№ 338
гр. Варна, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100503023 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЯН. Д. ХР. от гр. Варна, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 1433/22.10.2021 год., постановено по гр. дело
№ 20213110104912 по описа на РС-Варна за 2021 год., с което е уважен предявен от ищцата
Ф. ИВ. АВР. срещу въззивницата ЯН. Д. ХР. иск по чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД и е отменено
поради непризнателност дарението на 1 / 4 идеална част от апартамент № 79, находящ се в
гр. Варна, ж. к. “В.“ I микрорайон, бл. 21, вх. 1, ет. 15 със застроена площ от 94, 45 кв.м. ,
ведно с прилежащото избено помещение № 79 със застроена площ от 5, 94 кв. м., както и 1,
3391 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
извършено с договор за дарение, скл. с нот. акт № 126, том LII, дело № 14375/1997 г. на
ВнН.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилно разпределена
доказателствена тежест в процеса, както и до неправилна преценка и анализ на събраните
доказателства, в резултат на което решението е и необосновано.
Нерпавилен е изводът на съда, че ищцата има нужда от издържка, както и че
ответницата има възможност да и осигурява такава. Не е отчетено също, че ищцата живее в
́
1
жилището, на което ответницата е съсобственик и последната не иска от нея да и заплаща
́
наем, като по този начин е облекчила ищцата от финансова гледна точка, а стойността на
пазарния наем е оставила за ищцата като свободни средства, с които тя да покрива нуждите
си от храна, лечение или да заплаща битовите си сметки.
Твърди се още, че решението е необосновано, тъй като от доказателствата по делото е
видно, че средномесечния доход на ищцата е в размер на 913 лева, а месечният размер на
средствата, необходими за издръжката и е 687, 83 лв, отчитайки и нуждата и от лекарства, т.
́́
е., под описания по-горе средномесечен доход, при което и изводът на съда, че ищцата се
нуждае от допълнителни средства за издръжката си в размер на 258 лева е необоснован.
Неправилно са ценени като достоверни и свидетелските покзания на ангажиран от ищцата
свидетел относно възможността и да се обслужва сама и нуждата и от придружител, които
́́
са в противоречие с други доказателства по делото – със съдебномедицинската експертиза,
според която ищцата е затруднена в обслужването си, но може да се обслужва сама.
В жалбата са анализирани събраните по делото доказателства, които според
жалбоподателката обосновават извод, че не са налице условията по чл. 227, ал. 1, б. „в“ от
ЗЗД за отмяна на дарението по нот. акт № 126, том LII, дело № 14375/1997 г. на ВнН.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
искът по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД да бъде отхвърлен.
В писмен отговор насрещната страна Ф. ИВ. АВР. от гр. Варна, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а решението – правилно и
настоява да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивницата Я.Х., чрез процесуален представител, поддържа
жалбата си, настоява да бъде уважена, претендира присъждане на разноски за двете
инстанции.
В съдебно заседание въззиваемата Ф.А., лично и чрез процесуален представител, оспорва
жалбата, поддържа подадения писмен отговор.
Съдът съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД.
В исковата си молба ищцата Ф. ИВ. АВР. навежда следните твърдения: По време на
брака си с Д.Д., са придобили, в режим на съпружеска имуществена общност правото на
собственост върху апартамент № 79, находящ се в гр. Варна, ж.к.“В.“ I микрорайон, бл. 21,
вх. 1, ет. 15, съставляващ понастоящем обект с идентификатор 10135.3511.80.6.79 по КК на
гр. Варна.
След прекратяване на брака с развод и прекратяване на съпружеската имуществена общност,
всеки един от съсобствениците Ф.А. и Д.Д., е подарил на всяко едно от децата си Я.Х. и Г.Д.
по 1 / 4 идеална част от процесния недвижим имот с договор за дарение от 18.09.1997г.
Твърди, че от 2009г., е настъпила неблагоприятна промяна в здравословното и състояние -
́
претърпяла е операция за отстраняване на карценом. Към настоящия момент ищцата страда
2
от хипертонична болест с ритъмно нарушение, глаукома и катаракта на лявото око с
прогресивно ослепяване на дясното око. Получаваните месечни доходи от 255 лeва не и
́
позволяват да покрива и месечните си разходи за лекарства, възлизащи на не по-малко от
150 лв. На 11.03.2021 год. ищцата поканила надарената ответница Я.Х. да и заплаща
́
месечна издръжка, но надарената отказала.
В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – да бъде отменено, на
основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, дарението на 1 / 4 идеална част от апартамент № 79,
находящ се в гр. Варна, ж. к. “В.“ I микрорайон, бл. 21, вх. 1, ет. 15 със застроена площ от
94, 45 кв.м. , ведно с прилежащото избено помещение № 79 със застроена площ от 5, 94 кв.
м., ведно с 1, 3391 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху терена, съставляващ понастоящем обект с идентификатор 10135.3511.80.6.79 по КК на
гр. Варна, извършено с договор за дарение, скл. с нот. акт № 126, том LII, дело № 14375/1997
г. на ВнН.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответницата Я.Д. Х., оспорва иска.
Твърди, че не е настъпила неблагоприятна промяна в здравословното състояние на
дарителката, а заболяванията и датират от 12 години. Счита също, че ищцата не е изпаднала
́
в трайна нужда от допълнителни средства за издръжка; притежава недвижимо имущество и
реализира и приходи от осъществяване на търговска дейност. Ползва безвъзмездно дарения
имот, за който ищцата не и търси наем. Твърди също, че дори и ищцата да се нуждае от
́
допълнителни средства за идръжката си, ответницата не е в състояние да я осигури, тъй като
със съпруга си имат задължения към свое малолетно дете, а доходите им, формирани от
трудово възнаграждение, служат за обслужване на задължения по договори за банкови
кредити и договори за лизинг на два автомобила. По тези съображения счита иска за
неоснователен и настоява за отхвърлянето му.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна :
С договор за дарение, скл. с нот. акт № 126/18.09.1997г., том LII, дело № 14375/1997г.
на ВнН, бившите съпрузи Д.Д. и Ф.А. са подарили по равно на всяко едно от децата си Г.Д.
и Я.Д. придобитите от тях след прекратяване на съпружеската имуществена общност поради
прекратяване на брака с развод, идеални части от по 1 / 2 ид. ч. от апартамент № 79,
находящ се в гр. Варна, ж.к.“В.“ I микрорайон, бл. 21, вх. 1, ет. 15.
След сключване на договора всеки един от надарените Г.Д. и Я.Д., се легитимира като
собственик на по 1 / 2 идеална част от гореописания апартамент, който към настоящия
момент е предмет на дело за делба (гр. дело № 20203110110618 по описа на РС-Варна за
2020 год.), образувано по иск на настоящата ответница ЯН. Д. ХР., спряно до приключване
на настоящото производство.
Не е спорно по делото, че в апартамента живеят ищцата Ф.А. и нейния син Г.Д.
(другият съсобственик на процесния апартамент и брат на ответницата), който е с 80 на сто
нетрудоспособност. Не е спорно също, че ищцата не e заплащала и не заплаща на
3
ответницата наем за ползването на апартамента, съобразно правата на последната в
съсобствеността, както и че ответницата не е търсила заплащане на наем от майка си.
От удостоверение от 03.02.2021 год., изд. от НОИ ТД-Варна е видно, че ищцата е
пенсионер по болест и получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в
размер на 255 лева месечно.
От изявленията на ищцата, съдържащи се в подадената от нея декларация по чл. 83,
ал. 2 ГПК, както и от изявленията и в съдебно заседание от дата 12.10.2021 год., окачествени
́
от настоящия състав като признания на неизгодни за страната факти, е видно, че за 2020
година ищцата е реализирала доходи от търговска дейност като едноличен търговец в
размер на 7900 лева (или средномесечно по 658, 33 лева), а в качеството си на управител и
едноличен собственик на капитала на „Яна груп“ ЕООД, същата реализира доходи в размер
на около 175 лева месечно.
От счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите за 2020 год. на „Яна груп“
ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на капитала е ищцата, е видно, че
финансовия резултат на дружеството за 2020 год. е нула. Видно е от отчета за приходите и
разходите, че разходите за персонал са 3000 лева.
От счетоводен баланс за 2020 год. на „Яна Травел“ ЕООД, чийто управител и
едноличен собственик на капитала е ищцата, е видно, че същият е нулев. Отчет за приходите
и разходите няма.
От справката с № 621979/03.06.2021 год. от Агенцията по вписванията по
персоналната партида на ищцата Ф.А. се установява, че през 1997 година същата е
придобила въз основа на договор за дарение дворно място с площ от 600 кв. м. в, находящо
се в гр. Варна, кв. „И.“, съставляващо парцел 1044-А, кв. 9. По делото няма данни
придобитият от ищцата имот, описан по – горе, да е отчуждаван впоследствие (вкл. и към
датата на устните състезания пред настоящата инстанция), което обосновава извода, че
ищцата е собственик на гореописания имот и понастоящем.
От заключението на СМЕ от 23.08.2021 год., изслушано в първата инстанция,
неоспорено от страните, кредитирано от съда като обективно и безпристрастно и от
изявленията на вещото лице в съдебно заседание, се установява следното: От 1999 година
ищцата Ф. ИВ. АВР. страда от слепота на лявото око като последица от глаукома и
катаракта; понастоящем има глаукома и на дясното око с атрофия на очен нерв и намалено
зрение; през 2012 година е лекувана от карцином на млечната жлеза, която се проследява
ежегодно, данни за рецидиви няма; през същата 2012 година ищцата е диагностицирана с
хипотиреоидизъм (наамалена функция на щитовидната жлеза), която се лекува със
заместваща терапия, като лечението продължава през целия живот; ищцата страда и от
хипертонична болест с ритъмно нарушение, което лекува с медикаменти; ищцата е и с
двустранна гонартроза – дегенеративно заболяване на коленните стави. Установява се още
от зключението, че описаните заболявания от които страда ищцата, са с хроничен характер.
Към датата на заключението ищцата е в относително добро общо състояние, налице е
4
тенденция за влошаване на заболяването на дясното око. Докато зрението на дясното и око е
́
запазено ищцата, макар и с известни затруднения, може да се обслужва сама и да полага
грижи за себе си. Спазва предписаното и лечение.
́
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че ищцата приема медикаменти за
всички описани по–горе заболявания, с изключение на карцинома на млечната жлеза. Не са
налице данни за рязко влошаване на състоянието на ищцата.
От заключението на СИЕ от 04.10.2021 год., излушано в първата инстанция,
неоспорено от страните, кредитирано от съда като обективно и безпристрастно, се
установява следното: Средствата, неообходими на ищцата за закупуването на медикаменти,
след приспадане на сумата, която се поема от НЗОК, са в месечен размер от 177, 49 лева.
Необходимата на едно лице средно – месечна издръжка по данни на НСИ, считано от
01.01.2021г. до 30.06.2021г., възлиза на 545, 51 лева. Отчитайки необходимите средства за
медикаменти от 177, 49 лева месечно, месечния размер на средствата, необходими за
издръжката на ищцата Ф.А. е 687, 83 лева.
С нотариална покана, връчена на ответницата Я.Х. на 11.03.2021г., ищцата е поискала
от дъщеря си да и заплаща месечна издръжка в размер на 270 лева, която и е необходима за
́́
да допълни доходите си.
От удостоверение за скл. граждански брак и удостоверение за раждане (л. 49 и 50 от
делото на РС-Варна) е видно, че ответницата е в граждански брак с А.Д.Х. и от брака си
имат родено дете – Д.А.Х., роден на 24.01.2005 год., 17 годишен.
От представените доказателства за доходите на ответницата и съпруга и, се
́
установява, че нетният и доход от трудово възнаграждение за периода януари – май 2021
́
год. вкл. е в размер на 1272 лева месечно, а този на съпруга и за същия период – 1048 лева
́
средно на месец.
От договор за финансов лизинг на лек автомобил от 24.02.2021 год. и приложение към
него, се установява, че ответницата има месечно задължение към лизингодателя в размер на
360 лева до февруари 2026 год., а от договор за финансов лизинг на лек автомобил
18.03.2021 год. и приложенията към него е видно, че съпругът на ответницата има месечно
задължение към лизингодателя в размер на 379 лева до месец март 2026 год.
Ответницата и съпругът и имат и задължения по три договора за кредит. Месечните
́
вноски на ответницата са в размер на 425, 70 лева (до месец март 2030 год.) и 132 лева (до м.
декември 2028 год.), а месечната вноска по кредита на съпруга и – 298 лева (до м. септември
́
2025 год.).
В показанията си свидетелката Я.Д.И., майка на ищцата и баба на ответницата,
заявява, че страните по делото не поддържат никакви взаимоотношения от около 10 години,
тъй като ищцата не е приела избора на партньор на дъщеря си. Към настоящия момент
ищцата има нужда от придружител, когато излиза от дома си, тъй като не вижда с едното
око, а с другото зрението й е намалено; придружава я свидетелката, именно тя помага на
дъщеря си, като почиства дома и и и приготвя храна. Често и заема парични средства. Освен
́́́
5
емоционална близост с дъщеря си, ищцата се нуждае от помощ в домакинската работа и в
грижите за сина и, който страда от шизофрения.
́
В показанията си свидетелката Г.Д.У. (леля на ищцата, сестра на свидетелката Я.Д.И.)
заявява, че често посещава домът на ищцата. Ищцата има нужда от помощ в придвижването
си заради влошеното състояние на очите й. Ищцата съумява, колкото може да се справи със
собствената си хигиена, както и за тази в жилището, понякога и с помощта на свидетелката.
Според свидетелката ищцата живее скромно с получените доходи. Не е предоставяла в заем
пари на ищцата, подпомагала я е с продукти.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД дарението може да бъде отменено когато дареният
отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Дарението е едностранен и безвъзмезден договор. Същият се сключва с дарствено
намерение, изключващо търсенето на насрещна престация. С договора за дарение дарителят
отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. По изключение
дарението може да бъде отменено на определени основания, изрично и изчерпателно
изброени в чл. 227 от ЗЗД, вкл. когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от
която той се нуждае.
За да бъде уважен иск за отмяна на дарение, поради отказ от страна на дарения да дава
издръжка, следва да са налице следните предпоставки: валиден договор за дарение между
страните; трайна нужда от издръжка от страна на ищеца - дарител; покана до ответника -
дарен да дава издръжка; отказ на дарения да дава такава. Поначало, дарението не създава за
дарения задължение да издържа дарителя си. Такова възниква, само ако дарителят изпадне в
трайна нужда и поиска издръжка. В този случай, задължението на дарения е не само
морално, а се превръща в правно, доколкото законът изрично предвижда отмяна на
дарението, когато се отказва помощ, от която дарителят трайно се нуждае. Смисълът на
закона е да се върне подареното, за да може дарителят да разполага със средства за
собствената си издръжка.
В случая първият елемент от фактическия състав на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД е
налице и по него не се спори между страните – ищцата е дарила 1 / 4 ид. част от процесния
апартамент на ответницата.
Налице е и покана, с която ищцата е поискала от ответницата да и дава издръжка.
́
Спорен по делото е въпросът дали дарителката има нужда от издръжка.
Нуждата от издръжка трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата или
ако към деня на поканата дарителят не е имал необходимост от издръжка нуждата от такава
трябва да съществува към датата на формиране на силата на присъдено нещо по делото, в
случая – до приключване на съдебното дирене. Продължителността на периода, през който
дарителят е имал необходимост от издръжка, непосилна за него самия, обуславя доколко е
трайно това състояние.
6
В теорията и съдебната практика по приложение на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” ГПК
се приема, че нуждата от издръжка следва да се преценява с оглед фактическите
обстоятелства на всеки конкретен случай, като съдът следва да вземе предвид личността на
дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, индивидуални потребности,
социална среда, както и условията на икономическия живот в страната. Нуждата от
издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД се установява след съпоставка между
средствата, с които дарителят разполага или има възможност да ползва (определени в
цифрова величина) и конкретната сума, която му е необходима за покриване на
специфичните му нужди.
Линията на бедност за страната за 2021 год. съгл. ПМС № 265/24.09.2020 год. е в
размер на 369 лева, а за 2022 год. – 413 лева, съгл. ПМС № 286/19.08.22 год., а средно за
периода 2021-2022 год. е 391 лева. 688 лева Средствата, необходими за месечната издръжка
на ищцата са в размер на 688 лева – в този смисъл е заключението на допълнителната СИЕ,
което при отчитане на необходимите средства за издръжката на ищцата е взело предвид
конкретните и нужди, вкл. и месечния разход за медикаменти с огред представените по
́
делото доказателства в тази насока. Общият установен по делото доход на дарителката е в
размер на 913 лева, формиран от получаваната пенсия и упражняваната от нея търговска
дейност, който е по- висок от месечния размер на разходите, необходими за издръжката и.
́
Установено е също, че ищцата притежава и имот – парцел от 600 кв. м. в гр. Варна, кв. И., т.
е., актив, който би могъл да бъде осребрен или да и носи доходи.
́
При това положение съдът приема, че ищцата не е изпаднала в нужда от
допълнителна издръжка.
По тези съображения съдът намира, че искът е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
Изложеното налага първоинстанционното решение да се отмени и да се постанови
друго, с което искът да се отхвърли.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, в полза
на въззивницата – ответник по иска, следва да се присъдят разноските за двете инстанции в
общ размер на 1500 лева, съобразно представените списъци на разноските във всяка от
инстанциите.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1433/22.10.2021 год., постановено по гр. дело №
20213110104912 по описа на РС-Варна за 2021 год., включително и в частта му за разноските
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф. ИВ. АВР. ЕГН ********** от гр. Варна, ж. к. В., І-ви
микрорайон, бл. 21, вх. 1, ет. 15, ап. 79 срещу ЯН. Д. ХР. ЕГН ********** от гр. Варна, ж. к.
7
П., ул. П.С. № 12, вх. 11, ет. 6, ап. 18 иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД за
отмяна поради непризнателност на дарението на 1 / 4 идеална част от апартамент № 79,
находящ се в гр. Варна, ж. к. “В.“ I микрорайон, бл. 21, вх. 1, ет. 15 със застроена площ от
94, 45 кв.м. , ведно с прилежащото избено помещение № 79 със застроена площ от 5, 94 кв.
м., както и 1, 3391 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, съставляващ обект с идентификатор 10135.3511.80.6.79 по КК на гр. Варна,
извършено с договор за дарение, скл. с нот. акт № 126, том LII, дело № 14375/1997 г. на
ВнН;
ОСЪЖДА Ф. ИВ. АВР. ЕГН ********** от гр. Варна, ж. к. В., І-ви микрорайон, бл.
21, вх. 1, ет. 15, ап. 79 да заплати на ЯН. Д. ХР. ЕГН ********** от гр. Варна, ж. к. П., ул.
П.С. № 12, вх. 11, ет. 6, ап. 18, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1500 лева (хиляда и
петстотин лева) – разноски за двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1
и 2 от ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8