Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 31.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, ІII н.с.,
в публично съдебно заседание на двадесет и осми юли
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИЯ МИТЕВА
при
секретаря ИГЛИКА ИГНАТОВА, като разгледа АНД № 303/2020 год. по описа на ПРС,
ІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 17-0838-004278/30.08.2017
г. на *** сектор ПП към ОД на МВР гр. Плевен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.638 ал.3 от КЗ на жалбоподателя М.Н.Т. *** е
наложено административно наказание
“глоба” в размер от 400/ четиристотин/ лева .
Жалбоподателят в жалбата си, моли за отмяна на обжалваното НП, като
необосновано и незаконосъобразно, като счита, че не е извършил посоченото в
АУАН нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателя се
явява лично, който по същество поддържа депозираната жалба.
Процесуалният представител на
въззиваемата страна - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, не оспорва жалбата и не взима становище по нея.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН, от активно легитимирано за целта лице. Същата отговаря на изискванията
на чл.84 от ЗАНН, вр.с чл. 319 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Жалбата е основателна, макар и по
непосочените в нея основания.
От събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи
следното от фактическа страна: С Наказателно постановление № 17-0838-004278/30.08.2017
г. на *** сектор ПП към ОД на МВР гр. Плевен,
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 400 лева за това, че ”като лице, което не е собственик и управлява МПС, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите”, като по
този начин виновно нарушил чл.638 ал.3 от КЗ.
В обстоятелствената част на процесното
наказателно постановление е посочено, че
жалбоподателят на 19.08.2017 г., около 13:00 часа в гр. Плевен, ул. „***“,
бил паркирал управляван от него лек автомобил “Мерцедес цлс 320” с рег.№ ***,
собственост на Й.С.Д.с ЕГН ********* като автомобила няма сключена задължителна
застраховка “гражданска отговорност“ за автомобилистите за МПС, валидна към
датата и часа на проверката.
Тази фактическа обстановка е възприета
въз основа на АУАН №151968/19.08.2017г., съставен от И.С.Е.- ***в присъствието
на св. В.С.В., като жалбоподателя го е
подписал без каквито и да било възражения
В съдебно заседание *** Е. твърди, че няма
ясен спомен за случилото се. След като му е предявен АУАН същият заявява, че
въпросният автомобил е бил спрян неправилно и по повод на това той и неговият
колега В. направили справка за автомобила, от която установили, че л.а. няма
сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност“ за автомобилистите
за МПС. Същите започнали да набират акта на таблета, като за начален час
посочили 13:00ч., но в този момент се появил жалбоподателят Т. и им показал
полица за сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност“ за
автомобилистите за МПС “Мерцедес ЦЛС 320” с рег.№ ***. *** Е. в своите
показания заявява, че не си спомня дали са били започнали съставянето на акта в
отсъствието на нарушителя- както е посочено в АУАН в 13:00ч. или са започнали
да съставят акта след като нарушителя се е появил и им е показал полица със
сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност“ за автомобилистите
за МПС. Противоречиви са неговите твърдения относно това обстоятелство, както и
относно обстоятелството за часа, в който е съставен АУАН. Един път твърди, че ***
въвежда часа на проверката в таблета, след това твърди, че таблетът сам
генерира час на съставяне.
Съдът кредитира неговите показания
дотолкова, доколкото от тях се установя датата и мястото на извършената
проверка, както и обстоятелството, че преди приключване на проверката
жалбоподателят Т. им е представил полица със сключена задължителна застраховка
“гражданска отговорност“ за автомобилистите за МПС.
В тази насока са и показанията на св. В.,
които са твърде лаконични и недопринасят с нищо за изясняване на обективната
истина.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, че жалбоподателят формално е осъществил състава на
визираното в акта и в НП нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ , тъй като лице, което
не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване
няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите .
Същевременно, съдът счита, че следва да отбележи, че нарушението, осъществено от жалбоподателя е
по скоро плод на административен пропуск, отколкото някаква тенденция в
поведението му. Индикация за това е представената
в хода на административно наказателното производство копие от застрахователна
полица, от която се установява, че същата
е сключена на 19.08.2017г. в 13:28ч.
Освен това, настоящият съдебен състав,
приема, че санкционираната деятелност ако представлява нарушение по
чл.638 ал.3 от КЗ, то съставлява неизпълнение на административно задължение
по смисъла, вложен в чл. 28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради
издаването му в противоречие със закона. В този смисъл съдът съобрази
обстоятелството, че процесуално задължение на съда е да провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички
основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да
подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган
досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство
съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР №
1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което
когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
В настоящия случай, доколкото в ЗАНН
липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“ следва да бъдат
приложени критериите, визирани в чл. 93, т. 9 от НК, съгласно които “маловажен
случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната
съдебна практика при преценката дали
случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено
деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при
извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички
обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.
Настоящият съдебен състав счита, че като
не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания за
това, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон. Вярно е,
че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена
важност, но това не може да бъде основание административно-наказващият орган да
игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с
оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител.
Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши
въпросът дали случаят е маловажен или не. Наложилият се в теорията и част от
съдебната практика принцип, че нарушаването на нормите, гарантиращи
безопасността на движението по пътищата не може да се квалифицира като
маловажен случай, не представлява абсолютен императив, и не следва да изключва
автоматично извършването на съвкупна преценка на всички обстоятелства,
характеризиращи обществената опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, вредните последици и др.
Поради това санкционираната деятелност
съставлява “маловажен случай” по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 28, б.
”а” от ЗАНН, респективно административно-наказващият орган е следвало, вместо
да санкционира жалбоподателя да му
отправи предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид ще бъде наложено
визираната в санкционната разпоредба санкция.
Налице са били всички предпоставки за
прилагането на тази разпоредба и като не я е приложил,
административно-наказващият орган е нарушил материалния закон и е издал
незаконосъобразно наказателно постановление
Поради всичко изложено по-горе, съдът
намира, че наказателното постановление, предмет на обжалване по настоящото дело
се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено
изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 предл. последно от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло Наказателно постановление № 17-0838-004278/30.08.2017 г. на ***
сектор ПП към ОД на МВР гр. Плевен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.638
ал.3 от
КЗ на жалбоподателя М.Н.Т. *** е наложено административно наказание
“глоба” в размер от 400/ четиристотин/ лева .
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Плевенски административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: