Определение по дело №633/2024 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 458
Дата: 16 октомври 2024 г. (в сила от 24 октомври 2024 г.)
Съдия: Веселка Цокова Иванова
Дело: 20241400200633
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 7 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 458
гр. Враца, 16.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Веселка Ц. Иванова
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
в присъствието на прокурора Н. В. Л.
като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело
№ 20241400200633 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на
лишения от свобода В. П. П., с искане да бъде условно предсрочно освободен от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Към молбата са приложени становище от началника на Затвора гр.Враца със
справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад
за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план на присъдата по чл.156
ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание участието на лишения от свобода П., с негово съгласие, е
осигурено чрез видеоконферентна връзка със затвора по скайп. Същият поддържа
молбата си и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на
остатъка от наложеното му наказание.
Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС,
изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението
си лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание „лишаване от
свобода“ и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца застъпва
идентично становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице
само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК
изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства
за поправянето на лишения от свобода, с оглед на което прави искане за оставянето й
без уважение.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по
следните съображения:
В. П. П. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 5 месеца,
наложено с одобрено споразумение по н.о.х.д. № 546/2024 г. по описа на РС-Враца, за
деяние по чл.144, ал.3, т.1 НК – закана с убийство, при първоначален общ режим.
Осъденият е започнал да търпи определеното му наказание от 5 месеца
лишаване от свобода в Затвора гр.Враца на 17.06.2024 г. Към датата на постановяване
на настоящото определение - 16.10.2024 г. от това наказание е изтърпял 4 месеца и 2
дни, от които 3 месеца и 29 дни фактически, а от предварителен арест 3 дни. Остатъкът
1
за изтърпяване е 28 дни.
От изложеното е видно, че към настоящия момент спрямо осъдения е налице
първата предпоставка на чл.70, ал.1, т.1 НК необходима за постановяване на условно
предсрочно освобождаване, а именно същият фактически е изтърпял не по-малко от
1/2 от наложеното му наказание.
На второ място съдът следва да прецени наличието или липсата на втората
законова предпоставка, а именно дали лишеният от свобода е дал доказателства за
своето поправяне. В тази връзка на внимателно изследване и преценка подлежат
всички данни за неговата личност и действителните доказателства за неговото
поправяне и положително личностно развитие.
От доклада по чл.155 ЗИНЗС е видно, че с оглед размера на наказанието и
съгласно чл.122а, ал.2 ППЗИНЗС не е изготвяна оценка на риска от рецидив за
осъдения. Рискът от вреди за обществото е със средни стойности и се обуславя от
характера на настоящото престъпление и криминалното минало на л.св.П. - осъждан за
сексуално-насилствено престъпление по чл.152 НК, за кражба при опасен рецидив по
чл.196 НК и закана за убийство на малолетно лице по чл.144 НК. Този риск е насочен
към лица от женски пол и малолетни. Рискът от вреди за служителите от
затворническата администрация и останалите лишени от свобода е среден, тъй като
л.св.П. има нисък праг на търпимост и е склонен към деструктивни прояви и
конфликтни взаимоотношения. Рискът за всички останали категории е нисък.
Като причини за извършеното престъпление са посочени ниското правно
съзнание на осъдения и некритичното отношение към предишните му криминални
действия. Отчетено е, че предходните осъждания не са изиграли необходимия
превантивен, коригиращ и възпитателен ефект. В изготвения план за осмисляне на
престоя в затвора са поставени като цели и задачи осъзнаване на личната отговорност
за извършеното правонарушение и факторите с негативно въздействие; ограничаване
участието в субкултурни дейности и спазване на ЗИНЗС; търсене на възможности за
трудова ангажираност след изтичане на адаптационния период.
За изтеклия период, с оглед показаното от П. поведение и нагласи в
контролирана среда, рискът от вреди е останал непроменен от първоначално
отчетените стойности за всички категории.
Според доклада осъденият е разпределен в ЗООТ „Враца“ на 04.07.2024 г. след
законоустановения престой в приемно отделение. На 05.07.2024 г. е настанен в 1-ва
група. На 09.08.2024 г., след представяне на разпределителна комисия е преместен във
2-ра група, поради възникнали конфликтни взаимоотношения с лишените от свобода, с
които съжителства. Констатираните от ИСДВР проблеми са от битов характер, които в
съчетание с личностовите особености на осъдения - импулсивен и лесно
раздразнителен, са предпоставка за ескалиране на напрежението, което е наложило
преместването му в друга среда.
След изтичане на определения адаптационен период в общежитието, с протокол
№ 35/06.08.2024 г. на комисията по чл.35, ал.3 ППЗИНЗС е взето решение за
извеждането му на работни обекти с охрана. Въпреки това, осъденият не е проявил
интерес към предлаганите възможности за работа и не е подавал молби по
обявяваните свободни работни места в общежитието.
По отношение на други алтернативи за пълноценно оползотворяване на престоя
в затвора, липсва заявен интерес от негова страна за включване в корекционни
програми, въпреки че това е заложено в подписания от него план на присъдата и
графикът за провежданите такива е поставен на общодостъпно място. Епизодично е
участвал в културно-информационни беседи и спортен турнир по табла през месец
юли 2024 г. За периода от 23.08.2024 г. до 20.09.2024 г. е завършил индивидуално-
оценъчен модул „Подготовка живот на свобода“, който е задължителен и предназначен
2
за всички лишени от свобода, които са с остатък до 3 месеца от наказанието лишаване
от свобода (чл. 157а от ЗИПЗС). Този модул не цели корекционно въздействие, а да
запознае лишените от свобода с предлаганите възможности за по-пълноценна
ресоциализация и плавен преход към условията на свобода чрез самостоятелно
формулиране на краткосрочни и постижими цели.
За периода на престой в ЗООТ осъденият няма регистрирани дисциплинарни
нарушения и наложени наказания. Не е и награждаван, поради липса на системни
положителни прояви.
В условията на контролирана среда същият демонстрира пасивност и
автономност. В междуличностните взаимоотношения е с високо ниво на претенции и
склонност да постъпва според вижданията си, без да се съобразява с околните, което се
потвърждава от конфликта му с лишени от свобода при първоначалното настаняване,
независимо от преценката за подходяща и толерантна среда.
Посочено е, че агресивният характер на настоящото престъпление не е изолиран
случай в живота му, тъй като е осъждан за подобни прояви и в миналото – не само за
деяние по чл. 144 НК, но и по чл.152 НК и чл.148 НК. Деянието по чл.148 НК е
извършено по време на предходен престой в ЗООТ към Затвора гр. Враца, когато е
отправил псувни и обиди към длъжностно лице при изпълнение на служебните му
задължения. В доклада е залегнала констатацията, че л.св.П. открито поема
отговорност за извършеното, без да изпитва чувство на вина, което е предпоставка за
повтаряне на допуснатите необмислени действия и показва устойчивост на
криминалния модел на поведение и разрешаване на проблемите чрез използване на
агресия.
Договорените цели и задачи в плана за осмисляне на престоя му в ЗООТ не са
изпълнени: липсва инициатива от негова страна за провеждане на индивидуални
срещи и разговори; не е депозирал молба за участие в корекционна програма; участва
епизодично в културно-информационни и спортни мероприятия; пропуснати са
множество възможности за трудова ангажираност по обявени вакантни работни места.
В комуникацията е склонен към вербална агресия при неудовлетворяване на исканията.
Видно от свидетелството за съдимост, л.св.П. вече се е ползвал от правната
възможност за условно-предсрочно освобождаване през 2010 г., като в изпитателния
срок е извършил друго престъпление, довело до прилагането на чл.70, ал.7 НК.
Настоящото престъпление отново е с проява на агресивно поведение, провокирано от
високата му импулсивност и склонността към конфронтация по незначителни поводи.
Това е показателно за слабите му възможности за адекватно разрешаване на
проблемите и крие риск от бъдещо несъобразяване със законовите норми.
С оглед на всичко изложено, крайната оценка на затворническата
администрация е, че осъденият П. все още не е дал категорични доказателства за
промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот и не отговаря
на изискванията за условно предсрочно освобождаване.
Отрицателно мнение относно условното предсрочно освобождаване на осъдения
е изразено и в становището на началника на Затвора гр.Враца.
Доводите във всеки един от посочените доказателствени източници са
еднопосочни и покриващи се по смислово съдържание. В тази насока съдът не намира
причина да не им се довери, доколкото те изхождат от лицата, имащи най-преки
впечатления от поведението на осъденото лице, като част от администрацията на
пенитенциарното заведение, пряко ангажирана с изпълнение на наказанието и с
процеса на поправяне на осъдения.
Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание за
извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият В. П. не е дал убедителни
доказателства за своето поправяне, съгласно чл.439а НПК. Към момента рискът от
3
вреди за обществото е непроменен в границите на среден, което на фона на
осъжданията му в миналото за разнородни престъпления, включително за идентично
престъпление по чл.144 НК, сочи на реалистична прогноза за вероятност от
криминален рецидив и причиняването на вреди. Липсват и доказателства за трайна
промяна на личността, ориентирана към спазване на законите, тъй като осъденият
продължава да е слабо критичен към извършеното престъпление и е с неустойчива
нагласа за промяна на досегашния си начин на живот. Участието в задължителен
индивидуално-оценъчен модул, както и примерното поведение, което демонстрира при
сегашния престой в затвора навеждат на извод, че е налице известна положителна
тенденция в развитието му, но тези положителни прояви не са достатъчни за извод за
настъпил необратим процес на поправяне и превъзпитание. Поправянето поначало
изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е изградил отрицателно
отношение към извършеното от него, да има съзнание за неговата укоримост и да е
показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че няма да има каквито и да е
противоправни прояви.
За периода на изтърпяване на наказанието осъденият не е дал категорични
доказателства за това. След като не е критичен към престъпното си поведение, не
осъзнава наличните си проблеми и не полага достатъчно усилия за преодоляването им,
не може да се приеме, че той е трайно позитивно променена личност. Напротив,
отчетените дефицити в нагласите и мисленето говорят, че при него съществува риск от
бъдещо противоправно поведение. С оглед на всичко това съдът намира, че по
отношение на осъдения П. следва да продължи процесът на поправително въздействие
в условията на пенитенциарното заведение до края на наказанието, за да има шанс при
предстоящото напускане на затвора той да започне социално приемлив и
законосъобразен начин на живот.
При това положение съдът приема, че е налице само една от предпоставките за
условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно осъденият В. П. е
изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче
втората предпоставка, тъй като той все още не е дал убедителни доказателства за
поправянето си. Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за
условно предсрочно освобождаване от остатъка от наложеното му наказание.
Не налагат друг извод изтъкнатите обстоятелства, свързани с тежкия семеен
статус на осъдения и необходимостта да бъде освободен от затвора, за да се грижи за
своите малолетни деца, тъй като те не са сред основанията за допускане на условно
предсрочно освобождаване.
Така мотивиран и на основание чл.440 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК, Врачанският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода В. П. П., роден на
*** в гр.Монтана, българин, български гражданин, понастоящем в ЗООТ "Враца" към
Затвора гр.Враца, ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка - в размер на 28 дни, от наказанието в размер на 5 месеца
лишаване от свобода, определено му по н.о.х.д. № 546/2024 г. по описа на РС-Враца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен
срок от днес.
Препис от определението, след влизане в сила, да се изпрати на Затвора
гр.Враца.
4
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5