РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Пловдив, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20235300500179 по описа за 2023 година
Длъжникът по изп. д. № 20228210401392 по описа на Частен съдебен
изпълнител Петко Илиев обжалва отказа на съдебният изпълнител да възложи
разноските по изпълнението в тежест на взискателя на основание чл. 78, ал.2 от ГПК;
да прекрати изпълнителното производство поради изплащане на задължението и за
намаляване на приетия за събиране адвокатски хонорар.
Жалбоподателят „М. пропърти“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „*** моли съда да отмени отказа на съдебният изпълнител
да възложи разноските по изпълнението в тежест на взискателя на основание чл. 78,
ал.2 от ГПК; да прекрати изпълнителното производство поради изплащане на
задължението и ако съдът не уважи тези искания прави възражение за прекомерност на
приетия за събиране адвокатски хонорар. Прави и искане за спиране на изпълнието.
Взискателят П. К. Р., ЕГН **********, от гр. П., ул. „К*** счита жалбата за
неоснователна.
Съдебният изпълнителят представя мотиви, в които изразява становище за
неоснователност на подадената жалба.
Предвид доказателствата съдът намери за установено следното:
В жалбата се твърди, че длъжникът е имал желание да плати присъдените с
1
Решение № 1323/28.10.22г. постановено по в. гр. д. № 1828/22г. на ПдОС суми, но
взискателят се криел, поради което счита, че е налице забава на кредитора по смисъла
на нормата на чл. 95 от ЗЗД.
При преценката на това възражение трябва да се има предвид характера на
задължението, което в настоящия казус е парично т.е. носимо, а това означава, че
инициативата за изпълнението му следва да е у длъжника.
Задължението за плащане сумата по въззивното решение възниква от датата на
неговото постановяване, понеже то е необжалваемо, т.е от 28.10.22г. До получаване на
заявлението за прихващане, отправено от П. К. Р. до „М.пропърти“ ЕООД за сумите по
съдебните разноски, които страните си дължат, а именно 08.11.22г. жалбоподателят не
твърди и не установява да е проявил инициатива за плащане.
Изпращането на нотариална покана до П. К. Р. на 09.11.2022г. с предложение да
се яви пред нотариус Запрянова, за да получи дължимите суми не поставя кредитора в
забава, защото такъв начин за освобождаване на длъжника от задължението си към
кредитора не е уреден в закона, а и няма данни до тази момент взискателят да е търсен
чрез неговия пълномощник.
Вярно, е че длъжникът е предприел действия за освобождаване от задължението
си по реда на чл. 97, ал.1 от ЗЗД, но това е направено на 23.11.22г. след образуване на
изпълнителното дело, което е станало на 16.11.22г. Ето защо, не е налице хипотеза по
чл. 79, ал.1 от ГПК и затова няма основание разноските по изпълнението да се
възложат на взискателя.
Искането за прекратяване на изпълнителното производство също е
неоснователно, защото жалбоподателят не се позовава на нито една от хипотезите по
чл. 433, ал.1 от ГПК, където изчерпателно са изброени основанията, при които
изпълнението се прекратява. Жалбоподателят счита, че изпълнителното дело следва да
се прекрати поради изплащане на задължението. Ако длъжникът счита, че е изпълнил
изцяло задължението си, включително и разноските, според нормата на чл. 433, ал.2 от
ГПК той може да иска приключване изпълнителното производство, което е нещо
различно от прекратяването на изпълнението.
По възражението за прекомерност на разноските: Взискателят е заплатил
адвокатско възнаграждение за образуване и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания в общ размер на 700лв. Интересът от водене на
изпълнителното производство възлиза на 5 932,68лв. (4707.66лв. главница; 418,46лв.
лихви и 806.56лв. разноски) и според чл. 10, ал. 1 ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. на
минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително
дело се дължи 200лв., а за извършване на изпълнителни действия с цел
удовлетворяване на парични вземания възнаграждението е в размер на ½ от
възнаграждението по чл. 7, ал.2, т.2 от същата наредба, което прави 446.63лв. или
2
общия минимален размер на адвокатско възнаграждение по чл. 10, ал. 1 и ал.2 от
Наредбата възлиза на 646,63лв., т.е. налице е превишаване на минималния размер със
108%, което изначално изключва прекомерността.
Неоснователността на подадената жалба прави обосновава неоснователността и
на искането за спиране на изпълнението, което следва да се остави без уважение.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата подадена от „М. пропърти“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „*** против отказа на
съдебният изпълнител, посочен в съобщение изх. № 33897/06.12.2022г. по изп. д. №
20228210401392 по описа на Частен съдебен изпълнител Петко Илиев да възложи
разноските по изпълнението в тежест на взискателя на основание чл. 78, ал.2 от ГПК;
да прекрати изпълнителното производство поради изплащане на задължението и за
намаляване на приетия за събиране адвокатски хонорар.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжника „М. пропърти“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „*** за спиране на
изпълнението по изп. д. № 20228210401392 по описа на Частен съдебен изпълнител
Петко Илиев.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3