О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 279 Година
2019, 15 февруари гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, пети въззивен граждански състав
на петнадесети февруари година две хиляди и деветнадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ДАНИЕЛА МИХОВА
2. ТАНЯ
ЕВТИМОВА
секретар ………………….
като разгледа докладваното от съдия Даниела
Михова
въззивно гражданско дело № 1533 по описа за 2018
година
Производството е по реда на чл.248,
ал.1 от ГПК и е образувано по молбата на адв.Б.И. в качеството й на пълномощник на В.Г.М., за изменение на
решение № V-133 от 07.12.2018 г. по в.гр.д.1533/2018 г. по описа на
БОС, в частта на разноските. В молбата си въззивникът М. не е заявил конкретно
в какъв смисъл счита, че следва да се измени решението на съда в частта на
произнасяне по разноските, но е цитирал разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК;
изрично е заявеното искане за произнасяне на съда по въпроса какъв е
материалният интерес и следва ли той да се припокрива с цената на иска при
определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения; и е заявено,
че след като цената на иска е определена от ЦРС съобразно данъчната оценка на имота,
същата следва да се приеме за материален интерес, върху който да се изчисли
адвокатският хонорар в минимален размер. С оглед изложеното съдът приема, че
искането на молителя е решението на съда в частта на разноските да се измени,
като се намали размера на дължимите от него на противната страна разноски, като
същите се определят в минимален размер по Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при база - данъчната
оценка на процесния имот.
Ответниците по молбата – въззиваеми по
гр.д.1533/2018 г. на БОС – В.Н.Б., М.Г.Б.,
К.В.Г. и Й.Д.Г., в
предоставения им срок, не са представили становище по молбата на въззивника М. за
изменение на постановено решение в частта на разноските.
Съдът намира за допустимо искането за
изменение на решението в частта на разноските, тъй като същото е подадено от легитимирано лице, в законовия срок по чл.248, ал.1 от ГПК.
Разгледано по същество, съдът намира
искането за неоснователно по следните съображения:
С решение № V-133 от 07.12.2018 г. по
настоящото дело, БОС е обезсилил първоинстанционното решение на Царевски районен съд, В ЧАСТТА, с
която е отхвърлен искът, предявен от В.М., за приемане за установено по отношение
на В.Н.Б., М.Г.Б., К.В.Г. и Й.Д.Г., че В.Г.М. е собственик на 1/6 идеална част
от недвижим имот - лозе в местността „А.”, с площ от 6 001 дка, пета категория,
парцел 480 от масив № 4, съставляващ имот № 004480 по картата на землището на
гр.Царево, и е прекратил производството по делото
по отношение на този иск поради неговата недопустимост. Със същото решение съдът е потвърдил първоинстанционното
решение в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен искът, предявен от В.Г.М.,
против В.Н.Б., М.Г.Б., К.В.Г., и Й.Д.Г. за допускане и извършване на
съдебна делба на процесния недвижим имот: лозе в местността „А.”, в землището
на гр.Царево, с площ от 6 001 дка, пета категория, парцел 480 от масив №
4, съставляващ имот № 004480 по картата на землището на гр.Царево, съставляващ
ПИ с идентификатор 48619.4.480 по КККР на гр.Царево, при квоти: 1/6 ид.част за ищеца В.М. и 5/6 ид.части за
ответниците В.Н.Б., М.Г.Б., К.В.Г. и Й.Д.Г.. Решението на ЦРС е потвърдено и в
частта, с която В.М. е осъден да заплати на В.Н.Б., М.Г.Б., К.В.Г. и Й.Д.Г.
сумата от 3 411,00 лв, представляваща съдебно-деловодни разноски. Със
същото решение е потвърдено и Определение № 243 от 20.08.2018 г. по гр.д.264/2017 г. по описа на Районен
съд Царево, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на В.М.
за изменение на решението в частта на разноските. С оглед постановения от
въззивната инстанция резултат, въззивникът М. е осъден да заплати на въззиваемите
В.Н.Б., М.Г.Б., К.В.Г., и Й.Д.Г., съдебни разноски за въззивното производство в
размер общо на 3000 лв за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представените
по делото договор за правна защита и съдействие и Списък на разноските по чл.80
от ГПК.
В
мотивите на решението си, и по повод произнасянето си по частната жалба на
въззивника М. против Определение № 243 от 20.08.2018 г., въззивният съд изрично е посочил, че приема, че в настоящия случай, всеки от четиримата ответници
има право на разноски за заплатено адв.възнаграждение, доколкото всеки от тях
има право на адвокатска защита. Съдът е посочил още, че независимо, че приема
предявения установителен иск за недопустим, доколкото той е бил предявен и
поддържан от ищеца, разгледан от първоинстанционния съд, който се е произнесъл
по него, както по иска за делба, а впоследствие при обжалването от
въззивника-ищец на цялото решение на ЦРС, въззиваемите са осъществили защита и
по този иск, на ответниците (на всеки от ответниците) се дължат разноски за
адв.възнаграждение за защита както по предявен иск за делба, така и по предявения
установителен иск.
В решението си въззивният съд изрично е посочил, че не
споделя твърденията на ищеца-частен жалбоподател, че делото е с ниска
фактическа и правна сложност, което да обосновава присъждане на
адв.възнаграждение в минималния размер по Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения,
и е изложил съображенията си за това.
Също изрично е посочено, че дори изчислени по
посочените в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за МРАВ като минимални размери
на адвокатските възнаграждения,
дължимите разноски от въззивника-ищец на въззиваемите-ответници за заплатено от тях
адв.възнаграждение, надвишават заплатеното от ответниците и претендирано от тях
възнаграждение, тъй като: съгласно чл.7, ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за МРАВ, за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела за делба, възнаграждението се определя съобразно интереса на
представляваната страна според правилата на ал.2, но не по-малко от 800 лв,
т.е.общият размер на дължимото на четиримата ответници адв.възнаграждение, само
за защитата по иска за делба, би бил 3 200 лв (4 х 800 лв), доколкото
независимо от ниската данъчна оценка на имота – 705,72 лв, съгласно чл.7, ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г., само за защита по иска за делба, адвокатското възнаграждение за всеки от
ответниците не би могло да бъде по-малко от 800 лв.
Съдът намира, че не е налице
основание за изменение на постановеното от него решение в частта на разноските
Ето защо, според настоящия
състав, присъденото
на ответниците като разноски във въззивното производство адв.възнаграждение за
въззивната инстанция в размер общо на 3 000 лв за осъществената защита от
адв.К. на четиримата ответници не следва да се намалява.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв.Б.И. в качеството й на пълномощник на В.Г.М., за изменение на
решение № V-133 от 07.12.2018 г. по в.гр.д.1533/2018 г. по описа на
БОС, в частта на разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Бургаски апелативен съд в
едноседмичен срок от съобщаването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.