Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 30.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16
състав в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ
БРАТОЕВА
при участието на секретар Диляна
Цветкова, като разгледа търговско дело № 1304 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано
е по искова молба на "М.П." АД, ЕИК ********, със седалище *** за
признаване за установено, че вземанията на С.О., обективирани в изпълнителен
лист от 12.04.2005 г., издаден по гр. дело № 569/2003 г. на ОС-Перник в общ
размер на 95153,73 лева, от които 32953,50 лева – главница, 61105,16 лева –
обезщетение за забава върху главницата и 1095,07 лева –
разноски, не съществуват.
Ищецът твърди, че по гр. д. № 569/2003 г. на Пернишки
окръжен съд бил осъден да заплати на ответника С.О.неустойка по договор за
покупко-продажба на недвижим имот в размер на 32953,50 лева, заедно със
законната лихва, считано от 10.05.2003 г. до окончателното й погасяване и
сумата 1095,07 лева – разноски по делото. На 12.04.2005 г. въз основа на
решението бил издаден изпълнителен лист и било образувано изпълнително
производство – изп. дело № 58/2005 г. по описа на ДСИ при РС–Перник. С
постановление от 08.06.2011 г. изпълнителното производство било прекратено
поради неизвършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години, като
последното такова било извършено на 12.06.2008 г.. Въз основа на същия
изпълнителен лист било образувано ново изпълнително производство на 10.04.2019
г. при ЧСИ М., което било препратено за продължаване на изпълнението на ЧСИ Е.Д..
Твърди, че не дължи изпълнение на вземанията по издадения изпълнителен лист,
тъй като били погасени по давност, поради което предявява отрицателни
установителни искове за властническо установяване на тяхното несъществуване.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът С.О.оспорва
процесуалната допустимост на предявените искове, тъй като имали за предмет
установяването на факт (погасяване на вземанията), каквото ГПК не допускал.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК пък изисквала иск за недължимост на вземане да е основан
на факти, породени след приключване на съдебното производство, в рамките на
което е издаден изпълнителния лист. Доводите за недопустимост са неоснователни,
тъй като исковете имат за предмет установяване несъществуването на притезателни
права, а не самия факт на настъпилото им погасяване, съответно се твърди
изтичане след приключване на производството по гр. д. № 596/2003 г. на ПОС на
погасителна давност, която всякога е непреклудиран от силата на пресъдено нещо
факт.
По същество на претенциите не са изразени никакви доводи,
нито са оспорени фактическите твърдения, на които исковете са основани.
Допълнителна искова молба от "М.П." АД не е
депозирана.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят по осъществените в правната
действителност факти, единствено спорни са породените от тях правни последици.
Видно от представения изпълнителен
лист, издаден на 12.04.2005 г. по гр. д. № 569/2003 г. на ОС-Перник, ищецът "М.П."
АД е осъдено да заплати на С.О.сумата 32953,50 лева, представляваща неустойка
по приватизационен договор, заедно със законната лихва върху нея, считано от
10.05.2003 г. и разноските за производството в общ размер 1095,07 лева. Видно
от представената от ищеца изчислителна справка по чл. 366 ГПК, за периода от
началната дата на начисляване на законната лихва - 10.05.2003 г. до предявяването
на исковата молба - 08.07.2019 г. обезщетението за забава върху главницата
възлиза на сумата 61105,16 лева.
Въз основа на изпълнителния лист било
образувано изп. дело № 58/2005 г. , като призовка за доброволно изпълнение била
връчена на длъжника на 04.07.2005 г., съответно последното изпълнително
действие (опис) било извършено на 12.06.2008 г., затова с постановление от
08.06.2011 г. съдебният изпълнител прекратил производството на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, които факти са отразени в положен върху изпълнителния
лист щемпел.
С молба от 22.07.2014 г. ответникът
сезирал ЧСИ Л. М. с искане за образуване на изпълнително производство по
издадения на 12.04.2005 г. от Пернишки окръжен съд по гр. дело № 569/2003 г.
изпълнителен лист. Няма доказателства по така образуваното изпълнително
производство да са извършени изпълнителни действия.
Въз основа на молба на С.О., вх. №
592/10.04.2019 г., подадена до ЧСИ Л. М., основана на процесния изпълнителен
лист, издаден от ОС-Перник на 12.04.2005 г., e образувано ново изпълнително
производство № 20197850400103, което обаче e прекратено и на основание § 3 ЗЧСИ, е препратено по компетентност
на ЧСИ Е.Д. № 751.
Други доказателства от значение за
спора не са ангажирани.
По отношение на установителните искове с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439, ал. 2 ГПК.
Предмет на всеки
от предявените обективно, кумулативно съединени отрицателни установителни
искове, е установяване със сила на пресъдено нещо, че между страните не
съществува правоотношение, елемент от съдържанието на което да е задължението
на "М.П." АД *** 32953,50 лева – главница, 61105,16
лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 10.05.2003 г. –
07.07.2019 г. и 1095,07 лева – разноски, съгласно издаден по гр. д. № 569/2003
г. на Пернишкия окръжен съд изпълнителен лист, принудително събирани в
производството по изп. дело № 20197510400163 на ЧСИ Е.Д..
Твърдението за
несъществуването на правното задължение се основава не на оспорване на
правопораждащия го фактически състав (сключен привативационен договор за
продажба на недвижим имот,
в резултат на неизпълнение на задълженията, по който в тежест на купувача, се е
породило акцесорно задължение за заплащане на неустойка, което задължение е
установено с влязло в сила съдебно решение), а на твърдението за осъществяване на нов – проявен след момента на
формиране на силата на пресъдено нещо - правопогасяващ ги факт – изтекла по
отношение на вземанията 5-годишна погасителна давност, доколкото вземанията са
установени с влязло в сила съдебно решение (чл. 117, ал. 2 ГПК).
Погасителната давност е фактически състав, включващ период от време,
през който носителят на едно субективно материално право бездейства, който
състав поражда правото на задълженото лице да се позове на давността и да
откаже изпълнение. По отношение на задълженията, ищецът се позовава на общата давност,
текла от издаването на изпълнителния лист – 12.04.2005 г., евентуално от прекратяване на
изпълнителното производство по изп. дело № 58/2005 г., осъществено на 08.06.2011
г..
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо. В настоящото производство не са събрани доказателства за настъпване
изискуемостта на вземането за неустойка, възникнало от сключения между страните
приватизационен договор за продажба на недвижим имот, но това обстоятелство е
ирелевантно, тъй като по отношение на вземането е формирана сила на пресъдено
нещо и същото е обективирано в изпълнителен лист. С предявяването
на исковата молба давността по отношение
на вземането е прекъсната, по аргумент от чл. 116, б. „б” ЗЗД, а до
произнасянето на съда е била спряна – чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД.
Новата
погасителна давност, която е започнала да тече в този случай, има за начало
деня, в който е постановено разпореждането за уважаване на молбата за издаване
на изпълнителен лист, въз основа на съдебното изпълнително основание – 12.04.2005 г..
Действието на погасителната давност е
подробно разяснено в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
в която част същото се налага да бъде възпроизведено тук.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността
се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането. Изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се
осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното
производство за събиране на парични вземания (каквито са тези на С.О.) могат да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество
вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети
задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Прекъсването на давността с
предявяването на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на
давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116,
б. „в” ЗЗД са уредени по различен начин. В първия случай нова давност не
започва да тече докато трае производството, а ако съществуването на вземането
не бъде признато, давността не се счита прекъсната. Ако вземането бъде признато
(както в случая), новата давност започва да тече от влизането в сила на крайния
акт, с който се установява, че вземането съществува, тъй като докато трае
производството, давност не тече. Не случайно законодателят е уредил отделно
хипотезата на чл. 116, б. „в” ЗЗД относно давността в принудителното
изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на
прекъсването в исковия процес. Тези правила са неприложими при прекъсването на
давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116,
б. „в” ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно,
а защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването.
Исковото производство като динамичен фактически състав е уредено по различен
начин от изпълнителното производство.
Исковото производство започва с
предявяването на иска и завършва със съдебно решение, като съдът е длъжен
служебно да движи производството до постановяването на решение независимо от
това извършва ли ищецът други процесуални действия или процесът се основава на
негови процесуални пропущания. Всеки допустим исков процес завършва с решение,
което признава или отрича вземането. В исковия процес давността е прекъсната в
началото и ищецът не може да извърши никакво действие, с което да я прекъсне
отново в хода на исковото производство.
При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение.
Ищецът няма нужда да поддържа
висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването
на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането
на нови изпълнителни способи.
В гражданското право давността е
правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да
действа, давност не тече. Ако кредиторът бездейства (не предявява иск),
давността тече, защото той може да избира да предяви иск, или не. Давността
прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не може да направи
нищо за събиране на вземането си докато исковият процес е висящ (кредиторът не
може да действа, макар да иска). Когато съдебното решение влезе в сила почва да
тече нова давност. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира,
защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни
способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови
изпълнителни способи).
Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината
и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти.
Прекратяване и спиране на всяко
съдебно производство (в т.ч. исковото и обезпечителното) е възможно както по
силата на закона (при което актът за прекратяване има декларативен характер), така
и по изявление на органа, който ръководи производството (при което актът за
прекратяване има конститутивен характер). И в двата случая законодателят
назовава съответния съдебен акт постановление (определение) за прекратяване, но
последиците на акта са различни: когато прекратяването е по силата на закона,
прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно
релевантни факти (обжалването е без значение за момента на настъпването на
ефекта), а когато прекратяването става по силата на акт на органа, който
ръководи съответното производство, прекратителният ефект настъпва с влизането в
сила на този акт (обжалването има значение за момента на настъпването на
ефекта).
Във всички случаи на прекратяване на
принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори
и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по
право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни
способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр.
купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети
задължени лица плащания.
Без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога
ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
В случая последното изпълнително
действие – опис, е осъществено на 12.06.2008 г., което означава, че на 12.06.2010
г. изпълнителното производство по изп. дело № 58/2005 г. е прекратено по силата
на закона, без значение, че постановлението, с което прекратяването е
констатирано е от 08.06.2011 г.. В приложение на цитираното тълкувателно
решение, новата погасителна давност е започнала да тече от 12.06.2008 г. и е
изтекла на 12.06.2013 г..
Взискателят и ответник в настоящото
производство не доказва в рамките на този 5-годишен период да е предприел
действия за реализиране на вземанията, обективирани в издадения изпълнителен
лист, поради което и същите са погасени по давност.
Съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на
главното задължение, се погасяват и произтичащите от него допълнителни
задължения, макар давността за тях да не е изтекла, т.е. погасено е и
акцесорното вземане за обезщетение за забава върху главницата и вземането за
разноски.
Веднъж изтекла погасителната давност
не може да бъде спирана и прекъсвана и по тази причина, образуването на ново
изпълнително производство от кредитора С.О.през 2014 г. и през 2019 г.,
независимо дали в рамките на тези производства са предприети или не
изпълнителни действия, не е от естество да се отрази на осъществения факт –
отпадане на възможността за принудително реализиране на вземанията на
ответника. Те след 12.06.2013 г. са трансформирани в естествени права, които
"М.П." АД може да изпълни само доброволно (чл.118 ГПК).
С оглед изложеното, предявените
обективно, кумулативно съединени искове за установяване със сила на пресъдено
нещо, че ищецът не дължи на ответника вземанията, принудително събирани в
производството по изп. дело № 20197510400163 на ЧСИ Е.Д., образувано въз основа
на издаден по гр. д. № 569/2003 г. на ОС-Перник изпълнителен лист, са
основателни и следва да бъдат уважени.
При този изход на спора, право на
разноски за производството се поражда за ищеца, съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 ГПК, който прави искане за присъждането им и доказва извършени такива в
размер на сумата 3806,15 лева - внесена държавна такса и сумата 3383 лева –
заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Ответникът релевира възражение за
прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение, което обаче е неоснователно.
Намаляването
на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално определения
размер, съгласно чл. 36 ЗА, като в случая е ясно, че настоящото исково
производство не се отличава с правна и/или фактическа сложност. Разпоредбата на
чл. 36 ЗА препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, обн., ДВ, бр.
64 от 23.07.2004 г., като в чл. 7, ал. 2, т. 4 от същата е предвидено при материален
интерес от 10000 лева до 100000 лева, дължимото адвокатско възнаграждение да
е в размер на 830 лева плюс 3 % за горницата над 10000 лева, което означава, че
при интерес от 95153,73
лева минималното възнаграждение е 3384,61 лева. Заплатеното от ищеца е
съответно на установения минимум, поради което няма как да бъде намалено,
независимо от ниската фактическа и правна сложност на спора.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "М.П." АД, ЕИК ********, със седалище
*** срещу С.О.,
Булстат ********гр. София, ул. „********обективно,
кумулативно съединени отрицателни установителни искове, с правна квалификация
чл. 124, ал. 1
ГПК, че вземанията, обективирани в изпълнителен лист от
12.04.2005 г., издаден по гр. дело № 569/2003 г. на ОС-Перник в общ размер
95153,73 лева, от които 32953,50 лева – главница, 61105,16 лева – обезщетение
за забава върху главницата и 1095,07 лева –
разноски, не съществуват, поради изтекла 5-годишна погасителна давност.
ОСЪЖДА С.О., Булстат ********гр.
София, ул. „********да заплати на "М.П." АД, ЕИК ********, със
седалище ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 7189,15 лева (седем хиляди
сто осемдесет и девет лева и петнадесет стотинки) – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: