МОТИВИ
по АНД № 7244/20г. ПРС, ХІVн.с.
Производството
е по реда на чл.4 и следващите от УБДХ.
Делото е образувано по внесен акт за констатиране на дребно
хулиганство против В.С.И., с ЕГН **********, за това че на 18.11.2020г., около 12:25 часа в град Пловдив,
пл.Съединение
№3 в сградата на РП-Пловдив, на обществено място е извършила
непристойни действия изразяващи се в отправяне на неприлични
изрази по телефона спрямо ** от РП – Пловдив, а именно Н.К.Т. - А. като
поведението било възприето от свидетели, с
което е нарушила обществения ред и спокойствие.
Прокуратурата не изпраща представител и не взема становище
по делото.
Нарушителят В.И. дава обяснения като намира, че не е
извършила вмененото й с акта, макар да изразява съжаление за част от действията
си. Настоява да бъде оправдана.
Съдът след като прецени събраните доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност приема за установено следното:
На 18.11.2020г. около 12.00ч Н.К.Т. - А. – ** при РП
–Пловдив, позвънила на нар.И. по телефон, тъй като искала да я уведоми за
времето и мястото на провеждане на заседание по БП, по което обвиняем била
именно И.. Тъй като заседанието следвало да се проведе след около два часа,
нарушителката се афектирала и изразила бурно недоволство. В резултата ** Т.
затворила телефона като все пак посочила, че явяването на И. е задължително.
Малко по – късно получила обратно обаждане от последната, която отново се интересувала
за какво точно е призована, но не се ограничила до това, а разкритикувала ** с
думите: „…** ли си, мрокурор ли си, как ще ми
затваряш телефона ти на мене…“. Т. затворила отново телефона без да отговри нищо и влязла в съседен кабинет при колегите си И.Д.
и М.С.. В този момент отново получила обаждане от нар.И., което пуснала на
високоговорител и така всички присъстващи в стаята чували думите на обаждащата
се. А тя от своя страна отново използвала арогантен тон и неприлични изрази
като нарекла неколкократно ** Т. „..мърла..“. Едва след това се свързала със защитника си по
бързото производство, от когото се информирала с подробности за делото. Това
поведение на И. обаче потресло и възмутило присъстващите Т., Д. и С., поради
което били сезирани и органите на МВР.
Горната фактическа обстановка Съдът намира за категорично
установена от обясненията на лицата Н.К.Т. - А. И.Д.Д.
и М. И. С., както и от докладната записка изготвена от Н.Б.– **при ІІ РУ -
Пловдив. Частично горното се потвърждава и от обясненията на нарушителя И.. Нюанса
в обясненията и обаче сочи, че не разбрала за какво дело й се обаждат и къде ще
се проведе заседанието в същия ден. И тъй като двукратно позвънила обратно, но
отсреща никой нищо не й отвърнал, това я афектирало и действително нарекла Т. „мърла“. Съдът възприема с доверие изнесеното от първата посочена група лица, тъй като техните обяснения са
далеч по - логични. От една страна И. разбрала, че и се обаждат за наказателно
дело, по което тя вече има повдигнато обвинение, но твърди пред настоящата
инстанция, че не разбрала дали говори с **, защото всеки можел да се представи
като такъв. Това на първо място противоречи на обръщението използвано срещу Т.
– „…** ли си, мрокурор ли си..“, и категорични сочи,
че поне е допускала възможността действително да говори с представител на обвинението.
На следващо място самата Т. изрично сочи в обясненията си, че се представила с
длъжността си и повода за обаждането, което е далеч по-логично, защото иначе би
се загубил изобщо смисъла от телефонното обаждане от нейна страна. Ето защо и
настоящата инстанция намира обясненията на нарушителката в тази част за
нелогични и израз на нейната позиция на право на защита. В крайна сметка с
поведението си И. сама е поела риска от грубото си поведение спрямо орган на
властта, какъвто е **, който от своя страна я информирал за задължението и да
се яви пред съд по образувано наказателно дело. Право е на всяко лице да се
съмнява в каквото намери за добре, но не следва да отвръща с арогантен и
вулгарен език, защото последното е нарушение на правилата на общуване в социума
и нарушава реда и спокойствието. Субективните представи на нарушителя как
следва да става призоваването и колко време следва да й се осигури за
провеждане на делото, също не са основание за подобно грубо поведение. Обаждането
от страна на И. е извършено като отговор на такова извършено от ** в работното
му време и място, напрактика действащ по служба.
Телефонното обаждане се приравнява на присъствено деяние, тъй като
комуникацията протича в момента на извършването. Станалото е възприето от
повече от едно лице, в сградата на РП-Пловдив, а всички останали възмутени от
тона и изразните средства на нар.И.. Последната едва след като „..наредила..“
събеседничката си се сетила да звънне на защитника си, който да й разясни
ситуацията, а е могло да стори това и по-рано, ако е имала неясноти.
При
тази категорично установена фактическа обстановка Съдът приема, че В.И.
действително е осъществила състава на нарушението по чл. 1, ал.2 от УБДХ – дребно
хулиганство, като е извършила
непристойна проява, за това, че на 18.11.2020г., около 12:25 часа в град
Пловдив, на публично място е извършила непристойни действия изразяващи се в
отправяне на неприлични изрази по телефона спрямо ** от РП – Пловдив, с което е
проявила оскърбително отношение към орган на властта, което поведение е
възприето от повече лица и с това е нарушила обществения ред и
спокойствие.
От друга страна
не е налице престъпление по чл.325 НК, тъй като проявата е била краткотрайна, а
и се е ограничила до вербална агресия без някакви материални щети или физическа
саморазправа с други лица. Ето защо следва И. да бъде санкционирана по реда на
УБДХ, който предвижда наказания глоба от 100лв до 500лв или задържане в
структурно звено на МВР до 15 денонощия. С оглед липсата на други вредни
последици, то съдът намира, че следва да се наложи наказание Глоба в този казус.
Действително нарушителя И. е осъждано лице за управление на МПС след употреба
на наркотични вещества по чл.343б, ал.3 НК, а от приложената справка за
полицейска регистрация е видно, че има и още две производства – съответно по
чл.355, ал.2 НК и по чл.354а, ал.3 НК, но това следва да се отчете при
определяне размера на глобата като отегчаващи обстоятелства. Същите обуславят
определяне на наказанието над минималното предвидено в закона. От друга страна
при липсата на постоянен доход, тъй като според заявеното от нарушителя И.
получава доход на процент, а не в твърдо установен размер, който доход варира
между 500 и 1300лв, то настоящата инстанция намира, че глоба в размер на 200
лева се явява малко под баланса на правната норма и е съобразена с имотното
състояние на дееца. Съдът отчита при определяне на горното наказание като
смекчаващо обстоятелство и частичното разкаяние за стореното от страна на нарушителката пред настоящия състав като
заяви, че все пак поведението й не било съвсем редно, макар да твърди, че и
отсрещната страна не постъпила правилно.
По изложените
мотиви Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.