РЕШЕНИЕ № 262659
гр. Пловдив, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на девети декември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова,
като разгледа докладваното гр. дело № 12324
по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД против Д. Ю.
А., кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.
с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на
паричните притезания, удостоверени в Заповед от
26.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по
ч. гр. д. № 5470/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIХ граждански
състав, представляващо претендирана продажна цена за
доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 08.09.2015 г.
до 15.01.2020 г. в размер на сумата от 848 лв. за обект, находящ
се в ***, както и за установяване на изтекла мораторна
лихва върху главното парично задължение за периода от 30.11.2016 г. до
29.02.2020 г. в размер на сумата от 115, 24 лв., ведно със законна мораторна лихва от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 22.05.2020 г., до окончателното й
заплащане.
Ищецът
твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по
договор за доставка на питейна вода при Общи условия (ОУ) на основание чл. 198
Закона за водите, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ. Ответникът,
потребител с № ***, не заплатил за периода от 08.09.2015 г. до 15.01.2020
г.дължимата цена за доставка на питейна вода до обект, находящ
се в находящ се в *** – собственост на
ответника. Твърди, че отчетът в имота на
ответника е осъществяван при условията на липсващо измервателно устройство на
основание чл. 23, ал. 5 от ОУ, тъй като задължение на всеки един потребител е
да поддържа в изправност монтираните индивидуални измервателни устройства в
имотите, които са негова собственост. Твърди, че при тези условия са
начислявани потребените количества питейна вода за
двама човека по 5 куб.м. или общо от 10 куб.м. Поради неизпълнение на задълженията
в срок длъжникът изпаднал в забава. По така изложените съображения се моли за
уважаване на предявените искове.
Ответникът Д. Ю. А., чрез адв.
Т. И., е депозирал в законоустановения за това срок
по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага съображения за
нейната неоснователност. Оспорва дължимостта на претендираните
суми, начина на формиране на цените и крайният сбор на задълженията по
фактурите. Твърди, че не е потребил реално претендираното количество вода. Прави възражение за погасяване
по давност на вземанията, претендирани за периода от
08.09.2015 г. до 25.05.2017 г. Счита, че е налице настъпила погасителна давност
както по отношение на задълженията за голавница, така
и по отношение на задълженията за лихва. Счита, че сумите са начислени
неправилно по правилата за начисляване на суми без водомер. Твърди, че живее
сам и не е потребил претендираното
количество вода. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът,
като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно
и пасивно субективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материланоправни
предпоставки (юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор
за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на което
ищецът се е задължил да предостави ползването на съответната услуга чрез
предоставяне за потребление на питейна вода и отвеждане на каналната, а
купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. ищецът да е доставил
питейна вода в твърдяното количество на купувача, както и услуга по отвеждането
на каналната вода.
Договорът за предоставяне на водоснабдителни и
канализационни услуги е такъв със смесен характер –за търговска продажба на
питейна вода и за изработка, изразяваща се в предоставяне на услуги по
отвеждане на отпадната вода и нейното пречистване, както и канализационни
услуги. Този договор за се счита за сключен с конклудентни
действия – арг. чл. 8, ал. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), като водопреносното предприятие задължително публикува
одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия най-малко
в един централен и в един местен ежедневник, като общите условия влизат в сила
30 дни след първото им публикуване – арг. чл. 11, ал.
7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.
Ищецът е представил справка за неплатени
задължения на ответника и опис на издадените фактури за начисляване на претендираните задължения. Така представените документи
представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл
те притежават само формална доказателствена сила за
обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта,
сочен като техен издател.
Представен е и препис от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, одобрени от ДКВЕР с Решение №
ОУ-027/09.06.2006 г. и одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги в качеството му на потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги за обект, находящ
се в ***, т. е. че той е страна по процесното
правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
Наредба № 4/14.09.2014 г. потребители на В и К услуги са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни
води; респ. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост
или на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен
имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. По смисъла на
дефинитивната разпоредба на § 1., т. 2 ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и
канализационни услуги са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, съотв. на имоти в етажната собственост. Следователно, страна
по сключения договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги
до процесния имот е неговият собственик или лицето,
на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено
да заплаща продажната цена за доставената и потребена
вода, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество и за него са се породили установените в Общите условия облигационни
задължения.
В случая обстоятелството, че ответната страна е
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги е безспорно между
страните, доколкото ответникът не оспорва, че е собственик, респ. ползвател на процесния имот, находящ се в ***,
а въвежда единствено възражения, че реално не е потребил
начисленото количество вода.
По
така изложените съображения следва да се приеме, че ответникът в качеството си
на собственик на съответната идеална част от правото на собственост има
качеството потребител, като между страните е възникнало продажбено
правоотношение, в който смисъл съдът намира възражението на ответника за
неоснователно.
В
исковата молба са изложени твърдения, че изразходваното количество питейна вода
е определено на основание чл. 25 от Общите условия на дружеството, тъй като
водомерът не отговарял на Закона за измерванията. Количествата вода били
изчислявани по Тарифа – по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и по 6 куб.м. за топлофицирано жилище за всеки един обитател, като било
предвидено завишаване с по 1 куб.м. на човек на всяко тримесечие с оглед изпълнение
на задължението на потребителя за монтиране на измервателно устройство.
В производството по делото са приложени два
броя карнетни листове, в които е посочено
начисляваното количество потребена питейна и отведена
канална вода от по 10 куб.м., като карнетните листове
не носят подписа на потребителя, а в някой от полетата е налично отбелязване
“отказва подпис”.
В производството по делото са изслушани
показанията на свидетеля И. Н. П. – служител при ищцовото
дружество, заемащ длъжност „***“. Свидетелства, че е отчитал имота на адрес на
*** за периода от 2015 г. до м. ноември 2017 г. Свидетелства, че е посещавал
имота, който представлява къща и е влизал в неговия двор, когато е започнал да
отчита. Сочи, че е срещал потребителя. Свидетелства, че е начислявал по 10
куб.м. на семейство, тъй като в имота не е имало монтиран водомер, а в имота са
живеели четирима души.
В производството по делото е изслушано
заключението на вещото лице по допуснатата от съда съдебно-техническа
експертиза. Вещото лице е осъществило оглед на имота на 18.01.2021 г., като
достъпът е осигурен от с. на ответника. Вещото лице е установило, че имотът
представлява двор, в който е разположена малка постройка с кухня, а южно от
стаята с обща стена е разположена банята, като пред банята в дъното на
канализационната тръба е виден спирателен кран на водопроводното отклонение,
захранващо с вода водочерпните прибори на банята и
кухнята. Експертизата е установила, че имотът е водоснабден чрез водопроводно
отклонение в южна посока от уличен водопровод на ***. Установено е, че в имота
няма монтиран водомер, който да отчита потреблението на вода от водочерпните прибори в банята и кухнята, като вещото лице е
получило сведения от с. на ответника, че измервателно устройство никога не е
монтирано в имота. Вещото лице е посочило, че ако се монтира водомер в имота на
ответника, то последният следва да е индивидуален по смисъла на чл. 11, ал. 2
от Наредба № 4/14.09.2004 г., тъй като липсват данни за наличие на други
потребители след водопроводното отклонение към имота на ответника.
В разпоредбата на чл. 39, ал. 5 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи по изключение се
допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните
отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена
и пречистена вода да се заплаща, както следва по 6 куб.м при топлофицирано жилище и по 5 куб.м - при нетоплофицирано
жилище за всеки обитател. В посочения смисъл е и разпоредбата на чл. 25, ал. 8,
т. 1 от Общите условия на ищцовото дружество, като
съгласно чл. 25, ал. 10 от ОУ, определените количества вода се завишават всяко
тримесечие с 1 куб.м. за всеки обитател.
В случая съдът намира, че количеството,
питейна вода, потребено от ответника следва да се
отчете по посочения в чл. 39, ал. 5 от Наредбата ред, доколкото в
производството по делото бе установено, че в имота на ответника не е монтирано
измервателно устройство. В този смисъл е заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-техническа експертиза, което е осъществило оглед на имота,
както и показанията на свидетеля П..
Установява се, че изправно измервателно
устройство не е монтирано от страна на потребителя. Установи се, че имотът е
бил водоснабден, което обстоятелство се доказа от изслушаната по делото
съдебно-техническа експертиза, направила оглед на имота.
Съдът намира, че количеството потребена питейна и отведена канална вода е правилно
начислено по 10 куб.м. на месец, т.е. за двама души, тъй като от показанията на
свидетеля, отчитал имота, се установява, че в имота са пребивавали четирима
души. Съдът цени показанията на свидетеля на основание чл. 172 ГПК и приема за
достоверни и житейски логични, неповлияни от изхода на правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. Те са последователни, безпротиворечиви
и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства. В този смисъл се
опровергаха възраженията на ответника, че живее в имота сам и количеството вода
е неправилно начислено.
В производството по делото и чрез заключението
на вещото лице бе установено при условията на пълното и главно доказване, че до
имота на ответника са доставяни водоснабдителни и канализационни услуги,
доколкото последният е водоснабден и в него са монтирани водочерпни
уреди в кухнята и банята. Следователно е доставено и потребено
количество питейна и отведена канална вода, което не е реално отчетено предвид
липсата на монтирано годно измервателно устройство, поради което е начислявано
служебно по посочения от съда ред, установен в Общите условия на ищцовото дружество.
По така
изложените съображения съдът намира, че са били налице условията за прилагане
на посочените клаузи, като количеството питейна вода е било коректно начислено
от ищцовото дружество, при спазване на нормативно
установените за това правила, предвид липсата на монтирано измервателно
устройство и продължаващото неизпълнение на задължението за монтиране на
изправен водомер в имота на ответника.
Предвид така изложеното предявеният иск е
доказан по основание.
В производството по делото е приета без
възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза, която съдът цени като
компетентно и безпристрастно изготвена, дала пълен отговор на поставените за
разрешаване въпроси, поради което съдът цени фактическите (доказателствени)
изводи, до които е достигнало вещото лице. Експертизата е установила, след
проверка в счетоводството на ищцовото дружество, че
всички начислени от ищеца вземания по посочените фактури, са редовно осчетоводени.
Вещото лице е установило, че след 15.01.2020 г. до 11.10.2021 г. от страна на
длъжника е погасена сума в размер от 240 лв., с която е погасено задължение за
главница от 180, 68 лв. и за лихва до 29.02.2020 г. в размер от 44, 61 лв.
Установено е, че с посочената сума са погасени изцяло задълженията за главница
и лихва по първите десет фактури и част от главницата от 9, 53 лв. по фактура №
34026329/06.07.2017 г. Вещото лице е посочило, че размерът на останалите
непогасени задължения, след съобразяване на осъщественото плащане е от 667, 32
лв. за главница и 70, 63 лв. за лихва до 29.02.2020 г. Експертизата е
установила, че сумите по фактурите са изчислени съобразно с приложените копия
на карнети по утвърдените от КЕВР цени за процесния период. По поставения служебно от съда въпрос,
вещото лице е установило, че всички непогасени задължения попадат в тригодишния
период преди датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 20.05.2020 г., тъй като първата непогасена фактура № 34026329/06.07.2017
г. е с падеж на 05.08.2017 г., а тригодишният период на дваността
обхваща задълженията за периода от 22.05.2017 г. до 22.05.2020 г.
В чл. 31, ал. 2 от ОУ е предвидено, че
потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30-дневен срок от
датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40
от Наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.
В отговора на исковата молба, ответникът е
направил възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 111 ЗЗД по
отношение на дължимите главница и лихва, поради което същото следва да се
разгледа като въведено в процеса в преклузивните за
това срокове,установени в разпоредбата на чл. 133 ГПК.
Задължението на потребителите на
водоснабдителни и канализационни услуги е такова за периодични плащания по
смисъла на чл. 111, буква "в" ЗЗД, тъй като касае повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения, без да е необходимо тези
плащания да са с еднакъв размер, предвид обстоятелството, че същите зависят от
консумацията на абоната. В този смисъл са и задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изложеното, в конкретния случай
следва, че за периода от началния търсен с исковата молба момент до три години
преди датата на депозиране на заявлението по заповедното производство или до
21.05.2017 г. - вкл., задълженията за заплащане на главница и лихва са погасени
по давност.
В случая обаче вещото лице по допуснатата от
съда и приета без възражения съдебно-счетоводна експертиза е установило, че
чрез плащане от страна на длъжника, осъществено до датата на осъществяване на
проверката от вещото лице, са погасени всички задължения на длъжника по първите
десет фактури, като първото останало незаплатено задължение е по фактура с
падеж на 05.08.2017 г., т.е. извън периода на давностния
срок.
Съгласно чл. 118 ЗЗД, ако длъжникът изпълни
задължението си след изтичане на давността, той няма право да иска обратно
платеното, макар в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла.
Съдържанието на понятието "естествено задължение" се изразява именно
в липсата на възможност за неговата защита чрез предявяване на иск или чрез
друг способ за принудителното му събиране. "Естествеността" на такова
задължение се състои единствено в това, че при доброволното му изпълнение от
длъжника, последното не се явява без основание и следователно длъжникът няма
право да иска връщане на даденото. В този смисъл е Решение № 364 от
20.12.2018 г. по т. д. № 2728/2017 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС.
В случая длъжникът е погасил чрез плащане
задълженията си, начислени за периода до 05.08.2017 г., които са обхванати от давностния срок, поради което не следва да се пристъпва към
разглеждане на възражението за погасяването им по давност, доколкото тези
задължения, макар придобили характера на „естествено“ вземане за длъжника,
продължават да съществуват и погасяването им чрез плащане не е лишено от
основание.
В този смисъл с Решение № 221 от 20.11.2017
г. по гр. д. № 4797/2016 г., ГК, ІV г. о. на ВКС, е прието, че плащането на
задължението дерогира изтъкнатото по-късно в процеса
възражение за изтекла погасителна давност на вземането на ищеца.
Следователно, и като съобрази заключението на
вещото лице и осъществените преди образуване на производството, както и тези –
в хода на процеса плащания, които следва да се вземат предвид на основание чл.
235, ал. 3 ГПК, съдът намира, че предявеният иск за главница е основателен за
сумата от 667, 32 лв. за периода от 05.08.2017 г. до 15.01.2020 г., до който
размер следва да се уважи, като се отхвърли за разликата над установения размер
от 667, 32 лв. до пълния му предявен размер от 848 лв. и за периода от
08.09.2015 г. до 04.08.2017 г.
В разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ОУ е
предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30 -
дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение
според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва,
съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до
деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора, в случая за
периода от 06.08.2017 г. до 29.02.2020 г., който следва да се уважи до
определения от вещото лице размер от 70, 63 лв., при съобразяване на
осъществените от длъжника плащания, като за разликата над установения размер от
70, 63 лв. до пълния му предявен размер от 115, 24 лв. и за периода от
30.11.2016 г. до 05.08.2017 г. предявения иск следва да се отхвърли.
При този изход на правния спор, с оглед
уважената част от предявените искове, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените, както в настоящото съдебно производство разноски, така и
тези в заповедното производство по ч.гр.д. № 5470/2020 г. по описа на Районен
съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, в което се приема, че с решението по установителния
иск съдът се произнася по дължимостта на разноските
за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е доказал сторени
разноски в размер на 125 лв., като следва да му се присъдят по съразмерност 95, 76 лв. В исковото производство
ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер от 25 лв., депозити за
вещи лица в размер на 300 лв. и депозит за свидетел от 15 лв. Съдът при
съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото размерът
на юрисконсултското възнаграждение, определен на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде в
размер от 100 лв. Следователно общият размер на сторените от ищеца разноски в
исковото производство е 440 лв., от които с оглед уважената част от предявените
искове следва да бъде присъдена сумата от 337,
09 лв.
При този изход на делото в полза на ответника
се следват разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно отхвърлената част
от предявените искове. В заповедното производство ответникът е сторил разноски
в размер на сумата от 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, от които
с оглед изхода на правния спор, следва да се присъди сумата от 70, 17 лв. Следва в полза на ответника
да се присъди и сумата от 70, 17 лв.
– разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство, определени
пропорционално от общо сторените в размер от 300 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.
с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на Д. Ю. А., ЕГН ***, с
адрес ***, че “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, е носител на
паричните притезания, за които е издадена Заповед от
26.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по
ч. гр. д. № 5470/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIХ граждански
състав, както следва: за сумата от 667, 13 лв. – главница,
представляваща продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална
вода за периода от 05.08.2017 г. до 15.01.2020 г. за обект, находящ
се в ***, и сумата от 70, 63 лв. - обезщетение за забава за периода от 06.08.2017 г. до
29.02.2020 г. ведно със законна мораторна лихва от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
22.05.2020 г., до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата
над установения размер от 667, 32 лв. до пълния му предявен размер от 848 лв. и
за периода от 08.09.2015 г. до 04.08.2017 г.
- за главница и за разликата над установения
размер от 70, 63 лв. до пълния му предявен
размер от 115, 24 лв. и за
периода от 30.11.2016 г. до 05.08.2017 г. – за лихва.
ОСЪЖДА Д. Ю. А., ЕГН ***, да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 95, 76 лв. – разноски в заповедното производство
по ч . гр. д. № 5470/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIХ граждански
състав, и сумата от 337, 09 лв. –
разноски в исковото производство по гр.д. № 12324/2020 г. на Районен съд -
Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, да заплати на Д. Ю. А.,
ЕГН ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 70, 17 лв. – разноски в
заповедното производство по ч . гр. д. № 5470/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XIХ граждански състав, и сумата от 70, 17 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 12324/2020
г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от
настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ