№ 1417
гр. Варна, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Диана Н. Найденова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20243110111413 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Ф. Г. Ф., ЕГН **********, с адрес на управление *********** срещу
ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Джеймс Баучер” № 87 иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата от 5585лева /след допуснато изменение в размера на иска с
протоколно определение от 26.03.2025г./, представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди на *************, настъпили вследствие на ПТП реализирано на
04.06.2024г. около 12:50ч. в гр. Варна, на пътен възел летище - Варна по вина на водача на
л.а *************, застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска
отговорност», полица *************, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба - 09.09.2024г. до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Собственик е на *************. На 04.06.2024г. автомобилът му, управляван от Г.Ф. се
движил по АМ Хемус, като на пътен възел – летище се отклонил надясно по посока към
Летище Варна. Спрял на знак стоп и докато изчаквал преминаващите по пътя с предимство
бил ударен отзад от л.а *************. Страните съставили двустранен констативен
протокол за ПТП, в който за виновен водач бил посочен водача на л.а *************.
Ответникът като застраховател на виновния водач е бил уведомен от ищеца за настъпилото
събитие. Образувал щета № *************04.06.24г., в описа по която след извършен оглед
били описани уврежданията по автомобила. Твърди, че до момента не е получил
1
застрахователно обезщетение. Това обосновава заявяване правата му пред съда, ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба. Искането е за уважаването
й и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен. Не оспорва, че е застраховател по полица ГО на л.а
*************, в срока на която е образувал щета № ************* Оспорва механизма на
настъпване на ПТП, вината и противоправността на поведението на водача на застрахования
от него автомобил. Твърди, че представеният двустранен протокол за ПТП не се ползва с
материална доказателствена сила. Оспорва иска по размер като твърди, че исканото
обезщетение е завишено и несъответно на действителния размер на вредите. Счита, че
обезщетението следва да се определи по методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди причинени на МПС, позовавайки се на Наредба 49/16.10.2014г. Сочи,
че е налице съпричиняване на вредите, доколкото ищецът с поведението си е нарушил
разпоредбата на чл. 24 ЗДвП. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане
на разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа.
Ответното дружество чрез нарочна молба поддържа отговора и оспорва исковата
претенция.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна
до следните правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.
432 КЗ. Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл.
380 КЗ, т.е. след отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни
и точни данни за банкова сметка, по която да се извърши плащането.
Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на
доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на
пълно и главно доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор
«Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника;
настъпване на твърдяното застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния
договор, за което ответникът носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с
така настъпилото застрахователно събитие са причинени твърдяните имуществени вреди,
съответно размер на разходите нужни за тяхното отстраняване. Ответникът пък следва да
установи наведените от него положителни правоизключващи отговорността му възражения
по иска, вкл. и възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат.
Между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите:
че между собственика на л.а ************* и ответника е било налице валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка «Гражданска отговорност
2
полица *************;
че в срока на действие на застраховката е настъпило на 04.06.2024г. ПТП с
участие на застрахования автомобил и този собственост на ищеца, за което ответникът
е уведомен и за което е изготвил опис по щета № *************04.06.24г.
Нямало е спор, а и от ангажираните по делото писмени доказателства се установява,
че ищецът е собственик *************, което обуславя извод за материалната му
легитимация по така предявения иск. Ответникът като застраховател на увреждащото МПС
л.а ************* по полица „Гражданска отговорност“ валидна към датата на ПТП -
04.06.2024г. се явява пасивно легитимиран да отговоря по така заявения иск.
От приетите писмени доказателства се установява следното:
На 04.06.2024г. около 12:50ч. в гр. Варна, на пътен възел летище - Варна е
настъпило ПТП с участието на ************* и л.а *************, последният управляван
от водача Ч.Н.. Съставен е бил двустранен констативен протокол, в който било
документирано, че виновен е водачът на *************. Протоколът е подписан от двамата
участници, като за превозно средство 1 /виновният/ от водача на застрахования от ответника
автомобил. Описани са видими щети по двата автомобила. На 04.06.2024г. ищецът е
уведомил ответника за настъпилото ПТП. Последният извършил оглед и заснемане на
автомобила, след което съставил Опис на щета с № *************04.06.24г., като били
описани увредени детайли по л.а.
От анализа на събраните по делото доказателства се установява, че виновният за
процесното ПТП водач е именно лицето управлявало автомобила, застрахован при
ответника. Съставеният от участниците в ПТП и приложен по делото констативен протокол
за ПТП, се ползва със специфична доказателствената сила, тъй като с подписа си водачът на
МПС, който е признал вината си за инцидента, всъщност признава с обвързваща сила
неизгодни за себе си факти. Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ е функционално обусловена от тази на застрахования водач, поради което
следва да се приеме, че изявлението на водача има доказателствена сила и по отношение на
застрахователя. Двустранният констативен протокол за ПТП от 04.06.2024г. е годно
доказателство за установяване по отношение на ответника-застраховател, на
застрахователно събитие и чия е вината за настъпването му, в случая на водача на л.а.
*************. В протокола за ПТП, и в описа по щета от застрахователя са документирани
установените увреждания по МПС.
Ответникът от своя страна е оспорил сочения от ищеца механизъм на ПТП. За
установяването му, както и на вида на уврежданията и стойността нужна за отстраняването
им, по делото е изслушано и прието заключение на назначена САТЕ, което съдът кредитира
в неговата цялост като компетентно дадено, неоспорено от страните, изготвено въз основа
събраните по делото доказателства и при съобразяване действащите цени по повод
определяне на нужните разходи по отстраняване на причинените увреждания.
Според вещото лице Ал. В., реалният и възможен механизъм на застрахователното
3
събитие е пряк контакт между две превозни средства, движещи се в една и съща посока,
като предното превозно средство спира поради наличие на пътен знак „Б2“, и бива
застигнато и ударено от движещото се зад него друго превозно средство. Уврежданията,
който са установени по автомобила при извършения оглед от представител на
застрахователя са в задна част на автомобила в зоната на удара и са вследствие на
съприкосновение в посока отзад напред спрямо оста на автoмобила. При съпоставяне на
механизма на произшествието, скицата в Двустранен Констативен Протокол за ПТП и
установените увреждания вещото лице е констатирало, че е налице причинно-следствена
връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди за лек автомобил ************* и е
възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП.
Съдът приема за недоказано направеното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на увредения автомобил. За да е налице
хипотезата на съпричиняване по см. на чл. 51 ЗЗД, нужно е настъпването на вредите да е в
причинна връзка с ПТП и поведението на водача по намаляването им. Затова и не всяко
поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на
предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена
причина за произлезлите вреди. В този смисъл приносът винаги трябва да има конкретно, а
не предполагаемо изражение и да е доказан. Доказателствената тежест е била на ответника,
за което същият не ангажира доказателства, въпреки изричните указания на съда в тази
насока. Затова и няма основание да се приеме, че водачът на л.а ************* е имал
поведение способствало причиняване на вредите.
С оглед на гореизложеното, съдът приема за доказан правопораждащия фактически
състав на деликтната отговорност, в резултат на което за ответника възниква задължение за
обезщетяване отговорността за вреди. Уврежданията по автомобила са документирани в
описа на застрахователя и тяхното причиняване се намира в причинно - следствена връзка с
въпросното ПТП предвид местоположението им. Исковата претенция се явява доказана в
своето основание.
Според заключението на САТЕ общата стойност за възстановяване на л.а. и
въвеждането му в експлоатация по средни пазарни цени за труд, части и боя възлиза на
18439,26лв. Именно тази стойност следва да се приеме за меродавна при определяне размера
на дължимото обезщетение. Няма основание изчисленията да се извършват на база
методиката по реда на Наредба № 49/2014г. или при съобразяване възрастта и амортизацията
на автомобила. Принципът на пълната обезвреда, действащ по отношение на
застрахователя, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност
на увреденото имущество. А за такава се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество.
Това е определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ. Иначе казано, ще
се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу
4
която може да се купи друго такова, със същото качество. От експертното заключение се
установи, че действителната пазарна стойност на автомобила към датата на ПТП е 6200лева.
Понятието „тотална щета” е легално определено в чл. 390, ал. 2 КЗ и касае хипотезата на
пълна загуба на МПС, т.е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия
ремонт надвишават 70% от неговата действителна стойност. Следователно, в случая е
налице тотална щета, защото стойността на разходите нужни за възстановяване на
автомобила съобразно експертното заключение на САТЕ надвишава себестойността на
самото имущество и са 297,40% от нея. Това прави извършването им икономически
неизгодно и налага ограничаване на отговорността до пазарната оценка на повреденото
имущество и то след приспадане на остатъчната стойност на запазените части /така и
решение по т.д. № 469/2012г. на ВКС, ІІ ТО/. Наличието на запазени части от автомобила и
тяхната остатъчна стойност, представлява имуществена полза за ищеца, причинена от
вредоносното деяние. Тя следва да се приспадне, защото иначе би се нарушил принципът
обезщетението да доведе до изравняване на имущественото състояние на ищеца преди
увреждането, а не да го надвиши. От изслушваното експертно заключение се установи, че
реализирането на пазара на части за втора употреба би донесло максимална сума на
собственика от 848,34лева. При липса на твърдения за наличие на конкретни годни части от
страна на застрахователя, които да са били обект на изследване от в.л., то от стойността на
автомобила към датата на увреждането - 6200лева, следва да се приспадне сумата от
615лева, като сигурна стойност, която би могло да се реализира от собственика на
увредената до степен „тотална щета“ вещ при реализирането чрез изкупуване на л.а. от
„Екометал Инженеринг“. В заключение, исковата претенция се явява доказана до заявения
размер от 5585лева лева.
По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва съдът приема
следното:
Съгласно чл. 390, ал. 1 КЗ, преди изплащане на обезщетение, определено като
тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България,
застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от
компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното
превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради
настъпилата тотална щета. В настоящия случай, доказателства за прекратяване на
регистрацията на МПС, обезщетение за чието увреждане е предмет на спора, не са
представени, а и липсва твърдение от страна на ищеца за такова прекратяване. Поради това
обезщетение за забава ще следва да се дължи, считано от датата на представяне на
застрахователя на доказателства за настъпване на това обстоятелство. Тоест, началната дата
на обезщетението за забава ще следва да бъде поставена в зависимост от сбъдването на това.
условие (в този смисъл са и постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, а именно:
Решение № 44/02.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 775/2014 г., I т. о., ТК, както и Решение №
140/01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017 г. на ВКС, I т. о.).
По разноските:
5
Съобразно изхода на спора, такива се дължат в полза на ищеца. Представен е списък
по чл. 80 ГПК, съобразно който претендираните са за платена ДТ от 223,40, 450лева-
депозит на вещо лице и 1030лева платено адв. възнаграждение с ДДС, съобразно представен
договор за правна защита и съдействие от 21.03.2025г. Направено е бланкетно възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение, което съобразявайки минималния размер предвиден в
чл.7, ал.2, т. 1 Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения, съдът
приема за неоснователно. Така, на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в общ размер на 1703,40лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 ДА ЗАПЛАТИ на Ф. Г. Ф., ЕГН **********, с адрес
на управление ************* сумата от 5585лева, представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди на *************, настъпили вследствие на ПТП
реализирано на 04.06.2024г. около 12:50ч. в гр. Варна, на пътен възел летище - Варна по вина
на водача на л.а *************, застрахован при ответника по договор за застраховка
«Гражданска отговорност», полица *************, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на представяне на доказателство за прекратяване на
регистрацията на *************, до окончателното й изплащане, на основание чл. 432 КЗ.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 ДА ЗАПЛАТИ на Ф. Г. Ф., ЕГН **********, с адрес на
управление ************* сумата от 1703,40лева, представляваща сторени по делото
съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок
от връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6