Решение по дело №338/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 194
Дата: 29 май 2019 г. (в сила от 19 юни 2019 г.)
Съдия: Маргарита Пламенова Алексиева
Дело: 20191510200338
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

29.05.2019

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Н.о. II

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

30.04.

 

2019

 
 


на                                                                                                           Година

Маргарита Алексиева

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Райна Боянова

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

АН

 

338

 

2019

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 409865-F469617 от 18.02.2019г.,  издадено от Директора на офис „Кюстендил”, при Териториална дирекция на НАП София, с което на ЕТ ,,П.О.”, ЕИК109541926, със седалище и адрес на управление: гр.Дупница, община Дупница, област Кюстендил, ул. ,,Одрин” №5 чрез П.Г.О., ЕГН ********** е наложена  имуществена санкция в размер на 500.00 лева на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за нарушение по чл.125, ал.5 във вр. с ал.1 от ЗДДС за това, че в качеството си на регистрирано и задължено по ЗДДС лице  не е подало Справка декларация съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС за месец 12/2018г. в ТД на НАП София/офис Кюстендил в законоустановения срок - до 14.01.2019 г. Справката декларация за м.12/2018г. не е подадена и до момента на съставяне на АУАН - нарушение на чл. 125, ал.5,  вр. с чл. 125, ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят моли  НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като в съдебно заседание поддържа доводите си чрез упълномощения си процесуален представител адвокат Гърнев.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител изразява становище, че НП е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП, намира за установено следното:

На 15.01.2019 г. свидетелката Й.Ц.Н.. – на длъжност  ,,инспектор по приходите” в ТД на НАП, офис Кюстендил извършила проверка в информационната система на НАП, при която констатирала, че ЕТ ,,П.О.”, ЕИК109541926, със седалище и адрес на управление гр. Дупница, община Дупница, област Кюстендил, ул. ,,Одрин” № 5, качеството си на регистрирано и задължено по ЗДДС лице, не е подало Справка декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС за месец 12/2018г. в ТД на НАП София/офис Кюстендил, в законоустановения срок - до 14.01.2019г.

           На 01.02.2019г. в ТД на НАП, офис Дупница бил съставен АУАН на жалбоподателя за констатираното нарушение и на същата дата е бил връчен акта за установяване на административно нарушение.

Актосъставителят описал, че при извършена проверка в информационната система на НАП е констатирано, че ЕТ ,,П.О.”, ЕИК109541926, със седалище и адрес на управление гр. Дупница, община Дупница, област Кюстендил, ул. ,,Одрин” № 5, качеството си на регистрирано и задължено по ЗДДС лице, не е подало Справка декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС за месец 12/2018г. в ТД на НАП София/офис Кюстендил, в законоустановения срок - до 14.01.2019г.

В 3-дневния срок по чл. 44 ал.1 от ЗАНН  от страна на жалбоподателя  били депозирани писмени възражения срещу констатациите, съдържащи се в АУАН.   

След проверка по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН административнонаказващият орган /АНО/  приел, че са налице основанията по чл.53 от ЗАНН и издал обжалваното НП № 409865-F469617 от 18.02.2019г., с което ангажирал на основание чл. 179, ал.1 от ЗДДС административнонаказателната отговорност на едноличния търговец, като му наложил имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на  чл.125, ал. 5, вр. с ал.1 от ЗДДС. 

По делото е представено пълномощно с рег. № 214/28.01.2009 г. на нотариус Деница Гърнева, с което П.О. в качеството си н собственик и представляващ ЕТ ,,П.О.“ е упълномощила Гергана Евтимова Иванова да я представлява в горното й качество пред ТД на НАП – Кюстендил, да я представлява във връзка с всички действия, при които се налага използването на електронен подпис, относно извършваната дейност на фирмата, счетоводното й отчитане, дневници за покупки и продажби, справка-декларация, ДДС по интернет, подаване на данни за осигурени лица и др. Гергана Евтимова Дамянова е починала на 15.09.2018 г., което се установява от представения по делото препис-извлечение от акт за смърт, издаден от Община рила.

С договор от 06.04.2011 г. П.О. в качеството й на ЕТ ,,П.О.“ е продала на ,,Автоелмо 2011“ ЕООД, представлявано от Николай Методиев Янев  търговското си предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства, свидетелските показания на разпитаните свидетели - Й.Ц.Н., Р.Д.Т. и приложените по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимна страна и е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, а по същество е неоснователна, по следните съображения: АУАН № F469617/01.02.2019 г. и обжалваното НП № 409865-F469617/18.02.2019г. са издадени в съответствие на процесуалните правила.

Деянието, за което е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по 5 във вр. с ал. 1 от ЗДДС. При така изложената фактическа обстановка съдът намира, че по делото са налице категорични и несъмнени доказателства относно факта, че е извършено нарушение по горепосочения текст от ЗДДС от страна на жалбоподателя. Това е така, тъй като съгласно чл. 125, ал.5 от ЗДДС  ,,Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят“, а според ал.1 от ЗДДС, с оглед конкретиката на казуса, ,,За всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 157“.

Видно от материалите по делото е, че данъчно задълженото лице - жалбоподателят ЕТ ,,П.О.“ е бил длъжен да подаде своята справка-декларация за данъчния период м. декември 2018 г. до 14.01.2019 г. Същият обаче дори и към момента на съставянето на АУАН не е подал изискуемата по закон справка-декларация. Същото е видно, както от приложените към делото доказателства, така и от събраните гласни доказателствени средства в съдебно заседание чрез разпита в качеството на свидетел на актосъставителя Н. и свидетелят по акта Т..

В тази връзка настоящия съдебен състав и предвид направените възражения от страна на жалбоподателя счита, че въпреки липсата на търговска дейност у търговеца, той не е изпълнил задължението си по чл. 125, ал.5 от ЗДДС, тъй като всички регистрирани лица следва да подават декларации независимо дали извършват дейност или не. Нарушението по своя характер е формално и не се влияе от наличието или липсата на вредоносни последици.

В тази връзка следва да се има предвид, и че съобразно нормата на чл. 107, т.3 от ЗДДС прехвърлянето на предприятието не заличава регистрацията по ЗДДС на лицето, като това може да стане само при заличаването на ЕТ от търговския регистър и то при спазване на описаната процедура в правилника за прилагането на ЗДДС.

Продажбата на търговското предприятие, обаче не води до автоматичното заличаване на съответния търговец от търговския регистър. В конкретния случай, такова заличаване не е налице, едноличният търговец не е заличен от търговския регистър и съществува като правен субект. В чл.107 са изчерпателно изброени случаите на задължителна дерегистрация по закона, като сред тях липсва прехвърлянето на търговското предприятие. Но дори и в тези случаи, дерегистрацията може да бъде осъществена по два начина – или по инициатива на регистрираното лице или по инициатива на органа по приходите. Ето защо макар и да е прехвърлено търговското предприятие на ЕТ, същият продължава да бъде регистрирано лице по ЗДДС и за него продължава да съществува задължението за подаване на месечните справки-декларации. 

Ирелевантни за предмета на делото са възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че търговецът не е развивал никаква дейност, тъй като законодателят не е направил разграничение между дружествата и търговците, развиващи дейност и тези, които не развиват такава, а и този факт се установява именно чрез подаването на справка декларация по ЗДДС.

По делото няма спор, че жалбоподателят е бил регистрирано по ЗДДС лице и регистрацията му не е била прекратена към момента на съставяне на АУАН. Затова за данъчния период м. декември 2018 г. съгласно чл. 125, ал.1 от ЗДДС е бил длъжен да подаде справка-декларация въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС. Независимо дали лицето е извършвало дейност се дължи подаване на справка-декларация съгласно изричната разпоредба на чл. 125, ал.4 от ЗДДС, а с нея и отчетните регистри. Справката-декларация и отчетния регистър съгласно чл. 125, ал.5 от ЗДДС се подават в срок до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период. За данъчния период м. декември 2018 г. жалбоподателят е следвало да подаде справка-декларация и отчетните регистри, независимо дали е извършвал дейност, в срок до 14.01.2019 г. вкл., а същият не ги е подал дори и към момента на съставянето на АУАН. С това жалбоподателят не е изпълнил дори и след срока по чл. 125, ал.5 от ЗДДС задълженията си по чл. 125, ал.1 ЗДДС - за подаване на справка-декларация за данъчен период м. декември 2018 г. С това си деяние е осъществил състава на нарушение, за които обосновано е наказан с предвиденото наказание ,,имуществена санкция“ на основание чл. 179, ал.1 от ЗЗДС. Разпоредбата предвижда наказание, както за неподаване на справка-декларация и отчетни регистри, така и за подаването им след срока. Задължението съществува, дори и при неизвършване на дейност, поради което факта, че не е бил ощетен държавния бюджет е само смекчаващо вината обстоятелство, което е било преценено с налагането на минималното предвидено в закона наказание.

Съдът намира, че не следва да се прилага нормата на чл. 28 от ЗАНН. От една страна законодателят не е обвързал състава на конкретното нарушение с определен срок, а е предвидил санкция за всяка забава. Ангажирана е обективната имуществена отговорност на търговеца, поради което и въпроса за наличие или липса на виновно поведение е ирелевантен още повече, че дори да е имало обективни причини представляващият да не е могъл лично да подаде декларация, законодателят е предвидил и редица други алтернативни възможности. Касае се за ежемесечно дължима декларация, за подаването на която законодателят е предвидил 14 дневен срок, поради което съдът намира, че нарушението в конкретния случай не се отличава със степен на обществена опасност различна от обичайната за съответния вид и не следва нарушението да се приема за маловажно.

Настоящият съдебен състав намира, че деянието за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя изключва маловажност на случая по дефиниция, доколкото засяга изпълнението на данъчните му задължения. Спазването на тези правила е определено от императивни норми от съответните данъчни закони, нарушаването, на които винаги засяга базови обществени отношения, каквито са тези за фискалното обезпечаване на държавното управление. Но неподаването на дължимата справка-декларация в предвидения за това срок, не представлява ,,маловажен случай“. Изхождайки от законовите критерии за преценка на ,,маловажен случай“, дадени в нормата на чл. 93, т. 9 от НК, приложима съгласно препращането по чл. 11 от ЗАНН, не може да се приеме, че извършеното нарушение, сравнено с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, не е породило вредни последици или те са незначителни.

При така установените фактически положения се налага категоричния извод, че от страна на жалбоподателя е осъществен състава на административно нарушение по посочената правна квалификация, при което положение за административнонаказващия орган е възникнало задължение за санкциониране на нарушителя съгласно чл. 179, ал.1 от ЗДДС, според който текст, действащ към датата на нарушението ,,Регистрирано по този закон лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124, декларацията по чл. 157, ал. 2 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.“

Така определеното за извършеното нарушение наказание по вид - имуществена санкция е законосъобразно, тъй като се касае за деятелност, осъществена от жалбоподателя в качеството му на ЕТ, с оглед безспорната установеност, че същият не е подал в законовия срок изискуемата по ЗДДС справка-декларация. Наложената на жалбоподателя имуществена санкция е в установения в последната разпоредба минимум, който е 500.00 лева. При определянето на този размер АНО се е съобразил в пълен обем с тежестта на нарушението и обстоятелството, че то е първо за жалбоподателя.  

При служебна проверка на НП и АУАН, съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването им, респ. съставянето им, които да са засегнали правото на защита на наказаното лице и възможността му да я реализира в пълен обем. Същите съдържат изискуемите от закона реквизити, издадени са в законно установените за това срокове от органи, имащи материалната компетентност да сторят това, което на свой ред обосновава законосъобразността на атакуваното постановление, както и липса на отменителни основания за последното.

Воден от горните съображения и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

                                                           Р   Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 409865-F469617 от 18.02.2019г.,  издадено от Директора на офис „Кюстендил”, при Териториална дирекция на НАП София, с което на ЕТ ,,П.О.”, ЕИК109541926, със седалище и адрес на управление: гр.Дупница, общ. Дупница, обл. Кюстендил, ул. ,,Одрин” №5 представлявано от П.Г.О., ЕГН **********, е наложена  имуществена санкция в размер на 500.00 лева на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за нарушение по чл.125, ал.5 във вр. с ал.1 от ЗДДС, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Кюстендил  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: