№ 596
гр. Враца, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20241400500606 по описа за 2024 година
Съдебното производство е образувано по въззивна жалба вх.№
4003/15.07.2024 г. на В. А. М., чрез пълномощника му адв.М. С., против
Решение № 157/21.06.2024 г. по гр.д.№ 522/2023 г. по описа на Районен съд-
Козлодуй, с което е отхвърлен предявен от жалбоподателя против Община
Варна иск за връщане на сумата 150,00 лв., получена на отпаднало правно
основание за погасяване на задължение по Наказателно постановление /НП/
№ 218/28.06.2013 г. на Община Варна, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
В жалбата се поддържа, че атакуваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че от доказателствата по делото е
видно, че на 07.07.2015 г. публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико
Търново, офис Враца е допуснал присъединяване в производството по изп.д.
№ 1388/2006 г. вземането по НП № 218/28.06.20013 г. на Община Варна в
размер на 150,00 лв., но с влязъл в сила съдебен акт на РС-Козлодуй,
потвърден от ОС-Враца, е признато за установено по отношение на НАП, че
В. М. не дължи сумата от общо 9 259,60 лв. с ДДС, представляващи глоби по
общо 11 броя фишове и наказателни постановления, сред които е и
посоченото наказателно постановление на Община Варна, като погасени по
давност. Подчертава се, че от мотивите на съдебните решения е видно, че
вземането по НП № 218/28.06.2013 г. на Община Варна е погасено по давност
на 21.10.2017 г. Изразява се несъгласие с извода на районния съд, че съдебното
решение има действие занапред, т.е. прилага се по отношение на страните от
20.12.2021 г., както и че няма доказателства на коя дата сумата е постъпила по
1
сметка на ответника.
Навеждат се доводи, че независимо от погасяването на вземането по
давност, публичният изпълнител не е прекратил изпълнителното
производство по отношение на това вземане, а го е продължил, като го е
прехвърлил за събиране от частен съдебен изпълнител след настъпване на
давността. Изрично се посочва, че от доказателствата по делото е установено,
че сумата е удържана чрез запор върху трудовото възнаграждение на ищеца и
е разпределена на Община Варна на 30.10.2019 г.
Излагат се теоретични съждения относно правната същност на иска по
чл.55, ал.1 ЗЗД и носената доказателствена тежест. Поддържа се, че в случая с
постановяване на съдебното решение, с което е прието, че вземането по
наказателното постановление, с което е наложена "глоба" е погасено по
давност, по същество е отпаднало основанието, на което ответникът е получил
принудително събраните суми по изпълнителното производство.
Въззивникът счита, че отделно от това не е съобразено и
обстоятелството, че изпълнителното дело за събиране на наложената глоба е
следвало да бъде прекратено още на 21.10.2017 г., когато вземането е погасено
по давност, а не да продължават изпълнителните действия, поради което
удържането на сумите е незаконосъобразно.
Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на
предявения иск. Претендира се присъждане на разноските за двете съдебни
инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 4517/09.01.2024
г. от Община Варна, чрез юрисконсулт С. Д., в който се оспорва
основателността на въззивната жалба.
В отговора се посочва, че по делото е безспорно установено, че ищецът
е заплатил принудително, чрез направени от ЧСИ удръжки от трудовото
възнаграждение, сумата от 150,00 лв., представляваща глоба по НП на
Община Варна, както и че с влязло в законна сила на 20.12.2021 г. съдебно
решение е признато, че това вземане е погасено по давност. Навеждат се
доводи, че това съдебно решение има действие занапред и се прилага по
отношение на страните от 20.12.2021 г., както и че няма доказателства на коя
дата ищецът е платил сумата. Според въззиваемия, това има значение за спора,
тъй като давността не се прилага служебно и сума, платена без да е заявено
възражение за давност, се счита надлежно платена и не подлежи на връщане.
Въззиваемият моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като
неоснователна и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Районен съд-Козлодуй е сезиран с искова молба на В. А. М., подадена
чрез пълномощника му адв.М. С., с която против Община Варна е предявен
осъдителен иск за за сумата 150,00 лв., получена на отпаднало правно
основание от ответната община за погасяване на задължение по НП №
218/28.06.2013 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане. Претендира се и присъждане на
направените деловодни разноски.
2
Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по
НОХД № 4770/2011 г. по описа на РС - Варна и подадена на 13.04.2018 г.
молба от НАП, ЦУ - София, срещу него е образувано изп.дело № 262/2018 г.
по описа на ЧСИ Г. Б. - Враца. Посочва, че след образуване на делото и в
изпълнение на задълженията си по чл.458 ГПК и чл.191 ДОПК съдебният
изпълнител е уведомил ТД на НАП Велико Търново, офис Враца за
започнатото принудително изпълнение, като в отговор ТД на НАП е издал
удостоверение за наличие на задължение изх. № 060371802415949 от
27.11.2018 г. с което е уведомил съдебния изпълнител, че длъжникът има
задължение в размер на 9 259. 60 лв., но без да посочи как е формирано
същото. Сочи също, че съдебният изпълнител е присъединил НАП за
вземането в размер на 9 259. 60 лв., за което е уведомил длъжника. Твърди, че
след получаване на съобщението за увеличения размер на задължението е
посетил кантората на съдебния изпълнител, но от направената справка не е
установил наличие на документ от който да е видно, как е формираното
задължение в посочения размер, поради което е подал молба за издаване на
удостоверение за наличие или липса на задължения по чл.87, ал.6 ДОПК и от
издаденото такова е видно, че в сумата са включени глоби по общо 11 броя
фишове и наказателни постановления, издадени в периода 2010-2015 г.
Според изложеното, след като е установил този факт, ищецът е подал
искова молба с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.439 ГПК, въз основа на
която е образувано гр.дело № 587/2019 г. по описа на РС-Козлодуй. Въпреки
подадения иск, ЧСИ Г. Б. е продължи принудителните действия, като е
наложил запор на трудовото възнаграждение на длъжника, в резултат на което
на ищеца са правени ежемесечни удръжки от заплатата, които последствие са
преведени на ТД на НАП, офис Враца. Посочва се, че в хода на съдебния
процес по гр.дело № 587/2019 г. на КРС са събрани доказателства, че в сумата
от 9 259. 60 лева са включени неплатените от В. М. публични задължения за
глоби по общо 11 броя издадени електронен фиш и наказателни
постановления, които са предадени за събиране в НАП от учрежденията, които
са ги издали, където са присъединени от публичния изпълнител към изп.дело
№ 1388/2006 г. на ТД на НАП, офис Враца с длъжник ищеца. Сочи се също, че
едно от тези задължения е глоба по НП № 218/28.06.2013 г. на Община Варна.
От приложеното разпореждане за присъединяване от 07.07.2015 г. е видно, че
публичният изпълнител, след като е разгледал заявлението на ОД на МВР-
Монтана за присъединяване на вземането по НП № 218/28.06.2013 г. на
Община-Варна в размер на 150,00 лв. е допуснал присъединяване в
производството по събиране на публични вземания по изп. дело № 1388/2006
г. на вземането на Община Варна към В. М. като длъжник по изпълнителното
дело.
В исковата молба се посочва, че с Решение № 119 от 01.07.2020 г. по
гр. дело № 587 по описа за 2019 г. на Районен съд - Козлодуй, потвърдено с
Решение № 137 от 17.12.2021 г. по в. гр. дело № 360 по описа за 2020 г. на
Окръжен съд - Враца, влязло в законна сила на 20.12.2021 г., е признато за
установено по отношение на НАП, че В. М. не дължи сумата от общо 9 259. 60
лв., представляващи глоби по общо 11 броя издадени фишове и наказателни
постановления, съгласно удостоверение за наличие на задължение изх. №
060371802415949 от 27.11.2018 г. издадено от НАП - Велико Търново, офис
Враца, издадени в периода от 13.07.2010 г. до 10.08.2015 г. като погасени по
3
давност.
Твърди се, че след влизане в сила на решението ищецът е подал
заявление за прихващане или възстановяване на суми до ТД на НАП, офис
Враца, но с решение на ТД на НАП, офис Враца от 08.04.2022 г., потвърдено с
решение от 24.06.2022 г. на ТД на НАП Велико Търново му е отказано
възстановяване на сумите, тъй като същите са преведени от съдебния
изпълнител на НАП, офис Враца на годно изпълнително основание, а те от
своя страна са превели сумата на съответното учреждение, имащо вземане
срещу ищеца. В отговора на ТД на НАП Велико Търново е отразено също, че в
периода 09.01.2019 г. - 24.04.2020 г. от ЧСИ Г. Б. по банковата сметка на НАП
е преведена сумата от 9 259,60 лв. за удовлетворяване на вземанията срещу
ищеца, съгласно удостоверението, сред които е и процесното задължение по
НП № 218/28.06.2013 г. на Община Варна. Твърди се, че след постъпване на
сумите по сметка на НАП същите са разпределени и преведени за погасяване
на вземанията към външните за НАП взискатели, предявили пред публичен
изпълнител при НАП съответния изпълнителен титул за събиране. Посочва се,
че НАП е само събирач на вземанията и след като сумата е постъпила по
нейната сметка е преведена на взискателя Община Варна.
При тези съображения ищецът счита, че получената от ответника сума
от 150,00 лв. подлежи на връщане на основание чл.55, ал.1 ЗЗД поради
отпаднало основание.
В срока по чл.131 ГПК ответната Община Варна е подала писмен
отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Навежда доводи,
че не е била страна в посочените съдебни производства и е добросъвестен
получател на сумата от 150,00 лв. Прави възражение за погасяване на исковата
претенция по давност.
Моли да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан и да бъдат присъдени направените
разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
В първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателства, които обсъдени поотделно и в тяхната пълнота, във връзка
с твърденията на страните, дават основание на съда да приеме за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че е било издадено НП № 218/28.06.2013
г. от Община Варна, с което на В. А. М., ЕГН **********, е наложена глоба в
размер на 150,00 лв. за това, че на 16.06.2013 г. около 00:20 часа в ***, е
организирал битово тържество, създаващо силен шум, смущаващ обитателите
на съседните жилища.
Безспорно е и обстоятелството, че против В. А. В. е било образувано
изп.д.№ 1388/2006 г. по описа на публичен изпълнител при ТД на НАП-
Велико Търново, офис Враца, като от приложеното заверено копие от
Разпореждане за присъединяване от 07.07.2015 г. е видно, че публичното
вземане по НП № 218/28.06.2013 г. е било присъединено в това
производството по събиране на публични вземания.
Не се спори, а и от представеното удостоверение, издадено от ЧСИ Г.
Б., с район на действие ОС-Враца, е видно, че по молба на НАП от 13.04.2018
г. въз основа на изпълнителен лист от 03.01.2014 г. по НОХД № 4770/2011 г. на
РС-Варна срещу В. А. М. е било образувано и изп.дело № 262/2018 г. по описа
на посочения ЧСИ. Това обстоятелство се потвърждава и от приложеното
4
заверено копие от изпратената по същото дело покана за доброволно
изпълнение до длъжника М..
След образуването на това изпълнително дело, ЧСИ в изпълнение на
задълженията си по чл.458 ГПК и чл.191 ДОПК е уведомил ТД на НАП
Велико Търново, офис Враца за започнатото принудително изпълнение. В
отговор е постъпило Удостоверение за наличие на задължение изх. №
060371802415949 от 27.11.2018 г., с което съдебният изпълнител е уведомен,
че длъжникът В. А. М. има публични задължения в общ размер от 9 259,60 лв.
Това удостоверение е издадено въз основа на служебна бележка, издадена от
публичния изпълнител, в която е отразено, че по образуваното производство
по принудително изпълнение ИД № 1388/2006 г. В. М. има задължения в
размер на 9 250,00 лв.
Видно от приложеното съобщение, ЧСИ Б. е уведомил длъжника М.,
че по образуваното срещу него изпълнително дело на основание чл.458 ГПК и
изпратеното удостоверение е присъединена НАП като взискател за дължими
публични вземания в общ размер 9 259,60 лв.
Не се спори, а от поканата за доброволно изпълнение и приложеното
съобщение за увеличаване размера на запор е видно, че със запорно
съобщение № 22553/20.11.2018 г. на ЧСИ Б. е бил наложен запор върху
трудово възнаграждение на В. М..
На ищеца е издадена справка от НАП за общите задължения, актуална
към 27.11.2018 г., от която е видно, че в сумата от общо 9 259,60 лв. са
включени глоби по фишове и наказателни постановления, издадени в периода
2010-2015 г., сред които и глобата от 150,00 лв. по НП № 218/28.06.2013 г. на
Община Варна.
Между страните не се спори, а и от издаденото удостоверение от ЧСИ
Б. е видно, че в периода 09.01.2019 г. - 24.04.2020 г. от ЧСИ Г. Б. по банковата
сметка на НАП е преведена сумата от 9 259,60 лв. за удовлетворяване на
вземанията срещу ищеца.
Приложено е заверено копие от Разпореждане изх.№ С190006-125-
0320038 от 30.10.2019 г. на публичния изпълнител, от което е видно, че на
30.10.2019 г. във връзка с постъпили суми по изп.д.№ 1388/2006 г. по описа на
ТД на НАП Велико Търново, офис Враца е извършено разпределение на
плащане в размер на 765,90 лв., постъпило на 29.10.2019 г. от извършените
действия в изпълнителното производство срещу В. М., с което са погасени
няколко публични вземания, сред които и глобата от 150,00 лв. по НП №
218/28.06.2013 г.
По делото е приложена Справка изх.№ С240006-178-
0004106/14.02.2024 г. от НАП, ТД Велико Търново, офис Враца, от която се
установява, че глобата в размер на 150,00 лв. по НП № 218/28.06.2013 г. на
Община Варна срещу В. А. М. е събрана и преведена на Община Варна на
30.10.2019 г.
Безспорно е и обстоятелството, че В. А. М. е предявил против НАП
иск за признаване за установено, че не дължи вземане в размер на общо
9259,60 лв. за неплатени глоби по издадени фишове и наказателни
постановления, съгласно Удостоверение за наличие на задължение изх. №
060371802415949 от 27.11.2018 г., изд. от НАП Велико Търново, офис Враца и
приложено по изп.д.№ 262/2018 г. по описа на ЧСИ Г. Б.. Въз основа на
исковата молба е образувано гр.д.№ 587/2019 г. по описа на РС-Козлодуй и с
5
постановено по същото дело Решение № 119 от 01.07.2020 г. е признато за
установено по отношение на НАП, че В. А. В. не дължи вземане в размер на
общо 9259,60 лв. за неплатени глоби по издадени фишове и наказателни
постановления, съгласно Удостоверение за наличие на задължение изх. №
060371802415949 от 27.11.2018 г., изд. от НАП Велико Търново, офис Враца,
като погасени по давност. В съдебния акт са посочени наказателните
постановления, от които произтичат тези публични вземания, като сред тях е
посочено и НП № 218/28.06.2013 г. на Община Варна, с което на ищеца е
наложена глоба в размер на 150,00 лв. Първоинстанционното решение е
потвърдено с Решение № 137/17.12.2021 г. на Окръжен съд-Враца,
постановено по в.гр.д.№ 360/2020 г. по описа на същия съд. В мотивите на
въззивния съдебен акт е прието, че вземането по НП № 218/28.06.2013 г. на
Община Варна е погасено по давност на 27.10.2017 г.
След влизане в сила на решението ищецът е подал заявление за
прихващане или възстановяване на суми в общ размер от 9 259,60 лв. до ТД на
НАП офис Враца, но с Решение на ТД на НАП, офис Враца от 08.04.2022 г.,
потвърдено с Решение № 64/24.06.2022 г. на ТД на НАП Велико Търново му е
отказано възстановяване на сумите, тъй като същите са преведени от съдебния
изпълнител на НАП офис Враца на годно изпълнително основание, а те от
своя страна са превели сумата на съответното учреждение, имащо вземане
срещу ищеца.
При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Рамките на търсената от страната защита се определят с посочване на
основанието /изложените в обстоятелствената част на исковата молба
фактически твърдения/ и петитума на иска. Изхождайки от очертаните в
исковата молба предмет на спора и вида на търсената спрямо него защита,
съдът прави квалификация на спорното материално право като определя
приложимата правна норма. Определянето на правната квалификация е
задължение на сезирания съд и същият не е обвързан от посоченото от
страната правно основание.
В конкретния случай ищецът В. А. М. претендира връщане на
принудително събрана в полза на ответната Община Варна сума, за която след
приключване на принудителното изпълнение с влязло в сила съдебно решение
е установено, че не се дължи като погасена по давност.
Като изхожда от така наведените релевантни факти и очертаната с
петитума търсена защита, настоящият съдебен състав намира, че правното
основание на предявения иск е чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
Съобразно разясненията, дадени в ППВС № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д.
№ 1/79 г., при този иск в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане,
извършено на валидно основание, което е отпаднало, а в тежест на ответника е
да установи, че е налице основание за задържане на полученото плащане.
От събраните по делото доказателства се установи, че процесната
сума от 150,00 лв. е била дължима на основание издадено от ответната
Община Варна НП № 218/28.06.2013 г.
В случая страните се спорят, че по отношение на ищеца М. е
проведено принудително изпълнение по реда на ГПК по изп.д.№ 262/2018 г.
по описа на ЧСИ Б., в рамките на което чрез наложен запор върху трудовото
му възнаграждение са събрани суми за погасяване на публичните му
6
задължения в общ размер от 9 2559,60 лв., в т.ч. и на посоченото задължение
по НП № 218/28.06.2013 г. на Община Варна. Безспорно е и обстоятелството,
че тези суми са били превеждани от ЧСИ на публичен изпълнител по
паралелно водено производство по изп.д.№ 1388/2006 г. по описа на ТД на
НАП Велико Търново, офис Враца, който е извършвал разпределение на
сумите и погасяване на публичните вземания. Установи се, че глобата в размер
на 150,00 лв. по НП № 218/28.06.2013 г. на Община Варна е събрана и
преведена на настоящия ответник на 30.10.2019 г.
При тези безспорни факти може да бъде направен извод, че по делото
е установен фактът на извършено плащане от ищеца на сума, дължима на
валидно основание – издадено от ответника наказателно постановление.
Страните спорят дали е налице отпаднало основание и дължи ли се
връщане на така заплатената сума. За да бъде даден отговор на този въпрос,
трябва да бъде разгледана правната същност на задължението и начинът, по
който е извършено плащането.
Наложената глоба представлява публично общинско вземане по
смисъла на чл.162, ал.2, т.7 ДОПК, по отношение на което са приложими
разпоредбите на чл.171 и чл.173 ДОПК, касаещи погасяването по давност и
отписването на публичните вземания.
Основен принцип е, че давността не се прилага служебно – чл.120 ЗЗД,
т.е. изтичането на предвидения в закона срок на бездействие на носителя на
субективното право на вземане не е достатъчно, за да се приложат
последиците от настъпилото погасяване на възможността за принудително
реализиране на публичното задължение. Необходимо е длъжникът да направи
изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност.
Различен обаче е редът за защита правата на длъжника при поддържано
твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на публично вземане
при извършвано принудително събиране от публичен изпълнител по реда на
ДОПК или от съдебен изпълнител по реда на ГПК.
В първия случай е възможно длъжникът да заяви искане за отписване
на задължението по реда на чл.173, ал.1 ДОПК, т.е. заличаване или
изключване от списъка на активните задължения на задължението, по
отношение на което е изтекла погасителна давност и от длъжника е направено
възражение за това. Отписването на тези вземания може да бъде извършено от
орган, който е част от структурата на общинската администрация, защото
задълженията са към общината. В производство по принудително изпълнение,
провеждано по ДОПК, компетентен да се произнесе по искането по чл.173,
ал.1 ДОПК е публичният изпълнител, съответно горестоящият му
административен орган.
Когато обаче принудителното изпълнение се осъществява от съдебен
изпълнител по реда на ГПК, последният не прилага ДОПК и не разполага с
правомощия да се произнесе по възражението за давност. Съгласно чл.433,
ал.1, т.7 ГПК съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното
производство, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което
е признато е за установено, че не са налице материално-правните
предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради
погасяване на задължението по давност. Тъй като няма правомощие да се
произнася по възражение за давност и не е орган в структурата на общинската
администрация, съдебният изпълнител не би могъл да отпише погасеното по
7
давност публично общинско задължение. Едновременно с това разпоредбата
на чл.433, ал.1 ГПК не оправомощава съдебния изпълнител да вземе предвид
евентуално постановено от орган в структурата на общинската администрация
отписване, извършено след предаването на публичното задължение за
събиране по реда на ГПК. Евентуалното отписване би могло да обоснове
отправянето на искане от взискателя по чл.433, ал.1, т.2 ГПК, но заявяването
на такова е в зависимост единствено от волята на взискателя и при
отсъствието му, единствен способ за защита на длъжника в хипотеза на
поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на
публично общинско вземане, остава предявяването на иск - отрицателен
установителен иск, предявен преди да е приключило принудителното
събиране на публичното общинско вземане, а в условията на приключило
принудителното изпълнение – иска по чл.55, ал.1 ЗЗД. В този смисъл – вж
Определение № 130 от 24.07.2017 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 756/2017 г., ІІ г.о., ГК;
Определение № 3535 от 15.11.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4298/2023 г., IV г.
о., ГК.
В процесния случай публичното общинско задължение е събрано
принудително в рамките на воденото по реда на ГПК производството по изп.д.
№ 262/2018 г. по описа на ЧСИ Б., т.е. в рамките на това изпълнително
производство длъжникът не би могъл да се брани с възражение за давност,
поради липсата на компетентност на съдебния изпълнител да се произнесе по
същото.
Както бе посочено, начинът му за защита по време на висящото
принудително изпълнение по реда на ГПК е предявяването на отрицателен
установителен иск за установяване несъществуването на правото на
принудително изпълнение, поради изтекла погасителна давност, тъй като към
този момент единствено уважаването на такъв иск би могло да доведе до
прекратяване на изпълнителното производство. Именно такъв иск е бил
предявен и с влезли в законна сила съдебни актове е признато за установено,
че В. А. М. не дължи неплатени глоби по издадени наказателни
постановления, сред които и НП № 218/28.06.2013 г. на Община Врана,
поради погасяването им по давност. Според мотивите на Решение №
137/17.12.2021 г. по в.гр.д.№ 360/2020 г. по описа на ОС-Враца, постановено
по предявения отрицателен установителен иск, срокът за изпълнение на
наказанието по посоченото НП е изтекъл на 27.10.2017 г.
По време на висящността на това съдебно производство и преди тези
съдебни актове да влязат в сила (на 17.12.2001 г.), глобата по НП №
218/28.06.2013 г. на Община Варна е била събрана от ЧСИ, преведена на
публичния изпълнител, който от своя страна я е превел на ответната община
на 30.10.2019 г.
Анализът на тези фактически данни налага извод, че както налагането
на запора на 20.11.2018 г. в изпълнителното производство по ГПК, така и
направените в рамките на същото плащания в периода 09.01.2019 г. -
24.04.2020 г. от ЧСИ са извършени след като погасителната давност е била
вече изтекла. Тези изпълнителни действия обаче не прекъсват вече изтеклата
давност, нито заличават нейните последици. Единствено платеното при
условията на чл.118 ЗЗД не би могло да се иска обратно, но в случая не е
налице тази хипотеза, тъй като принудителното изпълнение на суми след
изтичане на погасителната давност не съставлява доброволно изпълнение по
8
смисъла на посочената законова разпоредба. В този смисъл е и практиката на
ВКС – напр. Решение № 1483 от 17.08.1967 г. по гр.д.№ 977/1967 г., І г.о., ГК
и др.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че с
уважаването на отрицателния установителен иск със сила на пресъдено нещо
е установено несъществуването на изпълняемо право. Доколкото този иск е
уважен след приключването на принудителното изпълнение, то вземането на
ответника, чието връщане се претендира чрез настоящия осъдителен иск, се
явява недължимо платено на отпаднало основание. В този смисъл – вж.
Решение № 112 от 11.02.2010 г. по гр.д.№ 179/2009 г., ІІІ г.о., ГК .
Не могат да бъдат споделени мотивите на районния съд, че решението
по отрицателния установителен иск има действие занапред и се прилага по
отношение на страните от 20.12.2021 г., поради което сумата е надлежно
платена и не подлежи на връщане. Когато със съдебно решение се отрича
съществуването на право, поради изтекла погасителна давност, със сила на
пресъдено нещо се установява, не само правното положение към момента на
приключване на устните състезания по делото, но и това, че правото е
престанало да съществува от деня на правопогасяващото основание.
При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
предявеният иск е основателен и доказан. Като е достигнал до друг извод и е
отхвърлил предявения иск, районният съд е постановил неправилен и
незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а вместо него
следва да бъде постановено решение, с което искът да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК право на разноски
има ищецът, поради което следва да му бъдат присъдени направените такива
пред двете съдебни инстанции за заплатени държавни такси в общ размер от
75,00 лв., в т.ч. 50,00 лв. – държавна такса при предявяването на иска и 25,00
лв. – държавна такса при подаването на въззивната жалба.
Както пред първата, така и пред въззивната инстанция са представени
договори за правна защита и съдействие, от които е видно, че на ищеца В. М. е
оказана безплатна правна помощ от адв.М. С., поради което следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗАдв., в
размер съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно – по 400,00 лв. за всяка от
съдебните инстанции или общо 800,00 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 157/21.06.2024 г. по гр.д.№ 522/2023 г. по описа
на Районен съд-Козлодуй и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 ЗЗД Община Варна ДА ЗАПЛАТИ
на В. А. М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 150,00 лв., представляваща
принудително платено задължение по Наказателно постановление №
218/28.06.2013 г. на Община Варна, подлежащо на връщане като получено при
отпаднало основание – изтекла към момента на плащането погасителна
давност, ведно със законната лихва, считано от 10.05.2023 г. до окончателното
9
й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Община Варна ДА ЗАПЛАТИ
на В. А. М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 75,00 лв., представляваща
заплатени държавни такси пред двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. Община Варна ДА
ЗАПЛАТИ на адв.М. М. С. , с адрес: ***, сумата 800,00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно представителство на
ищеца В. А. М. пред двете съдебни инстанции.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10