Решение по дело №508/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 69
Дата: 16 март 2023 г. (в сила от 16 март 2023 г.)
Съдия: Илияна Стоилова
Дело: 20221200600508
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Благоевград, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова

Величка Пандева
при участието на секретаря Мария Миразчийска
в присъствието на прокурора Н. Г. С.
като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221200600508 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е въззивна жалба от защитника – адв. А. от 03.05.2022
год. срещу присъда № 906447 от 18.04.2022 год. по н.о.х.д. № 1144/20 год. по
описа на РС-Благоевград с искане да се оправдае подс. А. И. по обвинението
по чл. 183, ал.1 от НК, защото деянието не е съставомерно, поради плащането
на издръжката в по-малък размер. Отмяната на присъдата е поискана и
поради нейната немотивираност. Алтернативно се сочи и несправедливост на
наказанието.
Защитникът е пледирал пред въззивния съд за намаляване на
наказанието до глоба.
Прокурорът, участващ във въззивното производство, настоява за
потвърждаване на присъдата поради правилност на праните изводи и поради
това, че наказанието не е прекомерно.
Повереникът на частният обвинител също иска потвърждаване на
присъдата.
Благоевградският окръжен съд, в пределите на въззивната проверка,
за да се произнесе съобрази следното:
С приоритет, поради процесуалните последици, се налага
обсъждането на довода за немотивираност на присъдата. Той самият като не е
защитен с аргументи е такъв, но същественото е, че не е основателен, тъй като
1
няма пропуск в мотивирането на нито един от решените въпроси по чл. 301 от
НПК, нито липсва анализ на събрания доказателствен материал, който е
напълно безпротиворечив.
Според въззивната инстанция няма допуснати грешки в оценката за
достоверност на доказателствата, а от тук и на изводите на районния съдия за
фактите. При това, доказани и според въззивния съд са същите факти:
По силата на определение по гр.д. № 607/2017 г. по описа на Районен
съд – Благоевград, в сила от 12.06.2017 год., за подсъдимия А. И. И.
възникнало задължение като баща на детето си В. А.ов И., роден на *** год.,
да заплаща месечна издръжка в размер на 120 лева, считано от 09.03.2017 г.,
платима чрез майка му и законен представител Й. А. Д.. За периода от месец
юни 2017 година до месец юли 2020 год. /включително/, той не е изпълнил
задължението си да плати 38 месечни вноски в общ размер на 4560 лева.
До приключване на съдебното следствие пред първата инстанция е
заплатил издръжка на сина си за осем месеца от м.09.2020 – 03.2021 год. в
размер на 960 лева/ за този период, тъй като има 3 плащания като в банкови
документи изрично е вписано, че основанието за превода е издръжка за м.09.,/
по първия превод/; за м.10 и м.11 и м.12.2020 год./ по втория/ и м.01, 02. и
03.20021 год./в последни паричен превод от 29.12.2021 год./.
От справка се установява, че подсъдимият в този период е имал
регистрирани трудови договори, не е имал регистрация като безработно лице.
Той не е неосъждан.
Новоустановен факт от гласните доказателства, събрани чрез разпит
на св.Д. във въззивното съдебно следствие, е този, че след присъдата
подсъдимият през септември месец 2022 год. е изплатил 400 лева, а през
м.02.2003 год. още 240 лева след настояване на св. Д., че има остра нужда от
парични средства за отглеждането на порасналото ми дете.
При убедително доказаните факти на възникване на задължението на
подс. И. като баща да плаща на сина си ежемесечна издръжка в размер на 120
лева, и на неплащането на тази издръжка в периода от месец юни 2017 година
до месец юли 2020 год. /включително/, в който период той е бил
работоспособен, се стига до извод за обективна и субективна сътавомереност
на това бездействие като престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, защото:
Доводът на защитника, че подсъдимият няма доходи, а и има семейни
задължения към друго дете, се налага да се обсъди като такъв за наличието на
обективна невъзможност за плащане на издръжката, водеща до
несъставомерност на деянието, макар и изрично да не се твърди такава.
Наказателната отговорност на дееца в хипотезата на чл.183, ал.1 от НК следва
да бъде ангажирана и при условие, че същият е в невъзможност да плати
издръжката, защото:
Деянието по чл.183, ал.1 НК е формално и съставомерен признак на
същото се явява единствено фактът на неплащането на издръжката,
независимо от наличието на обективни и субективни причини за това. В този
смисъл дори и доказана липсата на постоянни доходи от подсъдимия, не би
2
могла да го освободи от задължението му, произтичащо от влязлото в сила
съдебно решение - нито по размер, нито по основание. Това е така, тъй като
съществува изрична законова регламентация относно реда за изменение или
прекратяване на издръжката, като именно с този ред подсъдимият е следвало
да се съобрази при наличието на затруднения от финансово естество. За
субективната съставомерност на процесното деяние, с оглед формалния му
характер, е необходимо единствено субективното предвиждане от страна на
дееца на неизбежното неплащане на издръжката в размер на две месечни
вноски, без законодателят да държи сметка за наличието на обективна
невъзможност за това. И това е така, тъй като задължението за издръжка,
съгласно чл.183, ал.1 от НК, не е обвързано от настъпването на промени в
имуществената сфера на дееца, за разлика от субективната страна на деянието
по ал.2 на чл.183 от НК, което е резултатно и при което е необходимо деецът
нарочно да се е поставил в обективната невъзможност да дава дължимата
издръжка.
Освен това в случая не може и да се приеме, че подсъдимият е бил в
обективна невъзможност за плащане на месечната издръжка на сина си, тъй
като: той е трудоспособно лице, което е имало все пак трудови доходи в
периода от време от възнаграждения по трудови договори. Затрудненията за
плащане поради непостоянните трудови приходи не обосновават и
малозначителност на деянието в двете му форми, защото не може да се
приеме липса на обществена опасност или нейна явна незначителност, когато
се касае до неплащане на издръжка за дете за продължителния период от
време.
Подсъдимият не е изпълнил задължението си да плати процесните
издръжки и впоследствие, поради което правилно е преценено, че няма
основание за освобождаването му въобще от отговорност по силата на
чл.183, ал.3 от НК, както и за освобождаването му от наказателна отговорност
на основание чл. 78а от НК.
Справедливо е наказването му с пробация, макар и деянието му да е
със завишена обществена опасност от това, поради това, че той се грижи за
друго дете и има обективни затруднения за плащане на процесната издръжка.
Тези две обстоятелства, както и факта, че подсъдимият няма никакви
противообществени прояви, са отчетени като смекчаващи от районния съд,
както и тяхната значителна относителна тежест, поради което и е наложено
именно по-леко предвиденото наказание, а не лишаването от свобода. Това
конкретизиране е съществено, защото то определя искането въззивната
инстанция да приложи чл. 55 от НК, тъй като има основание и за
допълнително снизхождение, освен направеното. А за такова няма основание,
защото същественият въпрос е не дали отчетените смекчаващи отговорността
на дееца обстоятелства са многобройни, а дали тяхната тежест е такава, че и
пробацията да се оказва твърде тежко наказание за конкретното деяние. Тя не
е прекомерно наказание, защото както се посочи вече още в началото, с нея се
наказва деяние със завишена обществена опасност, поради това, че
неплащането на издръжка е за период от 38 месеца и то от самото начало на
възникване на задължението. Фактът, че подсъдимият е платил издръжката за
3
период след инкриминирания не е индивидуализиращо отговорността му
обстоятелство, защото това е последяващо негово изпълнение на
задълженията му, от което той не може да черпи права.
Поради това искането за намаляване на наказаното чрез
привилегированото му определяне на глоба не е основателно.
Поради горното и на основание чл. 338 от НПК, Благоевградският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 906447 от 18.04.2022 год. по н.о.х.д. №
1144/2020 год. по описа на РС- Благоевград.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4