М О Т И В
И
на
Присъда № 224, постановена на 09.12.2015г.
по НОХД № 1953 от 2015 г.
по описа на Старозагорския
Районен съд
С обвинителен акт, въз основа на който е образувано настоящото съдебно
производство, Районна прокуратура– град Стара Загора обвинява подсъдимия С.Г.С., роден на *** г. в гр. Хасково, постоянен адрес ***, настоящ адрес ***, българин, български гражданин, осъждан, разведен, с висше
образование, безработен, ЕГН
**********, в това, че на 23.10.2014
година в град Стара
Загора, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „
Форд ” с рег. № СТ 39 30 ВА, без съответното свидетелство за управление на моторно
превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по административен ред
с Наказателно постановление №
1678/13.06.2013 година на Началник група
в сектор „Пътна полиция” към ОД – МВР – гр. Стара Загора, връчено на 30.06.2014 год.,
влязло в законна сила на 08.07.2014г. за управление на моторно
превозно средство, без съответното свидетелство за управление- престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура –град Стара Загора поддържа изцяло
предявеното обвинение по отношение на подсъдимия. Пледира на същия да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода” към минималния възможен размер, а в условията
на евентуалност, при приложение института на чл.55 от НК да му бъде определено
наказание „пробация”, с включване на двете задължителни пробационни мерки за
срок от една година.
Защитникът –адвокат М.Х. ***, счита, че подсъдимият не е осъществил
състава на престъплението, за което е обвинен, тъй като по отношение на
предикатното нарушение, за което подзащитният му бил наказан, същото било въз
основа разпоредбата на чл.177, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/,
а не на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, поради което подсъдимият трябвало
да бъде оправдан.
Подсъдимият не оспорва факта, че е управлявал МПС на инкриминираната
дата, но заявява, че го направил поради здравословен проблем. Позовава се на
влошеното си здравословно състояние и се присъединява към становището на
защитника си за постановяване на оправдателна присъда.
В хипотезата на чл.371, т.1 от НПК, съдебното следствие протече без да
се провежда разпит на всички свидетели, които са дали показания в хода на
досъдебното производство. Съобразно разпоредбата на чл.373, ал.1, вр. чл.372,
ал.3 от НПК, по реда на чл.283 от НПК в хода на съдебното следствие бяха
прочетени протоколите за разпит на всички свидетели разпитани в хода на
разследването по ДП.
От събраните в хода на наказателното
производство писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Ф А К Т И Ч Е С К А О Б С Т А Н О В К А:
Подсъдимият С.Г.С.
е жител ***. Същият е осъждан и е неправоспособен водач на моторно превозно
средство. С. имал издадено Свидетелство за управление на МПС, което било
валидно до 16.01.2012 година. В случаят, поради изтеклата валидност на свидетелството за управление на МПС и факта, че не е издадено
ново свидетелство по надлежен ред- след
проверка на годността на водача да управлява МПС, липсва наличие на валидно
съответно свидетелство по смисъла
на чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК. В този смисъл е и утвърдената съдебна практика
относно този вид престъпления, например Решение № 44 от 19.02.2013г по н.д. №
2161/2012г на І н.о. на ВКС на РБ.
С Наказателно
постановление № 1678/13.06.2013 год. на Началник група в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- град Стара
Загора, на подсъдимия С. било наложено административно наказание, за нарушение по
чл.150 от ЗДвП, а именно за това, че на 17.05.2013г. в гр.Стара Загора
управлявал моторно превозно средство- лек автомобил „Форд”, с рег.№ СТ 3930 ВА,
без да е правоспособен водач на моторно превозно средство, което нарушение
словесно е изписано в обстоятелствената част на наказателното постановление .
Въз основа санкционната норма на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП му било наложено
административно наказание „глоба” в размер на 250 лева, а за друго констатирано
нарушение на правилата за движение било наложено наказание „глоба” в размер на
50 лева, но това друго нарушение е ирелевантно по отношение предмета на
доказване по настоящото дело. Постановлението било връчено на подсъдимия на
30.06.2014 година и влязло в законна сила на 08.07.2014 година, тъй като не
било обжалвано.
Въпреки наложеното му административно наказание, на 23.10.2014 година в град Стара Загора подсъдимият
отново управлявал моторно превозно средство-лек автомобил - марка Форд с рег.
№ СТ 39 30 ВА. На 23.10.2014 год. в гр. Ст. Загора С. бил спрян
за проверка от свидетелите
Добромир Добрев и Владимир Петров - служители на 02 РУ на МВР– град
Стара Загора. При проверката се установило, че водачът на управляваното моторно
превозно средство– лек автомобил- марка
Форд, с рег.№ СТ 39 30 ВА е С.Г.С. и че не
притежавал свидетелство за управление на МПС. След това свидетелите Петров и
Добрев се обадили за съдействие на дежурния екип от сектор “Пътна полиция” – ОД
– МВР - Стара Загора. На място пристигнали свидетелите Симеон Кискинов и Иван
Манев от Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – град Стара Загора. Последните
установили, че водач на лек автомобил- марка Форд с рег. № СТ 39 30 ВА е
С.Г.С., а лицето не притежава свидетелство за правоуправление на моторно
превозно средство, т.е. не е правоспособен водач на моторно превозно средство.
След това компетентните органи на властта, в рамките на своите законови
правомощия, съставили акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
14-3111- с бланков № 720634, серия Т, от 23.10.2014 година на подсъдимия С., който бил подписан от него
без възражения.
В хода на съдебното следствие, подсъдимият даде
обяснения, в които заявява, че управлявал автомобила, понеже претърпял инфаркт
и не можел да ходи. Наложило се да управлява МПС, тъй като бил осъден на
пробация по друго дело и било необходимо да се подписва два пъти седмично,
съгласно наложеното му наказание. Във връзка с представена от подсъдимия
Епикриза, издадена от МБАЛ „Св.Иван
Рилски” ЕООД- гр.Стара Загора в хода на съдебното следствие бе назначена
съдебно- медицинска експертиза, която да отговори на задачите поставени в
протоколно определение на съда от 22.10.2015г. Видно от изслушаното и прието по
делото експертно заключение в следващото съдебно заседание, на 17.12.2014г.
подсъдимият С. претърпял „остър инфаркт
на сърцето”. Освен това заболяване са налице и други диагностицирани
заболявания, а именно: ”Едноклонова
коронарна болест. Хипертонична болест ІІІ стадий. Лекостепенна недостатъчност
на митралната клапа на сърцето. Нарушени стойности на мастните фракции на
кръвната плазма. Световъртеж от централен произход. Язва на стомаха.”
Вещото лице сочи, че било напълно възможно някои от диагностицираните
заболявания да са налагали оказване на спешна медицинска помощ, включително и
към датата на инкриминираното деяние- 23.10.2014г., макар и конкретно такива
доказателства по делото да не са ангажирани.
С категоричност, вещото лице сочи, че към настоящият
момент не са налице медицински данни, които да не позволяват спрямо подсъдимия
да бъде провеждано съдебно производство.
Изложената фактическа обстановка се установява и доказва по
безспорен начин от приобщения по делото
доказателствен материал поотделно и в неговата съвкупност, както следва:
материалите съдържащи се в досъдебно производство № 1228 зм 259/2015г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора: Постановление за
образуване на досъдебно производство от 05.06.2015г.; наказателно постановление
№ 14-1228-003111/16.12.2014г.; АУАН № 14-3111 от 23.10.2014г.; наказателно
постановление № 1678/13 от 13.06.2013г.; АУАН № 1678 от 17.05.2013г.;
постановление от 18.03.2015г.; справка за съдимост на С.Г.С. с рег. № 1168 от
01.04.2015г.; справка за нарушител/водач С.Г.С., ЕГН **********; АУАН № 14-1534
от 30.06.2014г.; наказателно постановление № 14-1228-001534 от 21.08.2014г.;
протокол за разпит на свидетел Иван Димов Манев от 26.06.2015г.; протокол за
разпит на свидетел Симеон Николаев Кискинов от 26.06.2015г.; протокол за разпит
на свидетел Добромир Г. Добрев от 03.07.2015г.; протокол за разпит на свидетел
Владимир Иванов Петров от 03.07.2015г.; характеристична справка на С.Г.С. от
19.06.2015г.; постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение от 03.08.2015г.; протокол за разпит на обвиняем С.Г.С. от
03.08.2015г.; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
на С.Г.С. от 03.08.2015г.; постановление за привличане на обвиняем от 11.08.2015г.;
протокол за разпит на обвиняем от 11.08.2015г., респективно от събраните и в
хода на съдебното следствие допълнителни доказателства: обясненията на
подсъдимия, Епикриза, издадена от МБАЛ „Свети Иван Рилски” ЕООД- град Стара
Загора, заключение на вещото лице по назначена съдебно- медицинска експертиза,
прието в съдебното заседание на 09.12.2015г., справка за съдимост.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
Предвид гореизложеното, Съдът счита за
безспорно установено, че подсъдимият осъществил от обективна и субективна страна,
състава на престъпление, както следва: на 23.10.2014г.
в град Стара Загора, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка
„ Форд”, с рег. № СТ 39 30 ВА, без
съответното свидетелство за управление
на моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред с Наказателно постановление № 1678/13.06.2013 година на Началник група в
Сектор „Пътна полиция” към ОД – МВР – гр. Стара Загора, връчено на 30.06.2014 год.,
влязло в законна сила на
08.07.2014г., издадено за управление на моторно превозно средство, без
съответното свидетелство за управление- престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК.
За предикатното нарушение деецът бил
наказан по административен ред със съответно наказателно постановление.
Съгласно чл.64, буква „б” от ЗАНН
наказателните постановления, които не са били обжалвани в законния срок влизат
в сила, съответно са задължителни за всички лица и органи. В този смисъл,
законосъобразността на Наказателно постановление № 1678 от 13.06.2013 година на
ОД на МВР- гр.Ст.Загора не може да бъде предмет на проверка в настоящото
производство, съответно след като с него е установено, че на посочената дата и
място подсъдимият С.С. извършил административното нарушение изразяващо се в
управление на МПС без съответно свидетелство за управление, то за съдът по несъмнен начин е доказано, че
считано от датата на влизане в сила -08.07.2014г. започва да тече едногодишен
срок, в който ако нарушителят извърши ново такова нарушение с факта на
извършването му осъществява престъпния състав, предмет на разглеждане в
настоящия казус. В настоящият случай, това ново нарушение е извършено в рамките
на 1 година, дори за период по-малко от четири месеца след влизане в сила на НП
за предикатното нарушение. Защитната теза, че в случая деянието било
несъставомерно, защото наложената санкция по цитираното Наказателно
постановление № 1678 от 13.06.2013г. била по чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, а не по
чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, от което според защитника произтича извод, че деецът
бил наказан за различно нарушение е несъстоятелна. Това е така, защото видно от
текста на коментираното наказателно постановление, подсъдимият С. е наказан
именно за нарушение по чл.150 от ЗДвП, което и словесно и със съответната
правна квалификация е описано, както в акта за установяване на нарушение от
17.05.2013г., така и в издаденото въз основа на него НП. Следователно, със
влязло в сила НП е установено по несъмнен начин, че подсъдимият е извършил
вмененото му тогава административно нарушение по чл.150 от ЗДвП и управлявал
МПС без съответна правоспособност. Вярно е, че наказващият орган издавайки своя
акт, в диспозитивната част на НП е посочил, че налага глоба на основание
санкционната разпоредба на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, а в действителност при
правилно приложение на закона санкцията следва да се наложи по чл.177, ал.1,
т.2 от ЗДвП, но тази неправилност на обсъжданото наказателно постановление би
могла да се обсъжда само и единствено в евентуално проведено производство по
неговото обжалване пред компетентния съд. Както вече бе отбелязано, след
влизане в сила на НП то се ползва със стабилитет и в настоящото производство
контрол по неговата законосъобразност не може да се осъществява. Съобразно
действащото право, установеното посредством това наказателно постановление, а
именно, че е извършено конкретно по вид административно нарушение, обвързва
всички правни субекти, включително и настоящата съдебна инстанция и факта, че
при издаването му наказващият орган наложил санкцията за извършеното предикатно
нарушение въз основа на неправилна санкционна разпоредба не променя статуса на
НП № 1678 от 13.06.2013 година на Началник група в Сектор „Пътна полиция” към
ОД – МВР – гр. Стара Загора. Аргумент в подкрепа на този извод е и факта, че
нормите на чл.177, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП са санкционни, т.е. определят само
вида и размера на наказанието, което се налага за извършено административно
нарушение, а материалноправната разпоредба на закона квалифицираща извършеното
от подсъдимия предикатно нарушение е нормата на чл.150 от ЗДвП, която съвсем
прецизно е посочена както в акта за установяване на това нарушение, така и в
издаденото въз основа на него НП, поради което няма никакво съмнение за какво
нарушение е санкциониран подсъдимият С. с това постановление, дори при
непрецизно посочване на санкционната хипотеза на чл.177, ал.1 от ЗДвП.
От субективна страна, деянието е извършено
от подсъдимия виновно, при форма на вината- пряк умисъл, тъй като деецът
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал неговите общественоопасни
последици и е целял настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че няма
правоспособност да управлява такъв състав на МПС и в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за такова нарушение отново осъществил
деяние от същия вид.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне вида и размера на
наказанието съдът се съобрази с двата принципа в наказателноправната ни
система- ПРИНЦИПА на ЗАКОНОУСТА-НОВЕНОСТ и ПРИНЦИПА на ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ на
наказанието. След извършване на деянието и преди произнасянето на съда е влязла
в сила редакция на законовата разпоредба на чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК,
обн.ДВ, бр.74 от 2015г. Факт е, че предишната редакция на закона действала
преди 30.09.2015г. е по-благоприятен закон за дееца, по смисъла на чл.2, ал.2
от НК, поради което съдът се позовава именно на предишната му редакция, която
предвижда наказание „лишаване от свобода” до ДВЕ години /редакция преди измененията и допълненията на НК, обн. ДВ, бр.74 от
2015г./. Това е така, защото с
настъпилата законодателна промяна се предвижда наказание „лишаване от свобода”
от една до три години и глоба от 500 до 1200 лева, което очевидно е по-тежка
наказание спрямо предишната санкция предвидена за извършването на това
престъпление.
Съгласно вторият принцип, Съдът обсъди
обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, както и всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, по смисъла на чл. 54 от НК.
Отегчаващо обстоятелство е наличието на други осъждания за престъпления от общ
характер.
Съобразно обсъденото по-горе по делото
здравословно състояние на подсъдимия, установено посредством приетото и
неоспорено по делото заключение на вещото лице, което съдът кредитира изцяло
като професионално и безпристрастно, съдът намира, че в случая е налице изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство. Действително, претърпеният „остър инфаркт на сърцето” е с давност 17.12.2014г., т.е. след
извършване на инкриминираното деяние, но факта, че другите поставени диагнози,
каквито са ”Едноклонова коронарна болест” и „Хипертонична болест ІІІ стадий” е
напълно възможно да са налагали оказване на спешна медицинска помощ преди тази
дата, включително към 23.10.2014г., по повод оплаквания и изостряния под
формата на стенокардни пристъпи и хипертонични кризи, както сочи вещото лице, подкрепя заявеното от подсъдимия в
неговите обяснения в хода на съдебното следствие. В този смисъл, съдът не
намира основание да не ги кредитира. Действително, възможно е оказването на
спешна помощ и без да се налага подсъдимият да управлява МПС, поради което,
фактът, че го е осъществил не води до отпадане обществената опасност на
деянието. Обаче, от друга страна, не би било законосъобразно, ако
здравословното състояние на подсъдимия бъде игнорирано при реализиране на
наказателната му отговорност, а поставените диагнози за наличие на сериозни
заболявания, според настоящият съдебен състав обосновават хипотезата на
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, съответно предпоставят
замяната на наказанието „лишаване от свобода” с наказание „пробация”, въз
основа на разпоредбите на чл.55, ал.1, т.2, б.”б”, вр.чл.42а, ал.3, т.1, вр.ал.2, т.1 и т.2,
вр.ал.1, вр.чл.42б, ал.1 и ал.2 от НК и при отчитане на по-благоприятния
закон, действащ към момента на извършеното деяние, а именно посочената по-горе
редакция на закона, съобразно императивното правило на чл.2, ал.2 от НК.
При
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, като отчете наличието на
посочените обстоятелства, Съдът прие, че на подсъдимия следва да се определи
наказание „ПРОБАЦИЯ” с пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 8 (ОСЕМ)
МЕСЕЦА, с периодичност 2 пъти седмично, както и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 8
(ОСЕМ) МЕСЕЦА.
При този размер на наказанието, Съдът намира,
че ще се осъществят целите на генералната и специалната превенция, визирани в
чл.36 от НК, а именно да се поправи деецът и се превъзпита към спазване на
законите и добрите нрави, да се въздейства върху него предупредително и да му
се отнеме възможността да върши други престъпления, а не на последно място да
се въздейства възпитателно и предупредително към другите членове на обществото.
По делото са направени разноски за изготвяне на
съдебно- медицинска експертиза в хода на съдебното производство, поради което и
с оглед изхода от делото- постановяване на осъдителна присъда, направените
разноски следва да се възложат в тежест на подсъдимия. При това положение,
лицето бе осъдено да заплати сумата от 200
(двеста) лева в полза бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд –
град Стара Загора.
Водим от горните
мотиви, Съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: