Определение по дело №4157/2013 на Софийски градски съд

 

 

          Производството е по реда на чл.453-чл.462 от НПК  и Конвенцията за трансфер на осъдени лица.

          Постъпило е предложение от Главния прокурор на Република България за произнасяне на съда по въпроси, свързани с изпълнение на присъда, постановена от Окръжния съд, гр. К., Република С. по отношение на българския гражданин П.Д..

          Пред съда представителят на Софийска градска прокуратура посочва, че са налице основанията за уважаване предложението на Главния прокурор на Република България и решаване на въпросите във връзка с изпълнението на присъдата. Предлага се на съда да приеме за установено, че извършеното от П.Д. престъпление съответства на такова по чл. 244, ал.1 от НК и по чл.209, ал.1 от НК, както и че не са налице основанията на чл.457, ал.4 от НПК за редукция на наказанието. Предлага се осъденият да изтърпи остатъка от наказанието на територията на РБ в затворническо общежитие от закрит тип при строг режим, както да се зачете изтърпяната част на наказанието, считано от 01.03.2011г.

            Защитникът на осъдения Д. пледира за приспособяването на присъдата на Окръжния съд, гр. К. да се извърши съобразно правната квалификация на деянието, но застъпва становището за редукция на наказанието „ лишаване от свобода”. Основният довод на защитата, че не е доказано участието на осъдения в престъпно деяние, съответстващо на престъпление по чл.244, ал.1 от НК на РБ.

          Предаденото лице в лична защита заявява, че няма да коментира съдържанието на постановения в Република С. съдебен акт. В последната си дума моли съдът да бъде обективен при приложението на закона.

          Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства и приложимия закон намира за установено следното:

Българският гражданин П.С.Д. е  роден на 20.04.2971 г. в гр. Г.О., по  занятие е бил куриер преди задържането, със семейно положение - разведен, с постоянен адрес на територията на РБ – гр. Г.О., ул. „П.Я.” №*, с  ЕГН **********.

По време на производството и преди влизане в сила на присъдата българският гражданин е бил задържан в ареста в ЗИН ( Заведение за изпълняване на наказанията в К.), като задържането е било непрекъснато от 01.03.2011г. до привеждане в изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” ( 28.06.2012г.), както и от 28.06.2012г. до предаването на българската страна на 02.09.2013г.

           С молба от 10.09.2012г. до Министерство на правосъдието, Република С. осъденият П.Д.   е поискал прехвърляне на изпълнение на наложеното й наказание от Република  С.     в     Република    България.     След кореспонденция на компетентните органи на двете страни, на 02.09.2013г. осъденият Д.   е приет в Република България и изтърпява наказанието „ лишаване от свобода” в затвора в гр. София.

С присъда № 8T/110/2011-441  от 05.04.2012г. на Окръжния съд, К. ІІ,  Република С., потвърдена с постановление № 5 TO/31/2012-454  от 28.06.2012г. на Областния съд, К. ІІ българският гражданин П.Д. е осъден на СЕДЕМ ГОДИНИ  лишаване от свобода  за осъществен от нея състав на престъпление по  чл. чл. чл. 270, ал.2 и чл.221, ал.1  от  Наказателния кодекс Република С., с наложена санкция  на основание чл. 270, ал.2 и чл.221, ал.1 вр. с чл.41, ал.1 от  Наказателния кодекс Република С., за това, че за периода на 01.03.2011г. за периода от 10.35 часа до 19.00 часа  в  Република С., гр. К., в шест различни търговски обекта при плащане на стока е прокарал в обръщение подправени парични знаци, а именно  фалшифицирани банкноти от по 200 евро  с различен сериен номер, като знаел, че са подправени.

И защитата, и обвинението не спорят по факта на влязла в сила присъда и продължителността на периода, в който осъденото лице е изтърпявало в Република С. наказание „ лишаване от свобода”.

Съгласно заверения препис на влезлите в сила актове на Окръжния и Областния съд в гр. К., Република С. Пл. Д.  е осъден  за шест деяния, свързани с прокарване в обращение на неистински банкноти от по 200 евро, както следва за това, че :

1/ на 01.03.2011 г. в 10.35 часа в гр. К. в магазина на бензиностанцията „OMV" на ул. „******", при плащане за стока на терминал № 2, като истинска е използвал фалшифицирана банкнота с номинална стойност от 200 евро, сериен № ******, като на лицето, изпълняващо предприемаческа дейност въз основа на документ за едноличен търговец с търговско наименование Р.В., местоизпълнение на бизнес дейността: Кошицке Олшани № 98, ЕИК: *******, е причинил щета в размер на 200 евро,

2/ на 01.03.2011г. в 11.00 часа в гр. К. в магазина на бензиностанцията „Лукойл С.", на ул. „Текстилна", при плащане за стока, като истинска е, използвал фалшифицирана банкнота с номинална стойност от 200,- евро, сериен № Р********, като на компанията „Лукойл С.", със седалище: ул. ********, Братислава, ЕИК: ********, е причинил щета в размер на 200 евро,

3/ на 01.03.2011г. в 11.29 часа в гр. К. в магазина на хипермаркет „Tesco" на ул. „********, при плащане за стока на каса № 7, като истинска е използвал фалшифицирана банкнота с номинална стойност от 200,- евро, сериен № Р045605194, като на компанията „Tesco Stores SR" АД, със седалище: „********, Братислава, ЕИК: ********, е причинил щета в размер на 200 евро,

5/ на 01.03.2011г. в неустановено точно време в гр. К. в магазина „Fresh" на ул. „********, при плащане за стока, като истинска е използвал фалшифицирана банкнота с номинална стойност от 200  евро, сериен № Y10331328132, като на лицето, изпълняващо предприемаческа дейност въз основа на документ за едноличен търговец с търговско наименование „В.Т.- Maintenance Profi", местоизпълнение на бизнес дейността: гр. К., ул. „********, ЕИК********е причинил щета в размер на 200 евро,

     6/ на 01.03.2011г. в 19.00 часа в гр. К. в МОЛ „Оптима", в магазин на  „ДМ Дрогерия", при плащане за стока, като истинска е използвал фалшифицирана банкнота с номинална стойност от 200 евро, сериен № XI078280417, като на компанията „ДМ Дрогерие Маркт" ООД, със седалище: „На пантох" № 18, Братислава, ********, е причинил щета в размер на 200  евро

    От правна страна в мотивите към присъда на Окръжния съд – К. е прието за установено, че е осъществен състав на престъпление по чл.270, ал.2 вр. с чл.41, ал.1 от НК, както и по чл.221, ал.1 от НК на Република С..

От изисканата допълнителна информация е установено, че разпоредбата по чл.41, ал.1 от НК на РС е аналог на действащата разпоредба на чл.23, ал.1 от НК на РБ, тъй като е предвидена възможността да се наложи едно общо наказание за престъпления, извършени в идеална съвкупност, какъвто е настоящият случай.

Съгласно българският наказателен закон, за да е съставомерно деянието по чл.244, ал.1 от НК, следва да са прокарани в обръщение повече от един подправени парични знаци или други знаци или платежни инструменти.Настоящият съдебен състав прие за установено, че на инкриминираната в съдебния акт на осъдилата държава дата са били прокарани в обръщение повече от един подправен паричен знак, а именно шест броя банкноти от по 200 евро. Фактът, че местоизвършването касае различни търговски обекти не прекъсва изпълнението на престъплението, тъй като несъмнено на 01.03.2011г. осъденото лице  е разполагало с повече от един знак. Разпоредбата на чл.244, ал.1 от НК обявява за наказуемо и самото придобиване на подправени парични знаци, което означава, че за съставомерността на деянието  е достатъчно в определен период от време деецът едновременно да е държал повече от един подправен паричен знак,  доколкото фактическото държане неизменно се предшества от придобиване. Вярно е, че в конкретния случай българският гражданин не е осъден за придобиването на инкриминираните парични знаци, но от друга страна прокарването им в обръщение не би било възможно, ако преди това не е упражнявал фактическа власт върху тях, в т.ч – фактическа власт върху повече от един подправен паричен знак.

След като инкриминираният период е очертан по посочения по-горе начин, се обосновава извод, че поначало към момента на деянието е бил приложим наказателният закон на РБ, действащ към този момент, а именно– редакцията на чл.244 от НК, обн. в ЗИДНК, бр.27/2009г., както и редакцията на чл.209, ал.1 от НК ( обн. ДВ бр. 26/2010г.)  Съгласно българския наказателен закон към момента на деянието първото престъпление е наказуемо с лишаване от свобода от две до осем години, а второто престъпление – от една до шест години.

            Настоящият съдебен състав не споделя довода на защитата, че следва да се извърши редукция на наказанието ( съобразно наказуемостта на престъплението „ измама” по основния състав на чл.209, ал.1 от НК с лишаване от свобода от една до шест години). Аргументът на защитата, че не е доказано участието на осъденото лице в по-тежкото престъпление – в това по чл.244, ал.1 от НК не държи сметка за обстоятелството, че съгласно чл.6, т.2, б.”а” и чл.11, б.”а” от КТОЛ съдът на изпълняващата държава е обвързан със съдържанието на съдебния акт, постановен от осъдилата държава и не би могъл да го ревизира, както относно възприетите фактически обстоятелства, така и относно приложението на материалния закон.

От фактическа страна съдебните актове, издадени от съда в гр. К., са  приели за установено, че на 01.03.2011г. П.Д. е пребивавал в гр. К. и в различни търговски обекти – описани по-горе, при плащане на стока е използвал неистински банкноти с номинална стойност от по 200 евро. Съдилищата на Република С. са приели за установено, че с деянията П.Д. е възбудил заблуждение у различни лица, за да набави за себе си имотна облага и така им е причинил имотна вреда – общо в размер на 1 200 евро.

Ето защо настоящият съдебен състав прие за установено, че трансферираното  лице е било осъдено  по обвинението за две престъпления, макар и да му е било наложено едно общо наказание, без да бъде индивидуализирано поотделно за всяко едно от тях.

С оглед всичко изложено настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Налице са основанията на Конвенцията за трансфер на осъдени лица (приета на 21.03.1983г. в Страсбург, Република Франция, ратифицирана от Република България и обнародвана в ДВ, бр.8/1995г.) и на НПК за приемане на изпълнението на присъдата на словашкия съд спрямо българския гражданин П.Д..

При решаване на делото съдът съобразява и правилото по чл.11 от Конвенцията за трансфер на осъдени лица, съгласно което  „в  случай на преобразуване на наказанието, се прилага процедурата, предвидена от националното законодателство на изпълняващата държава, а при  преобразуване на наказанието компетентният орган:

а) се ръководи от фактите, доколкото те са изложени или се подразбират от присъдата, произнесена в осъдилата държава.

Престъплението, за което е осъден П.Д., е такова и по българското право – по чл.244, ал.1 от НК и по чл.209, ал.1 от НК. Касае се за самостоятелно извършени престъпления, които помежду си са в отношение на идеална съвкупност, поради което е допустимо да бъде определено едно общо наказание.

Наложеното от осъдилата държава наказание „лишаване от свобода” за срок от седем години  е в рамките на наказанието, предвидено в българския Наказателен кодекс за по-тежкото престъпление по чл.244, ал.1 от НК ( от две до осем години), поради което не може да се обсъжда въпроса за редукция на наказанието лишаване от свобода при условията на  чл.457, ал.4 от НПК. Съдът намира, че не са налице основания за редукция на наказанието „лишаване от свобода” на основание чл.457, ал.4 от НПК за  престъплението по чл. 209, ал.1 от НК, тъй като в съдебните актове на съдилищата в гр. К. за това престъпление не е наложено отделно наказание, което да подлежи на обсъждане, а от там – и на редукция. Ето защо съдът приема, че в случая е било наложено едно общо, най-тежко наказание, а именно – наказанието за извършено престъпление по чл. 244, ал.1 от НК.   В този смисъл следва да се тълкува  и разпоредбата на чл.41, ал.1 от НК на Република С..

Налице са и условията за приемане на изпълнението на присъдата на компетентния словашки съд спрямо осъдения Д. и   по чл.3 от Конвенцията за трансфер на осъдени лица, приложим закон според чл.462 от НПК, доколкото е ратифицирана и действа и за Република България и за Република С.. Към настоящия момент срокът, останал за изтърпяване от осъдения,  е по- голям от шест месеца ( от приложена по делото справка от 27.09.2012г., издадена от Заведение за изпълнение на наказанията „лишаване от свобода на РС е видно, че краят на изтърпяване е фиксиран на 01.03.2018г.). В тази връзка са  изпълнени  изискванията на чл.3, б. „с” от Конвенцията за трансфер на осъдени лица.

Постъпили са формално изискуемите документи, налице е съгласие на осъденото лице по чл.7 от Конвенцията (л.6, 7 от делото) и съгласно чл.9, т. 1, б."а" вр. чл.10, т. 1 от Конвенцията (приложимо право според изричната декларация на Република България, направена при ратифицирането на Конвенцията) българската държава е обвързана с правния характер и срока на наказанието, определени от осъдилата държава.

С оглед размера на наложеното наказание съдът определи на основание чл.61, т.2 вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС  първоначален "СТРОГ" РЕЖИМ” за изтърпяване на наложеното наказание в затвор. Разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗИНЗС относно общия режим на изтърпяване се отнася само за осъдените за първи път на лишаване от свобода до пет години. Ето защо съдът не е налице правна възможност за смекчаване режима за изтърпяване на наказанието по отношение на предаденото лице.

В светлината на задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 3/12.11.2013г. на ОСНК на ВКС  съдът дължи произнасяне по въпроса как е бил формиран остатъкът за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” и дали е бил изчислен периода на положен от осъденото лице общественополезен труд. В конкретния случай нито  в акта на осъдилата държава, нито от страните по делото се твърди осъденият български гражданин да е полагал труд при изпълнение на наказанието в пенитенциарно заведение на осъдилата държава. В този смисъл е и безпредметно съдът да се произнася по зачитането на този период при условията на чл.41, ал.3 от НК в какъвто смисъл са указанията по т. 3 от посоченото тълкувателно решение.

Съдът на основание чл.457, ал.5 от НПК приспадна  предварителното задържане, считано от 01.03.2011г до 28.06.2012г.  и изтърпяната част от наказанието, считано от 28.06.2012г. до влизането на определението в сила.

 

По изложените съображения съдът постанови своето определение.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: