РЕШЕНИЕ
№ 17.05.2019 г. гр. К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен съд, І-ви граждански
състав
На 24.04. 2019
година,
В открито
съдебно заседание,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при участието н.секретаря Елена
Стоилова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Валентина Тодорова
гражданско дело № 2613 по описа за
2018 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба от „А.з.к.на
п.з.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Т.Я.К. против Е.Т.Т., ЕГН **********,***. Ищецът твърди, че
подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. Същата била връчен.на Е.Т.Т., която подала в
срок възражение, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, з.
„А.з.к.на п.з.“ ЕООД възниквал правен интерес от завеждане на установителен иск
за вземанията на дружеството срещу нея. Обстоятелството, въз основа, на което
била издадена заповед за изпълнение бил подписан Договор за паричен заем № ***
от *** г. между „И.А.М.“ АД като заемодател и Е.Т.Т. като заемател, сключен при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на
договора за паричен заем, заемателят удостоверявал, че бил получил Стандартен
европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Сочи, че
основанието, на което заявлението и настоящата искова молба се подавали от
името н.ищцовото дружество бил сключен Рамков договор за прехвърляне н. парични
задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1
към него от 01.06.2018 г. между „И.А.М.“ АД, ЕИК ********* и „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД, ЕИК *********, по силата, на който вземането било прехвърлено в полза на
„А.з.к.на п.з.“ ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Твърди, че съгласно сключения договор за заем, заемодателят
се задължил да отпусне на заемополучателя паричен заем в общ размер на 800
лева, а последният усвоявал цялата сума веднага след сключване на процесния
договор, с което заемодателят изпълнил задължението си. Ответницата се
задължила да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения
договор, като заплати сума в размер на 953,90 лв., ведно с договорната лихва на
10 седмични и месечни погасителни вноски, всяка в размер на 95,39 лв.
(включваща първоначална главница и договорна лихва). По договора за паричен
заем, Е.Т.Т. извършила плащания в общ размер на 565,00 лв. Към настоящия момент
дължимата главница била в размер на 620,03 лв.. Ответницата дължала договорна
лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна
лихва била в размер на 80,84 лв. за периода от *** г. - датата на първата
вноска до 18.02.2018 г. - датата на настъпване на падежа на договора. В
сключения между страните договор, Т. се задължила в 3-дневен срок от усвояване
на сумата да предостави на заемодателя едно от обезпеченията, посочени
изчерпателно в договора, като се съгласила, че в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се
начислявала еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между страните
договор и се дължала като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски.
Към настоящия момент дължимата неустойка била в размер на 622,93 лв. При забава
на плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начисляват
разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма,
електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по
9,00 лв. за на всеки 30 дневен период, до максимален размер от 45,00 лв. В
настоящия случай Е.Т.Т. дължала разходи и такса за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение в размер 0 лева. Следвало да се имат предвид, че
разходите и таксите за извънсъдебно събиране били начислени съгласно чл. 10а от ЗПК и нямали характер на неустойка. Твърди, че ответникът трябвало да изплати
целия заем на 18.02.2018 г. - последната падежна дата, като от тогава до
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези
остатъчни вноски били отдавна изтекли, а ответникът по делото продължавал
виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължал и
обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер
на 42,14 лв. от 25.05.2017 г. датата на допускане на забава на погасителна
вноска до датата на подаване на заявлението – 19.07.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от момента н.подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми. От съда се иска да постанови
решение, с което да признае за установено, че „А.з.к.на п.з.“ ЕООД има следните
вземания срещу Е.Т.Т.: 620,03 лв. - главница; 80,84 лв. - договорна лихва за
периода 24.05.2017 г. до 18.02.2018 г.; 622.93 лв. - неустойка за неизпълнение
на договорно задължение; 0 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, в размер на 42,14 лв. за периода от 25.05.2017 г. датата на допускане
на забава на погасителна вноска до 19.07.2018 г. - датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на дължимите суми. Да осъди Е.Т.Т. да заплати
направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00
лв. по чл. 13, т. 2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и
300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата не е
депозирала писмен отговор.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно
призовано, не изпраща представител. Депозира писмено становище, в което
поддържа изложените в исковата молба доводи за основателност на исковите
претенции.
В съдебно заседание ответницата, редовно призован., не
се явява и не взема становище по иска.
Въз основа н.събраните по делото доказателства съдът
приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № *** г. по описа на
Районен съд-К., съдът е издал в полза на „А.з.к.на п.з.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К.
против Е.Т.Т., ЕГН **********, заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК за сумите в размер на: 620,03 лева /шестстотин и двадесет лева и 03
ст./ - главница; 80,84 лева - договорна лихва за периода от 24.05.2017 г. до
18.02.2018 г.; 622,93 лева - неустойка за неизпълнение на задължение; 42,14
лева - законна лихва за периода от 25.05.2017 г. до 19.07.2018 г.; законната
лихва върху главницата от 27.07.2018 г. до изплащане на вземането; 125,00 лева
разноски по производството, от които
25,00 лева /двадесет и пет лева/ за държавн.такса и 100,00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
В законоустановения срок е постъпило възражение от Е.Т.Т.,
с което е възразила срещу заповедта за изпълнение. Съдът е указал на заявителя,
че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като
довнесе дължимата държавна такса. В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК „А.з.к.на п.з.“
ООД предявило против Т. установителни искове за сумите по издадената заповед за
изпълнение.
Видно от Договор за паричен заем № *** от *** г., „И.А.М.“
АД, в качеството на заемодател отпуснало паричен заем на ответника Е.Т.Т. в
размер на 800,00 лева. Крайният срок за издължаване на всички задължения по
кредита бил 18.02.2018 г. Фактическото получаване на сумата от 800 лв. е
удостоверено в чл. 3 от договора сочещ, че подписването му има действие на
разписка за получаване на сумата. Съобразно уговореното, връщането на заетата
сума е следвало да стане на 10 на брой месечни вноски, всяка от които в размер
на 95,39 лева, като така в края на периода, общо дължимата за връщане на
заемодателя сума възлиза в размер на 953,90 лева, включваща главница и
договорна лихва. Уговорен е лихвен
процент от 40% и годишен процент на разходите 49,04%. Съгласно чл. 8 от договора, при забава в
плащането на някоя от погасителните вноски, заемателят дължи законна лихва
върху забавената сума за всеки ден, като чл. 9 регламентира правото на
заемодателя в такива случаи да провежда телефонни разговори със заемателя, да
му изпраща електронни съобщения, писма и стикери, както и да го посещава в дома
му. Съгласно чл. 4 заемателят е поел задължение в тридневен срок от сключване
на договора да представи алтернативно обезпечение, както следва: две физически
лица като поръчители, отговарящи на изрично посочените условия или банкова гаранция,
бенефициер, по която да е заемодателят. При неизпълнение на задължението си
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер н. 889,90 лева. Неустойката
се заплаща разсрочено, като към размера н.всяка
от месечните вноски се добавя сумата от 88,99 лева.
Видно от Рамков договор за прехвърляне на вземания от
30.01.2017 г., „И.А.М.“ АД, в качеството си на цедент е прехвърлило вземането
си срещу ответницата на „А.з.к.на п.з.“ ООД, в качеството му на цесионер.
Вземането е вписано в приложение № 1 към договора, под № 919. Вземането е
достатъчно индивидуализирано, чрез посочване на номера на договора и датата на
сключването му, трите имен.и ЕГН на длъжника, размера на вземането, в т. ч. и
начислената лихва за просрочие към датата на засичане и др. елементи.
Представено е пълномощно, с което цедентът „И.А.М.“ АД
е упълномощил цесионера – „А.з.к.на п.з.“ ООД да уведоми по законоустановения
ред, длъжниците за сключения на 30.01.2017 г. договор за цесия, както и да
извършва всички необходими правни и фактически действия с оглед надлежното
уведомяване на длъжниците по вземанията, предмет на същия договор за цесия.
Цедентът е подписал потвърждение за
сключена цесия на основание
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Липсват доказателства по делото ответницата да е
уведомена за прехвърляне н.вземането преди подаване заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, към който момент се счита, че са предявени и исковете,
предмет на настоящото производство.
По делото е представено Уведомително писмо за
извършено прехвърляне на вземания (цесия), адресирано до ответницата от „А.з.к.на
п.з.“ ООД, с което я уведомява, че вземането, произтичащо от договор за паричен
заем № ***/*** г. е прехвърлено на дружеството. Уведомителното писма е връчено
лично на ответницата Т., заедно с препис от исковата молба и другите
приложенията на 16.11.2017г..
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание: чл. 422 от ГПК
във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД, чл.
92 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се установи, че
цедентът и Е.Т. са сключили договор за заем. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. В
случая не се спори и от разпоредбите на подписания между страните договор се
установява, че ответницата е получило изцяло и в брой заемната сума, което
обстоятелство е декларирано в чл. 3. Процесният договор е сключен в писмена
форма, на хартиен носител по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Ответникът
не ангажира доказателства отпуснатата сума да е била върната в пълен размер. Не
е спорно, че по договора за паричен заем Е.Т. е извършила плащане в общ размер
на 565 лв. Крайната дата, на която това
е следвало да стане е 18.02.2018 г., съгласно чл. 2, т. 4 от договора / срокът
на договора е десет месеца/. Вземането е било изискуемо към датата на
подаване на заявлението. Представените доказателства: Рамков договор за цесия
от 16.11.2010 г. и Приложението към него от 30.01.2017 г., с което е
индивидуализирано извършеното прехвърляне на вземането са четливи и съдържат
всички елементи по договора за цесия. Съгласно § 2, чл. 2.1 от Рамковия договор, Приложение № 1 ще бъде неразделна част от договора. От приложените доказателства по
делото се установи безспорно фактът, че ищцовото дружество е упълномощено от „И.А.М.“
АД да уведомява длъжниците за извършената цесия с изрично пълномощно
представено като доказателство, както и че „А.С.В.“ ЕАД е изпълнила
задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД като е уведомила ответника за станалата
продажба на вземания с връчване на книжата по делото, включително и уведомлението за прехвърляне на вземането,
лично на ответника.
С определението
си по чл. 140 от ГПК съдът обяви на страните, че ще се произнесе за наличие на
неравноправни клаузи в Договор за паричен заем № *** от *** г., като предостави
възможност на всяка от страните да вземе становище.
Съгласно чл. 4 от Договора заемателят е поел
задължение в тридневен срок от сключване на договора да представи алтернативно
обезпечение, както следва: две физически лица като поръчители, отговарящи на
изрично посочените условия или банкова гаранция, бенефициер, по която да е
заемодателят. При неизпълнение на задължението по чл. 4 от Договора, на
заемателя се начислява неустойка в
размер от 889,90 лева, разсрочена на равни части и платима на съответните
падежни дати към погасителните вноски, като към всяка от вноските се добавя
сума в размер на 88,99 лв. Цитираната разпоредба противоречи на добрите нрави,
тъй като е уговорена в отклонение на обезпечителната, обезщетителната и
санкционната функция, присъщи за неустойката, предвидени в чл. 92 ЗЗД.
Договорено е задължение на длъжника да осигури поръчители, в кратък срок след
сключването му- 3 дни, при значително завишени изисквания към тяхната
платежоспособност, каквито не са поставени към заемателя. Договорено е разсрочено
плащане на това задължение, заедно с погасителните вноски, което води до
извода, че очакванията са били то да не може да бъде изпълнено. Чрез предвиждането на тази разпоредба се цели
да се обремени неоснователно заемополучателя с допълнителни парични задължения,
без това да бъде ясно отразено в общия размер на подлежащата на връщане сума, а
представено, като санкция за неизпълнение на задължения на заемополучателя за
предоставяне на обезпечение. Налице е противоречие между клаузата за неустойка
и добрите нрави още при сключването на договора, от което следва, че в
конкретния случай не е налице валидно съглашение за заплащане на неустойка и
съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част
договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение за неустойка. Отсъствието на валидно
съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност
(нищожност) на сключения договор в тази му част.
Недействителността на отделни клаузи от договора за
кредит не води до недействителност на целия договор, поради което ответникът
дължи връщане на останалите дължими суми по договора за заем.
След като заемодателят е предоставил собствени парични
средства, то насрещната престация – освен връщане на главницата, включва и
заплащане на възнаградителна лихва,
която съставлява цена за
предоставеното ползване на заетата сума и лихва за забава.
В исковата молба
ищцовото дружество признава, че заемателката Т. е извършила плащане по договора за паричен заем в размер на 565 лв.. Доколкото съдът установи
недействителност на клаузите касаещи начисляване на неустойка, то с платените
суми следва да се погасят главница и договорна лихва, като съдът определя размера
на същите при условията на чл. 162 ГПК, както следва погасена е изцяло
договорната лихва в размер от 153, 90 лв., тъй като според ищцовото дружество в подлежащата на
връщане сума в размер на 953, 90 лв. се
включвали първоначална главница от 800 лв. и останалото е договорна лихва, и е
погасена част от главницата в размер от 411,10 лв., т. е. към датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на 30.07.2018 г. ответникът дължи главница в
размер от 388,90 лв. С оглед така установения размер на главница след
последното плащане от длъжника, то мораторното обезщетение в размер на
законната лихва съдът определя на основание чл. 162 ГПК чрез използване на
онлайн калкулатор в размер от 45, 48 лв. за периода от 25.05.2017 г. датата на допускане на
забава на погасителна вноска до 19.07.2018 г., от която следва да се присъди
претендирания размер 42, 14 лв. До така установените размери предявените искове
за главница и обезщетение за забава следва да се уважат. Съдът счита за
основателно и искането за присъждане на законна лихва върху установената
главница.
За претендираната договорна лихва в размер от 80,84 лв.,
неустойка в размер на 622,93 лв., както и за разликата над сумата 388,90 лв. до
претендираните 620, 03 лв. - главница,
предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
По
разноските съдът намира следното:
Частична основателност на исковете
поставя въпроса за размера на вземането за разноски в исковото производство,
които следва да бъдат редуцирани съобразно уважената част от исковете.
Представен е списък по чл. 80 ГПК. Съобразно отправеното искане, на ищеца
следва да бъдат определи разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017 г. / и
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Държавната такса в
настоящото производство е в размер на
27, 32 лв.. Така, съобразно уважената част на исковете в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 40, 18 лева.
Съобразно т. 12 ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от него
разноски в заповедното производство съобразно уважената част н. исковете.
Уважените там разноски са в общ размер на 125 лв.. Съобразно уважен.та част н.исковете
в полз.на ищеца следва да се присъдят разноски в размер н.39, 45 лв..
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че Е.Т.Т., ЕГН **********,*** дължи на „А.за к.на п.з.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Т.Я.К. сумата от
388,90 лв. - главница, дължима по договор з.паричен заем № *** от *** г., сключен между „И.А.М.“ ООД и ответника, вземанията по който
са прехвърлени от „И.А.М.“ ООД в полза на „А.за к.на п.з.“ ЕООД, по силата на договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 30.01.2010 г. и приложение към него от 01.05.2018 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение н.парично задължение по чл. 410 ГПК – 30.07.2018 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 42,14 лв. - обезщетение за забава
в размер на законната лихва за периода от 25.05.2017 г. до 19.07.2018 г., за
които суми е издадена Заповед з.изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 1947 по описа за 2018 г. на РС- К., като ОТХВЪРЛЯ предявения от
"А.за к.на п.з." ЕООД, ЕИК: ********* против Е.Т.Т., ЕГН **********,***
иск за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца главница за разликата над сумата 388,90 лв. до претендираните 620, 03 лв.,
дължима по договор за паричен заем № *** от *** г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване н.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 30.07.2018 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 80,84лв. - договорна лихва за периода от
24.05.2017 г. до 18.02.2018 г., сумата от 622,93 лв. – неустойка за
неизпълнение н.задължение, за които суми е издадена Заповед з.изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1947 по описа за 2018 г. на
РС- К..
ОСЪЖДА Е.Т.Т.,
ЕГН **********,*** да заплати на „А.за к.на п.з.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Т.Я.К. сумата от 39, 45 лв.
– разноски по съразмерност по ч. гр. д. № 1947 по описа за 2018 г. на РС- К. и
сумата от 40, 18лв. - разноски по съразмерност по гр. д. № 2613 / 2018 г. по
описа на РС - К..
Решението подлежи на обжалване пред
ОС-Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: