№ 3
гр. , 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Донка Ив. Паралеева
при участието на секретаря П. Т. А.
като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Административно
наказателно дело № 20221860200216 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. Д. Б., ЕГН: **********, с адрес: с.Ч., обл. С., ул.
„*********“ №8, срещу Наказателно постановление /НП/ № НП-Ф-101 издадено на
27.07.2022 г. от директора на О.Д.Б.Х. /ОДБХ/- С. област, с което на основание чл.24, чл.53,
ал.1 ЗАНН и чл.416, ал.1 ЗВМД /Закон за ветеринарномедицинската дейност/ на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер 400 лв. за нарушение
на чл. 132, ал.1, т.7, б. „а“ ЗВМД, изразяващо се в това, че при извършена на 24.02.2022г.
физическа проверка в ЖО № 20******** в с.Ч., общ. Ч., област С., собственост на Х. Д. Б., е
установено, че по справка от ВетИс в обекта са регистрирани 59 бр. ЕПЖ /говеда/ и 2 бр.
коне, като по време на проверката са установени 3 бр. телета на видима възраст 6-10 месеца
без марки и 6 бр. телета на видима възраст около 20-30 дни без ушни марки, на които
животни не е извършена идентификация, а собственикът не е уведомил ветеринарния лекар,
обслужващ обекта, писмено или по електронен път в срок не по-малко от 3 дни за
новородени животни в обекта.
Жалбоподателят твърди в жалбата си, подадена чрез упълномощения адв.П. Н. от
САК, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и
при издаване на обжалваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които
са довели до ограничаване правото му на защита. Сочи се, че жалбоподателят е
санкциониран за нарушение на чл.132, ал.1, т.6 ЗВМД, която норма въвежда задължение за
собствениците на животновъдни обекти със селскостопански животни в срок на по-късно от
24 часа преди транспортиране, промяна на собствеността или клане на животни от видове,
които подлежат на идентификация, предназначени за лична консумация, писмено или по
1
електронен път чрез Интегрираната информационна система на БАБХ по чл.51, ал.3 ЗВМД
да уведомят ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект. В АУАН и НП се
твърди, че са посочени като нарушени различни законови разпоредби. Сочи се, че съгласно
разпоредбите на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН и в двата акта следва да са посочени
разпоредбите, които са нарушени като разминаването или несъвпадането на тези разпоредби
съществено затруднява наказаното лице да разбере за какво нарушение е обвинен, че е
извършил и да организира адекватно защитата си. В конкретния случай в АУАН било
посочено, че жалбоподателят е нарушил виновно чл.132, ал.1, т.7а ЗВМД, а в атакуваното
НП /в обстоятелствената му част/ е посочено, че е извършил нарушение на разпоредбата на
чл.132, ал.1, т.5, б. „а“ ЗВМД, докато в диспозитивната му част е посочена за нарушена
разпоредбата на чл.132, ал.1, т.6 ЗВМД. Разминаването било съществено, още повече, че
разпоредба чл.132, ал.1, т.7а ЗВМД, както е посочено в АУАН, липсва в закона. Сочи се, че
поради строгата формалност на процеса по налагане на административно наказание,
регламентиран в ЗАНН и субсидиарното прилагане на НК и НПК, законодателят не е
предвидил изобщо института „техническа грешка“ и не е предвидил възможност за
поправянето й. Недопустимо било волята на АНО да се извежда по предположение.
Неясното и неправилно обвинение представлявали съществени нарушения на
процесуалните правила за издаване на НП. На следващо място се сочи, че съдържанието на
АУАН и НП не отговаря на императивните изисквания за пълно и ясно описание на
нарушението по чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Описана била фактология от установени
данни при проверка на 24.02.2022г. в животновъдния обект, собственост на жалбоподателя,
свързана с родени през различни периоди, навярно и на различни дати 3 бр. телета на
видима възраст около 6-10 месеца и 6 бр. телета на видима възраст около 20-30 дни, без
ушни марки, без извършена официална идентификация и липса на подадено за тях
уведомление в 3-дневния срок по чл.132, т.7 ЗВМД. Сочи се, че за да е ясно, че срокът за
уведомяване не е спазен, следва да е налице яснота кога са родени посочените 9 бр. телета, а
оттам и кога точно тридневният срок е изтекъл. Сочи се, че с оглед характера на
нарушението е логично, че проверяващите няма как да посочат точна дата на раждането на
всяко едно от телетата, но все пак следва да се посочи въз основа на какви обстоятелства те
са приели, че животните са родени в посочения от тях период. На следващо място следвало
да се отчете обстоятелството, че наличието на различни рождени дати на всяко животно
предполага различен начален срок и за подаване на уведомлението от една страна, а от друга
и различен период на съставомерно бездействие на жалбоподателя. Следователно
актосъставителят и наказващият орган били длъжни да рамкират бездействието на
жалбоподателя с точни дати, период на осъществяване, което не е сторено. Твърди се, че се
касае за съществено процесуално нарушение, тъй като непосочването , респ. некоректното
посочване в АУАН и НП на конкретни факти, очертаващи обективната или субективната
съставомерност на вмененото административно нарушение, всякога накърнявало драстично
правото на защита на санкционираното лице, тъй като го лишава от възможността да
оспорва извършването на същото. Също така бива отбелязано в жалбата, че в АУАН и НП
не били индивидуализирани изобщо и описани по вид, характерни белези, пол, цвят, тегло и
2
др. белези конкретните новородени телета. Налице било нарушение и на чл.18 ЗАНН, тъй
като в НП е посочено, че жалбоподателят е отглеждал 9 телета, като за нито едно от тях не е
изпълнил законовото изискване на чл.132, ал.1, т.7, б. „а“ ЗВМД, следователно е извършил 9
отделни нарушения, а е санкциониран само за едно. Това също водело до неяснота по
отношение на приетата фактическа обстановка от АНО, спрямо която се осъществява и
контролът за законосъобразност. По изложените съображения се иска от съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло, като незаконосъобразно, НП № Ф-101/27.07.2022г. на
Директора на ОДБХ С.о., ведно с всички произтичащи от това законови последици.
В съдебно заседание жалбоподателят Х. Д. Б. се явява лично и се представлява от
упълномощения от него адв. П. Н. от САК, която поддържа депозираната жалба и при
вземане становище по съществото на делото моли съда да постанови решение, с което да
отмени като незаконосъобразно обжалваното НП по изложените доводи и съображения.
Безспорно се установило, че по никакъв начин жалбоподателят не е запознат с
констатациите на доклад, който се ползва и дори да се приеме, че това е официален
документ според нормата на чл.40, ал.4 ЗАНН, най-малко той трябва да бъде посочен в акта
или да е станал достояние на жалбоподателя, че такъв служи като основание за издаване на
АУАН-а. Безспорно се установило, че по никакъв начин не му е обяснено какво се излага в
акта, а е извикан единствено да го подпише, поради което издаденото НП е изцяло
незаконосъобразно и в противоречие с императивите, заложени в ЗАНН. Според адв.Н. се
установяват посочените в жалбата несъответствия между изложени разпоредби за
нарушения и в АУАН и в НП под няколко форми. Адв.Н. счита, че материална
предпоставка за отмяна на НП е неизясняване на датата на извършване на нарушението, от
кой момент е започнал да тече срокът на задължението за уведомяване на ветеринария и
кога е изтекъл този 3-дневен срок, за да започне жалбоподателят, чрез бездействието си, да
осъществява състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Претендират
се сторените в производството разноски.
Въззиваемата страна ОДБХ- С. област се представлява в съдебно заседание от
упълномощения гл.юрк. Ю.М., който оспорва жалбата, а в хода по същество на делото моли
съда да я остави без уважение и да потвърди обжалваното НП. Счита, че що се отнася до
съставянето на АУАН и издаването на НП, спазени били разпоредбите на ЗАНН. Не бил
сериозен доводът, че жалбоподателят не е запознат с отразеното в АУАН, доколкото за да го
подпише жалбоподателят е трябвало да го прочете. Юрк.М. счита, че основният спор по
делото е дали е извършено самото административно нарушение, което е визирано в НП.
Счита, че категорично извършването на нарушението е установено от една многобройна
комисия, която е извършила проверките и е съставила съставила съответни документи, а
именно: доклад, КП и на тази база констатациите, които са установени, са послужили за
съставяне на АУАН. Не се оспорили по никакъв начин обстоятелствата, изложени в НП, що
се отнася до липсата на идентификация на животните, за които е задължителна такава, като
вниманието е било насочено към евентуални процесуални нарушения, но не са оспорени
констатациите в акта. Юрк.М. счита, че нарушението е безспорно установено, правилно
3
квалифицирано и е наложена съответна санкция, предвидена в закона, поради което се иска
произнасяне на съда в този смисъл. Претендират се и разноски в случай на отхвърляне на
жалбата.
От РП-Елин Пелин, ТО-Пирдоп не изпращат свой представител по делото и не взема
становище по жалбата.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 24.02.2022 г. била извършена проверка от сформирана от БАБХ комисия в
животновъден обект с № 20********, собственост на Х. Д. Б., находящ се в с.Ч.. В хода на
проверката били направени набор от констатации, отразени в доклад на комисията, сред
които: че в обекта са били констатирани 3 телета на видима възраст 6-10 месеца без
поставени ушни марки, 6 телета на видима възраст 20-30 дни без поставени ушни марки. На
основание тази констатация бил съставен АУАН № 67 от 23.03.2022г. от актосъставител М.
Н. И.-Б.- старши инспектор в отдел „Здравеопазване на животните“ в ОДБХ С.о. и свидетел
по АУАН- К. И. Р.- и двамата неучаствали в проверката. Актът бил съставен в отсъствие на
Б. и му бил предявен единствено за подпис. Въз основа на така съставения АУАН било
издадено и атакуваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите М. Н. И.-Б. /л.57-61 от
делото/, К. И. Р. /л.62-63 от делото/, Й.Т.С. /л.63-64 от делото/, както и от събраните
писмени доказателства – АУАН № 67/23.03.2022 г. /л.15 от делото/, доклад на комисия при
БАБХ/л.17-28 от делото/, справка за налични животни в ОЕЗ към 24.02.2022г. и разпечатка
от ИИС- ВетИС на БАБХ /л.46-52 от делото/.
Видно е от представените справка за налични животни в ОЕЗ към 24.02.2022г. и
разпечатка от Интегрираната информационна система на БАБХ, че на името на Х. Д. Б. е
регистриран животновъден обект в с.Ч., с № 20********, като към 24.02.2022г. в обекта по
справка има 2 броя коне и 49 броя говеда, описани подробно в таблица, като най-младото
животно е на възраст 24 месеца. Видно е още, че ветеринарен лекар, обслужващ обекта, е
Й.Т.С..
Видно е от приобщения доклад на комисия към БАБХ, че комисията се е състояла от 18
човека и касае извършване на проверка във връзка с издадена заповед № РД 11-
293/23.02.2022г. В доклада са описани проверки, извършени в различни животновъдни
обекти. Проверката от 24.02.2022г. в процесния животновъден обект, собственост на
жалбоподателя Х. Б. е описана в т. I. Посочено е, че в нея са участвали д-р Д.Д.- главен
експерт в отдел ЗЖ, дирекция ЗХОЖ, д-р С.Г.- младши експерт в отдел ЖОЖ, дирекция
ЗХОЖ към БАБХ, В.П. – старши експерт в ДФЗ и П.П.- старши експерт в ДФЗ. Описани са
множество констатации, сред които, че в обекта допълнително са установени един бик без
поставена ушна марка, 3 телета на видима възраст 6-10 месеца без поставени ушни марки и
6 телета на 20-30 дневна възраст без поставени ушни марки.
4
Видно от АУАН № 67/23.03.2022 г., същият е съставен от д-р М. Н. И.-Б. /„старши
инспектор“ в отдел „ЗЖ“ при ОДБХ-С. област/. Този АУАН е съставен срещу Х. Д. Б. за
това, че на 24.02.2022г., при извършена физическа проверка на място в ЖО 20********,
собственост на същия, намиращ се в землището на с.Ч., по справка от ВетИС към датата на
проверката се водят 59 бр. ЕПЖ и 2 бр. коне, като при проверката на място са установени
налични 3 бр. телета на 6-10 месечна възраст без марки и 6 бр. телета на 20-30 дни без
марки, а собственикът не е уведомил ветеринарния лекар, обслужващ обекта в 3-дневен срок
от раждане на телетата, писмено или по електронен път да извърши официална
идентификация, с което е нарушил разпоредбата на чл.132, ал.1, т.7а от Закона за
ветеринарномедицинската дейност. Посоченото за нарушител лице саморъчно е записало в
графата за обяснения и възражения: „Не съм съгласен“. Актът е подписан от
актосъставителя, от нарушителя, както и от един свидетел- К. И. Р..
Разпитан е като свидетел актосъставителката М. Н. И.-Б.. Казва, че актът е написала на
база доклад на други нейни колеги, които са извършили проверката в обекта. Казва, че не е
присъствала на проверката, а само е съставила АУАН на база техни констатации. В акта
отразила фактите, които констатирали колегите й, тъй като имала задача на базата на
доклада да отрази несъответствията. От самия доклад се запознала с нарушението.
Нарушението се откроявало в това, че имало няколко животни на възраст, на която отдавна е
изтекъл срокът за идентификация- няколко телета на 6-8 месечна видима възраст и по-
голяма група на 1-2 месеца, а собственикът бил длъжен до 20-тия ден да има подадено
уведомление до доктора, който го обслужва, за да бъдат поставени идентификатори.
Актосъставителката казва, че е ходила много пъти в обекта и е виждала животните, макар и
не при тази конкретна проверка. Твърди, че нарушителят е присъствал при съставяне на акта
и му е връчен екземпляр. Запознала го лично с фактите, които са констатирали колегите й.
Разпитан е като свидетел и К. И. Р.- свидетел по АУАН. Същият заявява, че не е
участвал в проверката, извършена през февруари месец 2022г. в животновъдния обект на Х.
Б. в с.Ч., а е свидетел само по съставяне на акта. С нарушението се запознал от самия акт,
като протокол и доклад не е виждал, макар че знае, че има съставени писмени документи.
Свидетелят твърди, че при съставяне на АУАН на Б. не е бил предявяван доклад, тъй като
двамата с актосъставителката били сами в стаята. Б. стоял отвън, а след съставяне на АУАН
го повикали да се подпише. Според свидетеля, щом Б. е подписал акта, значи го е прочел.
Разпитан е като свидетел и д-р Й.Т.С.- ветеринарен лекар, обслужващ животновъдния
обект на Х. Б. в с.Ч.. Тя казва, че по принцип бива уведомявана от собственика на обекта,
когато се раждат животни, за да им се извърши идентификация и е била викана, за да
поставя марки на родени в обекта животни, но в периода около февруари 2022г. не е била
уведомявана. Не била търсена и от служители на ОДБХ-С.о. за информация.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
По допустимостта:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл.59,
5
ал.2 ЗАНН /НП е връчено на Х. Д. Б. на 30.08.2022 г., а жалбата е изпратена по пощата на
07.09.2022г./ от легитимирано лице /соченото за нарушител/ против подлежащо на
обжалване пред съд наказателно постановление.
По законосъобразността:
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Актосъставителят д-р М.
Н. И.-Б. е заемал длъжност „старши инспектор“ в отдел „Здравеопазване на животните“ при
ОДБХ С.о., като същата е и ветеринарен лекар, а съгласно чл.472, ал.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ нарушенията по този закон се установяват с
актове, съставени от ветеринарни лекари от БАБХ, с изключение на нарушенията по чл. 426,
426а, 426б, 428 и 429. Съгласно чл.472, ал.2 ЗВМД наказателните постановления за
нарушенията по ал.1 се издават от директорите на ОДБХ, на чиято територия е извършено
нарушението. Процесното НП е издадено от Л.М.Л. – директор на ОДБХ С.о., което негово
качество е видно от Заповед №ОСПП-22/02.04.2018г. на изпълнителния директор на БАБХ,
следователно същият е компетентен.
Законосъобразността обаче на процесните АУАН и НП се изчерпва с факта, че същите
са съставени от компетентни лица, доколкото съдът, в контекста на правомощията си на
съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността на АУАН и
обжалваното НП, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери
че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения- както при съставяне на АУАН, така и при издаване на обжалваното НП, които
нарушения са рефлектирали в правната сфера на жалбоподателя, ограничавайки правото му
на защита.
На първо място, АУАН е съставен при нарушение изискванията на чл.40 ЗАНН по
отношение на свидетелите. В чл.40 ал.1-4 ЗАНН е посочено в присъстването на кои лица се
съставя АУАН. Освен нарушителят или негов представител, следва да присъстват
свидетелите, присъствали при извършване или установяване на нарушението. Това е първата
хипотеза и тя предвижда присъствие на свидетел или свидетели - очевидци, било на
извършване на административното нарушение, било на констатирането му, без да се изисква
някакъв специален брой на тези свидетели. В ал.3 от същата разпоредба е предвидено, че
при липса на свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението,
или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието
на други двама свидетели, като това изрично следва да се отбележи в АУАН. В настоящия
случай, бе безпротиворечиво установено от събраните в хода на делото доказателства, че
АУАН, станал основание за издаване на обжалваното наказателно постановление, е съставен
в присъствието на само един свидетел, който не е очевидец на извършване или установяване
на нарушението, а единствено на съставяне на акта. Самият свидетел по акта признава този
факт. Четирима са били проверяващите, които са установили нарушението, като поне един
от тях е следвало да бъде привлечен за свидетел по АУАН, което обаче не е сторено, без
обосновка какви затруднения са съществували в тази връзка. В този смисъл, съдът намира,
че актът е съставен в разрез с изискванията на чл.40 ЗАНН. Положен върху АУАН подпис
6
от свидетел-очевидец е изискването, което в най-голяма степен гарантира истинността на
констатираните факти, а в настоящия случай нито актосъставителят, нито свидетелят по
АУАН са възприели лично фактите при проверката. При наличие на очевидци на
нарушението или на неговото констатиране в акта за установяване на административно
нарушение не следва да се посочват за свидетели други лица, присъствали само при
съставянето му, защото това затруднява дейността на административнонаказващите органи
и съдилищата при разкриване на обективната истина /Постановление № 10 от 28.IX.1973 г.,
Пленум на ВС/. Дори в настоящия случай да се приеме, че свидетелите-очевидци при
установяване на нарушението са били възпрепятствани да участват при съставяне на АУАН,
то в тази хипотеза законосъобразният подход е бил да се състави актът в присъствието на
други двама свидетели, независимо че те не са присъствали при установяване на
нарушението, стига това да е изрично отбелязано. При актът, съставен от М. И.-Б., освен че
свидетелят е само един, той дори не е бил внимателно запознат с нарушението.
В практиката не е изчистен въпросът дали гореописаното нарушение на
процесуалните правила е съществено. Според настоящия съд то е такова, тъй като щом
затруднява органите в разкриване на обективната истина, то затруднява и правото на защита
на соченото за нарушител лице. Освен това, институтът на свидетелите по акта не случайно
е заложен от законодателя и е обособен в разпоредбата на цял един член от ЗАНН, като в
него се наблюдава известна аналогия с института на поемните лица в наказателното право, а
нарушенията, допуснати при ненадлежно закрепване на действието по разследване
посредством участие на поемни лица, са винаги съществени, до такава степен, че
съответното действие се изключва като доказателство. Следователно едно подобно
нарушение на процесуалните правила в случая опорочава АУАН изначално и не му
позволява да изпълни своята функция.
Дори да се приеме, че така допуснатото нарушение не е съществено и не е накърнило
правото на защита на жалбоподателя, безспорна е практиката на ВАС, че то лишава акта от
присъщата му доказателствена сила. В Решение № 4082 от 05.05.2004 г. на ВАС по адм. д.
№ 8936/2003 г., докладчик съдията Жанета Петрова, е посочено, че доказателствената сила
на акта следва да се счете оборена, когато той е бил съставен с посочване само на един
свидетел при законово изискване за посочване на повече свидетели относно извършването
или установяването на нарушението.
Чл.40, ал.3 ЗАНН допуска когато нарушението е установено въз основа на официални
документи, актът да се състави в отсъствие на свидетели. В случая съставеният доклад от
проверяващата комисия от БАБХ, дори да се счете за официален документ, не е намерил
отражение изобщо в АУАН и НП и не може да се направи връзка между този документ и
самите АУАН и НП, макар свидетеката-актосъставител да е категорична, че въз основа на
него е съставила АУАН. Пропускът актосъставителят да се позове на ползвания официален
документ в самия АУАН и неяснотата дали е бил запознат нарушителят с този документ,
който се явява основание да бъде наказан, нарушават съществено правото му на защита.
На следващо място, от разпита на свидетеля Р. се установи, че при съставянето на
7
АУАН, нарушителят не е бил в стаята, т.е. АУАН не е съставен в негово присъствие, както
изисква чл.40, ал.1 ЗАНН, а единствено му е предявен. Предявяването обаче не се установи
по какъв точно начин се е случило, доколкото актосъставителката твърди, че тя е запознала
нарушителя с фактите, а според свидетеля по АУАН- нарушителят сам е чел акта. Освен
това, предявяването на АУАН, не изключва съставянето му в присъствието на нарушителя,
особено предвид факта, че той е бил на мястото и не е имало пречка да присъства при
съставянето. Това изискване също е въведено като гаранция за законосъобразност на АУАН,
но в случая не е спазено.
Допуснати са и други съществени процесуални нарушения, касаещи съдържанието на
АУАН и НП. За да предизвикат целените с издаването си правни последици, АУАН,
съответно НП, като писмено обективирани волеизявления, следва да съдържат отнапред
определен в закона минимален обем информация, който да не води до противоречия.
Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да обхващат акта и
наказателното постановление са посочени в чл.42 и чл. 57 ЗАНН. Тези от тях, посочени в
чл.42, т.3, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата
и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата,
които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно,
съставляват мотивите - фактическите и правни основания, послужили като основание за
съставянето на АУАН и от които следва постановеният от административнонаказващия
орган резултат. В конкретния случай липсват или са допуснати грешки при реквизитите от
съдържанието на АУАН, изискуеми съобразно чл.42, т.3, т.4 и т.5 ЗАНН и тези от
съдържанието на НП, посочени в чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН.
На първо място, в АУАН и в НП е посочена единствено дата на проверката, извършена
в животновъдния обект на Х. Б., без конкретно да е отразено, че това е и датата, на която се
приема, че е извършено нарушението. В действителност служителите на БАБХ вероятно не
са били в състояние да определят точна дата на нарушението, но са могли или да посочат, че
приемат датата на проверката и като дата на нарушението, за което да се мотивират или в
случай, че нарушението според тях се състои в това, че има неидентифицирани новородени
животни в обекта, чрез фикция, според възрастта на животните, да приемат определен
момент като момент, в който уведомяването е било дължимо. Във връзка с възприетия факт,
на основание на който е квалифицирано нарушението- че в обекта са установени 3 бр.
телета на видима възраст 6-10 месеца без марки и 6 бр. телета на видима възраст 20-30 дни
без ушни марки, на които не е извършена официална идентификация, контролните органи са
могли да проявят и по-голяма активност и да установят приблизителни периоди на раждане
на животните, ако същите изобщо са били родени в обекта.
Липсва пълно, ясно и точно описание на нарушението в АУАН и НП, включващо
всички фактически признаци на нарушения състав от обективна страна. Освен това, напълно
правилно процесуалният представител на жалбоподателя, е констатирал разминаване в
правната квалификация на нарушението, дадена в АУАН и в НП, като в НП дори фигурира
различна правна квалификация в мотивите и диспозитива на този санкционен акт.
8
Наказващият орган е този, който отговаря за коректността на посоченото от него и не следва
да допуска разминаване, което да рефлектира в правната сфера на наказваното лице по
начин то да не може да разбере за какво точно бива санкционирано. В АУАН като нарушена
е посочена разпоредбата на чл.132, ал.1, т.7а ЗВМД, каквато разпоредба в действителност не
съществува. Дори актосъставителят да е имал предвид не т.7а, а т.7, б. „а“ то некоректното
изписване води до неяснота и неопределеност на квалификацията. В НП пък е мотивирано
нарушение по чл.132, ал.1, т.7, б. „а“ ЗВМД, за каквото по всяка вероятност АНО е искал да
санкционира жалбоподателя, но в диспозитива, който има наказателна стойност, е вписал
друга разпоредба- чл.132, ал.1, т.6 ЗВМД- нямаща нищо общо с описаните факти.
Описанието на нарушението и съответстващите му законни разпоредби, които са нарушени,
трябва да са дадени конкретно, точно и ясно и по начин, небудещ никакво съмнение.
Реквизитите на АУАН и на НП не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или
правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в
регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните и в твърде
сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице,
тъй като правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни факти,
обстоятелства и данни.
Допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като са довели до
ограничаване правото на защита на наказаното лице и не могат да бъдат преодолени със
съдебното решение.
Тъй като се касае за съществени нарушения /описани по-горе/, довели до нарушения
на императивни разпоредби на ЗАНН, наличието на тези нарушения обуславя отмяната на
атакуваното постановление. Поради това съдът не дължи обсъждане по същество извършено
ли е нарушение, тъй като въпросите има ли извършено нарушение, кой е неговият автор и
има ли той вина, следва да бъдат разгледани само при законосъобразно протекъл процес на
административно наказване, но не и когато самото производство е водено и завършено
порочно.
Въпреки това, съдът намира за удачно да посочи, че доказаността на нарушението
също не е безспорна, въпреки че процесуалният представител на ОДБХ-С.о. счита точно
обратното. Нарушението, за да е безспорно установено, следва да бъде доказано с годни
доказателства. В случая единственото годно доказателство, доколкото АУАН, както вече бе
посочено, бива дискредитиран като такъв, е доклад от извършената проверка. Този доклад
обаче съдържа редица констатации и само едно лаконично изречение, според което в обекта
са констатирани няколко млади животни без ушни марки. Липсва каквото и да е по-
подробно описание на тези животни и дали те са били родени в обекта или са доведени от
някъде, дали са собственост на Б. или принадлежат на някой друг. Освен това, този доклад
не съдържа подписи на отделните проверяващи под всяка от проверките, в частност- под
констатациите от проверката в обекта на Х. Б., а съдържа подписи на 17 лица едва в края на
доклада, с което не става ясно кой за коя констатация поема отговорност. Други надлежни
9
доказателства за нарушението липсват, като предвид факта, че нито е било разговаряно с
обслужващия ветеринаря обект, нито актосъставителят е правила допълнителна проверка,
преди съставяне на АУАН, а дори не е провела и обсъждане с колегите си, извършили
проверката, то според настоящия съдебен състав, АНО не е провел надлежно доказване
относно точно това нарушение, за което е санкционирал жалбоподателя, което е второ
основание за отмяна на атакуваното НП, освен че същото е незаконосъобразно и от
процесуална гледна точка.
Следва да се отбележи, че органите на държавната администрация именно защото
осъществяват контрол по спазване на законодателството, трябва сами безпогрешно да
изпълняват процесуалните механизми по реализиране на административнонаказателната
отговорност. При проява на небрежност от тяхна страна при съставяне на АУАН и/или при
постановяване на НП, съдебният контрол върху издаденото НП, може да доведе при
констатиране на съществени недостатъци на процедурата, до отмяна на НП и в крайна
сметка до ненаказване на виновен нарушител.
Съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН в съдебни производства страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. В случая страната, за която решението е
благоприятно, е поискала присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лв., за заплащането на което са представени доказателства и което
съответства на минималното възнаграждение по чл.8 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималния размер на адвокатските възнаграждения /в редакцията към датата на завеждане
на жалбата/, поради което съдът следва да уважи направеното искане за присъждане на
разноски и да счете, че същото не е прекомерно.
С оглед на горното и на основание чл.63, ал.3 вр. ал.2, т.1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Ф-101/27.07.2022 г., издадено от
Директора на ОДБХ- С. област, с което на основание чл. 24, чл.53, ал.1 ЗАНН и чл.416, ал.1
ЗВмД на Х. Д. Б., ЕГН: **********, с адрес в с.Ч., обл. С., ул. „*********” № 8, е наложена
ГЛОБА в размер 400 лв. /четиристотин лева/ за нарушение на чл.132, ал.1, т.6 ЗВмД, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Б.А.Б.Х., БУЛСТАТ: ***********, със седалище и адрес: гр.С., ул.
„*********“ №15а ДА ЗАПЛАТИ на Х. Д. Б., ЕГН: ********** сумата от 300.00 лв.
/триста лева/, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
С.о. в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
10
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
11