Р Е Ш
Е Н И
Е
№317
Гр.Нови пазар,20.10.2017г.
Районен съд Нови пазар в публичното съдебно заседание,проведено на двадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар :БОЙКА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Радева гр.дело №336/2017г.по описа на НПРС, за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 266 от ЗЗД, от „ВККЧЗС Н.*“ с ЕИК *** със седалище и адрес в гр. П., обл. Ш., ул.“Г.В.“ №*, представлявана от М.А., с пълномощник по делото адв. Д.Т.от *, съд адрес: гр. Ш., ул.“С.“ №* срещу „Х.В.“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес: с. К., обл. Ш., ул.“Г.Д.“ №*, представлявано от П.Ш.
В исковата молба се твърди следното: Ищецът и ответното дружество сключили консултантски договор на 18.04.2013 г.,с който ответникът възлагал на ВККЧЗС „Н.*“ да изготви бизнес план и да комплектова необходимите документи за подаване на документи за подаване на инвестиционен проект „Ремонт на жилищна сграда, къща за гости, лятна кухня и второстепенна постройка в с. К., общ. К., УПИ * от квартал *, закупуване на оборудване и обзавеждане за посрещане на туристи“.Ответното дружество възнамерявало да ползва подпомагане чрез финансиране за извършване на ремонт на стара сграда ,да пригоди същата за къща за гости и да развива бизнес в тази насока. Било уговорено възнаграждение от 6 000 лв.и срок за изпълнение 40 работни дни, считано от сключване на договора. Ищецът изпълнил в срок своето задължение по договора.,като изготвеният бизнес план и комплект документи за кандидатстване били депозирани в ДФЗ. С оглед приключване
на ангажимента по договора , „ВККЧЗС Н.*“ издала фактура с №*/30.05.2013г.,като сумата следвало да бъде преведена по посочената във фактурата банкова сметка *** –консултант.
Към момента на предявяване на иска /23.03.2017г./,сумата ,дължима по издадената фактура ,не била заплатена от ответника ,като падежът за плащането й настъпил.
Ищецът неколкократно отправял покани до ответника да му заплати дължимата сума,но плащане не последвало.
Предвид гореизложеното,моли да бъдат призовани на съд с ответника и след доказване основателността на твърденията,изложени в исковата молба,съдът постанови решение,с което осъди ответника да му заплати сумата от 6000 лв., ведно със законната лихва от 31.05.2013 г. до окончателното плащане на задължението.Моли да му бъдат заплатени направените по делото разноски.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника,като в срока по чл.131 от ГПК ,същият ,чрез пълномощника си адв.А. депозирал писмен отговор на предявения иск.
Признава иска по допустимост,но го оспорва по основание и размер.
Не оспорва,че между страните е подписан консултантски договори съгласно чл.2 от същия е договорено възнаграждение от 6 000лв.с включено ДДС при осъществяване предмета на договора.Твърди,че изпълнение на договора липсва,доколкото не му бил представен изготвен от ищеца бизнес план.Издаването на фактурата било част от процедурно изискуемите се документи за представяне в ДФЗ,но съвсем не означавало изпълнение на задълженията на ищеца по договора му с ответника.Липсвали доказателства ищецът да е входирал и документи в ДФЗ.Именно ,поради неизпълнение от страна на ищеца на договорните му задължения,не било налице и плащане по издадената фактура.Неизпълнението на задълженията по консултантския договор от страна на ищеца ,обосновавало финансирането на инвестиционните намерения на ответното дружество с кредит на името на едноличният собственик на капитала Н.М.,именно поради липса на финансиране по програмата на ДФЗ.
Предвид гореизложеното,ответникът счита,че предявеният срещу него иск е неоснователен и го оспорва изцяло ,поради пълно неизпълнение на договорните задължения от страна на ищеца ,с оглед на което и не счита,че се дължи плащане по издадената фактура.
Моли претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна и съдът му присъди направените по делото разноски.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника,като в срока по чл.131 от ГПК ,същият ,чрез пълномощника си адв.А. е депозирал писмен отговор на предявения иск.
Признава иска по допустимост,но го оспорва по основание и размер.
Не оспорва,че между страните е подписан консултантски договори съгласно чл.2 от същия е договорено възнаграждение от 6 000лв.с включено ДДС при осъществяване предмета на договора.Твърди,че изпълнение на договора липсва,доколкото не му бил представен изготвен от ищеца бизнес план.Издаването на фактурата било част от процедурно изискуемите се документи за представяне в ДФЗ,но съвсем не означавало изпълнение на задълженията на ищеца по договора му с ответника.Липсвали доказателства ищецът да е входирал и документи в ДФЗ.Именно ,поради неизпълнение от страна на ищеца на договорните му задължения,не било налице и плащане по издадената фактура.Неизпълнението на задълженията по консултантския договор от страна на ищеца ,обосновавало финансирането на инвестиционните намерения на ответното дружество с кредит на името на едноличният собственик на капитала Н.М.,именно поради липса на финансиране по програмата на ДФЗ.
Предвид гореизложеното,ответникът счита,че предявеният срещу него иск е неоснователен и го оспорва изцяло ,поради пълно неизпълнение на договорните задължения от страна на ищеца ,с оглед на което и не счита,че се дължи плащане по издадената фактура.
Моли претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна и съдът му присъди направените по делото разноски.
По делото са представени доказателства:
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните по делото,че същите са обвързани в облигационно правоотношение по силата на консултантски договор от 18.04.2013г.Съгласно този договор, „Х.В.“ЕООД /възложител/ е възложил на консултанта „ВККЧЗС Н.*“ да извърши изготвяне на бизнес план и окомплектоване на необходимите документи за подаване на
инвестиционен проект „Ремонт на жилищна сграда, къща за гости, лятна кухня и второстепенна постройка в с. К., общ. К., УПИ * от квартал *, закупуване на оборудване и обзавеждане за посрещане на туристи“.Уговорката е ,консултацията да бъде предоставена на хартиен и електронен носител.За дължимата услуга,страните са се споразумели,възложителят да изплати на консултанта възнаграждение в размер на 6 000.00лв.,с включено ДДС в размер на 1000.00лв.,платимо в брой или с платежно нареждане.Съгласно чл.12 от договора,консултантът се е задължил да предаде консултацията в срок от 40 работни дни от датата на подписване на договора, а ако възложителят не осигури съдействие и не представи необходимата информация навреме,този срок се удължава съответно на забавата.Според чл.6 т.1 ,възложителят се е задължил да заплати на консултанта уговореното възнаграждение,а ако консултанта е изпълнил част от работата и по-нататъшното изпълнение на задачата се окаже невъзможно поради причини,за които консултантът и възложителят не отговарят,консултантът има право да получи възнаграждение в размер само на изработената част от задачата./ чл.10 ал.1/.
Ищецът е издал фактура фактура № *** от 30.05.2013г.,с която е начислил в тежест на ответника заплащане на уговорената сума по договора,като за основание на извършената услуга,за което е издадена фактурата е посочил:“Изготвяне на бизнес план и необходимите документи за подаване на проект“Ремонт на жилищна сграда,къща за гости,лятна кухня и второстепенни постройки в с.К.,УПИ *-*,кв.-*,закупуване на оборудване и обзавеждане.Фактурата е подписана от П.Ш..Ответникът не оспорва авторството и автентичността на подписа,положен за получател от управителя на ответното дружество
Ответникът „Х.В.“ЕООД се легитимира като собственик на процесния недвижим имот,предмет на договора,а именно:ЖИЛИЩЕ,НАВЕС с оградни стени и две сгради,построени върху общинско дворно място,находящо се в с.К.,ул.“Г.Д.“№*,съставляващо по плана на същото село урегулиран поземлен имот *в квартал *,при граници,улица,упи *,упи *./НА за продажба на недвижим имот №* том * рег.№* дело №*/*г..по описа на Нотариус *с рег.№* на НК/.
От Д.Ф. „З“гр. С. е постъпила справка , с изх. № *от 26.07.2017г.в която се сочи,че след направени справки в Информационната система за администриране и контрол е установено,че „Х.В.“ ЕООД с ЕИК *** има подадено заявление за подпомагане по мярка 312 от ПРСР 2007-2013г. с идентификационен № ***от 30.05.2013г. с наименование на проекта „ Ремонт на жилищна сграда, къща за гости, лятна кухня и второстепенна постройка в с. К. с УПИ *-*от квартал * , община К., обл. Ш., закупуване на оборудване и обзавеждане за посрещане на туристи. Заявлението е подадено лично от представителя на дружеството- П. Ш., което е видно от подписите върху разпечатките на контролен лист „предварителна проверка за допустимост на кандидатите КЛ1 ОПСМП след 18.05.2010г. и контролен лист – Документална проверка – след 18.05.2010г. Към заявлението за подпомагане са приложени бизнес план като задължително изискуем документ, консултантски договор от 18.04.2013г. с ВККЧЗ Н.* за изготвяне на бизнес план и окомплектоване на необходимите документи за подаване на инвестиционен проект, както и фактура № *** от 30.05.2013г. на стойност 6 хиляди лева с ДДС. За цитираното заявление имало издадена заповед № *-РД *от 27.11.2014г. за отказ поради недостатъчен бюджет за разпределение , която е изпратена на кандидата с уведомително писмо с изх. № */*от 27.11.2014г. и следователно нямало сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, респективно не е получена субсидия по него. Дружеството нямало подадено заявление по-някоя от мерките за подпомагане на ПРСР 2014-2020г.ВККЧЗС Н.*“ с ЕИК:*** нямала подадени заявления за подпомагане по мерките от ПРСР 2007-2013г. и ПРСР 2014-2020г.
Постъпило е писмо от О.Д. „З“ Ш. с изх.№*/*от 26.05.2017г.,в което се сочи,че след извършена справка в Интегрираната система за администриране и контрол ,направление „С.Р.“от „Програма за развитие на селските райони“ 2007-2013г. е установено,че юридическото лице „Х.В.“ЕООД с Булстат *** има подадено заявление за подпомагане по Мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията“от „Програма за развитие на селските райони“2007-2013г.Заявлението за подпомагане е подадено в областна дирекция на ДФ“З.“ Ш. на 30.05.2013г. и е с идентификационен номер ***и наименование на проекта :“Ремонт на жилищна сграда,къща за гости,лятна кухня и второстепенна постройка в с.К.-УПИ * от квартал *,общ.К.,обл.Ш. ,за закупуване на оборудване и обзавеждане за посрещане на туристи.“.
По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза със задачи: Има ли направени записи по приложената на лист 4 по делото фактура № *** от 30.05.2013г. Каква сума по тази фактура е заплатена ,респективно не е заплатена на ищеца? Да извърши справка в НП и да даде отговор осчетоводена ли е въпросната фактура и възстановен ли е начисления с нея ДДС на ответника Х.В. ЕООД. Да даде заключение какъв е размерът на дължимата лихва по посочената фактура?
Заключение на първи въпрос е, че ответникът „Х.В.“ ЕООД не е осчетоводил процесната фактура. Не е регистриран по ЗДДС и няма право да ползва данъчен кредит по тази фактура, както и да възстановява ДДС.
Ищецът ВККЧЗС Н.* е осчетоводил процесната фактура същата е включена в Дневник продажби на кооперацията за м. 05.2013г. и е направил необходимите отчисления за дължимия на държавата ДДС по тази фактура в качеството му на данъчно задължено лице. Отговор на втори въпрос: Според счетоводствата на ищеца и на ответника няма платена сума по фактура № *** от 30.05.2013г.На трети въпрос: според писмо-отговор на ТД на НАП офис Ш., изх. № от 05.09.2017г. приложение 3 , фактура № *** от 30.05.2013г. на ВККЧЗС Н.*. Ответникът Х. В. ЕООД не е имал регистрация по ЗДДС от м.05.2013г. до сега. Като нерегистрирано по ЗДДС лице дружеството няма задължения да изготвя и подава в НП Дневници за покупки в които би била отразена процесната фактура, няма право да ползва данъчен кредит по фактури издадени му от регистрирани по ЗДДС лица, както и няма право да възстановява ДДС.
На четвърти въпрос: Да даде заключение какъв е размерът на дължимата лихва по посочената фактура. Размерът на дължимата законна лихва по процесната фактура на стойност 6 хиляди лева с ДДС, считано от падежа представляващ датата, последваща датата на издаването на фактура – 31.05.2013г. до датата на завеждане на исковата молба – 23.03-2017г. се изчисли на 2326,37 лева.
Ответникът е представил Договор за банков кредит №*/*г.,сключен между „Р.“АД /банката/ и Н.И.М./кредитополучател/,В.Д.Д.,М.М.М./солидарни длъжници при условията на чл.121 и сл.от ЗЗД/,по силата на който,банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 84 600лв.за потребителски нужди.Срокът на този договор е до 10.06.2036г.
При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:
Безспорно по делото се установи,че страните са обвързани в облигационно правоотношение по сключен помежду им договор за услуга,правата и задълженията по който се уреждат както според договорните клаузи,така и от закона/чл.258-чл.269 от ЗЗД/.В тежест на изпълнителят/консултантът/ е да изработи нещо съгласно поръчката страна,а последната –да заплати уговореното възнаграждение в съответния размер и срок.
От доказателствата по делото /справка с изх. № */*г.от Д.Ф. „З“гр. С./ и справка от О.Д. „З““Ш. с изх.№*/*от 26.05.2017г.,които не бяха оспорени от ответника по истинност ,се установява,че на 30.05.2017г.в ОД „З.“Ш. е подадено Заявление за подпомагане от „Х.В.“ ЕООД с ЕИК ***
по мярка 312 от ПРСР 2007-2013г. с идентификационен № ***с наименование на проекта „ Ремонт на жилищна сграда, къща за гости, лятна кухня и второстепенна постройка в с. К. с УПИ *-*от квартал * , община К., обл. Ш., закупуване на оборудване и обзавеждане за посрещане на туристи. Заявлението е подадено лично от представителя на дружеството- П.Ш., което е видно от подписите върху разпечатките на контролен лист „предварителна проверка за допустимост на кандидатите КЛ1 ОПСМП след 18.05.2010г. и контролен лист – Документална проверка – след 18.05.2010г. Към заявлението за подпомагане са приложени бизнес план като задължително изискуем документ, консултантски договор от 18.04.2013г. с ВККЧЗ Н.* за изготвяне на бизнес план и окомплектоване на необходимите документи за подаване на инвестиционен проект, както и фактура № *** от 30.05.2013г. на стойност 6 хиляди лева с ДДС.
Тоест,доколкото комплектованите документи по проекта,предмет на консултантския договор са представени от представителя на ответното дружество П.Ш. пред съответните институции /ОД „З.“Ш./ и ДФ“З.“С./ ,компетентни да се произнесат по направеното искане и сред тях се съдържат самия консултантски договор и фактура №*/*.,която дата е 2 дни след изтичане на крайния срок от договора за изработка, е очевидно,че възложителят е приел изработката от изпълнителя без забележки.Няма данни ,компетентните органи да са върнали изработеното поради недостатъци,свързани с изработката на самия инвестиционен проект.
Обстоятелството,че на ответника е отказано подпомагане чрез субсидии и няма сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ ,поради недостатъчен бюджет за разпределение,не следва да се вменява в тежест на самия изпълнител,тъй като той е изпълнил изцяло задължението си по този договор.
В случая не е налице и хипотезата на чл.10 ал.1 от договора,доколкото изпълнителят не е поел задължение към възложителя за одобряване на изготвения от него инвестиционен проект от трети лица.Не е налице и хипотезата на чл.267 от ЗЗД отново поради посочените по-горе съображения.
Съдът намира за ирелевантен към настоящото производство,представеният от ответника договор за банков кредит,който ,освен че касае трето лице,чуждо на правния спор,а не търговеца –ответник,обективира получен заем за използване на потребителски нужди и няма касателство към процесния договор за изработване на инвестиционен проект.
И понеже поръчващият е приел работата,на основание чл.266 от ЗЗД ,той дължи на изпълнителят заплащане на уговореното възнаграждение -6000.00лв.с включено ДДС.Изпълнителят в качеството си на данъчно-задължено лице е начислил в счетоводните си книги уговореното ДДС,което е включено в сумата по процесната фактура ,поради което съдът намира възражението на ответника,че такова не се дължи,а с тази сума ищецът се е обогатил неоснователно за негова сметка,се явява неоснователно.
Предвид гореизложеното,съдът намира,че предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен ,така,както е предявен.С оглед изхода на делото,на основание чл.78 ал.1 от ГПК,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото производство съдебни и деловодни разноски в размер на 860.00лв./държавна такса за завеждане на делото, депозит за изготвяне на ССЕ, адвокатско възнаграждение/,както и направените в обезпечителното производство /по ч.гр.д.199/2017г.по описа на НПРС разноски в общ размер на 620.00лв./вкл.държавна такса и адвокатско възнаграждение/.Възражението на ответника чрез процесуални му представител ,за недължимост на направените от ищеца разноски в обезпечителното производство,съдът намира за неоснователни,тай като съгласно т.5 от Тълкувателно решение №6/2012,имащо задължителен характер за съдилищата, „направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора,с оглед крайния му изход“.
Водим от гореизложеното,съдът
Р
Е Ш И
:
На основание чл.266 от ЗЗД ОСЪЖДА ответника „Х.В.“ ЕООД, ЕИК ***,
представлявано от П.Ш.,със адрес:с.. К., ул. „Г.Ш.“ с. К., „ул. Г.Д.“ № *, ДА ЗАПЛАТИ НА ищеца“ ВККЧЗС Н.* „ ,с ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Г.В.“ № *,представлявана от М.А.,с
пълномощник по делото адв.Д.Т.–*, СУМАТА в
размер на сумата от 6000.00 лв/шест хиляди лева-главница,дължима по Консултантски договор от
18.04.2013г.,за което е издадена данъчна фактура № *** от 30.05.2013г./,, ведно
със законната лихва върху нея,считано от
31.05.2013 г. до окончателното плащане на задължението.
ОСЪЖДА ответника „Х.В.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от П.Ш.,със адрес:с.. К., ул. „Г. Ш.“ с. К., „ул. Г.Д.“ № , ДА ЗАПЛАТИ НА ищеца“ ВККЧЗС Н.* „ ,с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Г.В.“ № *,представлявана от М.А.,с пълномощник по делото адв.Д.Т.–*, направените в исковото производство съдебни и деловодни разноски в размер на 860.00лв./осемстотин и шестдесет лева/ и в обезпечителното производство /по ч.гр.д.199/2017г.по описа на НПРС разноски в размер на 620.00лв./шестстотин и двадесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от връчването му на страната.
Районен съдия : ......................................