РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 69
гр. София, 03.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:А. Т. М.
като разгледа докладваното от А. Т. М. Наказателно дело частен характер №
20211110214332 по описа за 2021 година
Днес, 03.01.2024 г., А. М., съдия-докладчик при Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 105-ти състав, като се запозна с материалите по
н.ч.х.д.№ 14332/2021 год. по описа на СРС, НО, 105-ти състав намира, че
тъжбата, подадена от М. С. К. срещу Д. Н. Д., както и допълнителната такава
след дадени указания на съда не отговаря на императивните изисквания на чл.
81, ал. 1 от НПК – в нея липсват обстоятелства за престъпление.
В частната тъжба се посочва, че на 14.04.2021г. в излъчване на живо в
социалната мрежа „фейсбук“ Д. чрез изразите „М. и Б. са участвали в тази
смърт“, „За мен това си е чисто убийство“, „М. не е само измамник и
насилник – тя си е и убиец“ е разгласила неверни и клеветнически твърдения
по адрес на тъжителката, като и е приписала и престъпление. Според
тъжителката е извършено престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК.
Дейността на съдията-докладчик по производствата от частен характер
включва преценка дали в тъжбата са изложени факти, които могат да се
субсумират под конкретен престъпен състав, като необходима предварителна
оценка на твърденията на тъжителя, която гарантира, че в съдебното
заседание ще се разгледат само такива обвинения, които обективно могат да
ангажират наказателната отговорност на дадено лице за деяние, което се
преследва по инициатива на пострадалия.
В правомощията на съдията-докладчик е да прецени дали в тъжбата, с
която е сезиран, е описано престъпление, преследвано по тъжба на
пострадалия, и ако отговорът е отрицателен, тъй като е описано очевидно
несъставомерно поведение – да прекрати наказателното производство, поради
липса на тъжба, съгласно разпоредбите на чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК.
В наказателната доктрина е изяснено несъмнено, че престъплението
„клевета“ се осъществява по два начина. Едната от формите на
престъплението клевета се характеризира с разгласяването на
1
несъществуващо позорно обстоятелство, свързано с личността на
пострадалия, което е от естество да накърни доброто му име в обществото.
Това обстоятелство може да се отнася до миналото или настоящото
поведение на жертвата, което да е укоримо от гледна точка на господстващия
морал. Може да касае прояви от личния живот на пострадалия /изневяра,
побой и тормоз на близките, пиянство, употреба на наркотици/ или да
отразява отрицателни качества на жертвата /например твърдението, че
пострадалият е зъл, че страда от венерическа болест, че е наркоман и
пияница/.
При втората форма на престъплението чрез клеветата се приписва на
пострадалия неизвършено от него престъпление. При нея деецът твърди пред
трето лице/а, че пострадалият е извършил някакво конкретно престъпление,
което той в действителност не е извършил, което твърдение се отразява
отрицателно на доброто име и честта му.
За да е налице клевета, деецът трябва съзнателно да съобщи на другиго
неистини, позорящи обстоятелства, свързани с личността на пострадалия.
В съдебната практика, както и в правната доктрина, безпротиворечиво е
прието, че предмет на клевета могат да бъдат единствено твърдения с
конкретно съдържание, които носят информация за точно определени
обстоятелства, време, място, лице, които да бъдат позорни, неприемливи от
гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвикват
негативна оценка на обществото или в частност да представляват приписване
на престъпление.
Следва да се отбележи и това, че съставът на клеветата е свързан с
разгласяване на определени факти, конкретни обстоятелства, конкретни
прояви на засегнатия, а не до вменяване на определени неконкретизирани
отрицателни качества, не до отрицателни оценки, съждения, епитети и т.н.
Затова престъплението се осъществява чрез изразяване на твърдения – с
конкретизирано съдържание по смисъл да носи информация за конкретно
обстоятелство, факт, време, място, лице, процес, а не да са изложени
абстрактно и да се сочат лицата и другите инкриминирани данни общо, без да
се разбира точно и определено за кое лице се отнасят тези обстоятелства. В
този смисъл изводите, които някой си прави от прочетеното или чутото,
създаването на различни версии, предположения, аналогии, внушението,
мнението – не са клевета. Те не могат да бъдат доказани и не подлежат на
доказване.
При преценка дали посочените в тъжбата факти разкриват извършено
престъпление, съдебният състав намира, че отговорът на този въпрос е
отрицателен, защото в случая в тъжбата не се съдържат твърдения, които
могат да се отъждествят с приписване на престъпление или разгласяване на
позорни обстоятелства за личността на тъжителя. Съдебният състав намира,
че макар посочените като клеветнически изрази да покриват горепосочените
критерии, за да бъдат причислени към категорията „позорни обстоятелства“,
2
те не могат да бъдат обвързани към личността на пострадалата.
В тъжбата се правят собствени на тъжителя К. интерпретации на
цитираните твърдения, определяйки ги за съотнесени към нея, като обаче от
прочита на тъжбата не се установява, че има идентичност между частния
тъжител и лицето с имена „М.“
Следва да се посочи, че предвид специфичността на производството за
престъпления, преследвани по тъжба на пострадалия, именно в тежест на
последния е да индивидуализира, конкретизира и посочи ясно и изчерпателно
обстоятелствата, въз основа на които се подава частната тъжба. Именно от
обстоятелствената част на частната тъжба се определя и формулира
фактическата рамка на частното обвинение, въз основа на която лицето,
срещу което е насочена тя, организира своята защита. В нея следва да бъдат
изложени факти, а не предположения и субективна оценка на подалия я.
Основната процесуална функция на тъжбата е да формулира частното
обвинение и по този начин да определи предмета на доказване в
наказателното дело от частен характер и съответно да даде възможност на
подсъдимия да упражни правото си на защита срещу нея.
Поради тези съображения съдът намира, че тъжбата, подадена от К., не
отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, при липсата на процесуални
способи за преодоляване на недостатъците и, тъй като посочените в тъжбата
обстоятелства не могат да бъдат субсумирани под хипотезата на който и да
било състав на престъпление, преследвано по частен или общ ред.
Водим от горното и на основание чл. 247б, ал. 2, т. 1, вр. чл. 250, ал. 1, т.
2, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81, ал. 1 от НПК съдът
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД № 14332/2021 г.
по описа на СРС, НО, 105-ти състав.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в 7 дневен срок от
получаване на съобщението пред Софийски градски съд по реда на глава 22
от НПК.
ПРЕПИС да се връчи на частния тъжител К..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3