Решение по дело №2210/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 237
Дата: 31 януари 2020 г. (в сила от 10 февруари 2020 г.)
Съдия: Анна Владимирова Ненова Вълканова
Дело: 20191100902210
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

 

                             Р Е Ш Е Н И Е №

 

            гр. София, 31.01.2020г.

                                             

                                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година, в състав: 

                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д.н. № 2210 по описа за 2019г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

 

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ,  образувано  по молба вх. № 129975/23.10.2019г. на „Д.Ф.“ ЕООД.

В молбата се сочи, че дружеството е било създадено с цел развитие на дейност със стоки за бита – производство и търговия с дрехи и артикули към тях. През последните няколко години сферата на дейност на българските фирми, осъществяващи подобна дейност, е била силно засегната от нерагламентирана търговия в интернет, което е направило българските компании все по-малко конкурентни. Тези обстоятелства са се отразили изключително негативно и на дейността на молителя. В тази тежка пазарна ситуация дружеството постепенно, от началото на 2018г., е започнало да изпитва затруднения в обслужването на текущите си задължения, включително и в плащането на задълженията към НАП. Задълженията към НАП към 09.10.2019г. са възлизали на 324 686. 14 лева. Собствените ДМА на дружеството са недостатъчни и трудно ликвидни, за да покрият изискуемите задължения. Последното плащане от страна на дружеството е било на 30.09.2019г., когато е било погасено задължение по фактура, дължима към „Д.“ ООД. След това дружеството е спряло

плащанията към всички свои кредитори. Към настоящия момент дружеството не извършва дейност. Трудовият договор с последния служител на дружеството е бил прекратен считано от 17.10.2019г.

С оглед на изложеното към настоящия момент дружеството не е в състояние да изпълни своите изискуеми задължения и е в обективна невъзможност да посреща текущите си задължения, свързани с търговската  дейност и погасяване на задълженията към НАП, поради което се заявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността на дружеството.

Молителят иска да бъде постановено решение, с което да бъде обявена неплатежоспособността, евентуално свръхзадължеността на дружеството с определяне на началната им дата, да бъде открито производство по несъстоятелност, да се определи дата на първо събрание на кредиторите, да се постанови обща възбрана върху имуществото, както и да се постанови спиране на всички съдебни и изпълнителни дела срещу дружеството, образувани към датата на постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност.

В случай, че се установи, че наличното имущество не е достатъчно за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност, молителят иска да се постанови решение при хипотезата на чл. 632 от ТЗ.     

 

Съдът като обсъди изложените в подадената молба обстоятелства, събраните по делото, включително по почин на съда,  доказателства – писмени доказателства, данни от  Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите и Отдел “Пътна полиция“- СДВР, МВР, както и   заключението на изслушаната съдебна финансово-икономическа експертиза   и  като съобрази вписванията и обявяванията по  партидата на търговеца в търговския регистър,  намира за установено от фактическа страна следното:

„Д.Ф.“ ЕООД е търговско дружество,  със седалище в района на Софийски градски съд.

То е било регистрирано в търговския регистър при Агенция по вписванията на 12.10.2018г., с капитал от 10 лева,   и  предмет на дейност производство и търговия с промишлени, хранителни стоки и селскостопански продукти, моделиерски и шивашки услуги и др.

Към датата на приключване на устните състезания по делото  дружеството има непогасени публични задължения, свързани с търговската му дейност.

Публичните парични задължения са в размер поне на  367 214. 87 лева, от които 347 969. 63 лева главница и 19 245. 24  лева лихви – ДДС, данък върху доходите на физически лица, вноски за здравно осигуряване и др.  Публичните задължения, съгласно справката към 03.12.2019г., са със срок за доброволно плащане включително от 26.11.2018г. По отношение на задълженията липсват всякакви плащания.   

 За задълженията на дружеството са били наложени обезпечителни мерки с Постановление изх. № С 190022-022-0099058/30.10.2019г.  Няма започнато принудително изпълнение по реда на ДОПК (така писмо изх. № 20-00-5194/18.12.2019г. на НАП).

Съгласно заключението на изслушаната съдебна финансово-икономическа експертиза, работила въз основа на съставени при длъжника счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите към 31.12.2018г., както и оборотна ведомост, салда по контрагенти, отчет за приходите и разходите и счетоводен баланс към 31.10.2019г.,  и към 31.12.2018г., и към 31.10.2019г. коефициентът на обща ликвидност, като показател за способността на дружеството - молител да извършва своите текущи плащания към кредиторите, при общ норматив 1.00, е бил в норма -  съответно 3. 9765 и 4.1169. Изцяло в норма към 31.10.2019г. са били  коефициентите на бърза ликвидност, на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност.  При общо норматив коефициент 0.33 за финансова автономност, като показател за способността да посреща дълготрайните си задължения, към 31.12.2018г. коефициентът на финансова автономност на дружеството е бил 2. 9765, а към 31.10.2019г. – 3.1169. В норма е бил и реципрочният коефициент за финансова задлъжнялост. Дружеството е имало положителен финансов резултат, както и положителен нетен оборотен капитал,  предполагащ доверие от страна на кредиторите.

Към 31.12.2018г. не е имало отразявани  парични средства по баланса, но по този, съставен към 31.10.2019г., средствата са 1 292 хил. лева. Имало е отразени и краткосрочни вземания, но към 31.12.2019г. те са били само 3.4% от активите на баланса  (44 хил. лева краткосрочни вземания към клиенти и 2 хил. лева данък за възстановяване), докато към 31.12.2018г. са били посочени като 100%.

От дружеството не е бил заявяван за обявяване в търговския регистър годишен финансов отчет за 2018г.

В открито съдебно заседание, при приемане на заключението, от името на управителя на търговеца е било декларирано, че към датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност дружеството – молител не притежава никакви парични средства в брой или по банкови сметки, което е и причината да не може да изпълнява паричните си задължения. Касовата наличност съгласно счетоводния баланс за 2018г. и 2019г. не е налице, защото е била изразходена по други направления и покриване на лични и други нужди.

При изваждане на паричната сума от  1 292 хил. лева по баланса към 31.10.2019г., коефициентът на обща ликвидност към 31.10.2019г. вече не е в норма (би било около 0.14), което е и за останалите коефициенти относно ликвидността. Това е уточнено от  вещото лице в проведеното открито съдебно заседание. Вещото лице е пояснило още, че дружеството е продавало дрехи на дребно. Паричната сума от 1 292 хил. лева е била формирана с касови апарати на отделни обекти, където са били извършвани продажби. От баланса обаче не се вижда да са осчетоводявани фактури за закупуване на стоки, както и не е ясно откъде е дошла стоката.    

Не се установява дружеството - молител да осъществява търговска дейност понастоящем.

 По делото няма данни за частни държавни вземания към длъжника, както и такива по търговски сделки.

Не се установява  дружеството да има задължения  към персонала, които да са към най-малко 1/3 от работниците и служителите и  да не са изплатени повече от 2 месеца.

За дружеството не се установява още към датата на приключване на устните състезания по делото да разполага с  имущество. Единствено по баланса има вписване за краткосрочни вземания за 46 хил. лева.

С оглед декларацията на управителя не се установяват парични средства. Такива не са констатирани от вещото лице и като наличност, въпреки записванията по счетоводния баланс към 31.10.2019г.   Същевременно липсват вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на молителя в Службата по вписванията, Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието (така писмо изх. № 6657 от 11.12.2019г. и извършената служебна справка). За дружеството няма данни за регистрирани пътни превозни средства пред МВР, СДВР, Отдел “Пътна полиция“ (така писмо изх. № 433200-135614/02.12.2019г.).

След дадените указания от съда в открито съдебно заседание на 23.01.2020г. за внасяне по сметка на Софийски градски съд на сума от 2 000 лева, необходими за покриване на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност по чл. 629б, ал. 1 от ТЗ, такива разноски не са били привнесени нито от молителя, като длъжник, нито от кредитор. Определението е било вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ на 23.01.2020г.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.

Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца  (чл. 608, ал. 1 от ТЗ).

В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се направи извод, че  ответникът - длъжник е неплатежоспособен.

Към датата на приключване на устните състезания по делото дружеството има изискуеми парични публичноправни задължения към държавата. Тези задължения не са  изпълнени, което предполага неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ). Няма събрани доказателства и обстоятелства, които да сочат на финансово-икономическото състояние на длъжника, при което той да може да изпълни задълженията - краткотрайните активи на дружеството да са достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения, включително при съобразяване, че понастоящем дружеството не осъществява търговска дейност. Наличието на парични средства, въпреки отразяванията по баланса към 31.10.2019г., се отрича от управителя на дружеството, такава наличност не се установява, при което коефициентът на обща ликвидност не е в норма.

Разликата между паричните средства в наличност и отразените в баланса към 31.10.2019г., призната от управителя на дружеството - молител и констатацията на вещото лице, че липсва документална обоснованост при воденото при молителя счетоводство, създава съмнение, че счетоводството е редовно водено, съответно че отчетите на дружеството за 2018г. и 2019г. представят вярно и честно имущественото и финансовото му състояние, съответно на изискванията на чл. 24, ал. 1 от ЗСч. Липсва и заявен за обявяване  годишен финансов отчет за 2018г. в търговския регистър  в срока по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч (до 30.06.2019г.).

При падежиране на непогасените публични задължения считано от 26.11.2018г., непосредствено след регистрацията на дружеството, и презумпцията по чл. 608, ал. 3 от ТЗ за неплатежоспособност при неплатени такива задължения, като начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена поне датата 31.12.2018г. Не се установява оттогава молителят да може да изпълнява публичните си задължения, които и многократно са надвишили своя размер без да бъдат изобщо плащани. 

 Без значение е дали след 31.12.2018г. от молителя  са извършвани плащания – по твърдение на молителя последното такова е от 30.09.2019г. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 3, изр. 2 от ТЗ, спиране на плащанията, като обстоятелство, предполагащо неплатежоспособност, е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. В случая дори да има плащане на 30.09.2019г., са били налични  публични задължения към  НАП, съгласно възприетото от фактическа страна относно характера, размера и падежите на публичните задължения на дружеството. Както вече се посочи, неплатежоспособността е обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си – спиране на плащанията, което се дължи на липса на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност, които са достатъчни за покриване на краткосрочните задължения. В този смисъл са Решение № 115 от 25.06.2010г. по т.д. № 169/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,  Решение № 33 от 07.09.2010г. по т.д. № 915/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 90 от 20.07.2012г. по т.д. № 1152/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 153 от 23.12.2010г. по т.д. № 255/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 202 от 10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 56 от 10.09.2014г. по т.д. № 3057/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 13 от 23.06.2015г. по т.д. № 2435/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.

Посочената от молителя начална дата на неплатежоспособността – датата на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, не обвързва съда - неплатежоспособността трябва да бъде определена съобразно обективни критерии, сочещи действителното изпадане на търговеца в това състояние (така и Решение № 140 от 28.12.2015г. по т.д. № 3682/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

Съдът  не се произнася по обстоятелства по чл. 742, ал. 1, вр. чл. 607а, ал. 2 от ТЗ (свръхзадълженост на длъжника), тъй като те  са въведени като основание за откриване на производство по несъстоятелност от молителя при условията на евентуалност.  Съгласно възприетото по Решение № 174 от 05.12.2011г. по т.д. № 567/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,  Решение № 188 от 04.12.2012г. по т.д. № 323/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., основанията, с които съдът е обвързан, в съответствие с принципа на диспозитивното начало, са неплатежоспособност или свръхзадълженост съгласно чл. 607а от ТЗ. 

Съгласно възприетото от фактическа страна, наличното имущество на длъжника не е достатъчно  за покриване и на началните разноски в производството по несъстоятелност. Установяват се единствено краткосрочни вземания по баланса към 31.10.2019г., без категорични данни за тяхната събираемост. Разноските за несъстоятелността, определени от съда на 2 000 лева, не са били предплатени по реда на чл. 629б от ТЗ, въпреки дадената от съда възможност с определението от 23.01.2020г.

Предвид всички тези обстоятелства съдът следва да обяви неплатежоспособността на молителя - длъжник, да определи началната й дата, да открие производство по несъстоятелност, да допусне (постанови) обезпечение чрез налагане на запор и възбрана, но и да постанови прекратяване дейността на предприятието на длъжника, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството по реда на чл. 632, ал. 1, вр. чл. 710 от ТЗ.

На длъжника и кредиторите следва да бъде указано, че  спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението,  ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 2 000 лева (чл. 632, ал. 2 от ТЗ). Ако в този срок не бъде поискано възобновяване  на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър (чл. 632, ал. 4 от ТЗ).

Условие за заличаването в този случай е представянето на удостоверение от ТП на НОИ гр. София за предаване на разплащателните ведомости по чл. 5, ал. 10 от КСО от дружеството. Удостоверението ще бъде изискано служебно от съда, но на несъстоятелното дружество, следва да бъде указано предаването на ведомостите на НОИ.

На основание чл. 620, ал. 1 от ТЗ в тежест на длъжника следва да бъдат възложени разноските от 250 лева държавна такса по молбата по чл. 625 от ТЗ. Сумата ще бъде събрана от масата на несъстоятелността, ако производството по делото бъде възобновено.

Воден от горното съдът

           

 

                                               Р Е Ш И:

 

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Д.Ф.” ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА  на 31.12.2018г.

         ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Д.Ф.” ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Д.Ф.” ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***.

         ОБЯВЯВА в несъстоятелност „Д.Ф.” ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***.

ПОСТАНОВЯВА възбрана и запор върху имуществото на „Д.Ф.” ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***.          СПИРА производството по т.д.н. № 2210/2019г. на Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 2 000 лева.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в едногодишен срок от вписването на решението за спиране на производството по несъстоятелност не бъде поискано неговото възобновяване, съдът ще прекрати същото и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.

УКАЗВА на длъжника, че за заличаването му в търговския регистър следва да бъде изпълнено задължението  за предаване на разплащателните ведомости по чл. 5, ал. 10 от КСО от дружеството.

ОСЪЖДА „Д.Ф.” ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева (двеста и петдесет лева)  разноски по делото за държавна такса. 

Решението подлежи на вписване в търговския регистър, съгласно чл. 622, вр. чл. 624 от  ТЗ.

         Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията на основание чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ, за вписване в търговския регистър.

         Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър, включително от лицата по чл. 613а, ал. 2 от ТЗ.

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: