Р Е Ш Е Н И
Е
№ ……../29.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, IX - ти
състав в публично съдебно заседание, проведено на шести декември през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАЙА ПОПОВА
при участието на секретаря Иванка Панчева, като
разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гр. дело № 2352 по описа за 2017г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от А.Н.Д. с постоянен адрес:***, съдебен
адрес:***, офис 4, чрез адв. Е.М. ***,
п-к. 4000, бул.“Шести Септември“ № 167 отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК и чл. 124 от ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника - Окръжен съд -гр. Пловдив, сумата по изпълнителен лист – 100.00лева,
представляваща глоба за неявяване като свидетел в съдебно заседание на
19.11.2004год., както и 3 лв. - държавна такса за служебното издаване на
изпълнителен лист в полза на взискателя.
Твърди
се в исковата молба, че ищецът бил уведомен за образувано срещу него
изпълнително дело № 20169110400316 при ЧСИ с per. №911 по РЧСИ с район на действие Окръжен съд - гр.
Пловдив с взискател - Окръжен съд - Пловдив, претендиращ вземане в размер на сумата от 100.00 лева, представляваща
глоба за неявяване като свидетел в съдебно заседание на 19.11.2004 година,
както и 3.00 лв. - държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист в
полза на взискателя.
Твърди
се, че с нарочна молба ищецът бил възразил срещу вземането, позовавайки се на
изтекла погасителна давност. Считал, че вземането, за което имало издаден
изпълнителен лист било погасено с изтичането на петгодишен давностен срок, тъй
като изпълнително дело№ 20169110400316 било
образувано след издаването на изпълнителните листове - едва през 2016 година. Не
се сочили други образувани преди този
момент принудителни производства, допускащи спиране на изтичането на
давностните срокове по смисъла на чл. 110 от ЗЗД във вр. с чл. 116, б.
"в" от ЗЗД.
Изразява
се становище, че поради бездействието на взискателя и неизвършването в
продължение на повече от 10 години на никакви действия по събиране на дълга,
вземането било погасено с изтичането на 5 години, съгласно чл. 110 ЗЗД и
изпълнителният лист се погасявал по давност в следствие, на което въз основа на
този изпълнителен лист вече не можели да се предприемат действия по принудително
изпълнение срещу длъжника, доколкото по изпълнително дело № 20169110400316 при
ЧСИ с per.
№ 911 по РЧСИ с район на действие Окръжен
съд - гр. Пловдив нямало данни да са на лице други образувани изпълнителни дела
при ДСИ, ЧСИ и ПСИ.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който не се оспорва
исковата претенция. Твърди се, че относно
процесните суми /100.00
лева, глоба за неявяване като свидетел и
3.00 лева - държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист/, предмет на предявения отрицателен установителен иск бил издаден изпълнителен
лист против А.Д. на 19.06.2007г. на основание определение от 19.11.2004г.,
постановено по НОХД № 766/2004г. по описа на
Окръжен съд - Пловдив. Въз основа на изпълнителния лист и с възлагателно писмо
от Окръжен съд - Пловдив на 28.12.2016г. било
образувано изпълнително дело № 20169110400316, по описа на ЧСИ П.Н., рег.№ 911,
с район на действие Окръжен съд - Пловдив.
Постановено
било разпореждане от 26.01.2017г. по НОХД №
766/2004г., по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което бил изискан изпълнителният лист от 19.06.2007г., въз
основа на който е образувано изп. дело № 20169110400316.
С
постановление от 01.02.2017г. по изп. дело № 20169110400316 ЧСИ П.Н.а, влязло в
сила на 08.02.2017 г. изпълнителното производство било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК - по
искане на взискателя Окръжен съд - Пловдив. По изпълнителното дело бил съставен протокол от 10.02.2017г. за получаване на
оригинала на изпълнителния лист от 19.06.2007г. Към настоящия момент
изпълнителният лист бил приложен по НОХД №
766/2004г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, като върху него била постановена резолюция от 13.02.2017г., че вземането е
погасено по давност. За това разпореждане ищецът -А.Д.
бил уведомен лично на дата 14.02.2017г.
Прави се изявление, че не се оспорва обстоятелството,
че вземанията, за които е бил издаден изпълнителния
лист от 19.06.2007г. по НОХД № 766/2004г. за сумата в размер на 100.00 лева,
представляваща глоба за неявяване като свидетел в съдебно заседание на
19.11.2004г., както и сумата от 3.00 лева -
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист в полза на взискателя, са погасени по давност, като в този смисъл е направено признание на иска.
Оформен е петитум, предвид прекратяването на изпълнителното производство именно по искане
на Окръжен съд – Пловдив и обстоятелството, че същият
не е дал повод за завеждане на настоящото дело, на
основание чл.78, ал.2 от ГПК сторените в исковото
производство разноски да се възложат върху ищеца А.Д..
Представени са писмени доказателства по опис.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
На
лице са съвпадащи насрещни твърдения на страните, поради което съдът приема за
безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че на 19.06.2007г. на основание
определение от 19.11.2004г., постановено по НОХД № 766/2004г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив, против ищецът А.Д. е издаден изпълнителен лист
съгласно, който последният е осъден да заплати сумата от 100.00лева,
представляваща наложена глоба за неявяване като свидетел в съдебно заседание на
19.11.2004 год., както и 3 лв. - държавна такса за служебното издаване на
изпълнителен лист.
Установява се от доказателствата по делото, че на
основание възлагателно писмо от
Окръжен съд Пловдив - изх.№ 22281/23.12.2016г. на 28.12.2016г.е образувано ИД № 20169110400316 по описа на ЧСИ П.Н.а, рег.№ 911, с район на действие Окръжен съд – Пловдив.
Съгласно разпореждане от 26.01.2017г., постановено по НОХД № 766/2004г., по описа на Окръжен съд
– Пловдив е
изпратено до ЧСИ П.Н.а писмо с изх. №
1571/26.01.2017г., с което е
изискан изпълнителен лист от 19.06.2007г. По изпълнителното дело е
съставен протокол от 10.02.2017г. за получаване на оригинала на изпълнителен лист от 19.06.2007г. В тази връзка по ИД №
20169110400316 по описа на ЧСИ П.Н.а е издадено постановление от
01.02.2017г., влязло в законна сила на 08.02.2017г., съгласно което изпълнителното производство е прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК - по искане на взискателя Окръжен съд -
Пловдив. Върху изпълнителен
лист
от 19.06.2007г. е постановена резолюция от
13.02.2017г., че вземането е погасено по давност. За това разпореждане със съобщение изх.
№9/13.02.2017г., ищецът А.Д. е
уведомен лично на дата 14.02.2017г.
С оглед така установените факти,
съдът намира следното от правна страна:
Настоящият иск е
процесуално допустим, като предявен от легитимирана страна, поради което съдът
дължи произнасяне по съществото на спора.
Правният
интерес се обосновава с твърденията за изтекла погасителна давност.
Предявен е отрицателен установителен иск за установяване несъществуването на правото, предмет на
принудителното изпълнение с правно основание чл. 439, ал.2 във вр. с
ал.1 от ГПК и чл. 124 от ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК
дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо
право. Това право може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет
на издаден изпълнителен лист. В последния случай длъжникът по изпълнението може
да оспорва дължимостта на сумите по издаденият срещу него изпълнителен лист,
като се позовава на факти /погасяване по давност, плащане, прихващане и др./,
настъпили след издаването му. Настоящият иск се основава на твърдения за
факти, възникнали след издаване на изпълнителния лист, което обуславя неговата
допустимост съобразно предвидените в чл.439 ГПК условия.
Безспорно установено в настоящия случай
е, че е на
лице изтичане на петгодишният давностен срок предвиден
в чл. 110 от ЗЗД, тъй като
изпълнително дело № 20169110400316 по описа на
ЧСИ П.Н.а, рег.№ 911 с длъжник А.Д. е образувано едва през 2016 година – девет години след издаденият по НОХД № 766/2004г., по описа на Окръжен
съд – Пловдив изпълнителен лист от 19.06.2007г.
Въз основа на
изложеното съдът приема, че предявеният от ищеца иск с правно основание чл.
439, ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК и чл. 124 от ГПК се явява основателен и като
такъв следва да бъде уважен.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 2 от ГПК и
предвид факта, че ответникът - Окръжен съд - Пловдив не е дал повод за завеждане на
настоящото дело /прекратяването на изпълнителното производство е в резултат на
направено от взискателя искане/, дължимите
по исковото производство по гр. д. № 2352/2017г. по описа на РС Пазарджик разноски
в размер на
50.00лв. ДТ, следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че А.Н.Д. с постоянен адрес:***, съдебен адрес ***, офис
4, чрез адв. Е.М.,***, п-к. 4000, бул. “Шести Септември“ № 167 сумата от
100.00лева, представляваща наложена глоба за неявяване като свидетел в съдебно
заседание на 19.11.2004 год., както и 3 лв. - държавна такса за служебното
издаване на изпълнителен лист, за които е издаден изпълнителен лист на
19.06.2007г. по НОХД № 766/2004г., по описа на Окръжен съд – Пловдив и е
образувано изпълнително дело № 20169110400316, по описа на ЧСИ П.Н.а, рег.№
911, с район на действие Окръжен съд – Пловдив, поради погасено по давност
право на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА А.Н.Д. с
постоянен адрес:***, съдебен адрес ***, офис 4, чрез адв. Е.М. да заплати по сметка на Районен съд
Пазарджик 50.00лв. ДТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
СЪДИЯ: