№ 10802
гр. София, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110112524 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу /фирма/, с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 69450/2022г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 899,72лв. -
стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.01.2020г.-30.04.2021г., ведно
със законната лихва от 21.12.2022г. до изплащане на вземането, 274,67лв. - мораторна
лихва върху горната главница за периода 01.07.2020г.-12.12.2022г., 4,50лв. - стойност
на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.01.2020г.-30.06.2020г.,
ведно със законната лихва от 21.12.2022г. до изплащане на вземането, и 1,16лв. -
мораторна лихва върху горната главница за периода 05.03.2020г.-12.12.2022г.
Ищецът твърди, че между него и ответника не е подписан договор за продажба
на топлинна енергия за имот, находящ се в /населено място/, аб. № ***********, но
същият е ползвал такава, поради което се е обогатил неоснователно за сметка на
ищеца и следва да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Посочва, че същото важи и за услугата за дялово разпределение. Счита, че ответникът е
изпаднал в забава и дължи и мораторна лихва.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва исковете. Твърди, че между страните няма сключен договор за доставка
на топлинна енергия, а реален потребител бил неговият наемател /фирма/. Отрича да е
доставяна и потребявана топлинна енергия в имота. Счита, че не е изпаднал и в забава
за дължимост на сумите. Излага допълнителни съображения за неоснователност на
исковете и моли за тяхното отхвърляне.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис” ЕООД изразява
становище за основателност на исковете.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
1
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до
размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът
не разполага с друг иск, с който може да се защити.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа
следните елементи: имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в
резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти,
породили обогатяването и обедняването; липса на правно основание за имущественото
разместване; липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
По делото не е спорно, а и от събраните писмени доказателства се установява, че
ответникът е собственик на процесния недвижим имот, представляващ магазин № 2,
находящ се в /населено място/ (понастоящем ж. к. Сердика), /населено място/, на
приземен етаж, въз основа на нот. акт за покупко-продажба от 06.08.2010г. /л. 15/.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, от
която се установява, чрез през процесния период отоплението за имота е начислявано
на база екстраполация по максималния специфичен разход на сградата съгласно т. 6.5
от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1, тъй като при смяната на
ФДР разпределителят не е бил подменен с такъв от новата фирма. Начислявана е
топлинна енергия, отдадена от сграданата инсталация, изчислена по формулата по т.
6.1.1 от приложението към наредбата. Вещото лице посочва, че топлинна енергия за
БГВ за сезон 2019/2020г. (който включва част от процесния период – 01.01.2020г.-
30.04.2020г.), поради неосигурен достъп, топлата вода е начислявана на база един
потребител по 140л/денонощие съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата, а за сезон
2020/2021г. е извършен реален отчет, който е установил нулева консумация на топла
вода и такава не е начислявана. В заключението са дадени стойностите на начислената
топлинна енергия.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед предмета на предявения иск – чл.
59 ЗЗД, обстоятелствата, че ответникът е собственик на процесния имот и че е
начислявана топлинна енергия по предвидените в Наредба № Е-РД-04-1 правила, не са
достатъчни за основателност на предявената претенция, тъй като за уважаването й е
необходимо реално да е доставена топлинна енергия до имота, с чиято стойност
ищцовото дружество да е обедняло, а ответното да се е обогатило. На първо място, по
делото не е проведено пълно, категорично, несъмнено доказване до имота реално да е
доставена топлинна енергия от ищцовото дружество. Такава е начислена на база
екстраполация по максималния специфичен разход на сградата съгласно т. 6.5 от
приложението към чл. 61, ал. 1 от наредбата, тъй като при смяната на ФДР не бил
сменен и разпределителя (измервателния уред). Тъй като претенцията се основава на
неоснователно разместване на имуществени блага, а не на наличие на договорно
правоотношение в отношенията между страните, по силата на което ответникът е
потребител на топлинна енергия, правилата за предполагаемо или фингирано
определяне на потребеното количество топлинна енергия са неприложими, тъй като в
хипотезата на неоснователно обогатяване от значение е реалната стойност, а не
хипотетична такава. Отделно от това, т. 6.5 от приложението към наредбата предвижда
за сгради-етажна собственост, в които има отоплителни тела без уреди за
индивидуално отчитане, да се прилага екстраполация по максимален специфичен
разход на сградата. В случая е имало монтирани измервателни уреди за индивидуално
отчитане, които обаче според вещото лице по експертизата не са били подменени след
2
смяната на фирмата за дялово разпределение. Следва да се има предвид, че според
протокола на ОС на ЕС /л. 41-42/ е взето решение да се сключи договор за дялово
разпределение с /фирма/, като такъв е сключен с дружеството /л. 39/. Видно от
публичния Търговски регистър (а и вещото лице в експертизата го посочва), това
дружество бива преименувано на /фирма/, като през 2017г. се е вляло в /фирма/. Тоест,
става въпрос за едно и също дружество, след като първото се е вляло в последното. Не
е налице типичната смяна на ФДР, а единствено преобразуване посредством вливане
на едното дружество в другото. С оглед на това, последното е било длъжно да подмени
измервателните уреди, ако счита, че предходно монтираните, за които няма данни да са
негодни или с изтекла метрологична годност, не позволяват изчисление на
консумацията. Ето защо, това бездействие на ФДР не може да бъде тълкувано във
вреда на потребителя, на който да се начислява на база екстраполация, след като
фактически има монтиран уред за индивидуално отчитане.
Изложеното се отнася и за начислената на база топлинна енергия за БГВ (битово
горещо водоснабдянане) за сезон 2019/2020г., част от който е процесният период
01.01.2020г.-30.04.2020г. Също така, видно от реално извършения отчет за сезон
2020/2021г., издадената индивидуална справка /л. 100/ и експертното заключение,
новият отчет показва 19 куб. м. потребление на топла вода, което изцяло съответства
на предходно извършения реален отчет. Поради това стойност за топла вода не е
начислена. В справката ясно е посочено стар отчет – 19, нов отчет – 19, разход – 0,00.
Изцяло в кореспонденция с този документ е и експертното заключение. Ето защо,
следва да се приеме, че консумацията за топла вода за този период е нулева, тоест няма
никаква консумация, което е индиция, че в имота въобще не е потребявана топлинна
енергия през процесния период. Това от своя страна води до извод за липса на
неоснователно обогатяване, посредством спестяването на разходи за реално
консумирана топлинна енергия.
Извън всичко гореизложено, следва да се приеме, че в случая е налице и
договорно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия, което
изключва приложението на института на неоснователното обогатяване. Представено е
заявление /л. 48/, подадено от ответното дружество до ищцовото, с което е изразил
желание за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди
за процесния имот. Заявлението е заведено под вх. № 2957/04.11.2010г. в ответното
дружество, открита е партида на имота с № *********** и в десния ъгъл е поставено
разпореждането „да“. В аналогични хипотези, когато ответник е физическо лице,
съдебната практика е категорична, че е налице съвпадение на две насрещни
волеязявления относно елементите на договора и това води до неговото сключване и
възникване на облигационна връзка. Настоящият съдебен състав намира, че не следва
физическите лица – потребители, на които по принцип законът предоставя много по-
голяма защита, да биват поставени в по-лошо и неблагоприятно положение от
юридическите лица, особено търговците, при които изискванията за форма и начин на
сключване на договорите са значително занижени. Договорното основание има превес
над извъндоговорното и чл. 59 ЗЗД намира приложение само когато няма друг ред за
защита – ал. 2.
По изложените съображения, предявените искове за главните вземания
подлежат на отхвърляне. Доколкото вземанията за лихва са акцесорни, при липса на
главни вземания не възникват и добавъчните – арг. от чл. 119 ЗЗД. Ето защо, исковете
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД също следва да бъде отхвърлени.
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ответникът. Последният обаче не е ангажирал доказателства за извършването на
такива, поради което не му се дължат.
3
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от /фирма/, ЕИК:
************, със седалище и адрес на управление /населено място/, срещу /фирма/,
ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: /населено място/, искове с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването
на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
69450/2022г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 899,72лв. - стойност на доставена
топлинна енергия за периода 01.01.2020г.-30.04.2021г. за имот, находящ се в /населено
място/, аб. № ***********, ведно със законната лихва от 21.12.2022г. до изплащане на
вземането, 274,67лв. - мораторна лихва върху горната главница за периода
01.07.2020г.-12.12.2022г., 4,50лв. - стойност на извършена услуга за дялово
разпределение за периода 01.01.2020г.-30.06.2020г., ведно със законната лихва от
21.12.2022г. до изплащане на вземането, и 1,16лв. - мораторна лихва върху горната
главница за периода 05.03.2020г.-12.12.2022г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - /фирма/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4