Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 10.11.2017г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско отделение,в публично заседание на втори ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Съдия: Евгения Генева
При участието на секретаря Даниела Ангелова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 24/2017г. на СОС и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д.Б.Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, за поставяне на майка й Ю.Ц.Г. с ЕГН ********** под пълно запрещение на осн.чл.5, ал.1 ЗЛС.Твърди,че ответницата е диагностицирана със заболяване“шизофрения“ през 1987г. и многократно била хоспитализирана.През 2006г. била освидетелствана от ЕР на ТЕЛК като нетрудоспособна.Харчела неразумно пенсията си, сключвала неизгодни договори с мобилни оператори и фирми за бързи кредити.Злоупотребявала с алкохол, установявала „случайни и опасни запознанства“.
Ответницата оспорва искането за поставяне под пълно запрещение.Не отрича,че се нуждае от подкрепа при вземане на по-сложни решения, но държи да се взема нейното мнение и съгласие.
Особеният представител на ответницата не взема категорично становище в писмения отговор по чл.131 ГПК,но изтъква несъответствието на българското законодателство и по-конкретно на института на запрещението с европейското законодателство и с Конвенцията на ООН от 2006г. за правата на хората с увреждания.Подчертава, че сама по себе си душевната болест не прави болния недееспособен, а болестното състояние заедно с невъзможността лицето да се грижи за своите интереси са основание за поставяне на дадено лице под запрещение. В пледоарията по същество поддържа наличието на „медицинския критерий“ по чл.5 ЗЛС.
Представителят на СОП дава становище за поставяне под пълно или ограничено запрещение в съотношение на алтернативност.
Съдът намира иска процесуално допустим предвид родствената връзка на страните-видно от удостоверението за раждане ,ищцата е дъщеря на ответницата.
Съдът доби лични впечатления от ответницата в с.з. на 02.11.2017г. и установи,че тя е контактна, спокойна, осъзнава предмета на делото, разбира въпросите и отговаря адекватно.Не се забелязват паметови нарушения при съпоставяне на отговорите и с писмените доказателства по делото. Липсва изразено негативно отношение към ищцата.Разказва,че дълго е била учителка в С. и в Л.; от 9 години живее в С. под наем с дъщеря си, а от три години с тях живее приятелят на дъщеря й Ц..Родителите и били починали, имала сестра в Г.Къщата и в Л. се нуждаела от ремонт и С. имали по-добри условия за живот.Дъщеря и завършила икономика на транспорта.Била в добри отношения с дъщеря си и приятеля и.Имала познати и приятели интелектуалци,които не считали,че е болна.Не се чувствала болна, посещавала културни мероприятия.Била диагностицирана много отдавна,според нея погрешно.Теглила само един кредит от 350 лв., но при рефинансирането сумата нараснала на около 1000лв.или повече.Внасяла по 174 лв., но дъщеря и уредила да плаща по 50 лв. месечно.От 7 години дъщеря вземала пенсията, взела и личната карта и дебитната карта, поради което оставала“без стотинка“. Затова се наложило да тегли кредит.Признава,че напоследък е имала проблеми с алкохола,пиела в компания.
Свидетелят Ц. Р.-приятел на ищцата-твърди,че ответницата била интелигентна,добра и възпитана, но имала „странности в поведението“.Постоянно разказвала „някакви истории“,запознавала се с „хора от всякакъв тип“.Злоупотребявала с алкохол.Договорът за наем бил сключен с ищцата,но си делели разходите.Ставала сутрин рано,пиела кафе.На няколко пъти я прибирали от „токсикологията“.Говорела си сама в своята стая.Вършела домакинска работа, но след дълги увещания и молби.Напоследък избухвала и крещяла.Пазарувала,когато и дадат поръчка ,написана на бележка,но с пари,които ищцата и свидетелят й давали.Вземала кредити и си харчела пенсията веднага след получаването и.
Съдът не кредитира напълно твърденията на свидетеля, тъй като е очевидно икономически свързан и лично пристрастен предвид съжителството в общо домакинство с ищцата и ответницата.Следва да се приемат като достоверни онези твърдения,които не подкрепят тезата на ищцата, а именно: ответницата е в състояние да поддържа домакинството,т.е. да се грижи за себе си в битово отношение,да пазарува.Не следва да се приемат твърденията,че харчела цялата си пенсия и вземала много кредити,тъй като по делото липсват изобщо доказателства за конкретни кредити, освен признанията на ответницата за рефинансирания т.н.“бърз кредит“.Не са ангажирани доказателства,че е била на лечение в „П.“ поради злоупотреба с алкохол,нито ,че е лекувана принудително.Твърдението на свидетеля,че дъщеря и я прибрала пияна от квартирата на неин приятел,потвърждава признанието на самата ответница,че пиела в компания.Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта им, съдържаща твърдения, че ответницата изхарчвала пенсията си веднага след получаването и тъй като се убеди лично в с.з.,че ищцата взе личната карта на ответницата при връщането и чрез служителя на ОЗ“Охрана“с намерение да я държи у себе си.Това изключва вероятността ответницата да харчи парите си лично дори и за ежедневни нужди,както и де сключва договори за кредити,с мобилни оператори и пр.,а така също обяснява защо непрекъснато искала пари от дъщеря си според показанията на свидетеля.
Съдебно-психиатричната експертиза заключава,че ответницата от дълго време страда от параноидна шизофрения с чести обострения.Експертизата преразказва твърденията в исковата молба за поведението на ответницата,както и приложените епикризи за хоспитализации ,както следва: от 06.11. до 07.12.1987г., от 04.10.91г. до 15.10.91г.,от 12.09.до 13.10.2006г.Обсъжда и „допълнително представена медицинска документация“,която не е приложена към експертизата,нито представена по делото,поради което не следва да бъдат приети констатациите на вещото лице във връзка с тези документи,освен потвърждаващите признания на ответницата/ например удостоверяващи пребиваване за един ден в токсикологията на УМБАЛСМ „П.“ през м. януари 2016г. и два дни през пролетта на 2016г./В „допълнително представената медицинска документация“ няма данни за процедура за задължително лечение и се отбелязва,че е била в ЦПЗ-С.ООД през 2016г. на „дневен стационар“,т.е. оказвала е необходимото съдействие за лечението.Прави впечатление твърдението на вещото лице , че му е представена епикриза от УМБАЛ“А.“ от 2017г., според която заболяването на ищцата е диагностицирано като „биполярно разстройство-маниен епизод с психотични симтоми“,при диференциална диагноза“шизоафективно разстройство“.Това прави вероятно твърдението на ищцата,че поначало е била погрешно диагностицирана и лекувана неадекватно като грешката е възпроизвеждана,след като през 1987г. ответницата била“диспансеризирана“ с тази диагноза.Тъй като въпросът не е поставен на вещото лице за специално изследване и епикризата не приложена към делото,не следва да се градят решаващи изводи въз основа на същата.
При положение,че била „диспансеризирана“още през 1987г.,инвалидизирането на ответницата през 2006г./т.е. почти след 20 г./ означава,че психичното и състояние и социалната дезадаптация не са били тежки.С ЕР от 30.10.2006г. на ТЕЛК на ищцата е била определена 71% намалена трудоспособност за срок от две години,след което с ЕР на СТЕЛК от 27.01.2012г. процентът на нетрудоспособност е намален на 60% за срок от три години.Констатира се,че“най-вероятно болната дисимулира по-богата симптоматика“,т.е. при прегледа е показала „бедна“ психотична симптоматика.Още в епикризата от 1987г. се твърди,че „дисимулира изживяванията си“,но била „суспектна за психотична продукция“.Според експертното решение от 2012г. ответницата има „умерени затруднения при социалната адаптация“.
При съвкупната преценка на данните по делото съдът намира,че ответницата страда от психично заболяване,но то не е тежко и покрива „медицинския критерий „на чл.5, ал.2 ЗЛС-„Пълнолетните с такива страдания,чието състояние не е така тежко,за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение“.Ответницата живее с дъщеря си и проявява кооперативност, приема да бъде подпомагана при по-сложни правни действия,например в отношенията с кредитодателя.Съгласно чл.12 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания/КПХУ-ДВ бр.37/2012г./,приложима като част от вътрешното ни право,хората с увреждания/психически, интелектуални и физически според дефинитивната норма на чл.1/ имат правоспособност и дееспособност ,поради което ограничаването на правния им статут в обема на пълното запрещение е във фундаментално противоречие с принципите на КПХУ.Институтът на ограниченото запрещение има предназначение да осигури възможност на лицата с психични и интелектуални увреждания да упражняват правата си и да защитават интересите си чрез мерки за защита и подкрепа,обезпечаващи личния избор на лицето според неговите желания и предпочитания.Те нямат за цел да ограничат ненужно възможността им да упражняват правата си чрез лични действия.Съгласно чл.3 от КПХУ общият принцип е зачитане на вътрешно присъщото достойнство,самостоятелността на индивида,включително свободата на личен избор и неговата независимост.От друга страна,Конвенцията признава по смисъла на чл.1 , ал.2 положението,че лицата с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност могат да бъдат възпрепятствани от състоянието си да участват пълноценно, ефективно и равноправно в обществото без необходимата подкрепа,а така също да станат жертви на злоупотреба от недобронамерени лица.Тъй като нормативната уредба все още не е хармонизирана с КПХУ, институтът на ограниченото запрещение може и следва да бъде прилаган,но само с оглед защита на интересите на хората с ментални увреждания и съобразно конкретните особености на всеки отделен случай.По настоящото дело се установява,че ответницата,дори и независимо от критериите на КПХУ,не следва да бъде поставяна под пълно запрещение,тъй като реалният и когнитивен дефицит и поведенчески отклонения съответстват на „медицинския критерий“ по чл.5,ал.2 ЗЛС.Ето защо поставянето и под ограничено запрещение би осигурило подкрепа при вземане на решения със значителни последствия, изискващи по-сложна и обективна преценка.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАВЯ ПОД ОГРАНИЧЕНО ЗАПРЕЩЕНИЕ на осн.чл.5,ал.2 ЗЛС Ю.Ц.Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***.
ОТХВЪРЛЯ искането за поставяне под пълно запрещение на Ю.Ц.Г..
Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
След влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на Органа по настойничеството и попечителството при Община Своге за учредяване на попечителство.
Съдия: