Р Е Ш Е Н И Е
град Добрич, 06.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, двадесети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Николай Николов
при участието на секретаря Ирена И......................................................
сложи за разглеждане гр.дело № 02871 по описа за 2019г. на
ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от М.Д.М.,
ЕГН ********** с адрес ***, срещу “Груп плюс”ЕООД със
седалище и адрес на управление: град София, район „Средец”, ул. „Цар Иван Шишман” № 17, ЕИК *********,
представлявано от управителите
Георги Любомиров Атанасов и И.Д. Стоянов - заедно, за постановяване на решение, по силата на което да се обяви
недействителност поради заобикаляне на закона на клаузата за изпитване в трудов
договор от 29.05.2019г., сключен между М.Д.М. и “Груп плюс”ЕООД, да се отмени Заповед № 53 от 12.06.2019г., издадена от Снежана Цветкова,
пълномощник на представляващите ответното дружество, с която е прекратен
трудовия договор и се признае уволнението за незаконно, като се възстанови
ищцата на заеманата от нея длъжност. Претендират се сторените разноски.
В исковата молба се навеждат
твърдения, че трудовият договор на ищцата с ответното дружество от
29.05.2019г. със срок на изпитване е прекратен
със заповед № 53 от 12.06.2019г. на основание чл.71, ал.1 КТ. Счита се, че
клаузата за изпитване е недействителна, тъй като ищцата е работила от 2012г. по
безсрочен трудов договор с „Юнион ивкони”ООД, но в края на май 2019г. била
уведомена от работодателя, че ще преминат към друг работодател, но промяна няма
да има – управителят на двете дружества e един и същ. За целта подала искане за прекратяване на договора по взаимно
съгласие, като преди това подписала договор с новия работодател, където имало клауза
за изпитване със срок 6 месеца. В случая не е имало нужда от такава клауза –
работодателят в двете дружества е бил запознат с нейните възможности. Налице е
заобикаляне на закона, тъй като с тази клауза работодателят всъщност не цели
проверка годността на работника, а е намерил най-лесният начин за прекратяване
на трудовите правоотношения, при което не дължи и обезщетения. Дори и да се
приеме, че намерението е било да се провери годността на работника, то периодът
от време, който е отработен – една седмица, не е достатъчен, за да се прецени
това. Налице е злоупотреба с право по смисъла на чл.8, ал.1 КТ. Оспорва се
представителната власт на лицето, издало процесната заповед.
В отговора си ответникът чрез пълномощник оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Счита,
че изискването на нормата на чл.70, ал.5 КТ е спазено, тъй като „Груп плюс”ЕООД е отделно предприятие от „Юнион
ивкони”ЕООД, от една страна, а от друга – променено е местонахождението на
работното място в град Добрич и трудовите задължения са коренно различни. На
новото работно място се изискват умения за работа с електронна система за
резервации, продажба и издаване на билети по уникален софтуер, предполагащо
други знания и умения, което наложило прилагане на изпитваща клауза. Именно
това води до извод, че липсва заобикаляне на закона, с оглед наличие на
типичната цел за изпитване. Лицето, издало обжалваната заповед № 53 от
12.06.2019г., е упълномощен служител от ответното дружество с нотариално
заверено пълномощно за удостоверяване на подписите.
Добричкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от
трудов договор № 1029 от 30.10.2012г., ищцата е била назначена на длъжността
„служител издаване пътнически билети” в „Юнион ивкони”ООД. Със заповед № 2170
от 31.05.2019г. трудовото правоотношение е било прекратено по чл.325, ал.1, т.1 КТ – по взаимно съгласие, считано от 01.06.2019г. и писмено заявление от
служителя от 31.05.2019г. От приложеното ЕР № 3243 от зас.№ 157 от 17.10.2017г.
е видно, че М.Д.М. е със 75 % трайно намалена работоспособност, като същото е
валидно за три години. Към трудовото досие са налични и документи във връзка с
процедура за дисциплинарно уволнение на ищцата през 2017г. и отказ от Д”ИТ”
град Добрич да даде предварително съгласие за това.
От
представения договор № 44 от 29.05.2019г. се установява, че ищецът е бил
назначен в ответното дружество на основание чл.67, ал.1, т.1 вр. чл.70, ал.1 КТ
да изпълнява от 01.06.2019г. длъжността „билетопродавач” в град Добрич със
задължения, утвърдени от работодателя в длъжностна характеристика,
непредставена по делото. Представен е договор за наем от 01.06.2019г., от който
се установява местонахождението на офиса на дружеството в град Добрич –
ул.”Дойран” № 4, както и такива за използване на интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност.
Със заповед
№ 53 от 12.06.2019г. пълномощникът на ответното дружество Снежана Цветкова е прекратила
трудовото правоотношение с М.Д.М., считано от тази дата, на основание чл.71,
ал.1 КТ. Представено е пълномощно с нотариална заверка на подписите рег.№ 8193
от 05.06.2019г. на нотариус № 203 при НК с район на действие СРС, от което е
видно, че на Снежана Кирилова Цветкова са делегирани всякакви права от
управителите на „Груп плюс”ЕООД , свързани с представителство пред НАП, НОИ във
връзка с трудовоправни отношения на дружеството с работници и служители; да
сключва и подписва от името на дружеството трудови договори, заповеди за
прекратяване на трудови правоотношения, за налагане на дисциплинарни наказания
и във връзка с ограничена имуществена отговорност; представителство пред ИТ и
др.
Представена
е справка от НАП- ТД София за всички сключени договори с ответното дружество и
прекратени договори от „Юнион ивкони”ООД за периода 01.05.2019г. – 30.06.2019г.
По
делото са допуснати гласни доказателства. Св. М.К.М., бивша служителка в „Юнион ивкони”ООД от
2008г., преназначена в „Груп плюс”ЕООД от 01.06.2019г., впоследствие с
прекратен договор от 13.06.2019г. Изобщо не е започвала работа след
преназначението, тъй като й е казано да чака вкъщи нареждане от регионалния
мениджър Кр. Т.. Отказала да подпише заповедта, връчена също от него, а по
неговите обяснения тъй му било наредено. Там присъствала и ищцата по делото – М.,
която също била извикана да си получи заповедта за уволнение, както и още една
колежка – Ели. Разбрали, че същото се получава и с други служители. Не вижда
разлика по отношение на програмата, с която трябвало да се работи в едната и
другата фирма. Само приключването било малко по-различно. Свидетелката нямала
проблеми с усвояването на програмата – научила я за 1-2 дни. Когато дошли да
въвеждат новата програма, инициалът бил „Ивкони”, а останалото – програма на
другата фирма. Преди това била изпратена като образец на компютър от техния ай
кю - Ивайло, оттам я научили. Сами се учили, Кр. Т. ги питал дали са учат,
справят ли се. Специално обучение е нямало. През март били събрани във В.за
няколко часа, за да им съобщят новости при приключването. Впоследствие разбрала
от колежки, че продължават да работят по тази програма. Още дори й звънят, за
да я питат за някои неща. Съдът отчита, че свидетелката отговаря без проблеми и
точно на конкретни въпроси, зададени от пълномощника на ответното дружество по
отношение програмата за извършване на отделни операции.
Св. А.С.И.,
служител на ответното дружество в град В., познава и работи със системата за
продажби на „Груп плюс”ЕООД от 4 години, която е обща за цялата страна, не е
променяна оттогава. Отговаря на конкретни въпроси, зададени от пълномощника на
ответното дружество. Имали първоначално обучение чрез човек от София, после пак
идвал – около два месеца. Овладяла системата за около месец-два.
Св. Б.Ц.П.,
служител на „Юнион ивкони”ЕООД, през май-юни 2019г. е бил регионален мениджър
за Южна България, център Б.. На неговата позиция е и Кр. Т., отговорник с
център В.. Работи се с електронна компютърна система за издаване на билети от
месец февруари 2019г. Първо обучават тях, след това обучават по региони. Работата по
приключването, според него, е доста елементарна. По принцип за максимум месец се
научава нов служител на тази система. Имало е първоначално обучение през
февруари, тестов период. От април започнали само по тази система, по принцип
всички служители били подготвени за нея. Имало едно изключение със служител от
Св.Влас, който и сега си имал проблеми. Предполага, че и Кр. Т. е действал като
него. Събрали хората за ден, после при нужда те звънели по телефона, ако се
наложи, ходел на място. Доколкото е известно на свидетеля, идеята за издаване
на билети е една и съща за „Юнион ивкони” и „Груп плюс”, начинът на издаване на
билети е малко по-сложен за „Груп”. Има различия в софтуера.
Съдът
кредитира изцяло тези свидетелски показания, тъй като същите са дадени от лица, които са очевидци на фактите и обстоятелствата, засегнати в тях, не си
противоречат с другите доказателства по делото, включително и на изявленията и
становищата от страните, при спазване нормата на чл.172 ГПК с оглед на данните
по делото, като се има предвид възможна заинтересованост.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Не се спори по
делото, че между страните е имало сключен трудов договор, който по своята същност е
такъв със срок за изпитване – чл.70, ал.1 КТ, въпреки че е посочено като
основание и чл.67, ал.1 /не е посочена конкретна хипотеза/. Спорно е наличието
на предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение, а при уважаване
на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ - за възстановяване на предишната длъжност на
ищеца.
Трудовият договор със срок за
изпитване по чл.70,
ал.1 КТ не е срочен трудов договор, а самостоятелен вид трудов
договор. Според разпоредбата на 70, ал.1 КТ,
когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я
изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор
със срок за изпитване до шест месеца. Такъв договор може да се сключи и когато
работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. С
включването на клаузата за изпитване страните по трудовото правоотношение имат
възможност да преценят в определен срок доколко е уместно окончателното им
обвързване от трудов договор за неопределено време. Срок за изпитване може да
се уговори при сключване както на договор за неопределено време, така и при
всички видове срочни трудови договори. Видът на трудовия договор е без значение
за валидността на клаузата за изпитване.
Наличието на последната не прави договора срочен, а дава право на страната, в
чиято полза е сключен, да го прекрати с едностранно волеизявление в рамките на
срока на изпитване. Докато тече срокът за изпитване, съществуването на договора е несигурно, защото зависи
от волята на страната, в чиято полза е уговорен срокът. Само ако не бъде
прекратен до изтичане на срока за изпитване, трудовият договор се счита за
окончателно сключен като срочен или за неопределено време, в зависимост от предварителната уговорка на страните /вж. Решение № 155 от 27.06.2016г. на ВКС по гр.д. № 418/2016г.,
III г.о., Решение № 160 от 08.05.2015г. на ВКС по гр.д. № 4811/2014г., IV г.о., Решение № 118 от 04.06.2015г.
на ВКС по гр.д. № 6968/2014г., III г.о. и др./. В случая трудовият договор между страните с клауза за
изпитване е сключен в полза на работодателя, поради което страната, в полза на
която е уговорен срокът за изпитване, може да прекрати трудовия договор на
основание изпитателния срок и непосредствено след неговото сключване, в
каквато насока са възраженията на ищеца – било невъзможно за една седмица да се
установи годността на работника, но същите са неоснователни с оглед посоченото
по-горе. Това е така
предвид разпоредбата на чл.71, ал.1 КТ,
като работодателят не е длъжен да мотивира прекратяването на договора.
Достатъчно е ясно и безусловно да изрази волята си. Отрицателната преценка за
изпитването от страната, в чиято полза то е уговорено, е окончателна и не
подлежи на проверка за законосъобразност от страна на съда, защото произтича от
свободата на договаряне между страните, съгласили се да сключат този вид трудов
договор. Все в тази връзка е неоснователно и възражението на ищцата за липса на
представителна власт от лицето, издало процесната заповед за уволнение № 53 от
12.06.2019г. От представеното пълномощно /л.23 от делото/ се установява, че на Снежана
Кирилова Цветкова е делегирано от управителите на ответното дружество да
извършва всякакви действия от негово име, свързани с трудови правоотношения,
включително и прекратяването им. Приема се в доктрината и съдебната практика,
че работодателят може да упълномощи лице, което от негово име да извършва
действия по сключване и прекратяване на трудови правоотношения, налагане на
наказания и т.н., като в ТР № 6 от 11.01.2013г.
на ВКС по т.д.№ 6/12г. е дадено разрешението, че е допустимо делегиране на
работодателска правоспособност чрез упълномощаване извън случаите на налагане на
дисциплинарни наказания по чл.192, ал.1 КТ.
В случая елементите от фактическия състав на прекратителното основание на трудовото
правоотношение по чл.71, ал.1 КТ
са следните: наличие
на сключен трудов договор между страните със срок на изпитване; в случая -
изявление на работодателя, в чиято полза е уговорено изпитването, без да е
необходимо да се мотивира, което да бъде доведено до знанието на
работника/служителя; изявлението, което следва да е в писмена форма с оглед
писмената форма на трудовия договор, да е извършено в рамките на шест месеца от
сключване на договора за изпитване.
Искът
по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
е главен и конститутивен. Включва в себе си две искания, които са неразривно свързани – признаване уволнението
за незаконно и искане на отмяна на незаконното уволнение. Ако бъде отхвърлен, решението има
установително действие, а ако е уважен – конститутивно (промяна в правната действителност
– от прекратено трудово правоотношение към отмяна на прекратяването). Тежестта на
доказване законосъобразността на уволнението по този иск е изцяло на
работодателя, който следва да проведе пълно главно доказване на факта, че е
упражнил правото си в съответствие със закона.
По релевантния
за спора въпрос е налице константна и непротиворечива съдебна практика на ВКС,
обективирана в редица решения, включително и в цитираното /некоректно като
изписване/ от пълномощника на ответното дружество в отговора на исковата молба
Решение № 118 от 04.06.2015г. по гр.дело № 6968/2014г., ІІІ г.о. на ВКС. Приема
се, че трудовият договор със срок
за изпитване в полза на работодателя се сключва с цел да се провери годността
на работника да изпълнява възложената работа - чл.70, ал.1 КТ,
като в ал.5
е установена еднократност и изключителност на този
договор - само веднъж, за една и съща работа в едно предприятие - работодател,
за да не се държи работникът или служителят в договорна връзка, която е
неокончателна и несигурна и се прекратява облекчено /без мотиви, предизвестие,
закрила по чл.333 КТ, дължими обезщетения/ от работодателя, в чиято полза е
уговорен срокът. Договор със срок за изпитване не може да се сключи за работа
/трудова функция/, която работникът или служителят вече е изпълнявал при
работодателя по окончателен трудов договор. Според чл.74, ал.1
и 4 КТ трудов договор или само отделна клауза от него са
недействителни, когато противоречат на закона или на колективен трудов договор
или ги заобикалят, а заобикаляне на закона е налице, когато забранена от закона
цел се постига с позволени средства, когато макар и от външна страна правната
форма да е спазена, целта е чрез нея да се постигне един непозволен или
забранен от закона резултат. Следователно клаузата със срок за изпитване,
включена в трудов договор при формално спазени изисквания на чл.70 КТ
- трудовият договор да е първи между страните за
определена длъжност, е недействителна поради заобикаляне на закона, когато с
нея се цели не проверка на годността на работника за изпълняваната работа, а
прекратяване на договора с конкретен работник по облекчения за работодателя ред
на чл.71, ал.1 КТ, по причини, които не са свързани с
изпълняваната работа. Ограничението на чл.70, ал.5 КТ обхваща не само случаите, когато срокът
за изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение между
същите страни, но и ако след прекратяване на трудов договор за изпълнение на
определена длъжност е сключен нов трудов договор за същата по естеството си
трудова функция със само формално нов работодател, който има същите собственици
на капитала, седалище и адрес на управление, представители и управители,
сключили предишния и новия трудов договор, тъй като годността на работника или
служителя да изпълнява работата вече е проверена / Решение № 26 от
28.02.2018г. на ВКС по гр. д. № 2545/2017г., III г. о. и др., цитирани в същото/.
Страните не спорят, а
и от приетите по делото доказателства се установява, че ищцата е работила по
предходен безсрочен трудов договор № 1029 от 30.10.2012г. на длъжност "служител
издаване пътнически билети" при работодател „Юнион ивкони”ЕООД, прекратен
по взаимно съгласие на основание чл.325, ал.1,
т.1 КТ на 31.05.2019г., която длъжност има
идентични трудови функции със заеманата по процесното трудово правоотношение
длъжност "служител издаващ пътнически билети", който е след
сключването на процесния договор със срок на изпитване с ответника – „Груп
плюс”ЕООД, както и че предишният и новият работодатели имат един и същи
едноличен собственик на капитала - „Транспект”, представители – Георги
Любомиров Атанасов и И.Димитров Стоянов, заедно, предмет на дейност и седалище
и адрес на управление. Нещо, което се установява след справка в Търговски
регистър, представлява общоизвестен факт с оглед публичният достъп до него, но
не се и оспорва от ответното дружество. Установено е също, че с експертно
решение на ТЕЛК № 3243 от зас.№ 157 от 17.10.2017г. е видно, че М.Д.М. е
със 75 % трайно намалена работоспособност, като същото е валидно за три години.
На ищцата е призната трайно намалена работоспособност
в размер на 75 % за срок от три години, заради констатирани миопатия ексцесива
дегенератива и катаракта двустранно, ХБ и варици на долните крайници, което
заболяване не попада под закрилата на Наредба № 5 от 20.02.1987г. вр. чл.333,
ал.3 КТ, като експертите заключават, че не е целесъобразно уволнението й от
гледна точка на адаптацията на организма при евентуална промяна в условията на
труда.
Макар новият трудов
договор със срок за изпитване - № 44 от 29.05.2019г., да е сключен с формално
нов работодател – „Груп плюс”ЕООД, но на същото работно място в град Добрич,
доколкото годността на ищцата да изпълнява същата работа като " служител
издаващ пътнически билети " е била проверена и оценена положително от
работодателя по предходното безсрочно трудово правоотношение – „Юнион
ивкони”ЕООД, от едни и същи лица /представители и управители на предишния и новия
работодател/, то преследваната с клаузата със срок за изпитване крайна цел е
непозволена от закона - прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата по
облекчен ред, без преодоляване на иначе дължимата закрила по чл.333, ал.1,
т.2 и ал.2 КТ, заради качеството на служителката на трудоустроено лице,
установено с експертно решение на ТЕЛК, по причини, несвързани с изпълнението
на работата. Фактът, че ищцата е сключила процесния договор преди
прекратяването на предишния безсрочен договор по взаимно съгласие, потвърждава
извода, че тя е възприемала „Юнион ивкони”ЕООД и „Груп плюс”ЕООД като един и
същи работодател, на когото има доверие като негова дългогодишна служителка. Това
се потвърждава и от показанията на св.М. /л.44-47 от делото/, която е
категорична, че т.нар. нов софтуер за продажба и отчитане на билети е бил
усвоен от служителките и е нямало проблеми с неговото приложение. В тази насока
св.П. /л.50-52 от делото/ е красноречив: „Работата е доста елементарна...За
максимум месец се научаваха да работят...Не ми е известно в Ивкони да е имало
такъв, който да не се е научил...”. Нещо повече. Все още е налице служител в
Св. Влас, който е на „Вие” с компютъра, затруднява се да работи, но той е
изключение.
Настоящият съдебен
състав намира, че наличието на формално нов работодател по процесния трудов
договор с клауза за срок на изпитване не е достатъчно, за да бъде направен
извод, че със сключването на този договор се преследва типичната, позволена от
закона цел - да бъде проверена годността на ищцата да изпълнява възложената
работа, т.е. че работодателят е действал добросъвестно и съобразно
императивната норма на чл.70, ал.5 КТ. Клаузата от трудовия договор за определяне на
"срок за изпитване" е недействителна поради заобикаляне на закона,
когато с нея не се цели проверка на годността на работника или служителя за
изпълняваната работа и в този случай прекратяването на трудовия договор на
основание чл.71 КТ
е незаконно поради злоупотреба с право в нарушение на чл.8, ал.1 КТ. Заобикаляне на закона е налице, когато с правомерни
средства се постига забранен резултат, а злоупотребата с право представлява
упражняване на субективното право с цел да се увреди друго лице. Когато
работодателят знае, че работникът или служителят е годен за изпълняване на
длъжността и уговаря срок за изпитване в своя полза, то работодателят действа
недобросъвестно при сключване на трудовия договор. А когато работодателят
упражни правото по чл.71, ал.1 КТ в срока за изпитване, при условие, че е знаел за годността на
работника или служителя да изпълнява длъжността, то
работодателят действа недобросъвестно при прекратяване на трудовия договор. В първия случай възниква недействителност на клауза от трудовия договор
поради нарушение на забраната за недобросъвестност по чл.8, ал.1 КТ,
а във втория случай е налице злоупотреба с право и незаконно уволнение отново
поради нарушение на чл.8, ал.1 КТ
/вж. и Решение № 96 от 15.06.2018г. на ВКС по гр. д. № 4048/2017г., III г. о./.
От изложеното
по-горе следва, че клаузата със срок на изпитване в
полза на работодателя в процесния трудов договор № 44 от 29.05.2019г. е
недействителна на основание чл.74, ал.4 КТ, поради заобикаляне на закона - чл.70, ал.5 КТ, а предявеният иск с правно основание чл.74, ал.4 КТ е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Недействителността на клаузата със срок за изпитване води до незаконност на
процесното уволнение, извършено на основание чл.71, ал.1 КТ, обуславящо основателността на кумулативно съединените искове с
правно основание чл.344, ал.1,
т.1 и т.2 КТ.
Доколкото процесният
трудов договор е бил сключен по чл.67, ал.1 КТ, без да е посочено дали е за
неопределено време или като срочен, то съобразно нормата на чл.67, ал.2 КТ - трудовият
договор се смята сключен за неопределено време, ако изрично не е уговорено
друго, съдът приема договор № 44 от 29.05.2019г. като сключен за неопределено
време, още повече, че ответникът-работодател не твърди и не представя доказателства
за изтичането на срок на договора, то с оглед на изхода на спора по иска за
отмяна на незаконното уволнение, ищцата следва да бъде възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност "служител издаване на пътнически
билети".
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца 720 лева адвокатско възнаграждение. За уважените искове на основание
чл.78, ал.6 ГПК работодателят дължи държавна такса от 100 лева, вносима по
сметка на ДРС.
Водим от горното, Добричкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА поради заобикаляне на закона, на основание чл.74, ал.4 КТ, клаузата със срок за изпитване в полза на работодателя в трудов
договор № 44 от 29.05.2019г., сключен между М.Д.М., ЕГН ********** с адрес ***,
и “Груп плюс”ЕООД със седалище и адрес
на управление: град София, район „Средец”, ул.„Цар Иван Шишман” № 17, ЕИК *********, представлявано от управителите Георги Любомиров Атанасов и И.Д.
Стоянов - заедно.
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ уволнението на М.Д.М., ЕГН ********** с адрес ***, сторено със заповед № 53 от 12.06.2019г. на пълномощника
на “Груп плюс”ЕООД със седалище и адрес
на управление: град София, район „Средец”, ул.„Цар Иван Шишман” № 17, ЕИК *********, представлявано от управителите Георги Любомиров Атанасов и И.Д.
Стоянов - заедно.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ М.Д.М., ЕГН ********** с адрес ***, на заеманата преди уволнението длъжност "служител
издаване на пътнически билети" в “Груп плюс”ЕООД със седалище и адрес на управление: град София, район „Средец”, ул.„Цар Иван Шишман” № 17, ЕИК *********, представлявано
от управителите
Георги Любомиров Атанасов и И.Д. Стоянов - заедно.
ОСЪЖДА “Груп плюс”ЕООД със седалище и адрес
на управление: град София, район „Средец”, ул.„Цар Иван Шишман” № 17, ЕИК *********, представлявано от управителите Георги Любомиров Атанасов и И.Д.
Стоянов - заедно, да заплати на М.Д.М., ЕГН **********
с адрес ***, сумата от 720 лева (седемстотин и двадесет), представляваща сторени разноски
по делото.
ОСЪЖДА “Груп плюс”ЕООД със седалище и адрес на управление: град София, район „Средец”, ул.„Цар Иван Шишман” № 17, ЕИК *********, представлявано
от управителите
Георги Любомиров Атанасов и И.Д. Стоянов – заедно, да
заплати сумата от 100,00 лева (сто),
представляваща държавна такса, по сметката на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата за обявяване на
решението, посочена на страните в открито съдебно заседание, а именно 06.01.2020г.