Р Е Ш Е Н И Е
Номер 20 19.02.2020 г.
град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Окръжен съд І Наказателен
състав
На 22.01. Година 2020
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
Секретар МИТКА
ТОДОРОВА
Прокурор ХРИСТО
МИШОВ
като разгледа докладваното
от съдия ИВА СТЕФАНОВА
ВНОХ дело номер 1180 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, намери за
установено следното:
Производството е по реда на гл.ХХІ от
НПК.
С присъда № 81 от 30.05.2019
г., постановена по н.о.х.д. № 1110/2019 г. по описа на Старозагорския районен
съд,
подсъдимият О.Н.С. е признат за виновен в това, че на 14.12.2017 г. в
гр. Стара Загора извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, а
именно – по отношение на Д.И.П. (на 15 г.), като я опипвал по гърдите, тялото и
гениталиите, извадил половия си член и го търкал по тялото й, чрез използване
на безпомощното й състояние, поради което и на основание чл.150, ал.1 от НК и чл.58а,
вр. с чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и
четири месеца.
Със същата присъда подсъдимият
О.Н.С. е признат за виновен в това, че на 13.08.2018 г. в гр. Стара Загора
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление
по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, а именно – по отношение на К.Б.К.
(на 66 г.), като я целувал по устата, опипвал я по тялото и гърдите, с пръсти
проникнал във влагалището й, извадил половия си член и я принуждавал да го
хване с ръка и към орален секс, притискал тялото й към себе си, чрез употреба
на сила, поради което и на основание чл.150, ал.1 от НК и чл.58а, вр. с чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години.
На основание чл.23, ал.1 НК районният съд е групирал така наложените на подсъдимия О.Н.С. наказания,
като му е наложил едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от
две години, което на основание чл. 57, ал.1, т. 3 ЗИНЗС да бъде изтърпяно при
първоначален „общ” режим.
- 2 -
Със същата присъда подсъдимият О.Н.С. е осъден да
заплати на Д.И.П., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен
представител Р.М.Ж., сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 14.12.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата, като искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен до размера
от 20 000 лв.
Със същата присъда подсъдимият О.Н.С. е осъден да
заплати на Д.И.П., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен
представител Р.М.Ж., сумата от 160 лв., представляваща направените разноски за
адвокатско възнаграждение.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият
О.Н.С., който я
е обжалвал в законния срок чрез защитника си адв. С.П..
В жалбата се твърди, че присъдата е необоснована и незаконосъобразна.
Жалбоподателят С. счита, че районният съд неправилно го е осъдил, тъй като
обвинението е недоказано. Моли въззивния съд да отмени обжалваната присъда и да
го оправдае. Счита, че жалбата на гражданския ищец и частен обвинител Д.И.П.,
действаща лично и със съгласието на майка си Р.М.Ж., е неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение. Съображения за
това развива в пледоарията си адв. С.П..
Недоволна от така постановената присъда е останала и гражданският ищец и частен
обвинител Д.И.П., действаща лично и със съгласието на майка си Р.М.Ж.. Тя е обжалвала присъдата в законния срок чрез повереника си адв. Т.В..
В жалбата се твърди, че присъдата е незаконосъобразна и неправилна.
Жалбоподателката П. счита, че следва да бъде увеличен размерът на наложеното на
подсъдимия С. наказание – на шест години лишаване от свобода, което след
редукцията по чл.58а от НК стане на четири години лишаване от свобода. Моли
въззивния съд да й присъди направените разноски пред първата инстанция в пълен
размер, както направените такива в хода на въззивното производство. Подробни съображения за това развива в допълнителните
си писмени изложения към въззивната жалба и в пледоарията си адв. Т.В..
Въззиваемата К.Б.К. – частен
обвинител, изцяло се присъединява към казаното от повереника си адв. Т.В.. Моли въззивния съд да й присъди направените разноски в хода
на въззивното производство.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора
взема становище, че обжалваната присъда е законосъобразна и правилна, с
изключение на частта й относно присъдените разноски на гражданския ищец и частен
обвинител Д.И.П., действаща лично и със съгласието на майка си Р.М.Ж.. В тази
част присъдата следва да бъде изменена, като се присъдят направените от
гражданския ищец и частен обвинител разноски в пълния им размер. В останалата
част присъдата следва да бъде потвърдена.
Пред въззивния съд не бяха направени доказателствени искания.
Старозагорски окръжен съд - 3 - в.н.о.х.д. № 1180/2019 г.
Окръжният съд, след като се запозна с
направените в жалбите оплаквания, събраните доказателства по н.о.х.д. № 1110/2019 г. по
описа на Старозагорския районен съд, изразените
становища на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда,
намери за установено следното:
Жалбата на О.Н.С. е неоснователна.
Жалбата на Д.И.П.,
действаща лично и със съгласието на майка си Р.М.Ж., е частично основателна, що
се отнася до претенцията й за пълния размер на направените от нея разноски по
делото пред районния съд.
Първоинстанционният съд при разглеждане
на делото и постановяване на присъдата е приложил правилно закона за извършените
деяния, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изяснил е
обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното решаване на делото, и
фактическите положения, приети за установени, се подкрепят от доказателствата
по делото.
Жалбоподателят О.Н.С. моли да бъде
оправдан, тъй като не е извършил престъпленията, в които е обвинен. Моли да
бъде отхвърлен предявеният срещу него граждански иск.
С оглед събраните доказателства в хода
на съдебното производство по н.о.х.д. № 1110/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд, първоинстанционният съд обосновано и правилно е
приел за доказано, че подсъдимият О.Н.С. е извършил престъпленията, в които е
обвинен – две престъпления по чл.150, ал.1 от НК.
Оплакването на жалбоподателя С., че въз
основа на събраните по делото доказателства районният съд е следвало да го
оправдае, е неоснователно и въззивният съд не може да го възприеме.
Съдебното производство пред първата
инстанция е преминало по реда на гл. ХХVІІ от НПК – реда на съкратеното съдебно
следствие по чл.373, ал.2 от НПК.
Това е станало по изричното искане на
подсъдимия С., направено в хода на разпоредителното заседание по делото пред
районния съд. Там подсъдимият С. се е явил със защитника си адв. П. Х., упълномощен
от него още в хода на досъдебното производство.
В мотивите към обжалваната присъда подробно е изложена
приетата от районния съд фактическа обстановка по делото, която въззивният съд
изцяло възприема. Тя се подкрепя от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства
– показанията на свидетелите Д.И.П. (пострадала), Р.М.Ж. (майка на
непълнолетната Д.П.), ******(лекар, акушер-гинеколог, прегледала пострадалата Д.П.),
К.Б.К. (пострадала), ******К. (дъщеря на пострадалата К.К.), ****** и ******
(старши полицаи във Второ РУ – Стара Загора, отзовали се на сигнала на
пострадалата К.К. за случилото се на 13.08.2018 г.), назначените в хода на
досъдебното производство две комплексни съдебни психолого-психиатрични
експертизи, писмените и веществени доказателства по делото.
- 4 -
Според безспорно установената фактическа
обстановка по делото, съпругата на подсъдимия С. – ******, била управител и
едноличен собственик на капитала на „******“ ЕООД – Стара Загора. През м.
декември 2017 г. дружеството стопанисвало магазин за дрехи, находящ се в гр.
Стара Загора, ул. „******” № 40, а подсъдимият С. работел като продавач-консултант
в посочения магазин.
На 14.12.2017 г., около 14.00 ч., след
приключване на учебните занятия, пострадалата Д.И.П. се прибрала в дома си,
придружавана от баба си. Оставила раницата си в коридора и без да каже нищо,
избягала от жилището. Баба й и майка й я последвали, но не я открили. Търсили я
около половин час из квартала, след което сигнализирали за случилото се на тел.112.
През учебната 2017/2018 г. пострадала П.
(родена на *** г.) била ученичка в IX клас в ПГВМ „******“, гр. Стара Загора,
индивидуална форма на обучение. Тя страдала от локализирана /фокална/
/парциална/ симптоматична епилепсия и епилептични синдроми с комплексни
парциални конвулсивни припадъци. Поради това непълнолетната П. приемала
различни медикаменти (конволекс, клонарекс /ривотрил/, ливебон), и винаги била
с придружител – обикновено с баба си.
След като напуснала дома си на 14.12.2017
г. по описания по-горе начин, пострадалата П. отишла в района на ж.п. – гарата
и магазин „Лидъл“, минала през Станционната градина и продължила към
кръстовището на ул. „******” и бул. „******”. После влязла в магазина за дрехи,
находящ се на ул. „******” № 40.
По това време в магазина бил единствено
подсъдимият С., който попитал П. дали иска да купи нещо. Тя харесала една блуза
с дълги ръкави и подсъдимият С. й предложил да я премери в импровизирана
съблекалня, представляваща тоалетна със завеса. Пострадалата П. влязла в тази
съблекалня, свалила блузата си и останала по боди. В този момент подсъдимият С.
дръпнал завесата, влязъл при П. под предлог, че иска да види дали блузата й
стои добре и й казал да си свали и бодито.
Пострадалата П. се уплашила и свалила
дънките и бодито си, а подсъдимият С. започнал да я опипва с ръце по гърдите,
тялото и гениталиите. Той извадил половия си член и започнал да го търка по
тялото на пострадалата. Пострадалата П. се страхувала от него и не се
съпротивлявала – тя била седнала върху намиращата се в съблекалнята тоалетна
чиния. Подсъдимият С. продължил да търка половия си член в тялото й и да я
опипва с ръце по гърдите. Когато преустановил блудствените действия,
подсъдимият казал на пострадалата П. да се облича и да си тръгва. Тя го
послушала, облякла се и си тръгнала. На излизане от магазина, подсъдимият С. й
дал зелени на цвят бикини, като й поръчал да се върне отново в „шест и
половина“.
Когато излязла от магазина, пострадалата
П. ***, където била открита от полицейски екип на Второ РУ – Стара Загора. В
полицейското управление тя била предадена на родителите си. Същият ден тя била
прегледана от психиатър и й била поставена инжекция с диазепам.
Старозагорски окръжен съд - 5 - в.н.о.х.д. № 1180/2019 г.
В единия от джобовете на якето й родителите
на Д. открили бодито, което трябвало да е под дрехите й, и зелени на цвят
бикини – нови, с етикет.
Същият ден родителите на непълнолетната П.
– свидетелката Р.М.Ж. и съпругът й, я завели
на преглед в АГ – клиниката към УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД –
Стара Загора. Там пострадалата П. била прегледана от свидетелката ******* – лекар
със специалност „акушерство и гинекология“.
При прегледа било констатирано, че
девствената ципа на непълнолетната П. не била дефлорирана, нямало травматични
увреждания, охлузвания и зачервявания в областта на гениталиите и ануса. П.
имала оплаквания за парене около входа на влагалището, при което лекарката
установила хиперимиране – леко зачервяване на лабиите (малките срамни устни). Според
свидетелката К. – Коркелиа, такова зачервяване се получавало много често при
смяна на козметични продукти, прахове за пране, ново бельо.
През следващите четири дни пострадалата П.
била със семейството си, като видимо всичко с нея било наред.
На 18.12.2017 г. пострадалата П. споделила
с майка си, че зелените бикини, които били у нея, й били дадени от „циганина с
бялата коса, който продава вътре в магазина за дрехи и който е колкото дядо“.
Свидетелката Ж. си спомнила, че преди време
тя и Д. влизали този магазин, намиращ се в близост до дома им. След това пострадалата
П. й казала, че била мерила блузи в магазина, като се съблякла пред магазинера,
и че той я опипвал по гърдите и „с пишка я натискал на дупето и отпред на
мунката“. Докато разказвала за случилото се, пострадалата П. изглеждала видимо
притеснена и се разплакала.
Още същият ден свидетелката Ж. *** и
подала сигнал за разказаното от дъщеря й.
На 13.08.2018 г., около обяд,
свидетелката К.Б.К. посетила магазин за дрехи, находящ се в гр. Стара Загора,
ул. „****” № 27. По това време в магазина се намирал единствено подсъдимият С.,
който бил продавач-консултант.
Пострадалата К., на която й предстояло
празненство по повод кръщенето на внука й, харесала една блуза и една пола и
решила да ги премери. Тя влязла в съблекалнята, представляваща тоалетна със
завеса, съблякла дрехите си и останала по бельо. В този момент подсъдимият С.
заключил входната врата на магазина и влязъл при нея в съблекалнята. Той
веднага хванал пострадалата К. за гърдите, започнал да я целува по устата и да
смуче устните й; опипвал я с ръце по гърдите и тялото; събул гащите й до
коленете и с пръсти проникнал във влагалището й. Пострадалата К. изпитала силна
болка и се съпротивлявала, доколкото може, но подсъдимият С. физически бил
по-силен от нея и продължавал да прониква с пръсти във влагалището й. Той
извадил половия си член и казал на К. „да му го лапа“, въпреки че тя се
съпротивлява и го блъскала с ръце. Тогава подсъдимият С. я хванал за едната
ръка и със сила насочил ръката й към члена си, искайки от нея да го хване за
члена.
- 6 -
К. категорично отказала и издърпала
ръката си, но въпреки това С. продължил блудствените си действия – с ръце
притискал тялото й към себе си, като продължавал да я целува по устата и да
смуче устните й. През цялото време пострадалата К. се съпротивлявала и пищяла, като
молила подсъдимия С. да спре, защото е болна жена.
Притеснен от виковете и писъците на пострадалата
К., подсъдимият С. накрая преустановил действията си и я оставил да се облече.
След това отключил входната врата на магазина и К. си тръгнала.
Когато се прибрала до дома си, пострадалата
К. установила, че ключовете, които била сложила в сутиена си, ги няма. Тя казала
на дъщеря си – свидетелката ******К., само това, че докато мерила дрехи в
магазин до Окръжна болница, собственикът на магазина насила я бил целувал и
вероятно там били паднали ключовете й. Тогава двете се върнали до магазина,
находящ се на ул. „Ген. Столетов” № 27.
Подсъдимият С. първоначално отрекъл да е
намирал ключове, но след като свидетелката Анка К. заявила, че ще извика полиция,
той извадил въпросните ключове и им ги предал.
На следващия ден – 14.08.2018 г.,
пострадалата К. ***, където съобщила за случилото се предходния ден.
Правилни и подкрепени от събраните по
делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд, че подсъдимият С. е извършил престъплението по чл.150,
ал.1 от НК спрямо пострадалата П. (чрез използване на безпомощното й състояние)
и престъплението по чл.150,
ал.1 от НК спрямо пострадалата К. (чрез употреба на сила), за които е обвинен.
Възражението на
жалбоподателя С., че районният съд е нарушил
разпоредбата на чл.303 от НПК, постановявайки обжалваната присъда, без да бъде
доказано обвинението срещу него, е неоснователно и въззивният съд не може да го
възприеме.
С оглед на всички събрани по делото доказателства, районният съд е
направил правилния и законосъобразен извод, че подсъдимият С. е извършил двете деяния по чл.150, ал.1 от НК и че обвинението е доказано по
несъмнен начин, както беше изложено по-горе.
Още повече, че подсъдимият С. още в хода на досъдебното производство
е признал вината си, а при последното предявяване на разследването защитникът
му адв. Х. е заявил желанието на подзащитния си производството да приключи по
реда на съкратеното съдебно следствие.
В
разпоредителното съдебно заседание, проведено от районния съд на 30.05.2019 г.,
на основание чл.248, ал.1 т.4 от НПК подсъдимият С. е заявил своето желание делото да се разгледа по правилата на
гл. ХХVІІ от НПК – по реда на чл.371, т.2 от НПК. Това негово изявление е
подкрепено и от защитника му адв. Христов.
В същото
съдебно заседание подсъдимият С. е заявил, че признава изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират
доказателства за тях. Впоследствие, след като са му разяснени процедурата по
чл.371 от НПК и това, че направените от него
Старозагорски окръжен съд - 7 - в.н.о.х.д. № 1180/2019 г.
самопризнания ще се ползват
при постановяване на присъдата, подсъдимият С. отново е потвърдил горното
изявление, ведно с признанието, че „това, което е описано, е действително
случило се”, и е изразил своето съжаление за стореното.
Т.е., от
изложеното по-горе са налага изводът, че развитата от жалбоподателя С. пред
въззивния съд теза, че е бил заблуден от адв. Христов да признае фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, е несъстоятелна. От
протокола за проведеното разпоредително заседание е видно, че правата на С.
пред районния съд са били защитени в пълен обем..
Още
повече, че осъдителната присъда е постановена не само въз основа на
самопризнанието на подсъдимия С., а с оглед съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства, които подкрепят това самопризнание. Това е сторено в изпълнение
на разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства относно престъпленията по чл.150,
ал.1 от НК, извършени от подсъдимия С., като
се е съобразил и с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК. Тъй като съдебното
производство пред първата инстанция е преминало по реда на гл. ХХVІІ от НПК –
реда на съкратеното съдебно следствие, чл.373, ал.2 от НПК задължава съда при
постановяване на осъдителна присъда да определи наказанието при условията на
чл.58а от НК.
Районният съд е направил това и след
като се е ръководил от разпоредбите на Общата част на НК, а именно чл.54 от НК,
е определил на подсъдимия С. наказание за престъплението по чл.150, ал.1 от НК
(с пострадала Д.П.) при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Като
смекчаващи вината обстоятелства районният съд е отчел възрастта на подсъдимия С.
(роден на *** г.) и чистото му съдебно минало. Законосъобразно, правилно и в
съответствие с ТР-1-09-ОСНК, т.7, районният съд не е приел като смекчаващо
вината обстоятелство направеното от подсъдимия С. самопризнание, с оглед
развитието на наказателното производство по делото. Районният съд е отчел, че
липсват отегчаващи вината обстоятелства.
За престъплението по чл.150, ал.1 от НК
законът предвижда наказание от две до осем години лишаване от свобода.
Районният съд правилно е определил, че на подсъдимия С. следва да бъде наложено
наказание в размер на две години лишаване от свобода, с оглед преценката за
превес на смекчаващите вината обстоятелства и в минималния размер. След като
наказанието от две години лишаване от свобода (24 месеца) се намали с една
трета (8 месеца), се получава наказание от една година и четири месеца (16
месеца) лишаване от свобода.
Настоящият съдебен състав напълно
споделя горната преценка на районния съд и счита, че не са налице основания за
увеличаване (каквото е искането на жалбоподателката Д.П., действаща лично и със
съгласието на майка си Р.Ж.) или намаляване на наложеното на подсъдимия С. наказание.
Това, че пострадалата П. страда от
психично заболяване, което ограничава възможностите й за адекватна съпротива
срещу действия, накърняващи
- 8 -
нейната неприкосновеност, е именно това нейно
безпомощно състояние, което подсъдимият С. е използвал. Това е част от състава
на престъплението по чл.150, ал.1 от НК – „чрез използване на безпомощното
състояние” на лицето, спрямо което се осъществяват блудствените действия.
Районният съд не е проявил неоправдано
снизхождение, както се твърди в жалбата на пострадалата Д.П., а е приложил правилно
закона при индивидуализиране на наказанието на подсъдимия С. – наложил му е лишаване
от свобода в минималния размер, предвиден в закона, тъй като за подсъдимия са
налице само смекчаващи вината обстоятелства, както беше изложено по-горе.
Въззивният съд счита, че наложеното
наказание на подсъдимия С. е справедливо, законосъобразно и правилно. Спазени
разпоредбите на чл.58а, ал.1 от НК и горното наказание е наложено на подсъдимия
С. за едно тежко умишлено престъпление против личността.
Съдът счита, че с него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36,
ал.1 от НК.
Районният съд, след като се е ръководил
от разпоредбите на Общата част на НК, а именно чл.54 от НК, е определил на
подсъдимия С. наказание за престъплението по чл.150, ал.1 от НК (с пострадала К.К.)
при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Като смекчаващи вината
обстоятелства районният съд е отчел възрастта на подсъдимия С. (роден на ***
г.) и чистото му съдебно минало. Законосъобразно, правилно и в съответствие с
ТР-1-09-ОСНК, т.7, районният съд не е приел като смекчаващо вината
обстоятелство направеното от подсъдимия С. самопризнание, с оглед развитието на
наказателното производство по делото. Районният съд е отчел, че липсват
отегчаващи вината обстоятелства, но е отбелязал, че това престъпление е
извършено, след като подсъдимият С. е знаел, че срещу него има висящо
наказателно производство за престъплението по чл.150, ал.1 от НК (с пострадала Д.П.).
За престъплението по чл.150, ал.1 от НК
законът предвижда наказание от две до осем години лишаване от свобода.
Районният съд правилно е определил, че на подсъдимия С. следва да бъде наложено
наказание в размер на три години лишаване от свобода, с оглед преценката за
превес на смекчаващите вината обстоятелства и близо до минималния размер. След
като наказанието от три години лишаване от свобода се намали с една трета (една
година), се получава наказание от две години лишаване от свобода.
Настоящият съдебен състав напълно
споделя горната преценка на районния съд и счита, че не са налице основания за
увеличаване (каквото е становище взема въззимаемата К.К. – частен обвинител в
първоинстанционното производство) или намаляване на
наложеното на подсъдимия С. наказание.
Районният съд е взел предвид това, че деянието
е извършено спрямо пострадалата К. със сила, което е част от състава на
престъплението по чл.150, ал.1 от НК – „чрез употреба на сила”.
Районният съд е приложил правилно закона
при индивидуализиране на наказанието на подсъдимия С. – наложил му е лишаване
от свобода малко
Старозагорски окръжен съд - 9 - в.н.о.х.д. № 1180/2019 г.
над минималния размер,
предвиден в закона, тъй като за подсъдимия са налице само смекчаващи вината
обстоятелства, както беше изложено по-горе.
Въззивният съд счита, че наложеното
наказание на подсъдимия С. е справедливо, законосъобразно и правилно. Спазени
разпоредбите на чл.58а, ал.1 от НК и това наказание е наложено на подсъдимия С. за едно тежко умишлено престъпление против личността.
Съдът счита, че с него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36,
ал.1 от НК.
Законосъобразно и правилна
на основание чл.23, ал.1 НК районният съд е групирал така наложените на подсъдимия
С. наказания, като му е наложил едно общо най-тежко наказание лишаване от
свобода за срок от две години.
Законосъобразна и правилна
е преценката на районния съд, че за постигани целите на наказанието чл.36, ал.1
от НК, подсъдимият С. трябва да изтърпи наказанието лишаване
от свобода ефективно, въпреки че е неосъждан. Този извод е направен с оглед специалната превенция и естеството на извършеното
от подсъдимия – две престъпления против половата неприкосновеност, които са деяния
с висока степен на обществена опасност, извършени са в кратък период от време
(осем месеца) и са с трайни последствия върху психиката на пострадалите.
Правилно е определено, че подсъдимият
С. следва да изтърпи определеното му общо най-тежко наказание две години лишаване
от свобода при първоначален „общ” режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Първоинстанционният
съд е обсъдил тежестта на преживяното от пострадалата Д.П. – силен срам,
унижение и безпокойство, както и че това е станало на фона на специфичното й
психично състояние, от което подсъдимият С. се е възползвал. С оглед на това и
предвид общия критерий за справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД, районният съд
е определил един справедлив размер на обезщетението за претърпени неимуществени
вреди, а именно – 4 000 лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането – 14.12.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, като искът за обезщетение за неимуществени
вреди е отхвърлен до размера на 20 000 лв.
Относно
размера на уважения от районния съд граждански иск, настоящата инстанция счита,
че не са налице нито основания, нито процесуални възможности за коригирането
му, тъй като няма искане в тази насока от жалбоподателката
Д.П., действаща
лично и със съгласието на майка си Р.Ж..
С въззивната си
жалба Д.П., действаща лично и със съгласието на майка си
Р.Ж., прави искане въззивния съд да й присъди направените разноски пред първата
инстанция в пълен размер, както и направените такива в хода на въззивното
производство. Счита, че неправилно
районният съд е обвързал размера на присъдените й разноски с уважената част от
гражданския иск, тъй като тя е и частен обвинител по делото и поради това
подсъдимият С. й дължи направените по делото разноски в пълен размер.
Въззивният съд счита, че в тази част
жалбата на Д.П.,
действаща лично и със съгласието на майка си Р.Ж., е основателна, като изцяло споделя изложените в нея съображения по този въпрос.
- 10 -
Действително, гражданският иск, предявен от
пострадалата П. срещу подсъдимия С., е уважен частично – в размер на 4 000
лв., като е отхвърлен до размера на 20 000 лв.
Според чл.189, ал.3 от НПК, когато подсъдимият бъде
признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото,
включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно
назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и
гражданския ищец, ако са направили такова искане.
В случая подсъдимият С. е признат за виновен, а
пострадалата Д.П., действаща лично и със съгласието на майка си Р.Ж., е
конституирана като граждански ищец и частен обвинител, направила е разноски
пред първата инстанция в размер на 800 лв. (видно от договор за правна защита и
съдействие от 08.04.2019 г. – л.29 от н.о.х.д. № 1110/2019 г. на Старозагорския
районен съд) и е направила искане тези разноски да й бъдат присъдени.
Независимо от обстоятелството, че предявеният от пострадалата П. граждански иск
не е уважен в пълен размер, тъй като тя е и частен обвинител по делото,
районният съд е следвало да осъди подсъдимия С. да й заплати направените
разноски в пълен размер – а именно, в размер на 800 лв.
С оглед гореизложеното обжалваната присъда следва да
бъде изменена в частта й, с която подсъдимият С. е осъден да заплати на Д.П.,
действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Р.Ж., направените
разноски по делото в размер на 160 лв., като увеличи размера им на 800 лв.
Тъй като жалбоподателката Д.П., действаща лично и със
съгласието на майка си Р.Ж., своевременно
е направила искане да й бъдат присъдени и направените от нея разноски пред
въззивната инстанция, въззивният съд намира тази молбата за основателна.
На основание чл.189,
ал.3 от НПК жалбоподателят С. следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката Д.П., действаща лично и със
съгласието на майка си Р.Ж., направените
разноски по делото пред въззивната инстанция в размер на 1 200 лв. (видно от договор за правна защита и съдействие от 13.06.2019
г. – л.12 от настоящото дело).
Въззиваемата К.К. също своевременно е направила искане да й бъдат
присъдени направените от нея разноски пред въззивната инстанция, като въззивният
съд намира тази молба за основателна.
На основание чл.189, ал.3 от НПК жалбоподателят С.
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
К.К. направените разноски по делото пред
въззивната инстанция в размер на 800 лв. (видно от договор за правна
защита и съдействие от 16.10.2019 г. – л.71 от настоящото дело).
При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната
присъда, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, съдът не констатира други основания за
изменяне или отменяне на присъдата.
Поради гореизложените съображения съдът счита, че жалбата
на О.Н.С. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Старозагорски окръжен съд -11 - в.н.о.х.д. № 1180/2019 г.
Жалбата на Д.И.П.,
действаща лично и със съгласието на майка си Р.М.Ж., е частично основателна –
обжалваната присъда следва да бъде изменена в частта й относно направените от
нея разноски по делото, както беше изложено по-горе.
В останалата
си част обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.334, т.3 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
присъда № 81
от 30.05.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 1110/2019 г. по описа на Старозагорския
районен съд, В
ЧАСТТА Й, с която О.Н.С. Е ОСЪДЕН
да заплати на Д.И.П., действаща лично и със съгласието на своята майка и
законен представител Р.М.Ж., сумата от 160 лв., представляваща направените
разноски за адвокатско възнаграждение, КАТО
УВЕЛИЧАВА размера на присъдените разноски от 160 (сто и шестдесет) лв. на 800 (осемстотин) лв.
ОСЪЖДА подсъдимия О.Н.С. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
на Д.И.П., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка и
законен представител Р.М.Ж., ЕГН **********, и двете от гр. Стара Загора, ул. „****”
№ 2, ет.4, ап.10, направените по в.н.о.х.д.
№ 1180/2019 г. по описа на Старозагорския окръжен съд разноски в размер на 1
200 (хиляда и двеста) лв.
ОСЪЖДА подсъдимия О.Н.С. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
на К.Б.К., ЕГН **********,***, направените
по в.н.о.х.д. № 1180/2019 г. по описа на Старозагорския окръжен съд разноски в
размер на 800 (осемстотин) лв.
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 81 от 30.05.2019 г.,
постановена по н.о.х.д. № 1110/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд, в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.