РЕШЕНИЕ
№ 218
гр. Перник , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500220 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Европейски Политехнически Университет“
против Решение № 260176 от 29.09.2020 г. по гр. д. № 3151/2019 г. на РС - Перник, с което
по предявените от „Сиесайеф“ АД срещу жалбоподателя искове по реда на чл. 415 ГПК е
признато за установено, че дължи: сумата в размер на 4 703, 89 лева, представляваща
непогасена част от месечна вноска за месец август 2018 г. по Договор за заем от *** г. и
допълнителни споразумения към него, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
05.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
В жалбата се поддържа, че съдът неправилно е приел, че са налице и доказани
предпоставките за основателността на главните искови претенции, съответно поради техния
акцесорен характер и неоснователността на главните претенции, останалите уважени искове
за лихви и разноски също са неоснователни. Иска се отмяна на решението от въззивната
инстанция с отхвърляне на исковете изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият изразява становище за неоснователност на
жалбата и за потвърждаване на решението.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
1
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
С договор за заем от *** г., ищецът се е задължил да предаде на ответника сумата от
300 000 лв., а заемателят-ответник се задължил да върне на ищеца сумата на четири равни
погасителни вноски в периода 30.09.2011 – 30.12.2011 г. Фактът на предаване на сумата се
установява от платежно нареждане от *** г. С Допълнително споразумение от *** г., срокът
за връщане на непогасената главницата в общ размер от 250 000 лв. и 37 602, 73 лева
падежирали възнаградителни лихви е продължен до *** г., като е постигнато съгласие върху
главницата да се дължи договорна лихва от 5 % годишно. Сумата следвало да бъде върната
при условията на подписан между страните погасителен план, съгласно който погасителната
вноска за месец август 2018 г. е в размер на 12084, 11 лева, от които 10416, 67 лева
главница, част от която е предмет на исковата претенция.
Съдебно-счетоводната експертиза /ССЕ/ е установила, че непогасената част от
задължението по Договора за месец август 2018 г. е в размер на 4 703, 89 лева.
Приетото за установено от първоинстанционния съд и направените фактическите
констатации въз основа доказателствата в първата инстанция, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност в обжалваното решение, изцяло се възприема от въззивния съд, като
нови доказателства пред настоящата инстанция не са представени.
След преценка на събраните доказателства, въззивният съд намира за доказано, че по
силата на действителен договор за заем ищецът е изпълнил задължението си да предостави
на ответника уговорения заем и ответникът-жалбоподател дължи на ищеца процесната
главница в размерите и сроковете, уговорени между страните, но липсват доказателства, че е
изпълнил задължението си да върне взетата в заем сума на срока, за което доказателствена
тежест носи ответникът. С оглед на което и предявеният иск е основателен ведно със
законната лихва от заявлението по чл. 410 ГПК до изплащането.
Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на чл.
269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на различни от
сочените основания за неправилност на решението.
С оглед пълното съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, включително и в частта за присъдените
разноски по заповедното и исковото производство, правилно разпределени между страните,
съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК. Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
2
На жалбоподателя не се дължат разноски, с оглед неоснователността на жалбата.
Въззиваемият не претендира и не доказва разноски по въззивното производство,
поради което такива не му се дължат.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260176 от 29.09.2020 г. по гр. д. № 3151/2019 г. по
описа на Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3