РЕШЕНИЕ
№
................/13.08.2019 г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми юли
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 2143 по описа на съда за
2019 г.,
за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от
С.М.С., ЕГН **********,***, срещу „Е.П.” АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***,
иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ищецът
не дължи на ответника сумата
8428,51 лв., представляваща преизчислено количество ел. енергия
за периода от 26.10.2018 г. до 23.01.2019
г., за обект, находящ се в гр*,
с титуляр на партидата - С.С., с клиентски № *
и абонатен № *.
В исковата молба ищeцът, чрез адв. Десислава Палазова, сочи,
че е потребител на доставяната от ответното дружество
ел. енергия
в посочения недвижим имот. Твърди, че
получил писмо от „Е.С.“ АД, ведно
с приложен КП № */23.01.2019 г.,
съставен от служители на дружеството,
както и писмо от ответника, съдържащо
издадена от него фактура № */25.01.2019 г. От съдържанието им узнал, че
служители на „Е.С.“ АД са извършили проверки
на обекта му на потребление
на 23.01.2019 г., за което съставили КП № */23.01.2019
г. В резултат на констатирано неточно измерване или неизмерване
на енергията потребена от абоната
нейното количество било преизчислено, за което му
била съставена фактура № */25.01.2019 г. на стойност 8428,51 лв., със срок за
плащане 04.02.2019 г. Оспорва
дължимостта на сумата, тъй като
не е потребил коригираното количество ел. енергия
от 42638,4 кВТч. Поддържа липса на правно
основание както за осъществената проверка, така и за последващата корекция на сметката
му. Сочи, че като потребител не е обвързан от резултатите
на проверката, тъй като не
е бил уведомен за нея и не
е могъл да присъства на извършването
ѝ, поради което оспорва, че съставеният
КП № */23.01.2019 г. отразява действителното
фактическо състояние.
Твърди, че няма данни
допълнителното количество ел. енергия
да е действително потребена от абоната.
Поддържа, че едностранният характер на корекцията,
както и предоставеният срок за плащане
нарушават принципите на равнопоставеност в договорното правоотношение.
По изложените съображения моли за уважаване
на предявения иск и присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131, ал.
1 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника „Е.П.” АД,
***, чрез процесуалния му представител – адв. Лила Мачева. Потвърждават се
обстоятелствата, че ищецът е в договорни отношения с ответника за продажба на
ел. енергия
за посочения обект на потребление,
че е извършена проверка на СТИ на потребителя, резултатите от която са обективирани
в констативен протокол, че е извършено коригиране на количеството
потребена електрическа енергия, за което
е издадена съответна фактура за процесната
сума от 8428,51 лв.
По съществото на спора
поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че страните се намират в продажбено
правоотношение относно ел. енергия,
като правата и задълженията им се уреждат от
Закона за енергетиката, ПИКЕЕ, ОУ на ДПЕЕЕМ
на „Е.С.“ АД и ОУ на ДПЕЕ на „Е.П.” АД. Поддържа, че е налице основание за възникване
на вземането на ответното дружество
за потребена ел. енергия,
а именно чл. 38 от ОУ на
ДПЕЕЕМ. Посочва, че на
23.01.2019 г. е извършена техническа
проверка на процесното СТИ, за което е съставен констативен протокол. Сочи, че липсва задължение
за уведомяване на абоната за
проверката.
За проверката е съставен Констативен протокол № */23.01.2019 г., в който е отразено наличието на неправомерно
присъединяване към електроразпределителната мрежа - захранващия ЕМТ кабел СВТ
Зх35мм+25 мм от РКЗ на около един
метър под земята влиза в имота и отново подземно излиза и влиза в ЕМТ. В началото на захранващия кабел в РКЗ били измерени следните товари II - 19,50А, 12 - 46,50А, 13 - 9,50 А, а в края на захранващия
кабел на ЕМТ са измерени следните
товари II - 0,87А, 12 - 0,37А, 13 - 0,12 А. По този начин консумираната
ел. енергия
не преминава през СТИ, не се
измерва от СТИ и съответно не се
заплаща. На 24.01.2019 г. дружеството „Е.С.“ АД съставило справка за корекция, за
количество ел. енергия от
42638 кВТч за периода 26.10.2018 г. – 23.01.2019 г. Въз
основа на справката отвтеникът издал фактура № */25.01.2019
г. за сумата 8248,51 лв. Твърди, че за
прилагане на корекционната процедура не е необходимо неправомерното въздействие върху схемата на
измерване да е пряк резултат от
поведението на потребителя. Поддържа, че принципът на изготвяне на
сметката въз основа на реално
енергийно потребление е приложим само при
нормално развитие на отношенията. Сочи, че процесното вземане
се дължи от ищеца на
основание чл. 79, ал. 1 във вр. с
чл. 38 от
ОУ на ДПЕЕЕМ. По изложените
съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира
разноски.
В о.с.з. страните поддържат
изразените позиции по спора, чрез процесуалните си представители.
След преценка на становищата на страните, събраните
по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия
закон, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Страните по делото не спорят,
че ищецът е абонат на ответното дружество за обект на потребление
находящ се в гр. * с клиентски № * и абонатен № *.
От представения по делото КП
за техническа проверка № */23.01.2019 г., се установява, че на тази дата, при проверка на СТИ с
клиент С.М.С., обслужващо обект с клиентски № * и абонатен № *, находящ
се в гр.
*, служители на * са констатирали наличието на извършено неправомерно присъединяване към
електрическата мрежа – захранващ и ЕМТ кабел СВТ 3 х 35 мм + 25 мм от РКЗ на
около 1м под земята влиза в имота и отново подземно излиза и влиза в ЕМТ. В
началото на захранващия кабел в РКЗ са измерени товари I1 – 19,50A, I2 – 46,50A, I3 – 9,50А, а
в края на захранващия кабел в ЕМТ са измерени следните товари I1 – 0,87A, I2 – 0,37A, I3 – 0,12А. Отразено е, че по този
начин консумираната ел. енергия преминаваща през СТИ не се измерва от СТИ и
съответно не се заплаща. Служителите са отразили, че схемата на свързване е
възстановена и захранващият кабел от РКЗ и ЕМТ е подменен с нов. В протокола е
отразено, че е подаден сигнал в полицията, но е получен отказ за изпращане на
дежурен екип.
От справка № *_2982 за корекция при
неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на електрическата енергия
издадена на дата 24.01.2019 г. от „* се установява, че въз основа
на горния протокол за проверка на СТИ за процесния
обект на потребление –, е коригирано количеството потребена
енергия за минал период 26.10.2018 г. – 23.01.2019 г. с общо допълнително
42638,4 кВтч. Справката е одобрена от Началник отдел
КЕК на 25.01.2019 г.
Въз основа на извършената
корекция ответникът е издал фактура № */25.01.2019
г. на стойност 8428,51 лв. с
получател С.М.С., досежно
корекцията на ел. енергия за периода 26.10.2018 г. – 23.01.2019 г.
С писмa от 25.01.2019 г. и 27.01.2019
г., „*, съответно ответника
са уведомили ищеца за извършената проверка на СТИ и корекциионна
процедура.
От заключението на
вещото лице инж. Н.В. по допуснатата и приета от съда СТЕ, кредитирано като
обективно и компетентно дадено се установява, че свързването на процестното СТИ към ел. мрежата е извършено на базата на
одобрен проект и в съответствие с действителните нормативни уредби. Схемата на
свързването е така проектирана и изпълнена, че цялата потребена
ел. енергия от абоната, да може да бъде измервана за целия период на
ползването, в т.ч. на процесния. Освен това и
техническите параметри на присъединителната линия на абоната и съоръженията към
нея позволяват консумираната енергия да бъде измерена и доставена до
потребителя. С оглед обаче на констатираното неправомерно свързване към ел.
мрежата без участие на електромер, същият не е могъл да измерва цялата потребена ел. енергия, в т.ч. и за периода на корекцията. Експертът
е посочил, че целта на вмешателството е
да пренасочва ел. енергия към ел. инсталацията на жилището , която
захранва електроконсуматорите в обекта на
потребление, без да се измерва в цялост. Вещото лице е установило, че
извършените математически изчисления по корекционната
процедура са математически верни и са в съответствие с утвърдената методология.
Посочено е, че присъединителното съоръжения електромер е с ток 120А, а служебно
начисленото количество ел. енергия възлизва на 42638 кВТч. В заключението е посочено също, че това количество
енергия може да бъде реално доставено на абоната отчитайки пропускателната
способност на неправомерно присъединения кабел и на присъединителното
съоръжение електромер.
Ответникът е ангажирал по делото и гласни
доказателства посредством разпита на призования свидетел Т.О.. Последната в
показанията си сочи, че работи в „* като специалист
електронен контрол и е присъствала на процесната
проверка, като включително е подписала КП. Спомня си, че няколко екипа си били
изпратени на проверка във връзка с високи загуби от един от трафопостовете в
гр. Белослав, което наложило проверка на всички средства за измерване, както и
схемите на свързване на клиентите, които се захранват от този трафопост. Излага,
че при измерването на товара в ЕРК на захранващия кабел, който отива към
таблото, в ЕРК на трите фази, товарите били много големи и не съответствали на тези,
които са в таблото. На място била извикана кабелна лаборатория за да установи как
върви кабела, като се наложило да се разкопае по дължината на захранващия кабел
от ЕРК до таблото. Тогава се установило, че захранващият кабел излиза от ЕРК,
което е извън имота, влиза в имота и след това излиза в таблото, което било
причината за разликите в захранващия кабел. Това означавало, че вътре се черпи
енергия без да се отчита от електромера. Сочи, че захранвания по този начин обект
бил къща с автосервиз.
Съдът, въз
основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
Допустимостта на
предявеният отрицателен установителен иск е обусловена от правния
интерес на ищеца да препятства
прекъсването на подаваната електрическа енергия до фактически ползвания от него обект на потребление, чрез установяване спрямо ответника посредством силата на пресъдено нещо
на обстоятелството, че не дължи
в негова полза търсената сума по издадената фактура
за потребена ел. енергия
за минал период.
По делото не се
спори, че ищецът е битов потребител на ел. енергия по
смисъла на § 1, т.2а от ДР на Закона
за енергетиката (ЗЕ), както и че имотът,
който се обслужва от процесния
електромер, е бил присъединен към ел. мрежа.
Следователно страните по делото са страни
и по договор за продажба на
електрическа енергия, сключен при публично
известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ).
Спорно е обаче налице ли са предпоставките за възникване на договорното
право на ответника служебно да коригира сметката на ищеца за ел. енергия за
минал период, в
частност на посоченото в отговора на исковата молба основание - чл. 38 от Общите условия на договорите за пренос
на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на „Е.С.“ АД, одобрени
от ДКЕВР с Решение ОУ-060/07.11.2007
г., изм. и
доп. с Решение
ОУ-004/06.04.2009 г.
Провеждането на пълно и главно доказване по отношение на посочените спорни правнорелевантни факти е възложено в тежест на ответника, с
оглед на обстоятелството, че срещу него е предявен отрицателен установителен иск.
Във връзка с горното
съдът на първо място намира, че с разпоредбите на чл. 83, ал.1, т.6 и чл. 83,
ал.2, изр.2 от ЗЕ (в редакцията след ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012
г.) законът за пръв път възлага на ДКЕВР правомощието да приеме подзаконов
нормативен акт регламентиращ установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия. В издадените въз основа на
законовата промяна ПИКЕЕ, обн. ДВ. бр.98 от
12.11.2013 г., е уредено правомощие за корекция при липса на установено виновно
поведение от страна на абоната, при липса на точен измерител на количеството
електрическа енергия, както и при неяснота относно точния период на
установената грешка при измерването и т.н. – т.е. с новите Правила са въведени
хипотези на обективна отговорност за потребителите.
Поради съществено нарушение
на процедурата по приемане с Решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. Правилата са отменени с изключение
на чл. 48 - 51. Решението е обнародвано с ДВ бр. 15/14.02.2017 г. С Решение №
13691/08.11.2018 г. на петчленен състав по адм. дело
№ 4785/2018 г. на ВАС е потвърдено Решение
№ 2315/21.02.2018 г. на тричленен състав на ВАС по адм.д.
№ 3879/2017 г., с което са отменени чл. 48., чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ, обн. ДВ., бр. 98/12.11.2013 г.
С оглед на горното и
при наличието към датата на извършване на проверката на законовата разпоредба
на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ, която изрично делегира правомощие на комисията за
приемане на правила за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, то не съществува и законно основание
такава санкция да се уговаря в Общите условия обвързващи страните в
правоотношението по продажба на ел. енергия. Следователно въведената с чл. 38
от ОУ на ДПЕЕЕМ обективна отговорност за абоната е лишена от законово основание
(съществува пряко закона), а уреждането ѝ посредством клаузи в договора създава
в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от тези договори. Поради това посочената клауза е
неравноправна по смисъла на чл. 143, т.6 и т.18 от Закона за защита на
потребителя (ЗЗП) и нищожна на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1
от ЗЗД. Съответно тя не обвързва страните и не намира приложение в техните
правоотношения. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика на ВКС
на РБ. В редица решения на касационната инстанция, постановени след допускане
до касационно обжалване на въззивни решения именно по
въпроса дали едностранната корекция на сметки е допустима и дали клаузите от
ОУ, регламентиращи тази възможност са нищожни (напр. Решение № 79/11.05.2011г.
на ВКС, постановено по т. д. № 582/2010 г., Решение № 189/11.04.2011г. на ВКС
по т. д. № 39/2010г., Решение № 165/2009г. по г. д. № 103/2009г. на ВКС,
Решение № 104/2010г. по т. д. № 885/2009г., Решение № 29/15.07.11г. по т. д. №
225/10 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 12/11.02.2013 год. по т. д. № 1080/2011
год. на ВКС на РБ, Второ т. о. и др.) е прието, че клаузите от ОУ,
регламентиращи възможността доставчика едностранно да коригира сметките на абонатите
за потребена ел. енергия за минал период са
неравноправни, поради което са нищожни – чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите.
Горното обосновава
извод за нищожност, съгласно чл. 146 от ЗЗП, на клаузите на чл. 38 от ОУ на
ДПЕЕЕМ, въз основа на която служебно е начислено допълнително количество ел.
енергия за минал период по партидата на абоната – ищец. Доколкото ответникът е
въвел като основание за начисляване на процесната
сума нищожна договорна клауза, то съдът приема, че тя не се дължи. Респективно
предявеният отрицателен установителен иск е
основателен и следва да се уважи.
При този изход на
спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат
възложени разноските сторени от ищеца за заплатена държавна такса в размер на 342,14
лв., включително за издаденото съдебно удостоверение и заплатено адвокатско
възнаграждение от 750,00 лв., съгласно представените доказателства - списък по
чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че С.М.С., ЕГН **********,***, не дължи на “Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление ***, сумата 8428,51 лв. (осем хиляди четиристотин двадесет и осем лева и петдесет и една
стотинки), представляваща
преизчислено количество ел. енергия
за периода от 26.10.2018 г. до 23.01.2019
г., за обект, находящ се в гр.
*, с титуляр на
партидата - С.С., с клиентски
№ * и абонатен № *, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА “Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на С.М.С., ЕГН **********,***,14 лв. (хиляда деветдесет и два лева и
четиринадесет стотинки), представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: