Р Е Ш Е Н И Е
№ 1008
Град Пловдив, 09 май 2019 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на двадесет и четвърти април две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Административен
съдия: Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 719 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 ЗУТ, във връзка с
чл.145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на П.Е.М. *** против заповед №
РД-09-253 от 18.02.2019 г. на кмета на община Марица, с която е забранено
ползването и достъпа на невъведен в експлоатация по законоустановения ред
строеж: „Паянтова сграда”, намиращ се в ПИ 11845.502.732 по КККР на с. Войводиново,
община Марица, област Пловдив, публична общинска собственост.
Според жалбоподателя заповедта е незаконосъобразна,
тъй като сградата е построена съгласно БДС, вложен е дори повече бетон и са
подсилени основите. Жалбоподателят има адресна регистрация на адреса на имота и
е плащал много години сметки за ток и вода. Твърди, че сградата е търпим строеж
и не представлява опасност. От друга страна, изпълнението на заповедта ще
остави десет човека без жилище. Твърди се, че заповедта е издадена в нарушение
на чл.8 ЕКПЧ. Иска се отмяна на обжалвана заповед.
Ответникът чрез процесуалния си представител моли да
се отхвърли жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съображения
по съществото на спора са изложени в депозираната на 03.05.2019 г. писмена
защита.
Административен съд Пловдив в настоящият си състав
намира, че жалбата е подадена от лице, адресат на оспорената заповед и
възложител на строежа, чиито права и законни интереси неблагоприятно и пряко се
засягат от нея, в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено чрез
пълномощник на жалбоподателката на 20.02.2019 г., и срещу заповед, която
подлежи на съдебен контрол съгласно чл.215, ал.1 ЗУТ, поради което жалбата е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните
съображения:
Административното производство е започнало въз основа
на констативен акт № 35 от 08.02.2019 г., с който работна група от общинската
администрация е установила, че в ПИ 502.732 по КК на с. Войводиново е построена
паянтова сграда на един етаж, с размери 4 м/5 м, с височина 2,30 м, тухлени
стени, без колони, греди и плоча, покрив с дървена конструкция, покрита с
керемиди. Строежът е пета категория и се ползва с предназначение за жилищна
сграда, в отклонение от чл.178, ал.1 ЗУТ – без да е въведена в експлоатация.
Въз основа на констативния акт кметът на общината е
издал оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство. Административният
орган е приел, че имотът е собственост на общината, а строежът се ползва от П.М.
без основание, без да е въведен в експлоатация по законоустановения ред и
представлява строеж пета категория съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.“а“ ЗУТ. След
служебна справка в администрацията на община Марица не са били открити разрешение
за строеж и строителни книжа за строежа, който според административния орган не
може да се характеризира като търпим строеж, не са открити документи за
въвеждане в експлоатация или удостоверение от компетентния орган. Като
неоснователно е преценено подаденото от жалбоподателката възражение срещу
констативния акт, доколкото с него не са представени доказателства за въвеждане
на строежа в експлоатация. Предвид установените факти и на основание чл.178,
ал.6, във връзка с чл.223, ал.1, т.6 и 7 ЗУТ кметът на община Марица е забранил
достъпа и ползването на невъведения в експлоатация по законоустановения ред
строеж: „Паянтова сграда“.
В хода на съдебното производство не са събрани нови
доказателства, доколкото представените с молба в съдебното заседание от
процесуалния представител на ответника писма и протокол са неотносими към
предмета на делото. Дали процесният строеж е с прекъснати водоснабдяване и
електрозахранване – е факт, който е ирелевантен към въпроса за
законосъобразността на оспорената заповед.
От жалбоподателката също не бяха представени
доказателства за въвеждането в експлоатация на процесния строеж, макар че съдът
е изпълнил служебното си задължение да даде такива указания на страната още с
определението за насрочване на делото в открито заседание. Процесуалният
представител на жалбоподателката изрично заяви в съдебното заседание, че не
може да се представи такива документи.
Следователно следва да бъде приет за безспорно
установен фактът, че процесният строеж не е въведен в експлоатация съгласно
изискването на чл.178, ал.1 ЗУТ. Следователно страните нямат спор по фактите.
Спорът е относно правилното приложение на закона.
При така установените факти съдът намира, че
оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.
Заповедта е издадена от компетентен орган, във формата на мотивирана заповед,
при спазване на процедурата, предвидена в нормата на чл.178, ал.6 ЗУТ, след
съставяне на констативен акт, и при правилно приложение на материалния закон,
като е съобразена и целта на закона – да не се допуска ползване на строежи, за
които не е установено по законоустановения ред, че са безопасни за ползване.
Недоказано е твърдението на
жалбоподателката, че процесният строеж е търпим. В тази насока не са
представени и не са събрани никакви доказателства, а е налице само голословно
твърдение от страна на жалбоподателката. Освен това, търпимостта е ирелевантен
за настоящия спор факт, защото макар съгласно § 16, ал.1 ПЗР ЗУТ и § 127, ал.1
ПЗР ЗИД ЗУТ търпимите по смисъла на тези норми строежи да не подлежат на
забрана за ползване, в настоящия случай забраната за ползване е следствие от
нарушаването на изискванията за въвеждане на строежите в експлоатация и на императивните изисквания на чл.175 и сл. от ЗУТ към
възложителя за изготвяне на надлежната документация при завършване на строежа и
извършването на конкретни действия по въвеждането му в експлоатация.
Както се каза това и по-горе, фактът, че процесният
строеж не е въведен в експлоатация по законоустановения ред, е безспорно
доказан в настоящия случай. Съгласно чл.177, ал.1 ЗУТ след
завършването на строежа и приключване на приемните изпитвания, когато те са
необходими, възложителят подава заявление пред органа по ал. 2 или 3 за
въвеждането на обекта в експлоатация, като представя окончателния доклад по
чл.168, ал.6, договорите с експлоатационните дружества за присъединяване към
мрежите на техническата инфраструктура, технически паспорт и сертификат за
проектни енергийни характеристики и документ от Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, че е изпълнено изискването по чл.175, ал.5. В настоящия
случай строежът е пета категория и съгласно чл.177, ал.3 ЗУТ строежите от
четвърта и пета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на
удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за
строеж, при условия и по ред, определени в наредбата по ал.2, което удостоверението
се издава в 7-дневен срок от постъпване на заявлението след проверка на
комплектуваността на документите и регистриране въвеждането на строежа в
експлоатация, като по преценка на органа може да се извърши и проверка на място.
Тези изисквания
в случая не са били спазени. За процесния строеж няма издадени строителни
книжа, нито е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация. Тези
констатации на работната група и на административния орган не са оспорени от
жалбоподателката, нито са представени доказателства, които да ги оборват.
Следователно безспорно е установено наличието на хипотезата на чл.178, ал.1 ЗУТ, при която административният орган няма възможност за друго решение освен
да издаде заповед за забрана на ползването на строежа, защото нормата е
императивна и органът действа в условията на обвързана компетентност. Той няма
правната възможност да извърши друго действие или да издаде административен акт
с друго съдържание.
От друга страна, целта на тези изисквания е да не се
допуска експлоатация на незавършен, негоден или в друго отношение опасен за ползване
и обитаване строеж. В случая се касае за неприет по установения ред строеж,
чието ползване е рисковано и само по себе си може да доведе до неблагоприятни
последици за жалбоподателката и за третите лица. Обстоятелството, че жалбоподателката
живее от много години в сградата, не обосновава друг извод, още повече, че тя като
извършител на строежа носи отговорност за извършването му в съответствие със
законовите изисквания и за въвеждането му експлоатация по законоустановения ред
и не може от собственото си противоправно поведение да черпи благоприятни за
себе си последици. В този смисъл ирелевантни са оплакванията за нарушение на
чл.8 ЕКПЧ и е некоректно позоваването на цитираната в жалбата практика на
Европейския съд по правата на човека.
Спазена е процедурата по издаване на оспорената
заповед и административният орган е изпълнил задължението си да съобщи на жалбоподателката
за извършената проверка, въз основа на която е съставен констативен протокол № 35
от 08.02.2019 г. Протоколът е съобщен на жалбоподателката, от която е постъпило
писмено възражение на 15.02.2019 г. Т.е., не е нарушено правото на жалбоподателката
на участие в административното производство по издаване на оспорената заповед.
Следва изрично да бъде подчертано, че на жалбоподателката е осигурено правото
на участие и защита в настоящото съдебно производство, където тя също можеше да
направи всички искания и възражения, които е могла да направи и пред
административния орган, но такива не бяха направени.
Оспорената заповед съдържа изискуемите от закона
реквизити. Доколкото ЗУТ не съдържа изрична уредба относно съдържанието на
заповедите, които се издават по този закон, следва да намери приложение общата
норма на чл.59 АПК. Съпоставяйки задължителните реквизити на индивидуалния
административен акт, изброени изчерпателно в нормата на чл.59, ал.2 АПК, със
съдържанието на оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно
производство, съдът намира, че заповедта съдържа всички необходими и
задължителни реквизити. Достатъчно ясно и конкретно са посочени фактическите и
правните основания за издаване на оспорената заповед, така че въз основа на
изложените в акта мотиви неговия адресат да може да го изпълни, а съдът да може
да осъществи контрола за законосъобразност.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и направеното
искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и
да бъде осъдена жалбоподателката да заплати на Община Марица сумата 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото на чл.78, ал.8 ГПК, във
връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на
основание чл.172, ал.2 и чл.143, ал.4 АПК Административен съд Пловдив, І
отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Е.М., ЕГН **********,***, против заповед
№ РД-09-253 от 18.02.2019 г. на кмета на община Марица, с която е забранено
ползването и достъпа на невъведен в експлоатация по законоустановения ред
строеж: „Паянтова сграда”, намиращ се в ПИ 11845.502.732 по КККР на с.
Войводиново, община Марица, област Пловдив, публична общинска собственост.
ОСЪЖДА П.Е.М., ЕГН **********,***, да заплати на Община
Марица сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването.
Административен
съдия: