Р Е Ш
Е Н И Е
София,05.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, ІІ-в
състав в публичното заседание на тридесети януари през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлин Михайлов
Членове:
Пепа Тонева
Габриела Лазарова
при секретаря Антоанета Луканова..................................................................
и в присъствието на прокурора …………………....................................................................................
като разгледа докладваното от ..................................…съдия
Михайлов……… в.гр. д. № 14 435..…..по описа
за 2017 год., и за да се произнесе съдът взе предвид:
Производството
е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
Образувано
е по повод постъпила въззивна жалба от „Е.М.“ ЕООД, с
която обжалва решение № 160 396 от 30.06.2017 г., постановено по гр.д. № 46 768/16
г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 49 състав. В жалбата
се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Наведени са
твърдения, че съдът е приел предявените искове за недоказани, предвид
оспорването на представената справка по чл.366 от ГПК за движението по
кредита. Инвокира
твърдения, че направеният от първоинстанционния съд
доклад по делото е недостатъчен, като по този начин е поставил двете страни в
процеса в неравностойно положение. Твърди, че справката представлява вторичен
счетоводен документ и е пряка разпечатка от счетоводната система на банката.
Твърди, че след като системата се поддържа от БОРИКА, лице различно от банката,
отразените транзакции са извършени, а обратното представлява неразбиране на
уредбата на платежния процес в страната.
Твърди, че след като съдът е установил, че ищецът не сочи доказателства
за правнозначими факти, то е следвало да изпълни
задължението си по чл.146, ал.2 от ГПК. Моли съда да постанови решение, с което
да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да уважи
претенциите, като претендира и разноски.
Ответникът
по въззивната жалба Д.В.А. редовно уведомен оспорва
същата. Твърди, че съдът има задължение да укаже на страните за кои от фактите
изобщо не се сочат доказателства, а не дали представените доказателства са
достатъчни. Твърди, че съобразно практиката на ВКС счетоводните книги не се
ползват с материална доказателствена сила, а тежестта
на редовното водене на книгите е на страната, която се ползва от тях. Оспорва
съобщаването на цесията, като твърди, че съдебната практика е категорична по
отношение на задължението за уведомяване от страна на цедента.
Твърди, че е направено възражение за погасяване по давност на предявеният иск
за лихва. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното, като
претендира и разноски.
Съдът
след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
Не
се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 160 396 от
30.06.2017 г., постановено по гр.д. № 46 768/16 г. по описа на Софийски районен
съд, Гражданско отделение, 49 състав, че съдът е отхвърлил предявените от „Е.М.“ЕООД
срещу Д.В.А., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.240,
ал.1 и ал.2 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
Д.В.А. дължи на „Е.М.“ЕООД сумата от 295. 30 лева- главница по Договор № Подновен
за издаване и ползване на национална кредитна карта „Рай Карт“
от 18.08.2008 г. и сумата от 109. 64 лева- договорна лихва за периода от
18.08.2008 г. до 11.11.2013 г. и е осъдил „Е.М.“ЕООД
да заплати на Д.В.А., на основание чл.78, ал.З от ГПК сумата от 350 лева -
разноски по делото.
Не
се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че по силата на
договор №Подновен от 18.08.2008 г. „Р.Б.“ЕАД е издала национална кредитна карта
„Рай Карт“ на Д.В.А. с кредитен лимит от 500 лева.
Не
се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с рамков договор
за продажба и Приложение №1, „Р.Б.“ ЕАД е прехвърлило на „ЕОС М.“ ООД портфейл
от вземания съгласно Приложение №1А /вземания, произхождащи от договори за
издаване на национална кредитна карта „Рай Карт“ и
договори за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa/Mastercard. По делото е
представено потвърждение от „Р.Б.“ЕАД за извършената цесия на вземанията по
договори за издаване и ползване на международна кредитна карта, изрично
посочени в Приложение №1А към Конкретен договор за цесия.
Видно от доказателствата по делото с пълномощно „Р.Б.“
ЕАД е упълномощило „ЕОС М.“ООД да уведоми по законоустановения
ред и съгласно одобрения образец-приложение всички длъжници
по сключения на 11.11.201З г. договор за цесия.
Видно от представеното Приложение №1 към договора за
цесия от 11.11.2013 г., под №109 е посочено вземане в
размер на 404. 94 лева по отношение на Д.В.А..
От
представеното известие за доставяне се установява, че уведомлението за цесия е
връчено на ответницата на 10.12.2013 г.
От правна страна:
С атакуваното решение № 160
396 от 30.06.2017 г., постановено по гр.д. № 46 768/16 г. по описа на Софийски
районен съд, Гражданско отделение, 49 състав, съдът е отхвърлил предявените от
„Е.М.“ЕООД срещу Д.В.А., обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр.
с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че Д.В.А. дължи на „Е.М.“ЕООД сумата от 295. 30 лева- главница по
Договор № Подновен за издаване и ползване на национална кредитна карта „Рай Карт“ от 18.08.2008 г. и сумата от 109. 64 лева- договорна
лихва за периода от 18.08.2008 г. до 11.11.2013 г. и
е осъдил „Е.М.“ЕООД да заплати на Д.В.А., на основание чл.78, ал.З от ГПК
сумата от 350 лева - разноски по делото.
Видно
от обстояте4лствената част и петитума на исковата
молба ищецът е предявил обективно съединени, при условията на кумулативното
обективно съединяване искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗДобщо
за сумата от 295. 30 лева- главница по Договор № Подновен за издаване и
ползване на национална кредитна карта „Рай Карт“ от
18.08.2008 г. и сумата от 109. 64 лева- договорна лихва за периода от
18.08.2008 г. до 11.11.2013 г.
По допустимостта и
основателността на подадената въззивна жалба:
По
отношение на така подадената въззивна жалба, съдът в
настоящия си състав намира, че същата е допустима, като подадена от оправомощено лице и в установените от закона срокове.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
В
жалбата са наведени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното решение, като се твърди, че съдът неправилно е приел, че предявените
искове са недоказани. В тази връзка се твърди, че съдът неправилно не е приел
представената справка по чл.366 от ГПК за годно доказателство, както и че не е
изпълнил задълженията си да укаже на страната, че не е ангажирала доказателства
за предоставянето на заемните средства.
Така
релевираните основания за незаконосъобразност, съдът
в настоящия си състав намира за неоснователни. Съгласно чл. 366 от ГПК като
приложение към исковата молба страната е длъжна да представи справка, която
съдържа необходимите изчисления за определяне размера на всяка една от
предявените претенции. По същество справката се изготвя от ищеца и представлява
документ, който съдържат негови твърдения относно изгодни за него факти, поради
което тя по начало не доказва така твърдените факти, т.е. няма материална доказателствена сила, поради което и няма основания за
провеждане относно тях на производство по чл. 193 от ГПК. Доколкото тази
справка се изготвя за целите на процеса и не представляват вписвания в
счетоводни книги (такива има в банката и те биха могли да са предмет на
проверката от СИЕ), те не се преценяват и по реда на чл. 182 от ГПК. Видно от
доказателствата по делото такава справка не е представяна, поради което
наведените доводи, свързани с разпоредбата на чл.366 от ГПК не следва да се
обсъждат.
Видно от доказателствата по
делото, като приложение към исковата молба ищецът е приложил извлечение от
банковите книги на банката, които по същество представляват частен документ –
извлечение от счетоводни книги. Същото е оспорено от страна на ответницата. Съгласно трайната и безпротиворечива практика на съдилищата, обективирана в решение № 88 от 11.06.2105 г., постановено
по гр.д. № 4 559/14 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV-то
Гражданско отделение вписвания в счетоводни книги се преценяват от
съда според тяхната редовност и с оглед на другите
обстоятелства по делото. Тези книги
не се ползват
с материалната доказателствена
сила на официалните
документи за съдържащата се в тях информация. Това налага доказателствената
им сила да
се преценява с оглед на всички
релевантни за спора данни по
делото, включително и за тяхната редовност.
Тъй като те представляват вторични счетоводни документи съобразно класификацията по чл. 6 ЗСч, защото
са носител на преобразувана информация за стопанска
операция или за факт, получена
от първичен счетоводен документ, който ги удостоверява,
редовността им е обусловена от съставянето
им въз основа
на такъв документ. В това се изразява едно
от основните изисквания, при съобразяване на които се осъществява
счетоводството на предприятията - за документалната обоснованост на стопанските операции и факти. Несъставената съобразно действащите правила счетоводна книга, оспорена от страна няма доказателствена
сила за вписаната
в нея стопанска операция, поради което осъществяването й се установява само
с други допустими за това доказателства.
Тежестта за установяване както на редовността на счетоводните книги, така и на
осъществяването на възпроизведени в счетоводните записи факти, е на страната, позоваваща
се на тях.
Наведените доводи във въззивната жалба и писмените бележки, че така представеното
извлечение е изготвено от трето лице и отразяват извършените тегления по
системата БОРКА съдът намира за неоснователни. Видно от представената справка,
същата изхожда от банката, поради което представлява вписвания в счетоводните
книги. С оглед на изложеното, съдът намира, че изводите по отношение на доказаността на предоставянето на заемната сума в
атакуваното решение са правилни и законосъобразни.
По отношение на наведеният
довод за допуснато процесуално нарушение от страна на първоинстанционния
съд при разпределението на доказателствената тежест и
указанията до страните съдът в настоящия си състав намира същите за
неоснователни. Обхватът на задължението на съда за
даване на указания на страните, израз на служебното начало в процеса - чл. 7 ГПК, е ограничен от съдържанието
на исковата молба и отговора на исковата молба и при спазване
на преклузивните срокове предвидени в закона. Указанията на съда следва да
включват необходимостта от събиране на
доказателства, ако в отговора ответникът е направил възражения и е оспорил фактите, на които ищецът
основава претенцията си, или е посочил факти, които твърди и навежда като правопогасяващи възражения. В този смисъл, когато заинтересованата
страна заяви становището си по факта /осъществил се е или не се е осъществил/,
съдът записва нейното изявление в протокола или в определението си по доклада и
дава съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК
указания според доказателствената тежест на заинтересованата
страна, че не сочи доказателства за установяването или опровергаването на
факта. Липсва задължение на
съда да дава указания, че представените доказателства не са достатъчни за
установяването на този факт. Обратното разбиране би довело до излизането извън
рамките на диспозитивнато начало и нарушение на
принципа за безпристрастност.
По изложените съображения
съдът в настоящия си състав намира, че атакуваното решение следва да се потвърди
като правилно и законосъобразно.
По отношение на направеното
изявление за присъждане на разноски съдът намира, че същото е допустимо и основателно.
На въззиваемата страна следва да се присъдят разноски
за адвокат в размер на 300 лв., за настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното Софийски
градски съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 160 396 от 30.06.2017 г., постановено по гр.д. № 46 768/16 г. по
описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 49 състав, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „Е.М.“ЕООД, ЕИК******, със седалище
и адрес на управление:***-6, сграда „*****“, със съдебен адрес:*** да
заплати на Д.В.А., ЕГН**********, с адрес:г*** със съдебен адрес:***9
сумата от сумата от 300 (триста)
лв., на основание чл.78 от ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.2, т.1 от ГПК.
Председател: Членове:
1.
2.