РЕШЕНИЕ
№ 238
гр. Варна, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Гражданско дело №
20213110113230 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от „Н. Б." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. ...., действащо чрез пълномощника си адв. А.О. С. от САК, срещу „Е.
Г." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., р-н ..., бул. ..., иск с
правно основание чл. 327, ал.1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
21 930,79 лева с ДДС, представляваща стойността на доставени от ищеца на ответника в
периода 31.08.2020г. - 26.01.2021г. електро и инсталационни материали, въз основа на
неформални договори за покупко-продажба между страните, за която сума в общ размер са
издадени 8 бр. фактури, както следва: Фактура № **********/31.08.2020г. на стойност
5031,12 лева с ДДС; Фактура № **********/05.10.2020г. на стойност 5280,56 лева с ДДС;
Фактура № **********/05.10.2020г. на стойност 7626,47 лева с ДДС; Фактура №
**********/15.10.2020г. на стойност 41,71 лева с ДДС; Фактура № **********/15.10.2020г.
на стойност 299,94 лева с ДДС; Фактура № **********/27.10.2020г. на стойност 3304,21
лева с ДДС; Фактура № **********/27.10.2020г. на стойност 267,26 лева с ДДС и Фактура
№ 00000281161/26.01.2021г. на стойност 79,52 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху
главницата от предявяването на иска – 13.09.2021г. до окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба се излага, че основен предмет на дейност на ищцовото дружество
„Н. Б." ЕООД е търговия на едро и дребно с електро и инсталационни материали. В периода
31.08.2020г. - 26.01.2021г. ищецът доставил на ответника „Е. Г." ООД електро и
инсталационни материали на обща стойност 21 930,79 лева, за които доставки били
издадени 8 бр. фактури, подробно индивидуализирани в исковата молба. Сочи се, че част от
стоките били получавани в склада на продавача в гр. София от представители на купувача,
които подписвали от негово име нареждания за експедиране, имащи характер на
предавателно-приемателни протоколи, а друга част от стоките била изпращана от продавача
на купувача по куриерска служба „Е.“. Твърди се, че въпреки, че ищецът многократно е
1
канил в устна форма ответника да заплати дължимите суми по фактурите, цената на
доставените стоки не е заплатена. Отправеното до съда искане е за уважаване на исковата
претенция и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Е. Г." ООД, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител – адв. Г.В. от ВАК, е депозирал писмен отговор на исковата
молба, в който заявява, че признава предявения иск. Заявява, че желае да сключи съдебна
спогодба с ищеца за разсрочено плащане на процесното задължение.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно
призовано чрез пълномощника си адв. А.С., не изпраща представител. Чрез процесуалния си
представител е депозирало молба вх. № 1168/10.01.2022г., с която поддържа исковата молба,
изрично заявява, че не желае да сключи съдебна спогодба с ответника за разсрочено
плащане на задълженията по процесните фактури и прави искане по реда на чл. 237 от ГПК
за постановяване на решение при признание на иска. Представя списък с разноски по чл. 80
от ГПК, ведно с доказателства за тяхното извършване.
Ответното дружество се представлява от адв. Г.В., която поддържа отговора на
исковата молба и обективираното в него признание на иска.
Съдът, като взе предвид процесуалното поведение на страните и като съобрази
закона, намира следното:
Възможността за постановяване на решение при признание на иска е регламентирана
в разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК, която посочва, че когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение,
съобразно признанието.
По своята същност признанието на иска е изявление от страна на ответника, че
твърденията на ищеца, обективирани в исковата молба, отговарят на действителното правно
положение, като с това си процесуално действие ответникът заявява, че се отказва от защита
срещу иска, поради основателността на последния.
В настоящия случай е налице изрично признание на предявения иск от страна на
ответника, чрез надлежно упълномощен с правата по чл. 34, ал. 3 ГПК процесуален
представител, обективирано в отговора на исковата молба, което се поддържа и в открито
съдебно заседание. Налице е и отправено искане от ищеца за постановяване на решение при
признание на иска, обективирано в депозираната молба с вх. № 1168/10.01.2022г.
Предвид изложеното, съдът намира, че случая са налице кумулативно изискуемите
предпоставки, установени от законодателя в разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК, за
постановяване на решение при признание на иска. Не са налице и визираните в
разпоредбата на чл. 237, ал. 3 от ГПК пречки по за това, а именно – признатото право да
противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не
може да се разпорежда. Исковата претенция не и е от категорията на тези искове, за които
законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл.
237 ГПК, а именно: брачни искове /чл. 324 ГПК/, искове за гражданско състояние /чл. 334
ГПК/ и иск за поставяне под запрещение /чл. 339 ГПК/.
По изложените съображения предявеният осъдителен иск следва да се уважи изцяло,
съобразно признанието на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК съдът не следва да
излага мотиви за това.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото, своевременно направеното
искане за присъждането им и представените доказателства за тяхното извършване, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените разноски, както в исковото производство,
така и в проведеното преди това обезпечително производство по ч.гр. д № 12621/2021г. по
описа на ВРС, 31-ви състав – арг. от т. 5 на Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г.
по тълк. д. № 6/2012г., която предвижда, че направените от страните в обезпечителното
производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на
спора, с оглед крайния му изход. Съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК,
претендираните от „Н. Б." ЕООД разноски са в общ размер на 3439,25 лева, включващи
2
заплатени адвокатски хонорари за процесуално представителство и защита в настоящото
исково и в обезпечителното производство, както и заплатени държавни такси по същите.
Възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатския
хонорар на пълномощника на ищеца, както в исковото, така и в обезпечителното
производство, съдът намира за неоснователно, доколкото договореното и заплатено
адвокатско възнаграждение за исковото производство е в размер около минимума,
предвиден с т. 4 на чл. 7, ал. 2 от Наредба №1/09.07.04г., а това за обезпечителното
производство – под минимума по чл. 7, ал. 7, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, с начислен,
съобразно §2а от ДР на подзаконовия нормативен акт ДДС.
Съобразно изхода на делото, разноски в полза на ответника не следва да се
присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е. Г." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В.,
р-н ..., бул. ..., ДА ЗАПЛАТИ на „Н. Б." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. ...., сумата от 21 930,79 лева /двадесет и една хиляди деветстотин и
тридесет лева и седемдесет и девет стотинки/ с ДДС, представляваща стойността на
доставени от ищеца на ответника в периода 31.08.2020г. - 26.01.2021г. електро и
инсталационни материали, въз основа на неформални договори за покупко-продажба между
страните, за която сума в общ размер са издадени 8 бр. фактури, както следва: Фактура №
**********/31.08.2020г. на стойност 5031,12 лева с ДДС; Фактура №
**********/05.10.2020г. на стойност 5280,56 лева с ДДС; Фактура №
**********/05.10.2020г. на стойност 7626,47 лева с ДДС; Фактура №
**********/15.10.2020г. на стойност 41,71 лева с ДДС; Фактура № **********/15.10.2020г.
на стойност 299,94 лева с ДДС; Фактура № **********/27.10.2020г. на стойност 3304,21
лева с ДДС; Фактура № **********/27.10.2020г. на стойност 267,26 лева с ДДС и Фактура
№ 00000281161/26.01.2021г. на стойност 79,52 лева с ДДС, ведно със законната лихва
върху главницата от предявяването на иска – 13.09.2021г. до окончателното изплащане, на
основание чл. 327, ал. 1 ТЗ.
ОСЪЖДА „Е. Г." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В.,
р-н ..., бул. ..., ДА ЗАПЛАТИ на „Н. Б." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. ...., сумата от 3439,25 лева /три хиляди четиристотин тридесет и
девет лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство и в производството по ч.гр. д № 12621/2021г. по описа
на ВРС, 31-ви състав, по което е допуснато обезпечение на иска, предмет на настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по посочената от ищеца негова
банкова сметка с IBAN **********************, BIC ********, открита в „......“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3