Р Е Ш Е Н И Е
№1141
гр.Перник,
24.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно
заседание на двадесети четвърти юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГЕРГАНА КРАТУНКОВА
при
секретаря Божура Антонова, разгледа гражданско дело № 5733 по описа за 2018 г. и взе предвид
следното:
Производството е по предявен по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК от
„Агенция за контрол на просрочените задължения” ООД иск за установяване, че Л.М.К.
дължи на ищеца следните суми: сумата от 692,05
лв., представляваща непогасена главница по Договор за кредит №308921 от 07.10.2015 г., сключен с „Фератум
България“ ЕООД, сумата от 115,04 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 04.02.2016 г. до 01.10.2016 г.,
сумата от 180 лв. – административна
такса за събиране на вземането, 391,20
– такса гаранция, 33,39- мораторна лихва за забава изтекла за периода от
0.10.2016г. – 17.05.2018г., , ведно със законната лихва за забава върху
главницата от 692,05 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 29.05.2018
г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена ЗИПЗ по ч.гр.д.
3553/2018г. по описа на ПРС.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът сочи, че е
депозирал заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на ответника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК. Излага, че съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за ищеца
е възникнал правен интерес от завеждане на установителен иск за установяване на
съществуване на вземането. Сочи, че е подписан Договор за кредит № 308921/07.10.2015
г. между "Фератум България" ЕООД като Кредитор и Л.М.К. като
кредитополучател, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние
(електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ и отношението е
реализирано при спазване на изискванията на ЗФУР, ЗПУПУ, ЗЗД и ЗЕДЕП, както и
ЗЕТ. Твърди се, че конкретните действия по отпускане на заема са описани в ОУ,
уреждащи отношенията между "Фератум България" ЕООД и неговите
клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити. Излага,
че съгласно сключения от страните договор кредитополучателят е декларирал, че
приема всички условия, посочени в преддоговорната информация за предоставяне на
финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от ЗПФУР, както и тези
посочени в ОУ. Сочи се, че със сключване на договора за кредит, кредитополучателят
е удостоверил, че е получил, запознат е и се е съгласил предварително с всички
условия на индивидуалния договор и Тарифа на Фератум България ЕООД в случаите,
в които същата е приложима, както и с Общите условия, неразделна част от същия.
Твърди се, че по силата на сключения между страните Договор за кредит на
кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 800 лева, който е следвало да
бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на 184
лева, за срок от 360 дни. Сочи се, че поради наложената законова необходимост в
чл. 16 от ЗПК, кредиторът е следвало да оцени кредитоспособността на
Кредитополучателя, който от своя страна с цел да повиши кредитоспособността си
и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът от "Фератум България"
ЕООД, е предложил обезпечение, предоставено от Гарант - "Фератум
Банк" ЕООД, което дружество е одоборено от Кредитора и същото фигурира под
№ 237 в Списък на кредитни институции, лицензирани в страни от ЕИП с
уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията на Република
България, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, към
Регистрите на БНБ. Излага се, че в тази връзка, на 07.10 2015 г. г. между ответницата
и "Фератум Банк" ЕООД е сключен Договор за гаранция с № 308921, по
силата на който Гарантът се задължава в полза на Кредитора да гарантира
изпълнението на задълженията на Кредитополучателя, като се задължава солидарно
с последния. Твърди се, че съгласно чл. 5.8 от Общите условия при неизпълнение
на задълженията на Кредитополучателя, Дружеството - Кредитор има право да
предяви претенциите си директно към Гаранта, без да е необходимо предварително
да е поискал удовлетворяването им от Кредитополучателя. Излага се, че съгласно
чл. 5 от ОУ, които са приложими към Договор за гаранция № 308921
кредитополучателят се е задължил да плати на Гаранта такса за предоставяне на
гаранцията, в размер, определен в Договора за гаранция в размер на 614,29лв.
Твърди се, че ответницата не е изпълнила договорното договорното си задължение
да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което кредиторът е поискал
изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант "Фератум Банк"
ЕООД, поради което гарантът "Фератум Банк" ЕООД, е погасил дължимата
сума в пълен размер към "Фератум България" ЕООД, с което е встъпило в
правата на Кредитор и от този момент за него възниква правен интерес за
предявяване на претенции по съдебен ред срещу Кредитополучателя. Излага се, че
в изпълнение разпоредбата на чл. 10 от ОУ, в случай, че кредитополучателят
изпадне в забава и не върне която и да е от дължимите вноски на кредита до 20
дни след съответната падежна дата, на същия се начислява такса, в зависимост от
просрочието, която за конкретния случай към настоящия момент е в размер на 180лв.
и представлява административна такса за събиране на вземането. Излага се, че на
1.12.2017г. е сключен Договор за Покупко-продажба на отписвания на необслужвани
потребителски кредити (цесия) и Приложение от 01.12.2017 г. между "Агенция
за контрол на просрочените задължения" ООД, (цесионер) и "Фератум
Банк" ЕООД (цедент) по силата на който вземането е прехвърлено в полза на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности. Сочи се, че по договора за кредит, ответникът не е извършвал
плащания, поради което към настоящия момент дългът е в общ размер на 1411,68
лв., от които главница: 692,05
лв., представляваща непогасена главница по Договор за кредит №308921 от 07.10.2015 г., сключен с „Фератум
България“ ЕООД, сумата от 115,04 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 04.02.2016 г. до 01.10.2016 г.,
сумата от 180 лв. – административна
такса за събиране на вземането, 391,20
– такса гаранция, 33,39- мораторна лихва за забава изтекла за периода от
0.10.2016г. – 17.05.2018г., , ведно със законната лихва за забава върху
главницата от 692,05 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 29.05.2018
г. до окончателното изплащане на вземането Поради изложеното моли съда да уважи
иска и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В
нарочна писмена молба моли съда да уважи иска и да им присъди разноски.
Ответникът, чрез назначеният му по реда на чл.47 ГПК особен
представител, дава становище за неоснователност на ищцовите претенции.
Съдът, преценявайки доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 3553/2018 г. по описа на ПРС е
видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение, с която
е разпоредено на ответника да заплати на кредитора - ищец по настоящето дело
следните суми: сумата от 692,05
лв., представляваща непогасена главница по Договор за кредит №308921 от 07.10.2015 г., сключен с „Фератум
България“ ЕООД, сумата от 115,04 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 04.02.2016 г. до 01.10.2016 г.,
сумата от 180 лв. – административна
такса за събиране на вземането, 391,20
– такса гаранция, 33,39- мораторна лихва за забава изтекла за периода от
0.10.2016г. – 17.05.2018г., , ведно със законната лихва за забава върху
главницата от 692,05 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 29.05.2018
г. до окончателното изплащане на вземането.
Длъжникът е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК за депозираното от
кредитора заявление, поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния
съд е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право,
предмет на разглеждане в настоящето производство.
Установява се от приложената по делото Информация за заявка на
кредит от разстояние, че ответника по делото е отправил искане да му бъде
отпуснат кредит в размер на 800 лева за срок от 361 дни. видно е, че същият е
потвърден на 10.07.2015 г. и е с падежна дата 02.04.2016 г.
Видно е от депозирания по делото Договор за кредит №308921/07.10.2015
г., сключен между "Фератум България" ЕООД и ответника по делото, че
на ответника е предоставен кредит в размер на 800 лева, със задължението
последният да върне същият за срок от 360 дни. договорено е, че лихвения
процент е в размер на 23% и е в размер на 184,00 лева, а ГПР е в размер на 41%.
Договорено е и, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от
"Фератум Банк" ЕООД в полза на Дружеството.
Приобщени по делото са и ОУ на "Фератум България" ЕООД, от
които се установява и какви са ОУ по Договора за кредит.
Установява се от приложения по делото Договор за гаранция
/поръчителство/, сключен между ответника и "Фератум Банк", че същият
е сключен във връзка с потребителски кредит №908921 за сумата от 800 лева. Краен
срок за издължаване 01.10.2016г. Уговорено е, че таксата за предоставяне на
гаранция /поръчителство/ е в размер на 614,29 лева, заплащана от длъжника на 12
месечни вноски.
От приложените по делото ОУ
към Договора за гаранция се установява и какви са ОУ действали между гаранта и
ответника по делото.
Установява се от приложения препис на Договор за покупко -
продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити, че гарантът
"Фератум Банк" ЕООД е прехвърлил на ищеца вземанията, произтичащи от
процесния договор за заем, включващо и процесното вземане.
От представения препис на пълномощно, изходящо от "Фератум
Банк" ООД, чрез управителя се установява, че дружеството е упълномощило
цесионера ищеца да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички
вземания, които са били цедирани по силата на сключения договор за цесия.
По делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза се
установява, че на вещото лице е представено копие от договор с ответницата,
чиито условия се различават от тези на приложения по делото. Сумата по кредита
е предоставена на ответницата на 10.07.2015г. Вещото лице посочва, че са
изискани от ищеца но не са предоставени документи и извлечения от счетоводната
система на ищеца и от първоначалния кредитор от които да е видно какви суми са
платени на креидополучателя и какви задължения са погасени. Изискван е но не е
предоставен погасителен план.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е
да докаже учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл.
410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; връчването на
Заповедта на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК; качеството си на кредитор
спрямо ответника; наличието на валидно облигационно отношение между ответника и
"Фератум България" ООД, предоставяне на дължимите по договора услуги,
валиден Договор за гаранция /поръчителство/ между ответника и "Фератум
Банк" ЕООД, изплащането на процесните суми от гаранта на кредитора, както
и валиден договор за прехвърляне на вземането на ищеца, надлежно уведомяване на
ответника за настъпилото прехвърляне, както и че задължението по договора е
станало изискуемо, както и размерът на задължението - главница и лихви.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца е издадена по реда на
чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява се от
приетите по делото доказателства, че длъжника е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда
правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
Ищецът основава претенцията си възоснова вземане на праводателя си
по силата на сключения между ответника и "Фератум Банк" ЕООД договор
за гаранция /поръчителство/ по силата, на който е платил на кредитора на
ответника "Фератум България" ЕООД процесните суми.
По делото не е спорно, че ответникът е подал заявката за
сключването на договор за кредит, но датата на заявката, датата на получаването
на сумата, както и датата на сключването на договора не съвпадат. Установено е,
че ответницата е получила сума на 10.07.2015г., но очевидно е невъзможно да се
касае са сумата по процесния договор предвид датата му, която е последваща. Въпреки
указаната доказателствена тежест по делото не се установи както получаването на
сумата по процесния договор, така и връщането на същата от заемополучателя. Не
се установи също и твърдяното от ищеца заплащане на сумата от гаранта
"Фератум Банк" ЕООД на кредитора "Фератум България" ЕООД.
Ищецът дори и не е изложил твърдения кога е приел, че по договора е налице
неизпълнение и на кои дати е поискал и получил изпълнение от "Фератум
Банк" ЕООД. Неизяснено остана по делото и в какво качество "Фератум
Банк" ЕООД е придобило вземането, за да се твърди, че той е встъпил в
правата на кредитора. В случая, представения договор за гаранция/поръчителство
между ответника и "Фератум Банк" ЕООД, не внася яснота дали страните
са имали предвид сключване на договор за банкова гаранция или договор за
поръчителство. Ако се приеме, че намерението на "Фератум Банк" ЕООД е
било поръчителство, то липсва най-важният елемент на такова обезпечение уреден
в чл. 138 и сл. от ЗЗД - договор между "Фератум България" ЕООД и
"Фератум Банк" ЕООД, т.к. според ЗЗД договорът за поръчителство е
договор между кредитора и поръчителя, а не, както в случая - между длъжника и
поръчителя. Единствено при такъв договор, а и при доказателства за плащане от
страна на поръчителя, той би имал обратен иск за платеното по чл. 143 от ЗЗД и
би встъпил в правата на кредитора по чл. 146 от ЗЗД. При липсата на представен
валиден договор за поръчителство/между кредитор и поръчител/, не може да се
приеме, че "Фератум Банк" ЕООД, който се сочи за праводател на ищеца,
е имал правото да претендира вземания от ответника. Дори и да би могло да се
приеме, че представения договор за гаранция/поръчителство представлява банкова
гаранция, то за гаранта липсва правна уредба, позволяваща му да придобие
вземането, която да е аналогична на разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 от ЗЗД.
Още повече, че "Фератум Банк" ЕООД не е регистрирана банкова
институция в Република България, поради което не би могла да издава уредената в
чл. 442 от ТЗ банкова гаранция. При липсата на събрани доказателства по делото,
че "Фератум Банк" ЕООД е имал налице валидно вземане спрямо
ответника, което евентуално да е прехвърлено на ищеца по настоящото дело, съдът
не може да направи извод, че ищецът е придобил вземането и е активно
легитимиран да предяви исковете в настоящето производство.
Предвид изложеното, съдът счита че предявените установителни
искове, следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
При този изход на делото на ищеца не следва да се присъждат
разноски.
Доколкото ответникът не е претендирал разноски съдът приема, че
такива не му се дължат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Агенция за контрол на просрочените
задължения " ООД, ЕИК ********* срещу Л.М.К., с ЕГН **********, с адрес: ***
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с
чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД с искане да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: главница в размер на 692,05 лева по Договор за кредит №308921
от 07.10.2015г.; договорна лихва в размер на 115,04 лева за периода от датата
на първа вноска 06.11.2015 г. до 01.10.2016г. - датата на последната вноска;
административна такса за събиране на вземането в размер на 180лева.; такса за
гаранция в размер на 391,20 лева; мораторна лихва върху непогасената главница в
размер на 33,39 лв., за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 02.10.2016
г. до 17.05.2018 г. - дата на подаване на заявлението, както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на дължимите суми, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: