Решение по дело №1359/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от „Шкорпиловци инвест“ ЕООД, подадена чрез адв. С. В., срещу Решение № 499 от 24.04.2025 г. по АНД № 2303/2024 г. на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 03-2200157 от 16.03.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна (ДИТ – Варна).

С жалбата се настоява, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при погрешен анализ на доказателствата, при допуснато нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение на чл. 142, ал. 6 КТ, а в мотивите на обжалвания акт е прието, че е било установено нарушение на чл. 142, ал. 4 КТ. Изтъква се, че в мотивите на решението е прието, че Н. е престирала труд на длъжност „валутен касиер“, вместо реално заеманата от нея длъжност - „организатор стопански дейности“. Твърди се, че въззивният съд неправилно е приел наличието на физическо присъствие на обекта за равносилно на полаган труд, като липсват доказателства проверяващите да са възприели Н. да полага труд по време на проверката. Касаторът се позовава на показанията на свидетелката Н., от които се установявало, че при сутрешната проверка тя се е намирала извън територията на Дома, че е отворила дворната врата, за да се извърши проверката и че не е престирала труд към момента на проверките. Настоява се, че административнонаказващият орган не е извършил проверка и не е разгледал подаденото срещу процесния АУАН възражение, доколкото в НП е посочено, че се приема за неоснователно възражението с аргументи, представени в становище на процесуалния представител на ДИТ – Варна, но представеното по делото становище е по възражения срещу друг АУАН, за друго нарушение. На следващо място се изтъква, че НП е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, т.к. липсва конкретизиране коя именно хипотеза от чл. 142, ал. 6 КТ е нарушена, което води, според касатора, до нарушаване правото на нарушителя да организира адекватно защитата си, който порок е налице и в АУАН. Искането е да се отмени обжалваното решение и да се отмени НП. В хода на устните състезания касаторът поддържа изложените в жалбата доводи и направените искания. Претендира присъждане на съдебни разноски по представен списък.

Ответникът в касационното производство – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ) Варна, в депозиран чрез ст. юриск. Т. Х. писмен отговор поддържа становище за неоснователност на жалбата и отправя искане да се остави в сила решението на РС - Варна като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че правилно и в съответствие със събраните доказателства въззивният съд е приел, че се установява извършването на нарушение по чл. 142, ал. 6 КТ. В подкрепа на така установеното от съда, ответникът се позовава на попълнените декларация от Н. при извършените две проверки в обекта, както и на Правилника за вътрешния трудов ред. Настоява се, че посочената от въззивния съд длъжност „валутен касиер“ на Н. е само на едно място и се дължи на допусната техническа грешка, с което не са нарушени процесуалните права на дружеството. За възраженията на касатора, че НП не съдържа разпоредби, които са извършени (вероятно ответникът има предвид „нарушени“, а не „извършени“) виновно, ответникът посочва, че отговорността на юридическите лица по ЗАНН е обективна /безвиновна/. За неоснователно е прието възражението, че във връзка с неприложено по делото становището на процесуалния представител на Директора на ДИТ, със следните доводи: в проведеното съдебно заседание не се е оспорвало и твърдяло наличието на друго становище и няма основание да бъде преценявано това обстоятелство като накърняващо правото на защита, а и субектът се защита срещу фактите, посочени в НП и срещу правната квалификация, а не срещу становището на процесуалния представил на ДИТ – Варна; представя се към отговора становището относимото към настоящия случай. Изтъква се, че наказанието е наложено в предвидения в КТ минимум за този вид нарушения, а и че на работничката са били нанесени вреди – лишена е от междудневна почивка. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на обжалваното решение на РС – Варна. Пледира, че събраните доказателства обосновават извод за извършено нарушение по чл. 142, ал. 6 КТ. Не се споделят възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Административният съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, изведени от РС - Варна от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Производството пред районния съд е образувано по жалба от настоящия касатор срещу НП № 03-2200157 от 16.03.2022 г., издадено от Директора на ДИТ Варна, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 КТ, на „Шкорпиловци Инвест“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за извършено нарушение на чл. 142, ал. 6 КТ.

Нарушението, според НП се състои в следното: „Шкорпиловци Инвест“ ЕООД, в качеството на работодател допуснал лицето Н. С. Н. на длъжност „организатор, стопански дейности“, да работи при сумирано изчисляване на работното време, с продължителност на работната смяна повече от 12 часа, тъй като при извършените от контролните органи на ДИТ Варна две проверки на 03.02.2022 г. на работните места в обекта Дом за стари хора „М. – М.“, находящ се в [населено място], съответно в 08:00 часа и в 21:10часа работникът престирал труд за „Шкорпиловци Инвест“ ЕООД. Като доказателства в НП са посочени: Декларации от Н. С. Н. от 03.02.2022 г. от 08:00 ч. и 21:10 ч.; Трудов договор № 001/07.12.2020 г.; Писмени обяснения от 24.02.2022 г. За въпросното нарушение е съставен АУАН на 24.02.2022 г. Наказващият орган е обективирал в НП и извод, че е неоснователно разгледаното възражение с вх. № 22018381/07.03.2022 г. и че нарушението не представлява маловажен случай.

За да потвърди НП, въззивният съд приема следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила - НП и АУАН изхождат от компетентни длъжностни лица, съобразени са съответния ред и срокове, налице са минимално изискуеми реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен.

Анализирайки събраните доказателства в хода на административнонаказателното производство и обосновавайки защо кредитира само частично показанията на свидетелката Н. Н. – работничката по отношение на която е установено процесното нарушение, РС - Варна стига до извод, че че работната смяна на Н. е 24 часа, респ. безспорно се установява, извършването на вмененото с НП нарушение на чл. 142, ал. 6 КТ, според която разпоредба максималната продължителност на работната смяна може да бъде до 12 часа. Прието е, че административнонаказващият орган в случая не е длъжен да съобрази продължителността на почивките, доколкото съобразно чл. 151, ал. 2 КТ и § 2 ДР на КТ почивките не се включват в работното време. Позовал се е на разпоредбата на чл. 142, ал. 6 КТ, регламентираща продължителност не на работното време, а продължителност на работната смяна, като работната смяна включва освен работното време и осигурените почивки по чл. 151, ал. 1 КТ, в който смисъл са дефинициите в чл. 2, § 1, § 2, § 5 и § 6 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 04 ноември 2003 г., относно някои аспекти на организацията на работното време. Предвид, че Н. е установена на работното си място в 08:00 ч. и в 21:10 ч. и според попълнените от нея декларации, е направен извод, че е изпълнявала трудовите си задължения повече от 12 часа. на 03.02.2022 г. Въззивният съд отбелязва предвиденото в представения от санкционираното лице Правилник за вътрешния трудов ред, според който 12-часовата работната смяна е с продължителност от 08:00 ч. до 22:00 ч., като са предвидени почивки, които почивки и според § 1, т.11 КТ не следва да са част от работното време, но в конкретния случай не се установява да са осигурени и да са ползвани почивки по смисъла на чл. 151, ал. 1 КТ, като е прието и че тази норма е неприложима, защото не става въпрос за непрекъснатост на процеса. Позовавайки се на свидетелските показания на контролните органи, както и на приложените декларации, че работната смяна на работника Н. е повече от 12 часа, районният съд приема, че от обективна страна е налице вмененото на дружеството нарушение. Въззивният съд мотивира неприложимостта на института „маловажен случай“, с това, че деянието не се отличава със степен на обществена опасност по-малка в сравнение с останалите подобни нарушения. Като отегчаващо отговорността обстоятелство е съобразено, че декларираните от лицето начални часове на работна смяна сочат на по-продължително завишаване на работното време, поради което работодателят се е съгласил и допуснал извършването на нарушението, като изрично от гласните доказателства се установява, че работникът и при двете проверки е престирал работна сила.

Предвид изхода на спора, „Шкорпиловци Инвест“ ЕООД е осъдено да заплати на ДИТ – Варна сумата в размер на 80 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият състав на съда намира обжалваното решение на РС – Варна за правилно, като не се установява наличието на основанията по чл. 348 НПК за отмяната му. Въз основа на събраните в хода на административнонаказателното и съдебното производство доказателства се установява, че районният съд е постановил решението си при правилно установена фактическа обстановка.

Правилно РС - Варна приема, че НП не страда от пороци от процесуалноправно естество, които да влекат неговата отмяна, както и че се установява по делото извършването на вмененото с НП нарушение. Изводите на районния съд в този аспект се основават на обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, които се извеждат от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. Не е допуснато неправилно приложение на материалния закон.

На основание чл. 221, ал. 2 АПК административният съд препраща към мотивите на обжалваното съдебно решение.

В съответствие с разпоредбите на чл. 142, ал. 2 и ал. 6 КТ и в случаите на въведено от работодателя сумирано изчисляване на работното време, работната смяна може да бъде максимално 12 часа по предварително утвърдени графици.

При правилна преценка на доказателствата РС – Варна приема, че в случая е осъществено нарушение на чл. 142, ал. 6 КТ, доколкото настоящият касатор като работодател на Н. е допуснал на 03.02.2022 г. тя да е с работна смяна повече от 12 часа, а именно 24 часа.

Не са налице основания за отмяна на решението на въззивния съд поради сочените в касационната жалба допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, несъставомерност и недоказаност на вмененото деяние.

В оспореното решение, при изводите си от фактическа страна въззивният съд първоначално посочва, че в обекта е установена да престира работна сила Н. Н. на длъжност „организатор“ в старчески дом, а впоследствие неточно посочва, че Н. Н. е попълнила в декларацията си, че е на длъжност „валутен касиер“. Заеманата от лицето длъжност, съгласно Трудов договор №001/07.12.2020 г. и посочената от него в двете декларации е „организатор, стопански дейности“. Настоящата инстанция намира, че не е налице неяснота на фактическите установявания на районния съд по отношение длъжността на работника, която неяснота да е в степен, обуславяща извод за съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на страните или до липса на мотиви. Следва да се посочи, че безспорно е установено, че Н. Н. е била в трудово правоотношение със санкционираното лице, като това обстоятелство не се спори, а и за вмененото нарушение не е от съществено значение на каква точно длъжност е било лицето.

Обстоятелството, че към административноказателната преписка ответникът прилага писменото становище на служител на ДИТ – Варна, което становище е по възражението срещу друг АУАН - с № 03-2200156/24.02.2022 г., а не писменото становище по възражението срещу АУАН № 03-2200157/24.02.2022 г., не обуславя извод за неразглеждане на възражението срещу АУАН, на основание на който АУАН е издадено НП, обжалвано пред РС – Варна по АНД № 2303/2024 г. Изрично в НП е посочено, че административнонаказващият орган приема постъпилото възражение № 22018381/07.03.2022 г. за неоснователно. Процесното възражението на „Шкорпиловци Инвест“ ЕООД е подадено едновременно както срещу АУАН № 03-2200157/24.02.2022 г., така и срещу АУАН № 03-2200156/24.02.2022 г. От друга страна, във връзка с този касационен довод, ответникът по касационната жалба прилага към отговора си по касационната жалба относимото към АУАН № 03-2200157/24.02.2022 г., становище от 09.03.2022 г., като в становището са обсъдени възраженията на дружеството, които касаят фактическата обстановка именно по АУАН №03-2200157/24.02.2022 г. Погрешно представеното на РС – Варна становище не нарушава правото на защита на дружеството, доколкото санкционираното лице се защитава срещу фактите, визирани в НП. Действително и районният съд не е проявил служебно дължимата процесуална активност за събиране на процесните писмени доказателства. Не се установява обаче наличието на основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, доколкото не е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила и не трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства да не е достатъчно – арг. чл. 222, ал. 2 АПК.

Твърденията на касатора, че при липса на доказателства, въззивният съд приема, че наличието на физическо присъствие на Н. на обекта, е равносилно на полаган труд, са неоснователни. Правилно районният съд е анализирал и извел фактите, които се установяват от свидетелските показания на двамата инспекторите в ДИТ – Варна и на Н. Н., както и от приобщените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, сред които и двете декларации по чл. 402 КТ на Н. Н.. Ясно инспекторите в ДИТ – Варна заявяват, че при проверката в 21:10 часа Н. им е отворила и е заявила, че е на работа. Така установяващото се кореспондира с посочените в НП обстоятелства. Цялостната преценка на съдържанието на декларацията и в съвкупност с останалите налични писмени и гласни доказателства, обосновава с категоричност извода, че същата отразява действителните отношения между дружеството и лицето, от което изхожда. Тази декларация е попълнена собственоръчно от лицето – декларатор и е подписана от него, като в същата ясно е указано, че за посочване на неверни данни се носи наказателна отговорност.

Действително в мотивите на оспореното решение е посочено, че дружеството е нарушило чл. 142, ал. 4 КТ, но в контекста на фактическото описание на извършеното от дружеството нарушение по чл. 142, ал. 6 КТ. Настоящият състав счита, че това се дължи на очевидна техническа неточност, като същевременно е налице яснота в словесно описание, което корелира с посочената също в мотивите на обжалваното решение като нарушена норма - чл. 142, ал. 6 КТ, и която норма изрично е и посочвана и анализирана в решението.

Неоснователно касаторът твърди, че е нарушено правото му на защита, т.к. в наказателното постановление не е посочена коя от трите хипотези на чл. 142, ал. 6 КТ е нарушена. Нарушителят се защитава срещу фактите, изложени в АУАН и НП, които имат ясно и непротиворечиво словесно обективиране, сочещо на приложимост на първата хипотеза по чл. 142, ал. 6 КТ, поради което не е налице нарушено правото на санкционираното лице на защита.

Правилно районният приема, че е извършено вмененото с НП административно нарушение. Този извод се явява правилен и съответен на установяващото се от фактите, извлечени при анализа на доказателствата по делото, разгледани поотделно и в съвкупност, включително представените писмени доказателства в касационното производство, във връзка с касационните основания.

Извършването на административното нарушение са потвърждава от съдържащите се в административнонаказателната преписка доказателства, в това число и от представения график за работното време за месец февруари 2022 година, а така също и от двете декларации, подписани лично от Н. Н., относно реалната продължителност на работната й смяна в Дом за стари хора „М.-М.“ [населено място].

Доколкото в случая районният съд приема, че работната смяна на Н. е 24 часа, предвид декларираното от самата нея и установяването, че полага труд и в 8:00 часа и в 21:10 часа е без значение дали ползването на почивки дали е реално или не.

Работната смяна обхваща както работното време /реално отработеното време/, така и почивките, и представлява непрекъснат период от време, дефиниран като продължителност и времеви отрязък от денонощието. Тоест в установената в чл. 142, ал. 6 КТ максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време /до 12 часа/ са включени, освен работното време, и почивките по време на работния ден. Времето за почивките, които се използват за отдих и възстановяване, се включва в рамките на работния ден (работната смяна), съгласно и разпоредбата на чл. 6, ал.2 от Наредба № 15 от 31 май 1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа.

Единствено с оглед насочване на вниманието и на ДИТ – Варна, и на касатора за задължението им прилагане на правото на Европейския съюз, следва да се отбележи, че полагането на труд в рамките на дежурство и съпътстващата дежурството почивка, ползвана в рамките на предприятието е въпрос, регламентиран в европейското законодателство, като по приложението му са постановени актове на Съда на Европейския съюз, които са източник на правото и са задължителни за националните съдилища. В тази връзка чл. 2 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време дефинира работното време като период, през който служителят работи или е на разположение на работодателя, за да изпълнява своите задължения. С няколко свои решения - Решение от 03.10.2000 г. по дело С-303/98 г., Решение от 09.09.2003 г. по дело С-51/02 г., Решение от 11.01.2007 г. по дело С-437/05 г., постановени по преюдициални запитвания, Съда на Европейската общност дава задължително тълкуване на посочената разпоредба. Посочил е, че когато работникът или служителя е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя, цялото дежурство се счита за работно време, включително неактивната част от него - време за спане, почивка, храна и физиологични нужди. Изрично в т. 55 от решение от 25.11.2010 г. по дело С-429/09 г. е отбелязано, че работно време, състоящо се от периоди на дежурство и оперативна готовност, при които е необходимо физическото присъствие на съответния работник на работното му място, е част от понятието "работно време" по смисъла на Директива 2003/88/ЕО. Тези решения са задължителни за прилагане от всички национални юрисдикции, включително и от тези, които не са отправили преюдициално запитване.

В този смисъл и предвидените в чл. 16, ал. 3 от Правилника за вътрешния трудов ред в „Шкорпиловци Инвест“ ЕООД почивки следва да бъдат включени в като работно време на работната смяна, която се явява повече от 12 часовата.

Случаят правилно РС - Варна приема, че не следва да бъде квалифициран като маловажен, като съдът напълно споделя мотивите на въззивната инстанция в този аспект. Правилно е и становището на РС – Варна относно законосъобразността на определената имуществена санкция на дружеството като вид и размер, която е в минимално предвидения размер, който се явява, и според касационната инстанция, съответен на извършеното нарушение и би способствал за постигане на целите на ЗАНН.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.

С оглед изхода на спора, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е основателно. На основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ДИТ - Варна разноски за касационната инстанция в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ.

На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 499 от 24.04.2025 г. по АНД № 2303/2024 г. на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА „Шкорпиловци Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна сумата в размер на 80 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.