Р Е Ш Е Н И Е
№ 358/06.11.2018г.
гр. Перник
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия, I състав
На двадесет и седми септември Година 2018
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: Людмила
Пейчева
Членове :
Капка Павлова
Димитър Ковачев
при секретаря ___________ и в
присъствието на прокурора _______________________ като разгледа докладваното от
член съдията Капка Павлова, гражданско дело № 481 по описа за 2018 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 63 от 15.06.2018г., постановено по гр.д.№ 227/2017г. по описа на РРС е отхвърлен предявеният от Д.Г.
К., гражданин на *** против ЗКПУ „Дрен -92“ със седалище в *** иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.трето от ЗЗД за заплащане на сумите 4500 евро и
2870лв., получени от ответника на отпаднало основание- развален договор за
покупко-продажба на житни култури, сключен между страните на ***г. , ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът в
първоинстанционното производство и в
законоустановения срок е подал въззивна жалба
против същото. Моли решението да
бъде отменено и съдът да постанови друго
такова,с което претенциите да бъдат уважени.
Развиват се съображения за неправилност на атакувания съдебен акт поради необоснованост
на направените правни изводи със събраните по делото доказателства.
Изтъква се , че между страните няма
спор, че е бил сключен договор за
продажба и доставка на зърнени култури, а само се спори дали същият е частично изпълнен и дали останалата част от сумата е
върната на представител на ищеца. Изразява се становище,че събраните по делото
гласни доказателства следва да бъдат ценени
като годно доказателствено средство, тъй като по същото са налични и
писмени доказателства относно
съществуването на договора между страните.
Въззиваемата страна е подала писмен
отговор на жалбата, с който я оспорва и моли обжалваното решение да
бъде потвърдено.
В съдебно заседание страните поддържат жалбата и отговора и заявяват претенции за разноски.
Пернишкият окръжен съд, извършвайки
проверка на обжалваното решение по повод въззивната жалба, събраните по делото
доказателства и доводите на страните установи следното:
Пред районния съд са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл.55,ал.1,пр.трето от ЗЗД за връщане на платените по сключен между
страните договор за доставка на зърнени култури суми в размер на 4500 евро и 2870 лв., който е развален от ищеца поради неизпълнение от страна
на продавача. Претендира се и законна
лихва върху така посочените, считано от датата на завеждане на делото до окончателното им изплащане.
Навеждат се
твърдения, че през есента на 2013г. ищецът Д.Г. К., гражданин на *** чрез
лицето Д. С. се свързал с ответната кооперация и постигнали съгласие за
закупуване на житни култури. Първоначално уговорката била за доставка на ечемик
като сума за заплащане на същия трябвало да бъде платена предварително. С оглед
на тази уговорка Д. превел по сметка
на кооперацията сумата от 4500 евро. Тъй като му било заявено, че тя не е достатъчна за цялото количество ечемик, то на ***г. ищецът превел още
2870лв. Въпреки това той не
получил ечемик. Контактувал с посредника
С., която го убеждавала, че стоката
ще пристигне. След като това не станало, ищецът се свързал с ответната
кооперация, откъдето му заявили, че стоката е била натоварена и получена. След
многократни разговори, на 23.03.2015г.
ищецът изпратил нотариална покана, с която развалил сключения договор и поканил ответната страна да му върне
преведените суми. Тъй като това не било направено е предявен разглежданият иск.
Моли се, ако
съдът приеме, че договорът не е развален с изпратената нотариална покана, то
като изявление за разваляне да се счита подадената искова молба.
Ответната
страна е подала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва претенцията.
Заявява се, че действително между страните е имало сключен договор за продажба
и доставка на житни култури – ечемик и овес, но
кооперацията натоварила и изпратила на ищеца 22700 кг овес, което e натоварено, изпратено и след това получено от ищеца. До доставка на
ечемик не се стигнало, макар той да бил натоварен и измерен, тъй като внесените
първоначално и допълнително парични средства не покрили цената на същия. И тази
страна по спора излага твърдения, че отношенията са били опосредени от лице
на име Д. С. и именно на нея били
върнати сумите, внесени предварително за доставка на ечемик.
С обжалваното решение така предявеният
иск е отхвърлен. Прието е, че ищецът не е доказал твърдението, че между него и
ответната страна е бил налице договор, който в последствие е развален. Счетено е,
че щом по делото не са представените цитираните в документите за превод на
сумите, чието връщане се претендира проформа фактури, то не може да се
приеме, че тези преводи са именно във връзка с договор между страните. С оглед
на това и е направен извод, че не е налице хипотезата на чл.55, ал.1,изр.3 от ЗЗД, тъй като тя предполага наличие на предхождащо договорно
правоотношение.
Въззивният съд
като извърши проверка на
обжалваното решение в рамките на
правомощията си по чл.269 от ГПК, намира че същото е валидно и допустимо.
По отношение
на правилността на същото съдът намира следното:
От представените с исковата молба молба – декларация за прехвърляне на банков
превод от ***г. и вносна бележка от ***г. се
установява, че ищецът Д.Г. К. е внесъл по сметка на ответната кооперация сумите 4500 евро и 2870,40лв. като основание за
внасяне на първата сума е посочено фактура 43/***г., а на втория „проформа фактура от ***г. Фактът на получаване на
сумите не се оспорва от ЗКПУ „Дрен -92“ . В хода на процеса е
приложено и извлечение от осчетоводените от ищеца сделки, заверено от данъчна
служба гр. ***.
Ответната страна е представила копие от разходен касов ордер, от което е видно, че на Д. К. С. от гр.П. в качеството
й на представител на Д. Л. Г. е
изплатена сумата 3482лв. На гърба на касовия ордер е отбелязано, че се изплащат
2870 лв. неправилно внесена сума по банковата сметка на кооперацията и 612лв.
надвнесен остатък по фактура 189/***г.
От писмо
изх.№ 0367 от 08.05.2018г. на Районна прокуратура –Р. се установява, че
по жалба на Д.Г. К. против ЗКПУ „Дрен -92“ е била образувана прокурорска преписка №0372/2014г. .
На 31.03.2014г.е образувано следствено
дело по същия случай. Това следствено
дело – 12 /14г. е приключило с постановление за прекратяване. Последното също е приложено като
доказателство, но направените в него фактически
констатации не могат да бъдат взети предвид от гражданския съд.
Видно от нотариална покана рег.№***, т.І, №13 по описа на нотариус Б. К. с дата 31.07.2015г. ищецът е отправил
изявление до ЗКПУ „Дрен -92“, че разваля сключения договор и дава срок за
връщане на заплатените по същия суми. Получаването на нотариалната покана не се оспорва от ответната страна.
По делото са събрани гласни
доказателства, а именно показанията на
свидетелите С. Г. Б., Х. Г.Д.- син на
ищеца, С. Г. Г. и и Е. Р. У..
Първият свидетел твърди, че познава
ищеца, тъй като има търговски отношения
с него. По повод на търговска дейност с друг съконтрахент от селото, в което
живее Д., разбрал за проблема му с
конкретната доставка на житни култури. Тъй като познавал хора от района на с.Д., свидетеля му предложил
да съдейства за разрешаването на случая. Двамата отишли в управлението на
кооперацията, където разговаряли с *** С. Г.. Тя им заявила, че са изпратили ечемика
и имат документи, че същия е получен. Документите били извадени пред свидетеля,
но той не ги прочел. Видял само, че са върнати
около 3000 -3500лв. на Д. С.. С
последната разговарял по телефона, който
му дал Д.. Тя му заявила, че си е
свършила работата и е закарала стоката.
След посещението в кооперацията
свидетелят и Д. К. отишли първо в полицията, където подали жалба и след това в
прокуратурата, тъй като предполагали, че документите за получаване на стоката
са фалшифицирани. При разговор с прокурора,
им казали, че трябва да се заведе дело.
Свидетелят Х. Г.Д. е син на ищеца и има
наблюдения върху работата на своя баща. Той заявява, че когато се доставя
стока, тя се приема от ищеца, а понякога присъстват той и братята му. Той знае
за превод на сума от 4500 евро, която била преведа по сметка, дадена на баща му
от лице на име Д.. Нейната роля била да
докара стоката. Тя се обадила, че е необходимо доплащане, но тези пари щели да
ги дадат когато стоката пристигне. Обикновено
това ставало до 2-3 дни, дори и на следващия ден. В този случай обаче нищо не пристигнало.
Свидетелката С. Г. Г. е *** на ответната
кооперация. Тя разказва, че през есента на 2013г. в ЗКПУ „Дрен -92“ се обадила жена на име Д. С., която е заявила
желание да закупи ечемик и овес. Тъй
като клиентът не бил познат до тогава
поискали сумата да бъде преведена
предварително. На следващия бил получен превод от *** от Д., като по
желание на посредника първо бил натоварен
един камион – „гондола“ с овес. Номера на камиона е бил посочен от
посредника. Количеството било измерено и
изпратено на купувача.
Свидетелката съставила фактура и била попълнена международна
товарителница- ЧМР. Преведените средства били с около 500-600лв. повече от
стойността на изпратения овес. Д. С. се
обадила и заявила, че изпраща втора гондола за да бъде натоварен ечемика. Тъй като било
необходимо да се заплати допълнителна сума, тя заявила, че ще направи личен
превод за разликата. Ечемикът бил натоварен, но *** направила справка за
внесената по сметка на сума и
установила, че тя заедно с остатъка от предишния превод не покрива
изцяло цената на натоварения ечемик. Предвид на това обстоятелство тя
наредила камионът да бъде разтоварен. Д.
С. дошла малко по-късно като била по
думите на свидетелката „скандално настроена. Тя си поискала парите обратно и показала документ, че тя лично ги е
внесла по сметка на кооперацията. С
разходен касов ордер свидетелката и изплатила
както внесената по сметка сума, така и
остатъка от предишния превод. При идването на Д. шофьорът на камиона донесъл и
международната товарителница за
предишния превоз. Той го подал на свидетелката, но Д. го дръпнала от
ръцете й. В кооперацията нямало копие от товарителницата, тъй като то се
съставя от превозвача. Г. твърди, че никой не е идвал в кооперацията във връзка с тази сделка и никога пред съдебното заседание не е
виждала ищеца, нито той е идвал с друг
човек в кооперацията. Когато подписвала
ЧМР видяла, че на него има подпис и печат на Д..
Сделката за продажбата на овеса била
осчетоводена от кооперацията и декларирана в НАП.
Свидетелката Е. Р. У. е бивш служител
на ответната кооперация. През есента на 2013г. тя изпълнявала длъжността ***. Знае за сделката между кооперацията и ищеца,
тъй като се занимавала с натоварването и
измерването на овеса, който бил изпратен на Д.. За това действие била
съставена кантарна бележка, която свидетелката предала на главния счетоводител.
От написана от същия бележка тя разбрала,че цената е 0,36лв на кг. След това – „втория
път“, в който дошъл камион били натоварени
около 14-15 ечемик при същата цена. Свидетелката съпровождала и този камион до кантара, който се намирал в
съседното село. От първата пратка имало 500-600лв. и казали на Д. да преведе
още пари. След това камиона бил разтоварен в двора на кооперацията. Свидетелката
присъствала и когато С. Г. броила пари на Д. и съставила разходен касов ордер, като се подписала на
гърба на същия.
Въз
основа на така събраните доказателства
окръжният съд намира, че по делото се установява, че през м.ноември 2013г. между страните е бил сключен договор за продажба на зърнени
култури- ечемик и овес при цена 0,36лв.
на килограм, а количеството е било
уговорено приблизително - един камион от
всяка една от културите. Този факт на
първо място е безспорен между страните, а
на следващо място е доказан от събраните в хода на процеса доказателства. Макар
договорът да е на стойност над 5000лв.,
след като са налице доказателства за
предаване /в случая превод/ на цената по същия, то за станалите за останалите елементи от договора няма забрана за
установяването им със свидетелски показания. По делото е спорно е дали
ответната кооперация е изпълнила задължението си за предаване в собственост на
купувача закупените количества овес и дали е върнала на неговия представител
останалата сума, която е била преведена или внесена по сметка на кооперацията и
съответно – дали в полза на ищеца е възникнало потестативното право да развали
сключения договор.
От обсъдените по-горе доказателства
безспорно се установи, че на ***г. ищецът е превел по сметка на кооперацията
сумата 4500 евро, а на ***г. от негово име са внесени още 2870лв. Обстоятелството, че в документите
за превод на сумите са посочени конкретни фактури, които не са представени по
делото не опровергава този извод, тъй като не се твърди
между страните да е имало други
взаимоотношения във връзка, с които да са платени тези парични средства. Ответната
кооперация не доказа твърденията си, че за
една част от сумата /би трябвало същата да е в размер на 8189,24лв.
предвид фиксинга на БНБ за1 евро и
остатъка от 612лв., върнат на лицето С./ е доставила овес, който е бил поучен
от Д.. Не бяха представени документи, от
които да е видно, че такава сделка е осчетоводена от кооперацията, че стоката е
изпратена на купувача, както и доказателства, че е достигнала местоназначението
си.
По отношение на останалата част от
претендираната сума в общ размер на 3482лв., от които 2870, внесени на ***г. и 612лв. неизползван остатък и от направения превод, ответната страна на практика
твърди, че договорът е развален от продавача поради неплащане на цялата цена на
натовареното количество ечемик и внесените в тази връзка парични средства са
върнати на посредника. Макар по делото да има данни- показанията на свидетеля Х.
Г.Д., че втората сума е внесена от Д. С. и купувачът е щял да й я възстанови
при доставката, плащането е направено от името на ищеца.
Ето защо тя е следвало да бъде възстановена именно на него. Фактът на заплащане в брой на 3482лв. на лицето С. е установен
по делото, но след като няма данни същата да е била упълномощена да получава суми от негово име, то това плащане не е погасило задължението.
При това положение следва да се приеме, че
между страните е бил сключен договор за
продажба на родово определени вещи –
ечемик и овес при уговорена единична
цена от 0,36лв. на килограм и приблизително количество - обема на
един камион за всяка една от зърнена култура. Ищецът- купувач по същия
е изпълнил своето задължение за
предварително плащане на цената, а
ответната страна не доказа да е изпълнила насрещното задължение за
доставка и предаване в собственост на стоката, предмет на договора. С оглед на
това за купувача по този договор е възникнало потестативното право да развали същия. Тъй като договорът за продажба
е неформален, то и развалянето му става само с изявление, отправено до
насрещната страна. Такова изявление представлява приложената по делото нотариална покана, която е получена от ЗКПУ
„Дрен -92“ на 31.07.2015г. предвид направеното
официално удостоверяване на този
факт от нотариуса. Следователно платените
по банков път суми подлежат на
връщане на отпаднало основание, която
хипотеза е регламентирана от разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД. След като
не се доказа това да е направено, то и предявеният иск с посоченото правно основание се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Тъй като районният съд е достигнал до
противоположния извод, то обжалваното
решение се явява неправилно и е необходимо да бъде отменено. Вместо него следва
да бъде постановено осъждане на ответната кооперация да заплати претендираните
от ищеца суми като платени на
отпаднало основание.
Върху същите се дължи и обезщетение в
размер на законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до
окончателното им изплащане, тъй като подаването на исковата молба при всички
случаи представлява покана за плащане и длъжникът на парично задължение изпада
в забава след нейното получаване.
С оглед
изхода на делото ответната страна
ще следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя направените по делото разноски, които са в размер на 1568лв.
за първоинстанционното производство и 534лв. за въззивната инстанция.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 63 от 15.06.2018г.,
постановено по гр.д.№ 227/2017г. по
описа на РРС и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗКПУ „Дрен -92“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от М. Д. К. ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г. К., гражданин на ***,
роден на ***г. с адрес за призоваване ***
сумите 4500 евро и 2870лв. на основание
чл.55,ал.1, пр.3 от ЗЗД –развален с
нотариална покана рег.№***, т.І, №13 по
описа на нотариус Б. К. с №*** договор
за продажба на житни култури, сключен през ***г. , ведно със законната лихва
върху същите считано от датата на завеждане на делото – 03.04.2017г. до окончателното
им изплащане..
ОСЪЖДА ЗКПУ „Дрен
-92“ ЕИК113022349, със седалище и адрес на
управление ***, представлявана от М.
Д. К. ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г. К., гражданин на ***, роден на ***г. с адрес за
призоваване *** направените по делото
разноски в размер на 1568лв. за първоинстанционното производство и 534лв. за
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.