№ 10355
гр. София, 17.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20231110113687 по описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 72559/16.03.2023г. на СРС, подадена
от Д. И. Д. чрез адв. Х. Ристашки – АК-София, срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД. Предявени са искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за
установено между страните, че ищецът не дължи на ответника вземанията по изпълнителен
лист от 09.10.2009г., издаден по ч.гр.д. № 1078/2009г. на РС-Горна Оряховица, за
събирането на които било образувано изп.д. № 20107250400090 на ЧСИ № 725 – Виктор
Георгиев.
Твърденията в исковата молба и уточнението към нея аргументират извода, че се
касае за потребителски спор, свързан с качеството на ищеца като страна по облигационно
отношение с потребителски характер по договор за потребителски кредит. Единствено
основанието, от което произтичат отношенията между страните (в случая потребителски/о
договор/правоотношение) е от значение за качеството потребител на едно физическо лице,
включително за исковете на и срещу потребители по чл. 439 ГПК (опр.18/16.01.2020г.-
ч.т.д.2502/2019г.-ІІт.о.).
Преценката за това дали се касае за иск на или срещу потребител следва да се
извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т. 1
ЗЗПотр, или въз основа на легални определения на същото понятие в други закони, когато са
приложими по съответния правен спор – например § 1, т. 20 от Закона за кредитите за
недвижими имоти на потребители, в чл. 9, ал. 3 от Закона за потребителския кредит и др.
Посоченото общо определение на понятието „потребител“ отразява основните
характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗПотр вторично законодателство на
Европейския съюз, установяващо правила за защита правата на потребителите в различни
сфери на обществения и икономическия живот. Тези характеристики се свеждат до това, че,
като страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо
задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в
ЗЗПотр понятие „потребител“ се припокрива с това, дадено в чл. 2, б. “б“ от Директива
93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Според
него потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не
са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко
физическо лице, което, като страна по договор, действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност. Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен
1
договор с търговец е потребител, е даден в редица решения на Съда на Европейския съюз.
Според него потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване на договор
с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности. Преценката дали са налице
тези отличителни качества на физическото лице – съконтрагент, се дължи от съда, сезиран с
конкретен правен спор, произтичащ от/или свързан със сключен договор с търговец. За да
установи дали се касае за потребителски договор, съдът трябва да прецени характера и целта
на сключения договор, както и всички конкретни обстоятелства и доказателства,
включително последиците от него. При извод, че при сключването на договор с търговец
физическото лице е действало извън рамките на своята търговска или професионална
дейност и за цели от частен характер, то възникналият правен спор следва да се разгледа по
реда на общия исков ред за гражданските дела, в какъвто смисъл е чл. 113 ГПК. При спор,
възникнал от потребителски договор, включително тогава, когато в същината на спора лежи
въпросът дали този договор е действителен, дали е породил правни последици, дали между
страните е налице облигационно отношение по него, съответно дали вземането е погасено,
следва да се приложат не само транспонираните в националното законодателство специални
материалноправни норми, гарантиращи по-силна и ефективна защита на правата и
интересите на потребителите, но и да се съблюдават заложените основни принципи и цели в
първичното право на Европейския съюз /чл. 4, § 2, б. е, чл. 12, 114 и 169 ДФЕС и чл. 38 от
Хартата на основните права на ЕС/, както и директно приложимите норми от европейски
регламенти, установяващи различни мерки за защита на потребителите (арг. ТР 3/2019-2022-
ОСГТК).
Ищецът има качеството на потребител на предоставяните от предоставените от
праводателя на ответника услуги по смисъла на §13, т. 1 ЗЗПотр. Предвид обстоятелството,
че в конкретния случай физическото лице ползва услуга, която не е установено да е
предназначена за извършване от него на търговска или професионална дейност, то
приложение намира и нормата на чл. 113 ГПК (така Определение № 44/07.02.2022г. по ч.т.д.
№ 83/2022г. на ВКС, І т.о.), включително установената с нея местна подсъдност на спора.
Съгласно чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в
чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния. Така определената местна подсъдност е задължителна и за нея съдът следи и
служебно до първото по делото заседание – чл. 119, ал. 3 ГПК. Видно от извършената
справка в НБД „Население“, от 2004г. ищецът е с настоящ адрес: област Велико Търново,
община Стражица, село Виноград, ул. „8-ма“ № 3. Оттук компетентен да разгледа делото
е Районният съд в град Горна Оряховица.
Поради тези причини настоящото производство пред Софийския районен съд следва
да бъде прекратено, а делото да се изпрати на компетентния да го разгледа Районен съд в
град Горна Оряховица.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 13687/2023г. на Софийския районен
съд, І ГО, 173 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районния съд в град Горна Оряховица.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Определението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на ищеца чрез адв. Х.
Ристашки.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3