.П. – психолог, съответно на М.П.С. – Г. и Г.Р.Г..

Последните са изслушани в последното по делото открито съдебно заседание на 01.02.2021 г.

Страните и съдът са приели заключенията по тях.

Съдът е предоставил на страните възможност да представят писмени защити и такива те са представили в срок.

 

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

 

Страните по делото М.П.С. - Г., ЕГН ********** с адрес: *** и Г.Р.Г., ЕГН ********** *** са сключили граждански брак първи по ред и за двамата в гр.Нова Загора на 15.04.2007 г., за което бил съставен Акт за сключен граждански брак № 0020/15.04.2007 г.

От брака си страните имат родени две малолетни деца – Р. Г.Р., роден на *** г. в гр.Нова Загора и Д. Г. Р., родена на *** г. в гр. Сливен.

Твърденията и на двете страни са, че между съпрузите е възникнало неразбирателство и отношенията им се влошили, след раждането на второ им дете, което довело до дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения. И двете страни желаят прекратяване на брака, като е направено искане съдът да се произнесе и за вината на дълбокото и непоправимо разстройство, като ищцата желае съда да се произнесе, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е по вина на ответника, а ответника моли съда да се произнесе, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е по вина на ищца. Всяка една от страните с исковата си молба, насрещна искова молба и съответните отговори излага подробно становището си, както относно вината за прекратяване на брачните отношения, така и се правят искания относно произнасяне на съда по предоставяне на родителските права по отношение на малолетните деца родени от брака Р. Г.Р. и Д . Г. Р . И двамата родители – страни в настоящото производство молят съда да  определи местоживеенето на децата при него, като определи местоживеенето им и съответния техен адрес, като съответно на другия родител да бъде определен режим на личен контакт на родителя с децата, както и другия родител да бъде осъден да плаща издръжка, съгласно поисканото от страните, считано от датата на влизане на съдебното решение в сила, ведно със законната лихва за забава на всяка просрочена вноска, до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.

Ищцата по първоначалната искова молба моли съда, да ѝ предостави родителските права върху малолетните деца Р. Г.Р., роден на *** г. в гр.Нова Загора  и Д. Г. Р., родена на *** г. в гр. Сливен, а на ответника да определи режим на контакти с детето, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 8.00 часа до 18.00 часа, както и един месец през лятото, когато отпуска не съвпада с нейния законен отпуск; Да осъди ответника - Г.Р.Г., ЕГН ********** да заплаща ежемесечна издръжка на детето – Д. Г. Р., ЕГН ********** в размер на 150 лв. до 5-то число на текущия месец, считано от датата на постановяване на съдебното решение; Да осъди ответника - Г.Р.Г., ЕГН ********** да заплаща ежемесечна издръжка на детето - Р. Г.Р., ЕГН ********** в размер на на 150 лв. до 5-то число на текущия месец, считано от датата на постановяване на съдебното решение, желае и да ѝ бъде възстановено предбрачното ми фамилно име – С., а семейното жилище да бъде предоставено за ползване на ответника, тъй като същото било собственост на неговите родители. Претендира разноски по делото.

В законоустановения срок ответника по първоначалния иск е подал отговор, като подробно е изложил съображенията си по първоначалния иск. Ведно с отговора пред съда е депозиран и насрещен иск. Ищеца по насрещния иск моли съда да се предоставят на него  родителските права върху малолетните деца Р. Г.Р., роден на *** г. в гр.Нова Загора и Д. Г. Р., родена на *** г. в гр.Сливен, като определи местоживеенето им в дома на бащата в гр.Нова Загора, ж.к.„Загоре” бл.9, вх.В, ет.6, ап.21, както и съдът да определи режим на лични отношения на двете малолетни деца Р. Г.Р. и Д. Г. Р. с майката М.П.С.-Г., както следва: всяка първа и трета събота и неделя в месеца от 10,00 часа до 18,00 часа в събота, и от 10,00 часа до 18,00 в неделя. Моли се съдът, да осъди майката М.П.С.-Г., да заплаща месечна издръжка за двете малолетни деца Р. Г.Р. и Д. Г. Р. в размер на 150 лв. за всяко дете до 5-то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на постановяване на съдебното решение. Претендира разноски по делото.

Ответницата по насрещния иск е представила в законоустановения срок допълнителна молба /отговор на насрещния иск/, с която оспорва изложеното в депозирания по делото  насрещен иск и моли съда да го остави без уважение. 

И двете страни изразяват съгласие за прекратяване на брака.

Родителите не могат доброволно да постигнат съгласие, относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения на родителя с децата, както и дължимата издръжка.

Двамата съпрузи са предявили иск за развод, като са изтъкнали различни причини, мотивиращи желанието им и наведените твърдения за дълбоко и непоправимо разстройство в брачните отношения.

Няма спор нито за страните, нито за другите лица участващи в процеса, нито пък за съда, че бракът на М.С. и Г.Г. е дълбоко и непоправимо разстроен.

Видно от приетите по делото доказателства и приобщените социални доклади, експертизи и свидетелски показания вина за настъпване на разрива във взаимоотношенията между съпрузите имат и двамата.

Всички разпитани свидетели по делото потвърдиха, че двамата са били добро семейство, никой от съпрузите не е споделял преди раздялата за сериозни проблеми помежду им и че отношенията са се обтегнали в периода, след раждането на второто им дете Д. Г. Р . Страните са във фактическа раздяла от около година и половина - от края на м.юли 2019 г. и това обстоятелство, наред с категоричното изявление на съпрузите, че не желаят бракът им да продължи да съществува и че помежду им липсват любов и е налице отчужденост, е достатъчно основание за допускане на развода.

Безспорно бе установено, че страните са във фактическа раздяла още от края на месец юли 2019 г., когато съпругата е напуснала семейното жилище, заедно с малкото дете Д. Г. Р., а по-голямото дете Р. Г.Р. е отказало да замине с нея. Установила се е временно да живее в жилището на брат си в гр.Стара Загора и заявява, че в началото на 2021 г. ще бъде завършено чисто ново жилище – апартамент в гр.Стара загора, за което е представила Нотариален акт.

Съпругът заедно с детето Р. Г.Р. живее в жилището на родителите си в гр.Нова Загора, има сестра, която живее в чужбина и заявява, че това жилище ще остане единствено за него. Впоследствие е взел и детето Д. Г. Р., с обещанието, че ще го върне, но впоследствие се е отметнал от него и е задържал детето при себе си.  

Към настоящия момент ищцата по първоначалния иск М.Г. живее в жилището на брат си в гр.Стара Загора, а ответникът Г.Г. в жилището на родителите си в гр.Нова Загора с децата им Р. Г.Р. и Д. Г. Р., съгласно привременните мерки.

Съгласно приетите по делото социални доклади и в двете посочени жилища, в които към момента живеят страните са добри и подходящи за отглеждане на деца. В същите има обособено място за спане и лично пространство за децата и битовите условия са добри.

Двамата родители са трудово ангажирани, колеги са и работят по постоянни трудови договори, като учители в ОУ „Хр.Смирненски”, като се установява от свидетелските показания, че в професионален план са отговорни, неконфликтни и коректни в отношенията си с колегите.

Дeтето Р. Г.Р. е ученик в СУ „Христо Ботев”, а детето Д. Г. Р. е записано в ДГ „Надежда”.

Свидетелите Д.С.П. – майка на ищцата и П.С. П. – баща на ищцата са посочили, че до раждането на малкото дете съпрузите са живеели добре, но след това дъщеря им е имала здравословни проблеми, изразяващи се в главоболие, главозамайване, болки в ръката, който зет им не приел достатъчно сериозно здравословните проблеми на съпругата си и ги неглижирал, като я оставил сама да се справя с тях, успоредно с домакинската работа вкъщи и полаганите грижи по отглеждане на децата.

Свидетелстват, че са помагали както финансово, така и с отглеждането на децата и заявяват, че ще продължат да го правят занапред, както и че не са имали преди делото проблеми в отношенията си със своя зет Г.. Относно майката на ответника сочат, че трудно би се справила с отглеждането на децата, поради здравословните проблеми, които имала от претърпяната сърдечна операция и затрудненото боравене с едната ръка.  

Свидетелят Д.С.М. – съсед и приятел на ответника посочва, че двете деца са много привързани един към друг и осезателно усещали липсата при раздялата им. Свидетелства, че Г. освен в училище работел и на частно в гаража си и имал допълнителни доходи.

Св.Я. Г. С. – майка на ответника посочва, че живеят в с.Р . Потвърждава, че е имала здравословни проблеми и затруднения след операцията си през м.март, поради което след раждането на детето на 6 юни не е могла да помага в отглеждането му.  За снаха си свидетелства, че е била в депресия и са ходили на сърдечен лекар, за да проверят състоянието ѝ. Свидетелства, че след влошаването на отношенията между Г. и М. отношенията между сватовете, който преди това били много добри също били преустановени.

За малкото дете Д. сочи, че било постоянно с майка си, a голямото дете Р. било постоянно с баща си, а помежду си децата били много привързани.

 Свидетелства също, че след завръщането си в семейното жилище детето Д. било в началото било много раздразнително, дразнели я батко ѝ и играчките дори.

В съдебно заседание в присъствието на социален работник е изслушано детето Р. Г.Р., което посочва, че обича и двамата си родители, в момента живее със баща си и сестричката си, желае да остане в това жилище, в което е живял цял живот, иска да живее заедно с родителите си в семейното жилище. Потвърждава, че когато майка му е напуснала семейното жилище му е предложила да замине с него и сестра му, но той е отказал – искал е да остане при баща си.

Сочи, че майка му идва често (всяка сряда) и взема Д. всяка първа и трета събота и неделя, като пита и него, но той отказвал.

Посочва също, че когато майка му е била вкъщи го е удряла, когато не е слушал, докато баща му не го е удрял и му разрешавал повече неща.

Твърди, че преди да си тръгне майка му е споделял и с двамата си родители, но след това само с баща си, а по телефона не желаел да споделя. Сочи, че когато се виждат с майка си, тя се отнасяла добре с тях.

Сестричката му ходела на детска градина и споделяла с него какво става там.

Заявява, че е обиден на майка си, че не се борила да го вземе, а искала да вземе само Д .

Св.Н.Е. – колега на двамата в училището е посочила, че от споделеното с М. е разбрала, че е имало шанс да се съберат с Д., но и двамата били много обидени. Посочва ищцата като много добра и грижовна майка и твърди, че ѝ било много мъчно за децата и искала да бъдат при нея.

Показания е дал и св.Н.Ц.– директор на училището, в което работят М. и Г.. Посочва, че и двамата са изпълнителни, неконфликтни и изпълняват трудовите си задължения безупречно.

Сочи, че Д. е експедитивен и инициативен. Свидетелства, че често го е виждал с малкия с колелото на разходки, а майката повече с малката, предвид ниската възраст на децата и разликата в пола.

Посочва, че винаги докато са били заедно М. е била грижовна майка.   

Запознат е, че Г. имал и допълнителни доходи извън пряката си работа.

По делото са допуснати и комплексни психолого-психиатрична експертизи на М.П.С.-Г. и Г.Р.Г.. Съгласно заключението на вещите лица Н.Н. и П.Г., на този етап от развитието на детето Д. връзката с майката има водещо значение и ако тя е налице, нарушаването ѝ би имало диструктивно въздействие върху психичния свят на майката, като на по-късен етап това може да доведе до тежки емоционални дефицити и изразено протестно поведение при детето. Бащата притежава ресурс по отношение развитието на представите у детето и няма причини да бъдат ограничавани контактите му с нея. В ранна детска възраст е налице специфична емоционална уязвимост при честа смяна на средата, което впоследствие води до трайни дефицити в когнитивно отношение и затруднения в комуникацията. Двамата родители работят, като педагози и нищо в стила им на живот не ги дискредитира преимуществено. Двамата притежават специфични личностни особености необходими за пълноценното развитие на децата, които взаимно се допълват.

Посочват, че са направили пълен анализ на уменията на родителите при отглеждане на децата и няма причини да считат, че който и да е от тях не би се справил на този етап.

Специфичната мотивация и при двамата родители е повлияна от разочарованието в другия, но специалното отношение към децата е налице.

Относно това дали майката страда от някакво психично заболяване и има ли признаци на такова са посочили, че това е извън приложното поле на специалността им.

Притесненията за бъдещето им са неотменен елемент и от психичния свят на бащата.

От изготвените експертизи за състоянието на децата Р. и Д. е изведено, че при детето Р. са констатирани следи от недрастични отклонения в личностните характеристики, свеждащи се до склонност към протестно поведение, сочещи че е налице относително стабилна психика и работещи механизми за справяне с напрежението. Посочва се, че психологичното му състояние не се е променило драстично, но носи незначителни белези на психично страдание.

При детето Д. също са констатирани следи от недрастични отклонения в личностните характеристики, въпреки това при практическите ролеви игри се наблюдавала продукция, която показвала загуба на увереност и нарушена координация, от което се извеждало, че са настъпили промени в поведенческите нагласи и психичния свят на детето е повлиян отрицателно.

Специфичната особеност в устройството на психичния свят при децата бил неспособността им да преработят травмата и много често тя се оказвала изтласкана и/или подтисната, а последици от нея било възможно да се появят на всеки един етап от развитието под въздействие на отключващо събитие.

Сочи се, че в конкретната ситуация детето страда и отказва да приеме промените в създалата се ситуация, развива склонност да се затваря в себе си, не разбира предявените очаквания на родителите и не е склонно да се раздели с модела „мама, татко, батко и аз”, а промените в обстановката са неразбираеми за детето и пораждат съпротиви.

За детето родителите били едно цяло понятие.

Във връзка с отправените допълнителни въпроси в нарочни молби на страните съдът назначи изготвянето на съдебно-психологична експертиза от вещото лице Ф.Б.П.. В заключението си тя е посочила следното:

Детето Р. Р. сподели емоционалните си възприятия в „онази сутрин, когато мама си тръгна”, която в паметта на детето е белязана с висока тревожност, шок и неразбиране на ситуацията, а тези емоции все още са неотработени от психиката на детето, което е една от причините поради, която детето Р. Р. не „израства” в конфликта, емоционалното му възприятие е останало на нивото, на което е било към момента на фактическата раздяла, психологията нарича този процес – „емоционален блокаж”. Двамата родители не са успели да дадат, по достъпен разбираем за детето начин, обяснение на ситуацията, причините довели до нея и варианти на справяне с травмата от развода им.

В емоционален план детето Р. демонстрира специфични за пред пубертетната Фаза поведенчески модели и нагласи.

От споделеното от него и потвърдено от бащата Г.Г. се разбира, че бабата по бащина линия Я. С. помага на семейството и в отглеждането на децата, като прилага пряк контрол и грижа по отношение на детето, което онагледява как бащата Г.Г. съзнателно е положил усилия, за да утвърди авторитета, помощта, вниманието и грижите на бабата Я. С. и продължава да го прави, въпреки, че е наясно, че грижите навлизат и отнемат от личното пространство и време на един подрастващ тийнейджър. Психологията на семейните отношения нарича този процес „замяна на майчиния образ”, който не е здравословен за децата при наличие на майка, която не е прекъснала родителската си функция и води до конфликт на авторитети в детската представа и ако продължи във времето и се наложи, води до „принуждаване” на детето да избере един от авторитетите за доминантен. Детето Р. Р. в емоционален разговор споделило, че се е натъжавал, когато е чувал коментари по отношения на майка си от бабата Янка.

В контрапункт на гореизложеното, липсва съзнателно сътрудничество от страна на бащата Г.Г. за поддържане авторитета, помощта, вниманието и грижите на майката М.Г. (като се отчита явно толерантното отношение на майката, без натиск, към избора на детето Р.), дори обратно - вниманието, грижите  и заинтересоваността на майката са неглижирани.

Трябва да се отчете и фактът, че заради деликатната позиция на детето в ситуация на раздяла и конфликт между родителите и евентуално преживявания от него конфликт на лоялност, то има нужда от насърчаване, за да запази отношенията си с родителя, при когото не живее постоянно. Когато детето заради преживявания конфликт на лоялност отхвърля другия родител, то получава повече допълнително внимание и одобрение от предпочитания родител, което има подкрепящ ефект върху поведението на отхвърляне.

Състоянието на отношенията между майката М.Г. и детето Р. Р. към момента са плод на липсата на това съзнателно сътрудничество и насърчаване от страна на бащата Г.Г.. В емоционалния пълнеж на психиката при детето Р. Р. категорично се отчитат съхранено чувство на обич и копнеж по майчиния образ, влизащи в конфликт с настанените след фактическата раздяла объркване и усещане за липса на майката, тъгата породена от неотработения „емоционален блокаж” и неизвестното като причина за раздялата.

Заключила е, че към момента на проведената среща, при детето Р. Р. се установява наличие на отчуждение спрямо майката М.С.-Г. и продължителността му е повече от година, но не се установява наличие на емоционално отхвърляне от майката спрямо детето и обратно от детето Р. Р. спрямо майката.

Установеното „Родителско отчуждение” по основателни причини, е възникнало около момента на фактическа раздяла на родителите като после следствие на поведението на бащата Г.Г. спрямо личността, родителския авторитет и ролевия образ на майката М.П.-Г. т. нар. „насрещно отхвърлящо поведение”, а по неоснователни причини е възникнало около раждането на второто дете Д. Р., като естествен променлив процес на семейната динамика обусловена от възрастовата и полова разлика между двете деца и възрастта, в която се намира към онзи момент детето Р. Р. - 9 години.

По време на психологичното интервю с детето Р. Р. се установява усещане за тъга основаващо се на шока от фактическата раздяла и чувството за липса на майчиния образ и контакт. Във възрастта, в която се намира детето Р. Р. (средно детство) няма как да се изследват и анализират основите на тези емоционални процеси (шок, усещане за липса, копнеж трансформиран в обида), затова детето ги интерпретира като, познатите му до този етап на житейски опит емоции - обида, игнориране, първично отхвърляне.

Вещото лице счита, че детето Р. Р. е било искрено в изслушването си пред съда по отношение на споделените усещания, които то интерпретира като обида от поведението на майката М.С.-Г., но се установява наличие на нетипични за възрастта и когнитивното ниво на детето, изрази. Категорично детето Р. Р. се асоциира с позициите на значимите за него възрасни, в този етап на конфликта, а именно бащата Г.Г. и бабата Я. С.. Детската „лоялност” към основно отглеждащият родител и гореспоменатото асоцииране с позицията му допуска възможността детето Р. Р. да проектира чужди разсъждение в собствените си аргументи, но не се установява съзнателно или несъзнателно моделиране от детето към поведението на по-малката му сестра в отношенията ѝ с родителите.

Към момента на проведената психо-диагностична среща, при детето Р. Р. се установява резултат от действащ процес на обезличаване и първично отхвърляне на майката, който е в пряка зависимост с осъзнаването важността и мястото, което бащата Г.Г. отрежда и дава на майката М.С.-Г. в отглеждането на децата. Неглижирайки ролевия модел на майката, бащата Г.Г. дава на сина си поведенчески пример на обезценяване, обезличаване н първично отхвърляне на майката М.С.-Г., като „ненужна”.

Към момента на проведената психо-диагностична среща, при детето Р. Р. категорично се установява автоматична подкрепа („лоялност”) към програмиращия родител бащата - Г.Г., както и дистанциране и регрес в отношенията към разширеното семейство на отхвърления родител - майката М.С.-Г. и се установява частично припокриване със симптоматичната картина на „феномена на личното мнение” в частта му с поддържането на лоялност към образа на основно отглеждащият родител - Г.Г.. „При всеки възникнал спор или конфликт децата рефлексивно, спонтанно и без възражения вземат страната на програмиращия родител. Отново това си поведение детето не може да подкрепи с ясни аргументи.”.

Ф.П. сочи, че по време на интервюто се установило наличие на позитивни спомени в дългосрочната памет на детето Р. Р. с майката М.С.-Г . Специфично за преминаването от един етап на детството в друг (от ранно 3-7 г. към средно 8-13 г. детство), е че спомените избледняват поради насищането на по-скорошни преживявания, оставящи пресен емоционален отпечатък в краткосрочната памет. Влиянието на спомените при взимането на решения на тази възраст (средно детство) е неустойчиво.

При детето Р. Р. се установявала частична липса на усещане за вина. Анализът на Експертизата установява болезнено преживяване на липсата на майчиния образ в психо-емоционалната сфера при детето Р. Р. и в контрапункт, отказ от инициатива за промяна на отношенията между тях. Водещ защитен механизъм при усещането за вина е отместване на фокуса от съществената към несъществена сфера на отношенията между детето и майката. Вместо да се направи опит, да се съградят отново отношенията на подкрепа, обич и уважение между тях, детето се фокусира върху „неизвестното” около фактическата раздяла между родителите и застива в този момент (неотработен емоционален блокаж). Така се снишавало усещането за вина от отчуденото поведение у детето, тъй като изплува постъпката на майката като „виновник”, че си е тръгнала от семейството, което според детето „оправдава” поведението му.

Изготвена и представена е повторна комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза от вещите лица д-р Р.Ц.Д. - психиатър и Ф.Б.П. – психолог, на М.П.С.–Г. и заключението по нея гласи следното:

При освидетелстването на М.С.П. не се установиха симптоми на депресивно разстройство.

По време на диагностично-консултативната среща у майката М.С.-Г., не се установяват фрустриращи фактори при обгрижването и възпитанието на децата - страх, мания - провокирани от натрапчиви мисли за магии и други паранормални вмешателства в живота ѝ. Установява се здравословно разграничаване у М.С.-Г. на ролята ѝ на родител и ролята на жена и социален индивид. Това разграничаване на ролите в личността не е допуснало наличието на примес от негативни усещания в емоционалния поток към децата и е довело до липса на влияние от ролята ѝ на социален индивид, ролята ѝ на жена и съпруга към ролята ѝ на родител.

От анализа на резултатите от проведените тестови методики, у майката М.С.-Г., не се установяват колебания в настроенията, нисък самоконтрол съпроводен със състояния на импулсивност, заредени с активност и емоционален подем, както и такива на емоционален спад, депресия и страх, провокирани от натрапчиви мисли за направени магии. Твърденията за емоционална нестабилност за минал период се дължат на следродилен период на био-химични, хормонални, психо-емоционални и предметно-битови промени, които естествено съпътстват всяка жена (с различна интензивност) през първите 6-9 месеца след раждането. Липсата на адекватна подкрепа и реакция и от двамата родители в този уязвим за майката период са компрометирали границите на семейната структура и са допуснали намеса (обикновено с добри намерения) от външни за семейната единица, членове (роднини, врачки и т.н). Наслояването на чужди решения (макар и с цел да помогнат) и липса на пряка подкрепа (съпричастност) между съпрузите настанява обида, неразбиране, чувство за самостоятелна отговорност и тих гняв между тях. Към момента на проведената психо-диагностична среща този уязвим пост родилен етап в живота на майката М.С.-Г. е отминал.

По време на диагностично-консултативната среща и анализ на резултатите от проведените тестови методики, Експертизата установява висок родителски капацитет и у двамата родители необходим за отглеждането и възпитанието на двете малолетни деца. Майката М.С.-Г. и бащата Г.Р.Г. са в състояние да осигурят основни грижи, гарантиране на сигурност, емоционална топлота, стимулиране, напътствия и ограничения, стабилност на децата си. И двамата родители притежават отлични родителски умения, макар и възпитателните им методи и подход към децата да се различават, те са ефективни.

Предвид наличието на родителско отчуждение от детето Р. Р. към майката М.С.Г. поддържането на ежедневна емоционална взаимовръзка между тях страда. Това се отразява и на познаването на регулярните нужди, преживявания и интереси от страна на майката М.С.Г. спрямо детето Р. Р.. Липсата на ефективна комуникация между двамата родители и неналичието на воля от страна на бащата Г.Р.Г. да поддържа информирана майката М.С.-Г. за цялостното развитие на детето Р. Р. също е фактор за страдащата емоционална връзка между майката и детето.

У освидетелстваната М.С.П.-Г. не се установи наличието на психотична симптоматика - както понастоящем, така и за минало време.

Държавните психиатрични болници са лечебни заведения, в които се приемат хронично болни с тежки психични заболявания, за продължително лечение, насочени от психиатрични кабинети или диспансерни звена. По време на обучението ѝ във ВУЗ (преди брака) освидетелстваната не е получавала психиатрична помощ от ЦПЗ Пловдив. През периода на съжителство между съпрузите не са посочени данни да е отсъствала от дома си или да е имала симптоми, налагащи продължително психиатрично лечение.

Изготвена и представена е и повторна комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза от същите вещи лица и на Г.Р.Г. и заключението по нея гласи следното:

При прегледа на Г.Г. не се установи наличие на депресивна симптоматика.

По време на диагностично-консултативната среща у бащата Г.Р.Г., се установяват враждебни  разводни действия, които пречат на сътрудничеството между родителите и липса на воля за съзнателна подкрепа по отношение образа на майката и авторитета ѝ като родител. Чрез принципа на „лоялност”, който е водещ в поведението на детето Р. Р. спрямо майката, се счита, че съзнателно или не, бащата Г.Р.Г.  е заложил, чрез собственото си отношение и поведение към майката, фактора „въвличане” на детето в отношенията между възрастните.

От анализа на резултатите от проведените тестови методики, у бащата Г.Р.Г. не се установяват колебания в настроенията, нисък самоконтрол съпроводен със състояния на импулсивност, заредени с активност и емоционален подем, както и такива на емоционален спад, депресия и страх.

Експертизата установява висок родителски капацитет и у двамата родители необходим за отглеждането и възпитанието на двете малолетни деца. Майката М.С.-Г. и бащата Г.Р.Г. са в състояние да осигурят основни грижи, гарантиране на сигурност, емоционална топлота, стимулиране, напътствия и ограничения, стабилност на децата си. И двамата родители притежават отлични родителски умения, макар и възпитателните им методи и подход към децата да се различават, те са ефективни. Предвид наличието на родителско отчуждение от детето Р. Р. към майката М.С.Г., поддържането на ежедневна емоционална взаимовръзка между тях страда.

Бащата Г.Г. не страда от заболяване, протичащо с психотична симптоматика.

В материалите по делото липса индикация освидетелствания да е страдал от тежко, хронично психично заболяване, изискващо продължително лечение в ДПБ.

На последното по делото открито съдебно заседание вещите лица са изслушани и заключенията има са приети от страните по делото.

Съдът също кредитира заключенията им.

Страните редовно призовани се явяват лично и с процесуалните си представители и поддържат исковите си претенции.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

 

Правната квалификация на исковете, претендирани от ищцата е чл.49, ал.1 от СК вр. с чл.59 от СК, чл.143 и чл.149 от СК, относно претендираната от страните издръжка.

Не се нуждаят от доказване, обстоятелствата, че страните по делото са в граждански брак и че страните по делото са родители на малолетните деца и като такива следва да полагат грижи за тях.

Съдът кредитира събраните гласни доказателства като последователни и непротиворечиви, относно между отношенията между съпрузите и на всеки от тях към децата, полаганите грижи и проявено поведение спрямо родените от брака малолетни деца. Кредитира показанията на свидетелите, относно указваната помощ към семейството преди раздялата и след това, както и към децата.

И двете страни изразяват съгласие за прекратяване на брака.

Родителите не могат доброволно да постигнат съгласие, относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения на родителя с децата, както и дължимата издръжка.

Двамата съпрузи са предявили иск за развод, като са изтъкнали различни причини, мотивиращи желанието им и наведените твърдения за дълбоко и непоправимо разстройство в брачните отношения.

Беспорно се установи, че бракът на М.С. и Г.Г. е дълбоко и непоправимо разстроен.

Видно от приетите по делото доказателства и приобщените социални доклади, експертизи и свидетелски показания вина за настъпване на разрива във взаимоотношенията между съпрузите имат и двамата.

Съгласно указанията на ВС, дадени в Постановление № 10 от 3.XI.1971 г. на Пленума на ВС, развод се допуска само при дълбоко и непоправимо разстройство в брака. Абсолютните бракоразводни основания са отречени. Във всеки отделен случай съдът трябва да установи, че брачните отношения на съпрузите са разстроени дълбоко и непоправимо и че бракът е опразнен от съдържание. Съдът трябва да обсъди всички субективни и обективни причини, посочени от страните, и да прецени какво отражение са дали те в съзнанието на съпрузите и в брачния им живот. Всяка конкретна причина, колкото и значителна да е тя, не може да бъде приравнена със състоянието на дълбоко и непоправимо разстроен брак. Възможно е тя да не е дала съществено отражение върху съзнанието на другия съпруг и върху брачните отношения. Съдът трябва да прекрати брака само когато констатира, че разстройството в него е дълбоко и непоправимо и че запазването му не създава нормални условия на живот на съпрузите и за отглеждане на децата им. Дълбоко, според ВС, е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения. В тези случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът. Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормални отношения между съпрузите. То ще бъде налице, когато отношенията между съпрузите са достигнали такова лошо състояние, което изключва възможността да се преодолее. Продължителната фактическа раздяла между съпрузите може да предизвика дълбоко и непоправимо разстройство. Нейното отражение върху състоянието на брачните отношения се преценява за всеки конкретен случай. Преценявайки събраните доказателства по делото, съдът прави извод, че брачните отношения са разстроени до степен, която изключва продължаване съществуването на брака на страните. Доколкото в насрещния иск и в отговора по него се съдържа искане за произнасяне на съда по въпроса за вината, на основание чл.49, ал.3 от СК, то съдът намира, че вината за това е и на двете страни.

Продължителната фактическа раздяла между съпрузите е обстоятелство, спомогнало за разпадане на връзките между двамата съпрузи - духовни, физически и имуществени. Събраните доказателства, според съда разкриват липсата на минимално изискуемото от морала и закона съдържание на брачната връзка, а именно между страните липсва физическа и морална близост, напротив налице е отчужденост, няма възможност за заздравяване на брака, което налага изводът, че същият е дълбоко и непоправимо разстроен, т.е. е налице основание за прекратяването му.

Безспорно бе установено, че страните са във фактическа раздяла още от края на месец юли 2019 г.

С оглед посоченото бракът между страните следва да бъде прекратен и като последица да бъде уважено искането за възстановяване на предбрачното фамилно име на ищцата.

На доказване подлежаха и обстоятелствата свързани с пригодността на родителите в случая и на двамата да упражняват родителските права върху родените по време на брака деца и възможността на другия родител да изплаща издръжка на своите низходящи.

Относно пригодността на родителите да упражняват родителските права върху родените по време на брака деца съдът намира, че и двамата разполагат с необходимия капацитет за това, бидейки освен родители и учители.

Същото установиха и заключенията по изготвените и приети от страните и съда повторни комплексни съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертизи. Вещите лица установиха висок родителски капацитет и у двамата родители необходим за отглеждането и възпитанието на двете малолетни деца. Майката М.С.-Г. и бащата Г.Р.Г. са в състояние да осигурят основни грижи, гарантиране на сигурност, емоционална топлота, стимулиране, напътствия и ограничения, стабилност на децата си. И двамата родители притежават отлични родителски умения, макар и възпитателните им методи и подход към децата да се различават, те са ефективни. Предвид наличието на родителско отчуждение от детето Р. Р. към майката М.С.Г., поддържането на ежедневна емоционална взаимовръзка между тях страда. Това се отразява и на познаването на регулярните нужди, преживявания и интереси от страна на майката М.С.Г. спрямо детето Р. Р.. Липсата на ефективна комуникация между двамата родители и неналичието на воля от страна на бащата Г.Р.Г. да поддържа информирана майката М.С.Г. за цялостното развитие на детето Р. Р., също е фактор за страдащата емоционална връзка между майката и детето.

От изготвените експертизи за състоянието на децата Р. и Десислава е изведено, че раздялата е довела до психично страдания на децата, породени от нея в една или друга степен и психичния им свят е повлиян отрицателно.

Д. Г. Р., бидейки в крехка детска възраст и не възприемайки адекватно промените в създалата се ситуация, както и очакванията на родителите си във връзка с нея, не е склонно да се раздели с модела „мама, татко, батко и аз”. За детето родителите са едно цяло понятие.

От друга страна емоционалното възприятие на детето Р. Г.Р. е останало на нивото, на което е било към момента на фактическата раздяла в „онази сутрин, когато мама си тръгна”.

Двамата родители не са успели да дадат, по достъпен разбираем за децата начин, обяснение на ситуацията, причините довели до нея и варианти на справяне с травмата от развода им.

Бащата Г.Г. съзнателно е положил усилия, за да утвърди авторитета, помощта, вниманието и грижите на бабата Я. С., въпреки, че по този начин грижите навлизат и отнемат от личното пространство и време на един подрастващ тийнейджър, което се явява, т.нар. процес „замяна на майчиния образ”, който не е здравословен за децата при наличие на майка, която не е прекъснала родителската си функция и води до конфликт на авторитети в детската представа и би довел до „принуждаване” на детето да избере един от авторитетите за доминантен.

Липсва съзнателно сътрудничество от страна на бащата Г.Г. за поддържане авторитета, помощта, вниманието и грижите на майката М.С.-Г. и по този начин заинтересоваността на майката бива неглижирана.

Предвид деликатната позиция на детето в ситуация на раздяла и конфликт между родителите и евентуално преживявания от него конфликт на лоялност, то има нужда от насърчаване, за да запази отношенията си с родителя, при когото не живее постоянно, а когато детето заради преживявания конфликт на лоялност отхвърля другия родител, то получава повече допълнително внимание и одобрение от предпочитания родител.

В психиката при детето Р. Р. категорично присъства съхранено чувство на обич и копнеж по майчиния образ, влизащи в конфликт с настанените след фактическата раздяла объркване и усещане за липса на майката, тъгата породена от неотработения „емоционален блокаж” и неизвестното като причина за раздялата.

Налице е отчуждение на детето Р. спрямо майката М.С.-Г., за периода след фактическата раздяла между родителите му, но не се установява наличие на емоционално отхвърляне от майката спрямо детето и обратно.

През призмата на житейските си възприятия към дадения момент детето Р. е интерпретирало шока от фактическата раздяла и чувството за липса на майчиния образ и контакт като обида, игнориране, първично отхвърляне, която свързва с въпроса защо майка му не се е борила да вземе и него, а само сестричката му Д .

Въпреки, че е заключено, че детето Р. Р. е било искрено в изслушването си пред съда по отношение на споделените усещания, се установява наличие на нетипични за възрастта и когнитивното ниво на детето, изрази, дължащи се на Детската „лоялност” към основно отглеждащият родител и асоциирането му с позициите на значимите за него възрасни, в този етап на конфликта, а именно бащата Г.Г. и бабата Я. С..

При детето Р. Р. се установява автоматична подкрепа („лоялност”) към програмиращия родител бащата - Г.Г., дължаща се във висока степен и на по-либералното отношение на баща му към ученическите му занимания и разрешаване на повече занимания свързани с това, което му харесва като момче, велосипеди, мотори и прочие, докато майката – М.С.-Г. е била настойчива и го е карала да учи и по-малко да престоява в гаража с баща си.

Налице е като следствие от това и дистанциране и регрес в отношенията към разширеното семейство на отхвърления родител - майката М.С.-Г. и нейните родители.

Анализът на вещото лице П. е установил болезнено преживяване на липсата на майчиния образ в психо-емоционалната сфера при детето Р. Р. и в контрапункт, отказ от инициатива за промяна на отношенията между тях. Водещ защитен механизъм при усещането за вина е отместване на фокуса от съществената към несъществена сфера на отношенията между детето и майката, като вместо да се направи опит, да се съградят отново отношенията на подкрепа, обич и уважение между тях, детето се фокусирало върху „неизвестното” около фактическата раздяла между родителите и така се снишавало усещането за вина от отчуденото поведение у детето, тъй като изплува постъпката на майката, като „виновник”, че си е тръгнала от семейството, което според детето „оправдава” поведението му.

Относно детето Д. се сочи, както от страните, така и от гласните свидетелски показания, че е много привързано към брат си Р., а естествено предвид пола и възрастта си и към майка си М..

Вещите лица са извели, че твърденията за емоционална нестабилност на М.С.-Г. за минал период се дължат на следродилен период на био-химични, хормонални, психо-емоционални и предметно-битови промени, които естествено съпътстват всяка жена (с различна интензивност) през първите 6-9 месеца след раждането, а липсата на адекватна подкрепа и реакция и от двамата родители в този уязвим за майката период са компрометирали границите на семейната структура и са допуснали намеса (обикновено с добри намерения) от външни за семейната единица, членове (роднини, врачки и т.н). Наслояването на чужди решения (макар и с цел да помогнат) и липса на пряка подкрепа (съпричастност) между съпрузите се настанява обида, неразбиране, чувство за самостоятелна отговорност и тих гняв между тях.

Вещите лица са посочили, че към момента на проведената психо-диагностична среща този уязвим постродилен етап в живота на майката М.С.-Г. е отминал, а също и че у освидетелстваната М.С.П.-Г. не се е установило наличието на психотична симптоматика - както понастоящем, така и за минало време.

Съдът указа на страните да представят доказателства за онези обстоятелствата, от които се определя размера на издръжката в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя в граници, установени съгласно закона.

За ролите на двамата родители при обгрижване на децата бе ясно установено в хода на делото, че майката се проявява като нормативния родител, който поставя границите, нормите, подпомага социализирането, възпитава в ред и отговорност, а бащата макар и грижейки се за осигуряване на по-високи доходи в семейството, с цел задоволяване на нуждите на децата, се явява по-отстъпчив по отношение на задоволяване на техните желания.

И двамата родители манифестират, че разполагат с достатъчен финансов ресурс да посрещнат предизвикателствата от случилото.

Майката е представила доказателства, че до броени дни ще се нанесе в чисто ново просторно жилище в гр.Стара Загора, в което желае да живее и отглежда и двете си деца. Родителите ѝ също декларираха готовност да помагат активно с грижи за отглеждане на децата.

Съдът намира, че въпреки факта, че децата се чувстват добре и спокойни в дома в който са живели от раждането си досега и макар и всяка малка промяна в жилищните условия на децата да е свързана с известен стрес, в интерес на децата би било да живеят в по-просторно жилище, при по-благоприятни жилищно-битови условия и да се развиват на място с по-добри перспективи за бъдещето им.

Съдът взема под изключително внимание обстоятелството, че децата са силно привързани едно към друго, имат силна емоционална връзка и не желаят да живеят разделени.

Спорно в настоящото производство е кой от двамата родители е по-пригоден да осъществява родителски грижи по отношение на двете малолетни деца Р. и Д., и на кого от тях с оглед защита висшия и най-добрия интерес на детето следва да бъдат предоставени родителските права, както и задълженията за отглеждането им.

Според ППВС № 1/1974 г. на ППВС т.2 обстоятелства, които имат правно значение за определяне на кой родител да бъде предоставено упражняването на родителските права са от най-разнообразно естество. По-съществени от тях са: възпитателските качества на родителите, морален лик на родителите, грижи и отношение на родителите към децата, привързаност на децата към родителите, жилищно-битови и други материални условия на живот, помощ от трети лица. С т.3 на същото Постановление Пленума на ВС прогласява, че когато децата живеят и растат заедно и след развода, у тях се развиват чувства на привързаност и взаимопомощ. Ето защо за да се постанови разделяне на децата, е необходимо да са налице сериозни причини, като напр. голямата разлика във възрастта и липса на взаимни интереси и привързаност, продължително разделено живеене, напластена омраза спрямо единия родител и т. н.. Разрешенията дадени с цитираното постановление не са загубили сила и са валидни и днес: Съгласно реш. по гр.д. № 1332/2018 г. на ВКС IV г.о. при решаването на спора относно упражняването на родителските нрава върху ненавършилите пълнолетие деца при развод, съдът следва да съобразява в съвкупност редица обстоятелства от най-разнообразно естество, като по съществените от тях са изброени примерно: възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата след развода, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителските права, жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага, вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Повечето от тези критерии за преценка са посочени вече и изрично от законодателя в разпоредбата на чл.59, ал.4 от действащия СК. Такива критерии за преценка интереса на детето са установени и в § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето.

Доколкото появата на второто дете в семейството на Г. и М. е било очаквано и са придобили опит с първото си дете, те са оформяли своите очаквания и нагласи по отношение на бебето, а майката М. се влияела от своите наблюдения, спомени, преживявания и фантазии, свързани с предстоящото раждане и отглеждане на детето. Мъжът Г. също започва да възприема идеята, че скоро отново ще е баща, но по по-различен начин, на един по-късен етап от развитието му - доста по-късно след появата му. Връзката между бебе и майка е много силна в първите месеци, не само защото тогава физическото и психическото съществуване на бебето са най-често изцяло в ръцете на майката. На този етап на развитие за малкото същество е от жизненоважно значение да има един постоянен обгрижващ го човек, към когото то да изгради т.нар. сигурна привързаност.

Разбира се, ролята на бащата в отглеждането на своето дете от самото начало, неговото присъствие и помощ са изключително важни. Той е човека, който чрез постепенното изграждане на връзката си с бебето и активното му включване в грижите по отглеждането, въвежда детето в света извън „мама и дома”.

 Бащата е този, който може да помогне на майката да се върне в „реалността”, т.е. да се завърне към другите, присъщи за нея роли и това е от съществено значение не само за доброто емоционално здраве на жената-майка, но и рефлектира върху нормалното психично развитие на детето. Посредством ежедневни, повторяеми актове на достатъчно посрещане на физиологичните, емоционалните и психическите нужди и потребности на детето се случва изграждането на базисното доверие у него - доверие, че светът е добър, че то може да разчита на връзката си с родителите да расте защитено и подкрепено. Без значение дали е момиче или момче, майката се свързва с детето си по този начин и връзката помежду им варира от пълна зависимост на бебето от родителя (първоначална майчинска преокупация с бебето през първите месеци, когато се гради сигурната привързаност), през поощряването на автономността (прохождане, проговаряне, 2-4 год.) и помощ в отделянето от семейната среда и включването в социума (детска градина/училищни години), до подкрепа в търсенето и намирането на идентичност и развиване на отговорност и самостоятелност (по време на тийнейджърството).

За всеки етап от развитието на детето е необходимо адекватно поведение с цел да се поощри самостоятелността му - разбира се, съобразено със спецификата на възрастта. Целта е детето, вече млад човек, в един момент да няма нужда от родителя, макар добре да знаем колко трудно и болезнено е това „пускане”. Майчинството е невъзможно без изпитването на чувство на вина от неуспех, не само защото изисква научаване на нови умения, но и защото често се налага да се правят трудни или невъзможни избори.

Поведението, насочено към създаване на привързаност, се проявява в зависимост от възрастта, пола и обстоятелствата, и донякъде в зависимост от опита в ранно детство. За да се привърже, детето трябва да бъде близо до специалния човек. Трябва да се помни, че първата връзка на детето с обгрижващия го стои в началото и оказва съществено влияние при осъществяването на по-нататъшните връзки на индивида. При тази първа връзка детето се научава какво може и не може да се очаква от другите, а най-подходящия и незаменим човек за това е неговата майка.

По правило семейството е най-важната и естествена среда за детското развитие. Природният инстинкт на родителите е да защитават децата си. Здравето и благополучието на детето са най- важни за един родител.

Правото на детето на съвместно живеене с неговите родители е изрично прогласено в чл.9, ал.1 от Конвенцията на ООН за правата на детето (КПД). Сред предвидените изключения е раздялата на родителите, предполагаща вземане на решение при кого от тях да се определи местоживеенето на детето. В ал.3 се подчертава, че държавите - страни по Конвенцията, дължат да зачетат правото на детето, което е отделено от единия или от двамата си родители, да поддържа лични отношения и пряк контакт с двамата си родители редовно, освен ако това противоречи на висшите интереси на детето.

Негативен фактор е натискът детето да избере един от родителите си, с когото иска да живее. Мнението на детето не трябва да се пренебрегва, но оценката на способността му да изрази мнение по автентичен начин и преценката за това дали мнението му съвпада с неговия най-добър интерес са въпрос на задълбочена и невинаги лесна експертна преценка и доколкото съдът не е обвързан от претенциите на страните, а охранява именно най-добрия интерес на децата, за преценката си се доверява на изготвените експертизи.

При състоянието на съюз или съглашение децата показват последователно предпочитание към един родител по време на брака или по време и след раздялата. След раздяла децата, които са в отношения на съюз, съобщават, че искат ограничен контакт с непредпочитания родител. Обикновено те не отхвърлят напълно непредпочитания родител и не желаят окончателно да прекратят контакта с него.

Характерно за деца попаднали в такава ситуация, че те могат да изразят чувство на тъга, гняв, нараняване, любов и в същото време имат способности за поддържане на устойчив контакт, каквото всъщност е статуквото при детето Р. и майката М..

Тук се наблюдава открито скрито родителско отчуждаващо поведение, било то умишлено или неволно, от предпочитания родител.

Съгласно Закона за закрила на детето „Най-добър интерес на детето” е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

Обстоятелства, от значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права при развод са от най-разнообразно естество, като по-съществените от тях са:

а)      Възпитателски качества на родителите. Правилното възпитание на децата зависи преди всичко от личността и възпитателските качества на родителите, от значение е умението на родителя добре да направлява децата в живота, да им дава положителен пример, да им внушава правилни постъпки и т. н.

б)      Морален лик на родителите.

в)      Грижи и отношение на родителите към децата. Под грижи за децата се разбират личните усилия на родителя във връзка с отглеждането им, надзора и възпитателските похвати по изграждането личността на всяко от децата. Поради това от значение е отношението към децата, еднаквата грижа към всяко от тях, поощренията към добрите и порицаването на отрицателните прояви на всички деца в семейството...Децата следва да останат при този
родител, който е полагал и полага по-големи грижи за тях. Не е полагане на грижи угаждането и разглезването на децата, създаването у тях отрицателни възгледи за труда в семейството и обществото.

г)      Желанието на родителите.

д)      Привързаност на децата към родителите. Привързаността е налице, когато са се развили чувствата на детето, поради сериозността и авторитета на родителя, а не поради угаждане и разглезване, поради удовлетворяване на капризи на децата или поради изоставяне надзора над тях. Желанието на децата, продиктувано от такива съображения, не е в техен интерес.

е)      Полът на децата. Майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и наравно да отглежда и възпитава момчетата. Особено важно е дали момичетата са в предпубертетна и пубертетна възраст. Не е пречка в някои случаи да се предоставят и момичета в пубертетна и пред пубертетна възраст на баща, ако майката има лош морал или няма необходимите качества да упражнява родителските права спрямо децата.

ж)     Възраст на децата. Възрастта на децата е от значение, когато наред с другите обстоятелства детето се нуждае от определени родителски грижи. Децата в ниска възраст (пеленачета, в първите години), децата с разклатено здраве и др. се нуждаят от непосредствена майчина грижа. В такива случаи майката е по-пригодна от бащата за отглеждането и възпитанието на детето. Децата във възраст към пълнолетието, особено момчетата, могат да се нуждаят от непосредствен надзор от бащата.

з)       Помощта на трети лица. Когато двамата родители или родителят, на когото се предоставят децата, е зает в общественото производство или в друга дейност по трудов договор, помощта на трети лица (близки - баба, дядо, леля и др.) може да бъде допълнително обстоятелство за възможност за лични грижи на родителя по п.3 от настоящото постановление. Обстоятелството, че детето е настанено в детски ясли, в детски дом, интернат и пр., не означава, че е налице незаинтересуваност у родителя или че не се полагат грижи за детето. Напротив, касае се за съчетаване на личните грижи с дейността на
специализирана обществено възпитателно заведение.

и)      Социално обкръжение. Социалната среда, в която предстои да живеят децата при развод народителите, е в зависимост от обкръжението на родителя, на когото ще се предостави упражнението на родителските права. Под обкръжение се разбират членовете на семейството, в което живее или ще живее в бъдеще този родител с детето, неговите познати и хората, с които постоянно дружи или работи.

к) Жилищно-битови и други материални условия на живот. Жилищните, битовите и другите материални условия на живот са важна предпоставка за отглеждането и възпитанието на децата. Те са базата за правилното формиране на личността. По смисъла на закона тези условия не са решаващи, нито сами по себе си създават основание да се предпочете родителят, който дава по-добри възможности за живот на децата.

По отношение на родителските права:

Единственият критерий, който е основание за възлагане на родителските права, е интересът на децата. Той винаги е конкретен и съдът е длъжен да го установи като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които физическото, психическото и нравственото развитие на децата, респ. създаването на такива условия на живот, които да съответстват на нуждите им. Във връзка с преценката, която съдът следва да извърши по въпроса кой е по -подходящият родител, за да постанови родителските права да се упражняват от него, е налице практика на ВС за критериите, които са от значение за решаването му – ППВС № 4/6.12.1962 г., ППВС № 1/12.11.1974 г. Съдът следва да прецени всички обстоятелства, които в своята съвкупност се обозначават като интерес на децата. Изброяването на тези обстоятелства и в чл.59, ал.4 от СК е примерно, тъй като подходът към всеки случай е конкретен и комплексен. Семейният кодекс не съдържа легално определение за понятието „интерес на детето”, но от тълкуването на разпоредбите на чл.59, ал.4 във вр. с чл.124, 125 и др. от СК може да се заключи, че интересът на детето се свежда в крайна сметка до това, то да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота като самостоятелна и отговорна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на неговите лични и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот. Тъй като се касае за интерес на една отделно взета личност, той винаги е нещо конкретно и е резултат от съобразяването на конкретни обстоятелства, във връзка с неговото правилно развитие. В случая, за да направи тази преценка съдът взе предвид писмените доказателства, данните, съдържащи си в социалните доклади, заключенията на вещите лица по изготвените експертизи, гласните доказателства, подробно обсъдени по-горе, както и изключителната привързаност между децата Р. и Десислава, на база на които прави извод, че майката е по-пригодния родител, който следва да упражнява занапред родителските права върху малолетните деца.

Съдът счита, без да отрича родителските и възпитателските качества на бащата, че родителските права трябва да бъдат възложени на майката, който притежава родителския капацитет и нужните възпитателски качества за отглеждане на децата. Между майката и децата съществува силна емоционална връзка. Промяната в средата на живот в новото жилище на децата, в утвърдените им бит, навици, обкръжение, би била благоприятна, макар и краткотрайно травмираща за тях, доколкото все още изживяват и не са преодолели емоционалната и психическа травма от раздялата на родителите си. Майката е участвала активно в грижите за двете си деца още от раждането им и за нея не са чужди и непривични специфичните грижи за двете малолетни деца.

Местоживеенето на децата следва да се определи в дома на майката в гр.Стара Загора. По въпроса за издръжката и режима на свиждане:

Съгласно чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършели пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.3 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Съгласно ал.2 на същия член минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. От 01.01.2021 г. размерът на минималната месечна работна заплата за страната е 650.00 лева, т.е. размерът на минималната месечна издръжка за едно дете е 162.50 лева.  В случая следва да се има предвид, възрастта на децата, като съдът счита, че с оглед нуждата от храна, облекло, учебни пособия, и др. следва да определи издръжка в размер на 200 лева за всяко от тях. От представеното удостоверение за доходи на М.С.-Г. е видно, че тя получава месечно трудово възнаграждение в двукратен размер на минималната работна заплата за страната. По делото липсват доказателства за изключителни нужди на децата, налагащи присъждане на издръжка в по-висок размер. Издръжката следва да бъде присъдена, считано от влизане на решението в сила, така както е претендирано от ищцата.

За правилното и хармонично развитие на децата, те следва да поддържат максимално разширени лични контакти с баща си, съобразени с обстоятелството, че децата са на ниска възраст, имат нужда и изградена емоционална връзка с бащата, и за преодоляване на психическата травма от раздялата на родителите следва да поддържат близки отношения и с двамата родители. С оглед на това съдът намира, че следва да определи режим на свиждане за родителя неупражняващ родителските права (РНРП), който да се осъществява всеки втори и четвърти петък, събота и неделя от месеца, с преспиване от 18,00 часа на петъчния ден до 18,00 часа на неделния ден; два пъти по 15 дни през лятото (или общо 30 дни през лятото) по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на родителя упражняващ родителските права (РУРП); през всяка четна година по време на пролетната ваканция на децата, която се определя от МОН за съответната учебна година, за времето от 10,00 часа на първия ден от ваканцията до 19,00 часа на петия ден, като през втората половина от ваканцията децата ще бъдат с РУРП; всяка четна година на рождения ден на съответното дете от 12,00 часа до 19,00 часа, в случаите когато денят не съвпада с режима на лични отношения, а ако рождения ден съвпада с режима на лични отношения между РНРП и децата- то РУРП има право да вземе децата при себе си за времето от 17,00 часа до края този ден; на рождения ден на РНРП. когато този ден не съвпада с режима на лични отношения между него и децата ­от 14.00 часа до 21,00 часа; по време на Коледните празници през нечетни години, за времето от 10.00 ч. на 24 декември до 18,00 часа на 26 декември, като през четни години в този интервал детето е при РУРП; по време на Новогодишните празници през четни години, за времето от 10,00 часа на 29 декември до 18,00 часа на 01 януари, като през нечетни години в този интервал детето е при РУРП; по време на Великденските празници през нечетни години, за времето от 17,00 часа на Разпети петък до 17,00 часа на понеделник, първия ден след Великден, като през четни години в този времеви интервал детето е при РУРП, а РНРП ще взема децата от дома им, където живеят с РУРП и ще ги връща там в уговорените по-горе часове при запазване правото на всеки от родителите на дистанционна и електронна комуникация с децата през времето, когато те са с другия родител и задължението на родителите взаимно да се информират за всичко съществено, което е свързано с детето, и е настъпило във времето, прекарано с единия или другия родител. РУРП се задължава най-късно до 15 юни, да уведоми РНРП кога през месеците юли, август и до 15.09. ще ползва платения си годишен отпуск.

Относно ползването на семейното жилище:

Между страните няма спор, относно предоставяне ползването на семейното жилище находящо се в гр.***, собственост на родителите на ответника по първоначалния иск Г.Р.Г., поради което съдът счита, че следва да предостави ползването на същото на него.

По отношение на фамилното име

Ищцата по първоначалния иск и ответница по насрещния е направила искане след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име С.. Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК, след развода съпругата може да възстанови фамилното си име от преди брака. В случая е налице волеизявление на ищцата, че желае да носи предбрачното си фамилно име С., с което съдът следва да се съобрази.

По отношение разноските:

Съгласно разпоредбата на чл.329 от ГПК, съдебните разноски по брачните дела са възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност или и когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. По изложените по – горе съображения разноските  остават за страните така, както са ги направили.

Страните следва да заплатят дължимата държавна такса, както следва:

Ищцата по първоначалния иск М.С.  следва да довнесе държавна такса по предявеният иск за развод сумата от 25.00лв. Ищецът по насрещния иск Г.Г. е внесъл 30.00 лв. при завеждане на насрещния иск, поради което следва да довнесе сумата по определената окончателна такса от 50.00 лв., а именно 20.00 лв. Следва Г.Р.Г., предвид изхода на делото да заплати и държавна такса върху определената издръжка в размер на 576.00 лв.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД ПОРАДИ ДЪЛБОКОТО МУ И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО, сключения на 15.04.2007година граждански брак, сключен с Акт за сключен граждански брак  № 0020 от 15.04.2007година на Община гр. Нова Загора между М.П.С.-Г. с ЕГН ********** с адрес: ***  и   Г.Р.Г. с ЕГН **********, с адрес *** ПОРАДИ ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО, по вина и на двамата.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху родените от брака на страните деца Р. Г.Р. с ЕГН ********** и Д. Г. Р. с ЕГН **********, на майката М.П.С.-Г. с ЕГН ********** с адрес: ***         

ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на децата Р. Г.Р. с ЕГН ********** и Д. Г. Р. с ЕГН **********, в дома на майката М.П.С.-Г. с ЕГН ********** на адрес: ***.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата Г.Р.Г. с ЕГН ********** с децата Р. Г.Р. с ЕГН ********** и Д. Г. Р. с ЕГН **********, както следва: всеки втори и четвърти петък, събота и неделя от месеца, с преспиване от 18,00 часа на петъчния ден до 18,00 часа на неделния ден; два пъти по 15 дни през лятото (или общо 30 дни през лятото) по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката; през всяка четна година по време на пролетната ваканция на децата, която се определя от МОН за съответната учебна година, за времето от 10,00 часа на първия ден от ваканцията до 19,00 часа на петия ден, като през втората половина от ваканцията децата ще бъдат с майката; всяка четна година на рождения ден на съответното дете от 12,00 часа до 19,00 часа, в случаите когато денят не съвпада с режима на лични отношения, а ако рождения ден съвпада с режима на лични отношения между бащата и децата - то майката има право да вземе децата при себе си за времето от 17,00 часа до края този ден; на рождения ден на бащата. когато този ден не съвпада с режима на лични отношения между него и децата ­от 14.00 часа до 21,00 часа; по време на Коледните празници през нечетни години, за времето от 10.00 ч. на 24 декември до 18,00 часа на 26 декември, като през четни години в този интервал детето е при майката; по време на Новогодишните празници през четни години, за времето от 10,00 часа на 29 декември до 18,00 часа на 01 януари, като през нечетни години в този интервал детето е при майката; по време на Великденските празници през нечетни години, за времето от 17,00 часа на Разпети петък до 17,00 часа на понеделник, първия ден след Великден, като през четни години в този времеви интервал детето е при майката, а бащата ще взема децата от дома им, където живеят с майката и ще ги връща там в уговорените по-горе часове при запазване правото на всеки от родителите на дистанционна и електронна комуникация с децата през времето, когато те са с другия родител и задължението на родителите взаимно да се информират за всичко съществено, което е свързано с детето, и е настъпило във времето, прекарано с единия или другия родител. Майката се задължава най-късно до 15 юни, да уведоми бащата кога през месеците юли, август и до 15.09. ще ползва платения си годишен отпуск.

ОСЪЖДА Г.Р.Г. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАЩА на малолетните си деца Р. Г.Р. с ЕГН ********** и Д. Г. Р. с ЕГН **********, чрез техната майка и законен представител М.П.С.-Г. с ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на по 200 лв. /двеста лева/ за всяко от тях, по сметка в банка представена на бащата и с основание съдържащо изрично посочване, че превода се извършва за издръжка на конкретното дете в срок до последното число на съответния месец, считано от влизане на решението в сила до настъпване на обстоятелства, които да водят до изменяването или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането ѝ.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.*** на съпругът Г.Р.Г. с ЕГН **********.

ПОСТАНОВЯВА съпругата М.П.С.-Г. след развода да носи предбрачното си фамилно име С..

ОТХВЪРЛЯ кумулативно съединените искове, предявени с насрещния иск предявен от съпругът Г.Р.Г., а именно за предоставяне на родителски права на бащата, за местоживеене на децата и определяне на издръжка и режим на лични отношения на децата с ответницата по насрещния иск и майка на децата, като неоснователен и недоказан.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по първоначалния иск в размер на 50.00 лева и окончателна държавна такса по предявения насрещен иск в размер на 50.00 лева.

ОСЪЖДА М.П.С. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса. 

ОСЪЖДА Г.Р.Г. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 20.00 лв. /двадесет лева/, представляваща държавна такса.

 ОСЪЖДА Г.Р.Г. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 576.00 лв. /петстотин седемдесет и шест лева/, представляваща държавна такса върху издръжката.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Сливен.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: