Р Е Ш Е Н И Е № 348
гр. Сливен, 25.10.2023 год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- I състав, в съдебно заседание на девети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря
Ваня Фърчанова като разгледа докладваното от съдия Слав Бакалов административно дело № 20237220700278/2023 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е административно и намира
правното си основание в чл.83 ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) във вр
с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано по жалба на Б.Й.К. против Отказ
за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно
огнестрелно оръжие и боеприпаси, рег. № 306р-7873 от 12.05.2023 г., издадено от
Началник на РУ – Нова Загора при ОД на МВР – Сливен, с което на основание чл.
83, ал. 5 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ е отказано издаване на
разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и
до 50 бр. боеприпаси на Б.Й.К..
В жалбата се твърди, че не е доволен от
постановения отказ. Счита за необосновани мотивите на отказа. Заявява, че е
доказал по безспорен начин необходимостта от издаване на исканото разрешение.
Били налице достатъчно писмени доказателства. Моли съда да уважи жалбата.
В съдебно заседание оспорващия лично и чрез
пълномощника си адв. В. М. поддържа жалбата. Твърди,
че всички писмени доказателства сочили на завишена опасност, поради дейността
на К. и необходимостта да има евентуална защита, ако нещо се случи. Не малка
част от дейността му била като вещо лице свързана с експертизи и осъществяване
на правно регламентирана дейност, която била свързана с правораздаването и ако
нещо се било случило, то рефлектирало с отрицателни последици и за държавата.
Когато било подавано заявлението първоначалното становище на обработващия
документите било, че са налице основанията за издаване на разрешение.
Въвеждането на изискване да има писмено начало, че се е осъществила опасност,
смята за незаконосъобразно. К. нееднократно бил получавал заплахи лично и по
телефона, но не можел по никакъв начин да го докаже. Писменото начало можело да бъде само ако
срещу него бил извършено покушение и вече бил налице резултат. Разрешенията,
които се издавали масово, се издавали не заради това, че е осъществена
опасност, а за потенциална опасност. Претендира за направените по делото
разноски.
Ответникът по касационната жалба -
началникът на РУ Сливен при ОДМВР Сливен, чрез пълномощника си гл. юриск. К. Б. счита жалбата за неоснователна. В писмени
бележки заявява, че към датата на постановяване на обжалваното решение не били
налице материално-правните предпоставки и по-конкретно не е била налице
основателната причина „самоотбрана“, за да бъде издадено разрешение за
съхранение и носене на късо нарезно оръжие. Счита, че решението на Началника на
РУ-Нова Загора е издадено при спазване на административнопроизводствените
правила и в съответствие с материалния закон, поради което моли съда да го
потвърди като законосъобразно.
От събраните доказателства съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
В служба „KOC“ при РУ - Нова Загора е постъпило Заявление с вх.
№ 306000-1089/ 30.01.2023 год. от Б.Й.К. - ЕГН: **********
***, за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на
късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него с посочено причина: „за самоохрана, като с. и у. на три броя търговски дружества, у.
на частна криминалистична лаборатория, вещо лице към Окръжен съд – С., п. на
клуб за исторически възстановки „Единение" гр Нова Загора и на стрелкови клуб „Бляк
паудър шутинг тийм" гр. Стара Загора.“ (л.12)
По повод извършената проверка по преписката
на основание чл.9, ал.1 т. 9 предл. 2 от ЗМВР и чл.
83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, на К. на 27.03.2023 г. е връчено писмо с peг. № 306000- 2834/21.03.2023
г., с което се уведомява, че започва процедура по издаване на отказ за издаване
на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие
и боеприпаси за него, като съгласно чл.34, ал. 3 от АПК, може в седем дневен
срок от връчването му, да депозира в писмен вид в деловодството на РУ - Нова
Загора, допълнителни възражения, обяснения и/или доказателства, относно
необходимостта от притежаването на огнестрелно оръжие. (л.6)
На 28.03.2023 г. Жалбоподателя е депозирал в деловодството
на РУ - Нова Загора, писмено Възражение с вх. № 306000-3063/28.03.2023г.,
относно започналата процедура по издаване на отказ за издаване на разрешение за
придобиване на късоцевно нарезно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. В
същото поддържа посочената от него в заявлението причина за издаване на
разрешението, както и посочените мотиви към него, като допълва, че е о. и к. по
оръжията към няколко музея, като и това, че ежедневно пътува в страната, като
пренася със себе си ценни образци от извършените експертизи и крупни суми в
лева и валута, които съхранява в дома си, заедно с личните средства на
семейството му. (л.5)
Административният орган е извършил служебна
проверка на основание чл.83 ал.4 от ЗОБВВПИ. При тази проверка е представено
уверение от „Частна криминалистична лаборатория Премиум
експерт“, издадено от Б.К. като у. на сдружение „Премиум
експерт" със седалище: ***, в което е посочено, че дейността на
сдружението не включва „съдебно-медицински експертизи" и „ДНК съдебни
експертизи". Всички други дейности не подлежали на допълнително
лицензиране или вписване освен горепосочените. Представено е и писмо вх.№
306000-2516 от 13.03.2023 г. на „Частна криминалистична лаборатория Експерт“,
издадено от И.С., в което е посочено, че с К. били в добри неформални
приятелски отношения от 2018 г., като предвид неговите лични качества и
възможности, през зимата на 2019 г. срещу 2020 г. взели решение К. да
представлява Частна криминалистична лаборатория „ЕКСПЕРТ", в области С. и
С. З. Това представителство включвало посредническа дейност между него и
потенциални частни клиенти от цитираните две области, както и между него като
вещо лице и съответните районни и окръжни съдилища, и прокуратури, на база на
надлежно издадено пълномощно. В ход било и създаването на бъдещ филиал на
лабораторията му в гp. Нова Загора, за който К. щял
да о., и да а.
Изготвена е докладна записка рег.№ 306р-4840
от 20.03.23 г.. от м. п. и. П. М. служител в сектор “КОС” РУ-Нова Загора, в която
е предложил на Началника на РУ – Нова Загора да издаде исканото разрешение. (л.7) На основание
чл. 83, ал. 1 от ЗОБВВПИ е извършена оценка на пълнотата на подадените
документи, като преписката е окомплектована с необходимите документи.
Началникът на Районното управление Нова
Загора към ОДМВР Сливен постановил Отказ за издаване на разрешение за
съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси,
рег. № 306р-7873 от 12.05.2023 г., с който
на основание чл. 83, ал. 5 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 10, предложение първо
от ЗОБВВПИ е отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на
късоцевно нарезно огнестрелно оръжие и до 50 бр. боеприпаси, на лицето Б.Й.К..
Административният орган е приел, че лицето не е доказало необходимостта от
издаване на исканото разрешение. Посочил е, че мотивите на К., не биха могли да
се приемат като абсолютна основателна причина и не обосновават необходимостта и
нуждата от издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на
късоцевно нарезно огнестрелно оръжие, тъй като не са представени доказателства
в писмен вид, относно съществуваща потенциална опасност за живота, здравето и
имуществото както на самия него, така и на членовете на семейството му. От
извършените справки в масивите на МВР, не се установило наличието на такива.
Само наличието на такава нужда, представлявала основание да се разреши на
физическо лице да притежава огнестрелно оръжие и боеприпаси. Самоотбраната,
като вид дейност било залегнала в ЗОБВВПИ и за да бъде целесъобразна било
необходимо да бъде подкрепена от доказателства, които да установят, че има или е
имало реална заплаха за живота, здравето и имуществото на лицето, както и
излагане на други факти и обстоятелства свързани с исканата дейност. В негова
тежест било да докаже необходимостта и основателността за притежаване късоцевно
огнестрелно оръжие, тъй като дейностите с огнестрелно оръжие и боеприпаси за
него били източник с висок риск на обществена опасност.
Видно от справка от ТР, жалбоподателя е у. на
сдружение „Блек паудър шутинг тийм" гр. Стара
Загора.“ (л.29-31), както и има у. в „Дани 18“ ЕООД, „Хелиос-06“ АД , ЕТ „Омега
Б.К.“ (л.20)
Б.Й.К. е вписан в списъка на специалистите,
утвърдени за вещи лица от комисията по чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната
власт за съдебния район на Окръжния съд – С., в раздел 1. Клас "Криминалистични експертизи", с професионална
квалификация "Технолог по рибовъдство и аквакултура";
специалност "Рибовъдство и аквакултура";
"Организация и управление на туристическото обслужване";
"Инструктор по стрелба с късо нарезно оръжие"; 1.3.
Съдебно-балистични експертизи.
На К. е издадено Разрешение за съхранение,
носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него № 20200631535,
валидно до 15.07.2025 г., относно неотразена в речника марка оръжие/ Pedersoli. (л.14)
Горната фактическа обстановка е несъмнена.
Същата се установява въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
изявленията на страните.
Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима - подадена е от лице, което пряко е засегнато от издадения и обжалван административен акт т.е. има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 от АПК. Оспореният отказ е връчен на жалбоподателя на 19.07.2023 г., а жалбата против него е подадена на 28.07.2023 г., т.е. в срока по чл.149 ал.1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Произнасянето с оспорения административния
акт е извършено в рамките на надлежно проведено административно производство,
започнало по искане на самия оспорващ. Административният акт на началник на
Районното управление Нова Загора, с който на жалбоподателя е отказано издаване на
разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и
боеприпаси, е издаден от надлежния орган, в рамките на неговата компетентност,
съгласно разпоредбата на чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ.
Административният орган е изпълнил
изискванията на чл.35 от АПК, да издаде административния акт, след като се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани. Дадена е възможност на
оспорващия да представи допълнителни доказателства и обоснове необходимостта от
притежаване на огнестрелно оръжие. Задълженията на административния орган
съгласно чл.83 ал.1 и ал.4 от ЗОБВВПИ е да оцени пълнотата и съответствието на
подадените документи с изискванията за издаване на разрешение и извършва при
необходимост проверка на място на обектите за съхранение, както и да провери
обстоятелствата по чл. 58, ал.
1, т. 3, както и дали срещу съответното лице има обвинение за
умишлено престъпление от общ характер. Тези задължения са изпълнени от
административния орган. Същият е положил необходимите усилия, да установи относимите за случая обстоятелства. Посочените от
оспорващия мотиви са обсъдени от административния орган и същия ги е приел за
недостатъчни. В този смисъл, не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила по чл.146 т.3 от АПК.
Административен съд Сливен намира
оплакванията в жалба за противоречие на оспорения административен акт с
материалния закон за неоснователни. Съгласно чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ разрешения
за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина -
самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по
несъмнен начин обосновава издаването на разрешението. Снабдяването с огнестрелно
оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ
(за самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради
което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки
конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от
използването на тази мярка. Доказването на необходимостта от притежаването,
носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в
закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на
дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на
издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове
искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от
конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е
налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие.
По административната преписка и по делото
обаче не е установена необходимостта от издаване на исканото разрешение. Оспорващият
заявява, че необходимостта от самоотбрана била свързана с дейността, с която се
занимавал по занятие, като същевременно бил о. към музей пантеон „Г. С.
Раковски" гр. Котел, къща музей „Захари Стоянов" с. Медвен, къща
музей „Русе чорбаджи" с. Жеравна, к. по оръжията във музей „Емен
парк" Република Франция. Бил организатор на изложби на исторически оръжия
провеждащи се на територията на Република България, като за всяка една изложба
лично пренасял ценни исторически оръжия от частни колекции до местонахождението
на музеите, в които се провеждали въпросните изложби. У. бил на частна
криминалистична лаборатория „Премиум експерт".
Ежедневно пътувал до различни точки на страната, като в себе си пренасял крупни
суми във лева и валути, ценни образци от извършените от лабораторията
експертизи. Паричните средства за подготовка на изложби и лични средства на
семейството съхранявал в домът си, поради което за по голяма сигурност на него
и семейството му, желаел да му бъде разрешено придобиването, съхранението,
носенето и употребата на КБО.
Следва да се посочи, че нито една от
изброените от оспорващия дейности не предполага наличие на обоснована опасност
за живота, здравето и имуществото на лицето. Предотвратяването на потенциални
посегателства върху личността и имуществото не може да мотивира издаване на
разрешение, тъй като заплахата от действия с такъв характер съществува
хипотетично за всеки гражданин и разширяването на тълкуването на
необходимостта, като предотвратяване на бъдещи вероятни, но несигурни събития,
би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило
необходимостта като критерий, въведен в закона, за установяване на
основателността на искането за осъществяване на дейностите с огнестрелно оръжие.
Потенциалната нужда на заявителя не попада в обхвата на специалния закон, тъй
като въведеният разрешителен режим изисква установяване на основателна причина,
която по несъмнен начин обосновава необходимост от носене на оръжие, извън
хипотетични предположения. В оспорения административен акт органът е изложил
доводите, поради които лицето не отговаря на изискванията на закона – липсва
необходимост от издаване на исканото разрешение, като е посочил, че възможна
основателна причина би била самотбраната, но липсват
данни за заплахи срещу живота, здравето и имуществото на лицето, т. е. липсва
обоснована необходимост от защита с исканото оръжие.
Изтъкнатите съображенията на жалбоподателя
не покриват критериите за основателна причина за придобиване на огнестрелно
оръжие. Не е установена нито реална, нито потенциална заплаха за неговата
сигурност, за да се приеме, че е налице основателна причина за притежаване на
огнестрелно оръжие за самоотбрана по смисъла на закона. Необосновано е
твърдението на оспорващия, че бил получавал заплахи, но тъй като били на четири
очи, то нямало как да бъдат документирани. В случай, че оспорващия е получавал
реални и обосновани заплахи спрямо личността му, то е могъл да сигнализира
органите на реда, който сигнал несъмнено би бил регистриран и документиран. Административният
орган е извършил справка в масивите на МВР, при която не е установил регистрирани
сигнали за нападение спрямо личността или имуществото на оспорващия. Доказването
на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно
оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от
фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ.
В случаите на издаване на разрешение законът
е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи
съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от
него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за
придобиване на огнестрелно оръжие, като ирелевантно в
случая се явява обстоятелството дали на заявителят е било издадено предходно
разрешение за носене на огнестрелно оръжие или че вече притежава такова. Т. е.
административният орган е длъжен да съобрази наличието на всички изискуеми се
от закона предпоставки, респ. заявителят е длъжен при всяко отправено свое
искане да проведе пълно и главно доказване на релевантните по закон
обстоятелства. Следва също така да се посочи, че в тези случаи,
административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност и
разполага със самостоятелна преценка за всеки един случай, а не действа в
условията на обвързана компетентност, за да бъде задължен да се съобразява само
с изискуемата документация от формална страна. Обстоятелството, че на
оспорващия е било издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие и боеприпаси, не означава, че без проверка на законовите
изисквания, административния орган е длъжен да издаде второ такова разрешение.
Проверката, която е длъжен да извърши административния орган е към момента на
подаване на заявлението, като относимите за
издаването на разрешението обстоятелства към настоящия момент и тези към
момента на издаване на предходното разрешение е логично да бъдат различни,
предвид изминалия период от време. Ето защо и основна предпоставка за издаването
на разрешение за дейностите с огнестрелно оръжие по закона е наличието на
основателна причина, която следва да бъде установена от заявителя във всички
случаи, когато се иска издаване на разрешение, в който смисъл е и константната
практика на ВАС. (напр. Решение № 3526 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. №
4739/2019 г., VII о.)
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗОБВВПИ,
огнестрелните оръжия в зависимост от предназначението и техническите си
характеристики биват за служебни или за граждански цели. В ал. 2 са предвидени
огнестрелните оръжия, които могат да се придобиват и съхраняват за служебни
цели - охрана на собствеността, за самоотбрана, както и за други разрешени
дейности, посочените огнестрелни оръжия, а в ал. 3 тези за граждански цели -
самоотбрана, лов, спортни дейности, учебни стрелби, колекциониране и като
реквизит за театрални, филмови и други постановки. Охраната на имуществото и
обществения ред, извън случаите на самоотбрана, е в правомощията на органите на
МВР, респективно на юридически лица, лицензирани по закона за частната
охранителна дейност. Съответно издаването на разрешение за носене и употреба на
огнестрелно оръжие, с цел осъществяване на охрана (съхранение и транспортиране)
на парични средства се извършва по специален ред, съгласно разпоредбите на ЗЧОД
и Наредба № I-121/24.06.2004 г., издадена от министъра на вътрешните работи,
регламентираща реда за организиране охраната при транспортиране на ценни пратки
и товари. Действително не е задължително търговското дружество да ползва частна
охрана, но работодателят може да поиска разрешение на служители за носене на
оръжие за служебни цели за охрана, което е различно от самоохраната
за граждански цели, на която се е позовал жалбоподателя. (Решение № 16950 от
11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15613/2018 г., VII о) В случая, К. е поискал
издаването на разрешението за съхранение, носене и употреба на ОО, в лично
качество, а не като представител на търговско дружество, поради което относими
за преценка на искането му са именно целите по чл.6 ал.3 от ЗОБВВПИ, а именно
за граждански цели.
С оглед заявените в искането обстоятелства,
административният орган правилно е приел в мотивите на отказа си, че при
липсата на конкретни фактически твърдения и представени доказателства за
необходимост от снабдяване с оръжие за самоотбрана за граждански цели, не са
налице предвидените предпоставки за постановяване на благоприятстващ (разрешителен)
административен акт по заявлението на К. и в съответствие с материалния закон
органът е счел, че след като в рамките на проведеното административно
производство заявителя не е установил наличието на основателна причина за
носене на огнестрелно оръжие за самоотбрана, искането му е неоснователно.
Предвид изключителния характер на дейностите
с огнестрелно оръжие и необходимостта от установяване на конкретна нужда от
носенето на огнестрелно оръжие - конкретна заплаха за личността на заявителя, съдът
споделя изводите на административния орган, обосноваващи отказа му за издаване
на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие.
Липсата на нарушения на материалния закон и
административно-производствените правила при издаване на оспорения
административен акт налагат извода, че обжалваният отказ на изпълняващия
функциите началник на РУ – Нова Загора към ОД на МВР-Сливен, се явява правилен
и законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на правния спор е
неоснователно искането на оспорващия за присъждане на разноски. Съгласно чл.143
ал.3 от АПК административният орган има право на разноски, но такива не са
искани.
Ръководен от изложените съображения, и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Й.К. против Отказ за издаване на
разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и
боеприпаси, рег. № 306р-7873 от 12.05.2023 г., издадено от Началник на РУ –
Нова Загора при ОД на МВР – Сливен.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от
същото, пред Върховния Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: