Определение по дело №3276/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260170
Дата: 27 октомври 2020 г. (в сила от 6 ноември 2020 г.)
Съдия: Даниела Каролова Телбизова Янчева
Дело: 20205500503276
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

  260170                             27.10.2020 година                          гр. С.З.

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. С.З.       ГРАЖДАНСКО  ОТДЕЛЕНИЕ

На 27 октомври …………………………………………………. 2020 година

В закрито заседание в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ                                                                                      АТАНАС АТАНАСОВ

 

СЕКРЕТАР:  ……………………………………………………………………

Като разгледа докладваното от съдията ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА…………

ч.гр.д. № 3276 по описа за 2020  година,за да се произнесе съобрази:        

 

Производството е по реда на чл. 396, ал. 1 ГПК.

Обжалвано е определение № 260505 / 12.10.2020 г., постановено по гр.д. № 4042/2020 г., по описа на Районен съд - гр. С.З., с което е отхвърлена като неоснователна молбата на ищеца “Г.-*” ЕООД за допускане на обезпечение на предявените по делото искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с цена общо 15519.31 лева, срещу ответника „Д.” АД, чрез налагане на запор на всички негови вземания по банкови сметки (левови и валутни) в „У.Б.“ АД, в това число, но не само, по банкова сметка ***, и в „О.Б.Б.“ АД, в това число, но не само, по банкова сметка ***, чрез поетапно и последователно преминаване от банка в банка, до размера на цената на исковете.

Частният жалбоподател “Г.-*” ЕООД гр.С.З. излага подробни съображения защо счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. Моли съда да се произнесе с определение, с което да отмени обжалваното определение, като постанови ново по същество, с което да допусне обезпечение на предявения иск като постанови посочената от ищеца обезпечителна мярка – запор на сметките на ответника в посочените банки.

         Съдът, като взе предвид направените в частната жалба оплаквания и данните по първоинстанционното дело, намира за установено следното:

         С исковата си молба ищецът “Г.-*” ЕООД е поискал първоинстанционния съд да допусне обезпечение на предявените по делото искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с цени общо 15519.31 лева, срещу ответника „Д.” АД, чрез налагане на запор на всички негови вземания по банкови сметки (левови и валутни) в „У.Б.“ АД, в това число, но не само, по банкова сметка ***, и в „О.Б.Б.“ АД, в това число, но не само, по банкова сметка ***, чрез поетапно и последователно преминаване от банка в банка, до размера на цената на исковете.

С обжалваното определение Старозагорският районен съд е приел,  след преценка представените по делото доказателства, че молбата за допускане на обезпечение е неоснователна и като такава следва да се отхвърли, защото за ищецът липсва твърдяната от него обезпечителна нужда (чл. 391, ал. 1 ГПК). Последната той не следвало да доказва само ако липсват доказателства, които да я опровергават, а случаят не бил такъв. При него цената на предявените по делото искове, които иска да обезпечи, била общо 15519.31 лева, а само размера на внесения от ответника капитал бил 50 000 лева, който заедно с цялото останало негово имущество служело за общо обезпечение на кредиторите му, а по делото липсвали доказателства в подкрепа твърдяната от ищеца „вероятност“ - последното (имуществото на ответника) да се яви недостатъчно (чл. 158, ал. 1, изр. 2 ТЗ и чл. 133 ЗЗД). При това положение било очевидно, че при тази много по-ниска дори от внесения капитал на ответника цена на предявените искове, и без допускане на исканото им обезпечение, за ищецът нито ще бъде невъзможно, нито пък ще се затрудни осъществяване на правата му по едно бъдещо, евентуално уважителното тези му искове решение по делото (чл. 391, ал. 1 ГПК). Ето защо съдът намерил, че за ищеца липсвала твърдяната от него обезпечителна нужда. А при липсата й, исканото обезпечение не можело да бъде допуснато и при условието на чл. 391, ал. 2 ГПК.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     

Съгласно разпоредбата на чл. 389 ал.1 от ГПК във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска, а съгл. ал.2 на същата разпоредба обезпечение се допуска по всички видове искове.

Съгласно разпоредбата на чл.391 ал.1 т.1 от ГПК обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно, или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. В този случай обаче, искът следва да е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или следва да бъде представена гаранция.

Кумулативно изискуемите от закона предпоставки за допускане на обезпечение на иска са искът да е допустим и вероятно основателен, да е обоснована обезпечителна нужда за ищеца и търсената обезпечителна мярка да е адекватна и подходяща да гарантира правата на ищеца при евентуално уважаване на иска.

В настоящия случай въззивният съд намира, че са налице предпоставките за допускане на обезпечението, установени в разпоредбата на чл.391 ал.1 от ГПК.

Обезпечителната защита цели да подготви и осигури търсената с предявения иск защита и да осуети възможността на ответника да попречи на осъществяването на правните последици от решението. Исканото обезпечение на иска следва да е съответно на целените с предявения иск правни последици и да съдейства за осъществяване правата по решението в случай на уважаване на иска.

Предвид характера на търсената с предявения иск защита следва да се приеме, че е налице обезпечителна нужда. Молителят не е задължен да доказва, че без допускане на обезпечението ще бъде затруднено осъществяването на правата му по бъдещо положително за него осъдително решение за парично вземане, тъй като обезпечителната нужда в този случай съществува по презумпция. Следва да се отбележи и това, че нуждата от налагането на избраната от ищеца по иска обезпечителна мярка не се определя от имущественото състояние на ответника към момента на предявяване на исковете, а от вероятността неговите активи да намалеят в хода на исковото производство поради действия на разпореждане от негова страна или поради други обстоятелства, настъпването на които не се дължи на неговото поведение.

За основателността на предявените искове са представени преки писмени, подписани и от ответника, доказателства, установяващи възникването, основанието и размера на паричните вземания.

С оглед така очертаната обезпечителна нужда посочената обезпечителна мярка – запор на сметките на ответника в посочените банки, е подходяща и е достатъчно индивидуализирана. Въззивният съд намира, че обезпечение следва да бъде допуснато при условията на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК – при парична гаранция в размер на 2 000 лева, представляваща приблизително 10% от цената на иска.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че изложените в исковата молба обстоятелства, ведно с приложените по делото доказателства обосновават извод за вероятна основателност на предявения иск, поради което въззивният съд намира, че искането за допускане на обезпечение е основателно и следва да бъде уважено. Посочената обезпечителна мярка е подходяща да гарантира правата на ищеца при евентуално уважаване на иска. Обезпечението на иска е една самостоятелна форма на защита на гражданските права. 

С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че са налице  всички изискуеми от закона предпоставки, а именно предявеният иск е допустим и вероятно основателен, подкрепен е с убедителни писмени доказателства, налице е също така обезпечителна нужда, поради което следва да бъде допуснато исканото обезпечение на иска.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което бъде допуснато исканото обезпечение при парична гаранция в размер на 2000 лв. По изложените съображения, частната жалба се явява основателна.

        

Водим от горните мотиви и на основание чл. 396, ал.2, Окръжният съд  

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯВА определение№ 260505 / 12.10.2020 г., постановено по гр.д. № 4042/2020 г., по описа на Районен съд - гр. С.З., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ДОПУСКА на основание чл.391 и сл. ГПК обезпечение на предявените от “Г.-*” ЕООД искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с цена общо 15519.31 лева, срещу ответника „Д.” АД, чрез налагане на ЗАПОР на всички парични вземания на длъжника по банкови сметки /левови и валутни/ в „У.Б.“ АД, в това число, но не само, по банкова сметка ***, и към „О.Б.Б.“ АД по банкови сметки /левови и валутни/, в това число, но не само, по банкова сметка ***, чрез поетапно и последователно преминаване от банка в банка, до размера на цената на исковете-15519.31 лева / петнадесет хиляди петстотин и деветнадесет лева и тридесет и една стотинки/ /общо запорирана по всички сметки/, при ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ в размер на 2000 лева, вносима от ищеца по набирателната сметка на Окръжен съд С.З..

 

Да се издаде обезпечителна заповед след представяне на доказателства, че гаранцията е внесена по набирателната сметка на Окръжен съд – С.З..

 

Определението подлежи на обжалване  пред ВКС на РБ с частна жалба, при наличието на предпоставките на чл.280 ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в 1-седмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника – от деня на връчване на съобщението за наложената обезпечителна мярка.

 

 

        

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: